Разчупете навика да бъдете себе си
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| По-голямата пропаст: емоционалното пристрастяване Не искам да омаловажавам тежестта на вредите, причинени от това, което наричам със свободния термин „материално пристрастяване – към наркотици, алкохол, секс, хазарт, консуматорство и прочие. Тези проблеми причиняват големи вреди на много хора, както и на близките им, а и на хората, работещи с такива „наркомани“. Макар че мнозина с тези и други зависимости могат да използват описаните тук стъпки, за да ги преодолеят (тъй като те са част от Голямата тройка), целите на книгата не позволяват да се спрем конкретно на всяка от тях. Във всеки случай е задължително да разберете, че зад всяко пристрастяване стои запаметена емоция, която тласка към съответното поведение. Това, което всъщност е основната цел на книгата, е да помогне на хората да разчупят навика да бъдат себе си, независимо дали се виждат като алкохолици, сексохолици, комарджии, шопингхолици или като хронично самотни, потиснати, гневни, огорчени, и физически нездрави. Мислейки за пропастта, вероятно сте си казали: „Е, разбира се, че крием от другите своите страхове, несигурности, слабости и тъмни страни. Ако изразяваме тези неща, никой няма да ни обича и самите ние няма да се обичаме“. В определен смисъл е така. 118 Но ако искаме да се освободим, трябва да се изправим срещу истинския си аз и да извадим на светло сенчестата страна на личността си. Предимството на системата, която аз използвам, е, че можете да се изправите срещу по-тъмните си аспекти, без да ги изваждате на показ в ежедневието. Няма нужда да се появите на работното място или семейното събиране с думите: „Ей, слушайте всички! Аз съм лош човек. От дълго време негодувам срещу родителите си, задето трябваше да прекарвам много време с малките си братя и сестри, а чувствах собствените си потребности пренебрегнати. Затова сега съм твърде голям егоист, който жадува за вни- мание и изисква незабавно удовлетворяване на желанията си, за да не се чувства необичан и малоценен“. Можете на спокойствие в собствения си дом и собствения си ум да работите върху потушаването на негативните аспекти на аза и да ги замените (или поне метафорично да намалите ролята им и да ги допускате да се проявяват само рядко и за кратко) с по- положителни и продуктивни характеристики. Искам да забравите за събитията от миналото, утвърждаващи запаметените емоции, които са се превърнали в част от вашия характер. Проблемите ви никога няма да бъдат разрешени, ако ги анализирате, докато все още живеете с емоциите от миналото. Вглеждането в преживяването и завръщането към събитието, което първо- начално е породило проблема, само ще възобнови старите емоции и ще ви подтикне да се чувствате по същия начин. Когато се опитвате да проумеете живота си със същото съзнание, вие само ще анализирате и ще се оправдавате защо не можете да се промените. Вместо това нека „разпаметим“ ограничаващите емоции. Споменът без емоцио- нален заряд се нарича мъдрост. Тогава можем да погледнем обективно събитието, за да видим какво е било и какви сме били ние без филтъра на емоцията. Ако се погрижим за „разпаметяването“ на емоционалното състояние (или за елиминирането му, доколкото е възможно), ще постигнем свободата да живеем, да мислим и да действаме независимо от ограниченията и принудите на това чувство. Ако човек остави нещастието и продължи живота си – ако започне нова връзка, смени работата си, заживее на друго място, създаде нови приятели, – а после погледне миналото събитие, ще види, че то му е дало предизвикателството, от което е имал нужда, за да надмогне себе си и да се обнови. Гледната му точка се е променила, защото е видял, че може да преодолее проблема. Затварянето и дори елиминирането на пропастта между това, което сме, и това, за което се представяме пред света, е може би най-голямото предизвикателство, с което всички се сблъскваме В живота. Независимо дали го наричаме „да живеем автентично“, „да победим себе си“, „да накараме другите да ни разберат“ или „да ни приемат такива, каквито сме“, това е нещо, което повечето от нас желаят. Промяната – затварянето на пропастта – трябва да започне отвътре. Но много често повечето хора се променят, само когато се сблъскат с криза, травма или обезсърчаваща диагноза. Тази криза често се явява под формата на предизвикателство, което може да бъде физическо (да кажем, катастрофа или заболяване), емоционално (загуба на близък човек), духовно (натрупване на неудачи, които ни карат да се съмняваме в ценността си и в начина, по който действа вселената) или финансово (загуба на работа например). Обърнете внимание, че всичко е свързано със загубата на нещо. 119 Защо да чакаме травмата или загубата да съборят егото поради негативното емоционално състояние? Очевидно, когато ни връхлети беда, трябва да действаме – не можем да се грижим за делата си, както обикновено, ако сме съборени на колене. В критичните моменти, когато наистина се чувстваме смазани от обстоятелствата, си казваме: „Това не може да продължава. Не ме интересува какво ще струва и как се чувствам (тяло). Не ме интересува колко ще отнеме (време). Каквото и да става в живота ми (среда), аз ще се променя. Просто се налага“. Можем да се учим и променяме в болка и страдание, а можем да го правим и в радост и вдъхновение. Няма нужда да чакаме да се почувстваме толкова зле, че да бъдем принудени да се размърдаме. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|