Разчупете навика да бъдете себе си
Трите мозъка в действие: пример от реалния живот
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Трите мозъка в действие: пример от реалния живот За да илюстрираме тези идеи, представете си, че неотдавна сте прочели няколко задълбочени книги за състраданието, между които съчинение на Далай Лама, биография на Майка Тереза и разказ за делото са свети Франциск Асизки. Тези знания са ви позволили да помислите извън рамките. Четенето е провокирало образуването на нови синаптични връзки в мислещия ви мозък. Научили сте повече за философията на състраданието (чрез преживяванията на други хора, не вашите собствени). Нещо повече: укрепили сте тези връзки, като си припомняте ежедневно наученото: толкова сте въодушевени, че решавате проблемите на всички свои приятели със съвети и с готовност да застанете до тях. Станали сте великият философ. Интелектуално знаете всичко по въпроса. Докато се връщате с колата от работа, жена ви се обажда да ви каже, че сте канени на вечеря при майка й след три дни. Вие отбивате и спирате, като вече си мислите колко не харесвате тъща си още от момента, в който ви е обидила преди десет години. Скоро имате цял списък: никога не сте харесвали предубеденото й говорене, навика й да прекъсва другите, миризмата й, дори ястията й. Когато сте около нея, сърцето ви бие учестено, челюстта ви се стяга, лицето и тялото ви се напрягат, чувствате се неспокойни, иска ви се просто да скочите и да си тръгнете. Все още седнали в колата, си спомняте книгите за философията на състраданието и се замисляте за всичко, което сте научили теоретично. Хрумва ви, че ако се опитате да приложите прочетеното на практика, може да постигнете ново преживяване с тъща си. Питате се: „Какво съм научил, което бих могъл да персонализирам, за да променя изхода от вечерята?“ Докато размишлявате за всичко това, започва да се случва нещо прекрасно. Решавате да не реагирате с типичната си автоматична програма. Започвате да мислите какъв човек вече не искате да бъдете и какъв искате да станете. Питате се: „Как не искам да се чувствам и как няма да се държа, когато я видя?“ Предният дял на мозъка ви започва да „охлажда“ нервните връзки на стария ви аз и вие прекъсвате функцио- нирането му като ваша самоличност. Може да се каже, че след като мозъкът не реагира по същия начин, вие вече не създавате същия ум. След това проверявате какво от онези книги би могло да ви помогне да планирате как искате да мислите, да се чувствате и да действате по отношение на тъща си. Задавате си въпроса: „Как мога да променя моето поведение – действия – и реакции, така че 96 новото ми преживяване да доведе до ново чувство?“ Представяте си как я поздравявате и прегръщате, как я разпитвате за неща, за които знаете, че я интересуват, как й правите комплимент за новата прическа. През следващите дни, докато мислено упражнявате новия си идеал за собствен аз, продължавате да инсталирате неврологичен хардуер, така че когато действително срещнете тъща си, вече разполагате с необходимите невронни връзки (новия софтуер). За повечето от нас преминаването от мисъл към действие е все едно да вдъхновявате охлюв да ускори крачка. Иска ни се да останем в интелектуалната, философска сфера на действителността; обичаме да се идентифицираме със запаметеното, разпознаваемо чувство на познатия ни аз. Вместо това, когато се откажете от старите си модели на мислене, прекъснете привичните си емоционални реакции и се въздържате от рефлекторното си поведение, а след това планирате и упражнявате новите си начини на съществуване, вие поставяте себе си в уравнението на наученото познание и започвате да си създавате нов ум: напомняте си кой искате да бъдете. Има обаче още една стъпка, на която трябва да обърнем внимание. Какво се случва, когато започнете да наблюдавате стария си аз във връзка с познатите мисли, привично поведение и запаметени емоции, които преди сте свързвали с тъща си? В определен смисъл вие влизате в операционната система на подсъзнанието си, където съществуват тези програми, като техен наблюдател. Щом можете да осъзнаете или забележите кой сте в момента, вие осъзнавате своя неосъзнат аз. Когато психически се проектирате в потенциална ситуация преди действителното преживяване (планираната вечеря), вие започвате да променяте невронните си връзки, за да изглеждат така, сякаш събитието (състрадателното поведение спрямо тъщата) вече се е случило. След като тези невронни мрежи започнат да реагират в унисон, мозъкът ви създава картина, визия, модел или, както аз го наричам, холограма (многоизмерно изображение) на идеалния аз, върху който сте се фокусирали. В мига, в който това стане, вие правите мисълта си по-реална от всичко останало. Мозъкът ви я улавя като преживяването и „коригира“ сивото си вещество, за да изглежда така, сякаш преживяването вече е настъпило. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|