Разговори с Бога

това, между другото, се отнася до хората, кои­то са добри един спрямо друг и които не са добри един спрямо друг. истинската святост и истинско-то духовно издигане означава да разбираме, че няма жертви и злодеи и че човекът, който ви преследва, просто играе своята роля в едно споразумение, което е сключено на съвсем различно ниво, така че вие да изявите и преживеете - да заявите и да се. преобра­зите, осъществяваш своята истинска същност. ето защо всички духовни учители са казвали: „недей­те да съдите и да заклеймявате."

и така, ние всички сме поели на пътешествие, което наричаме живот. й това наистина е пътешес­твие, то има определена цел - цел, която ние вече сме определили, макар и да не знаем как ще стигнем до нея. не ни се гарантира също, че ще стигнем до тази крайна цел. просто имаме идея къде искаме да отидем и какво искаме да вършим, но не съществува предварително обозначено място "в смисъл да имаме гаранции, че ще пристигнем, така че точно ще следваме определен път, по който да стигнем.

с всяка възможност, която ни се разкрива, ние имаме шанса да се придвижим напред към осъществяване на своя план. ако не се придвижваме напред по дневния ред, ние фактически създаваме непрестанно други възможности дотогава, докато се придвижим. някой да е наблюдавал как се повтаря все една и съ­ща схема в живота му? и така, ще продължим да я повтаряме и повтаряме дотогава, докато най-сетне разрешим правилно съответната ситуация. ще продължим, например, пет пъти да обвързваме живота си с един и същи човек.

чухте ли ме добре какво казах? аз се жених пет пъти за един и същи човек 6 пет различни тела, до-като най-сетне разбрах онова, което трябваше да разбера във връзва със ситуацията, и едва тогава ве­че можех да не се оженя за същия човек. това се е случвало във връзва и с други хора и събития в моя живот. изправял съм се пред един и същи тип обс­тоятелства, докато най-сетне престана да се изп­равям, докато най-сетне разбера смисъла. и така, непрекъснато ще моделираме една и съща ситуация и ще се въвличаме в преживявания с точно един и същ тип хора, места и събития дотогава, докато това ни е необходимо, за да стигнем до изводите, които са на дневен ред. и може всичко да се постигне в този живот. фактически бих се учудил, ако го постигнем но това няма значение, защото ще го постигнем в следващия или в по-следващия и онзи, който идва след него и дори в по-нататъшни живо­ти и така до края на времето, което няма край въ­обще. и така ще продължава и продължава, и продължава завинаги и още по-нататък. не е ли прекрасно това?

наистина във вселената има високоразвити съ­щества, аз ги наричам за кратко ,вес", високоеволюирали същества. те са се научили да живеят в ра­дост и хармония с природата и вселената. и са се на­учили да живеят до голяма степен без страдания и борба. и ето как са го постигнали. това е двустранна формула, и тя е формула, която и ние можем да приложим още тук на тази планета, ако решим.

тези хора до голяма степен не отвеят тук. аз не съм наблюдавал голям брой високоразвити същества на нашата планета (с изключение на някои, които се разхождат из залите на конгреса).

това беше само шега.

ето как действат високоразвитите същества. те функционират в рамките на една проста система от две части. първа част: наблюдават онова, което е, и го изразяват. това е първа част. с други думи, да го определим възможно най-просто, аз наблюдавам това, което е. вие седите отсреща на стол и ние разговаряме. или аз наблюдавам това, което е: теле­визията е проникната от насилие. и децата прекарват много време, гледайки телевизия, и след това де­цата изразяват това в агресивно поведение. става дума за нещо, което просто е, такова, каквото е. или, пушенето може да причини рак. и тъй като то може да причини рак, вероятно не е най-здравослов­ното нещо на света да пушиш или да дъвчеш тютюн. това са просто факти. и така, аз наблюдавам това, което е, и след това го изразявам. с други думи казвам истината за него.

на тази планета повечето хора, които наблюда­ват, това което е, отказват да заявят, каквото виждат. те понякога даже казват противоположно-то на това, което виждат, от страх да не обидят някого или да не разкрият нещо за себе си, което не искат другите да знаят. така че, на нашата планета ние наблюдаваме това, което е, и след това лъжем по отношение на него. това е много обичайно поведе­ние както за повечето хора, така и за институциите в политиката, религията и т. н.

ако във високоразвитите общества хората не желаят подрастващото поколение да реагира агре­сивно, то тези общества съдействат за развитие на онези качества, които са полезни за тях и за премах­ването на агресивните влияния нанесени на децата по време на техните години на формиране. затова и във високоразвитите общества би било нечувано да се поставят децата пред малки квадратни кутии в продължение на четири или пет часа дневно, за да наблюдават точно онова поведение, което се иска от тях да не проявяват в живота си. както вижда-те, всичко е съвсем просто, толкова е просто, че е почти смехотворно.

в нашето общество ние вършим удивително много неща, които просто не са ни полезни. и то, не защото не знаем, че те не са ни полезни. безумство­то във всичко това е, че ние сме наясно и въпреки то­ва ги вършим, в това е цялото безумство, да сме на­ясно и да ги вършим. пример: знаем, че не е полезно да поставим децата пред онази кутия в продължение на няколко часа на ден, демонстрирайки им агресивно поведение и да очакваме на децата да не се отрази това поведение. знаем, че не може да стане така и въпреки това го правим.

знаем, че не е полезно да хвърляме огромни коли­чества пари от огромен интерес в нашата политическа система и да очакваме, че политическата сис­тема ще функционира, без това да й оказва влияние. знаем, че е невъзможно, и въпреки това го правим.

знаем, че не е полезно да консумираме големи ко­личества тлъсто месо ежедневно и да очакваме, че телата ни ще бъдат здрави. знаем, че това е невъз­можно, и въпреки това го правим. знаем предвари­телно, че не е полезно да вкарваме пушек и канцерогени в системата на нашето тяло, и въпреки това го правим. тук изреждам само четири-пет примера. мо­га да приведа стотици примери - а може би дори, ако се замисля, хиляди.

едно интелигентно същество би се запитало, защо? защо продължаваме да вършим всичко това, знаейки, че то ни вреди? отговорът е: струва ми се, че нямаме кураж да живеем-според своите убеждения. струва ми се, че ни е по-удобно да заявяваме едно, а да вършим друго. не мисля, че искрено. сме се посве­тили на това да дадем израз на най-висшата версия на истинската сц същност. мисля,, че сме много нез­рели същества.

имайки предвид развитието на мислещите съ­щества във вселената, ние наистина сме много при­митивни. нямаме волята да направим най-висшия из­бор и въпреки това се развиваме в тази посока, за­почваме да се променяме. наблюдава се промяна във връзка с това, когато сега все повече и повече хора започват да си поставят въпросите, които разискваме тук. вече започваме да наблюдаваме някои ду­ховни и нравствени водачи на земята, които са в със­тояние да се изправят и да заявят най-сетне: „хей, това не ни върши работа, просто не ни върши рабо­та." защо тогава не направим нещо наистина инте­ресно, защо просто не го прекратим?

това е огромна тема. не съм сигурен за това какво очаквате да кажа. ще дам своя коментар от гледна точка на това, което аз разбирам и зная. в някакъв исторически момент на тази планета ние сме били доминирани в голяма степен по отношение на обществените структури на властта от това, кое­то бих нарекъл енергия на женското начало. през този период на матриархат жените, представители на човешкия род, са вземали решенията, ръководели са институциите и са управлявали по своему. това е било така не в кратък период от време, а в доста продължителен. после, след няколко хиляди години, се извършва промяна в парадигмата и се стигнало до патриархата, където мъжете до голяма степен на­лагат своята власт във всички институции. във всяка от тези две парадигми процесът предполага, че е доминантно или мъжкото, или женското начало.

това, което се случва сега, когато ние навлизаме в новото хилядолетие ние започваме да виждаме тази трета парадигма, за която всички сме коп­нели през много хилядолетия - една нова конструкция и нова парадигма, в която мъжкото и женското начало се оказват свързани и б която ролите, които традиционно отделят мъжете от жените (слаба богу), не са вече ясно дефинирани и специфично опре­делени от пола.

властта е споделена и все повече ще се споделя между мъжете и жените в годините, които идват. при нашето стремително навлизане в xxi век ще открием все повече и повече жени (слава богу), кои­то се изкачват на влиятелни постове, получават власт и авторитет, имат творческо влияние и въз­действие върху обществото по целия свят.

започваме да наблюдаваме още сега и ще дойде ден, когато, както споменах в началото на разговора, ще имаме жена президент, жена папа (представете си) и жени на всички досегашни постове, които са били привилегия на мъжете в обществото. и нека бъде бла­гословен този ден! тогава и мъже, и жени ще заемат подобни постове, и ние ще се чувстваме благословени, защото тогава наистина ще настъпи хармония.

хармония и равновесие сме търсили в продължение на много, много време и в общата система на не­щата, в историята на вселената (на универсално ниво) това равновесие е постигнато относително бързо.

няколко хиляди години е относително кратък период в билионната история на вселената. така дос­та бързо ното sapiens са постигнали едно или друго и вече могат да постигат равновесие. въпреки че 6 на­шия конкретен опит това изглежда, че отнема мно­го продължително време, в действителност то е като мигване на окото, като леко прошумоляване в живота на вселената. и така, вече сме открили или започваме да откриваме тази позиция. това се вижда в политиката, виждаме го в нашите корпорации, виждаме го всъщност навсякъде. приятно ми е да за-бележа, когато пътувам в самолети над цяла америка, че стюардите на полета понякога са мъже. онова, което е било напълно женска професия по причи­ни, които никога не са ми били достатъчно ясни, за­почва да включва и мъжете.

аз имам зъболекарка, която е жена, и тя е пре­възходна зъболекарка, а когато бях на пет годинки или на десет не можех да си представя, че ще срещна дори и една жена сред хиляда зъболекари. така че ве­че започваме да наблюдаваме тези промяна в профе­сионалното ориентиране на двата пола. един ден може би ще допуснем и жени свещеници. няма ли да бъ­де приятно дори в ортодоксалните църкви жени раби и жени свещенослужителки.

скоро ще започнем да споделяме с жените пос­товете на властта в най-почитаните от нас инсти­туции: в религиите, политиката и други влиятелни позиции. както казах вече, да бъде благословен този ден, защото засега живеем половинчато.

бог е свидетел, че мъжете не свършиха кой знае колко добра работа на тази земя, ние не бяхме дос­татъчно ефективни. и се нуждаем от този вид уравновесяване, от женската енергия на прозрението, търпението и съчувствието, дълбокото осъзнаване и изключителната чувствителност към човешкия опит. това е част от женския опит и женската енер­гия, която съществува във всички нас. и се надявам, че ние ще я подхранваме и продължим да й позволява­ме да разцъфти като част от по-голямата мяра на собствената си същност.

за най-голямата част от хората на земното кълбо ежедневното оцеляване не е вече най-главната им цел. за някои, и то твърде много, честно казано, то все още е така, но не и за по-голямата част от човечеството. и тогава каква става основната ни цел? ключовият въпрос, пред който сега се изправя човешкият род, не е как да оцелее, а кой е този, кой­то оцелява. искам да кажа кой съм аз? кой съм аз? мислещият човек се стреми да разбере, моли се да разбере. това не е празен въпрос, това е важен въп­рос, защото повечето от хората нямат никаква представа за това кои са. аз нямах никаква идея за това кой съм до много, много скоро.

когато бях на шестнайсет години, мислех си, че аз съм своята коса. наистина си го мислех. мислех си, че съм косата си и бях наясно, че ако косата ми не е сресана, така както трябва сутрин, ще запратя гре­бена в умивалника и няма да изляза, за да не ме гледат хората, защото никой няма да знае кой съм. и макар че се промених през годините, понякога все още се бу­дя сутрин, мислейки си, че аз съм своята коса.

но когато станах осемнайсетгодишен, аз осъз­нах, че не съм своята коса. навърших осемнайсет го­дини, изпълнен с мъдростта на онзи период от живо­то си. казах си: „не е ли лудост, че някога наистина си мислех, че аз съм своята коса? разбира се, аз не съм своята коса." на осемнайсет години аз вече зна­ех истината. аз съм своята кола. знаех, че аз съм своята кола, защото чувствах, че другите младежи си представяха това, което съм, мислеха за мен въз основа на това каква кола карам. веднъж колата ми не работеше и баща ми ми каза: „ето, вземи тази ве­чер моята. можеш да я караш днес."

аз възкликнах: „ти луд ли си! нямам желание да ме заловят мъртъв в твоята кола." имах предвид, че никой няма да разбере кой съм аз.

баща ми караше една стара кола.

аз днес карам стара кола.

и греховете на бащите наистина ще се върнат на синовете.

когато аз станах на двайсет и една години, над-раснах това и на двайсет и една ме връхлетя една велика мъдрост. тогава осъзнах: „почакай малко, аз не съм своята коса. аз не съм своята кола. това е лу­дост, разбира се." на двайсет и една години аз знаех истината. аз съм моите жени.

и искам да знаете, че играх онази игра, наречена: „аз съм моите жени" през един много продължите-лен период от живота си. това беше прекрасна игра и аз знаех, че аз съм моите жени. можех да почувствам мислите на хората, които ме заобикаляха в стаята, усещах, че моите собствени мисли и моите предста­ви за самия мен се променят 6 зависимост от това с каква жена съм или не съм подръка.

и така, изживявах представата, че „аз съм мои­те жени" в продължение на дълго време. тогава си по­мислих, един ден се събудих и си казах: „почакай мал­ко, аз не мога да бъда моите жени, защото ако съм моите жени, трябва да имам някакво разстройство на множественост на личността." защото те бяха толкова много. така че, осъзнах, че трябва да има не­що повече от това, което да бъде моето аз. кой съм аз, кой съм аз. съзнанието моли да знае.

и тогава ми стана ясно. о, аз трябва да съм бил в края на трийсетте или в началото на четирийсет-те. и тогава изведнъж прозрях, разбира се, и зная вре­мето, когато това се случи, защото баща ми го под­черта. той каза, че детето вече е пораснало. защото аз разбрах и всички мои действия от този момент на-татък показваха, че аз съм моята работа. както много мъже на този етап от живота си и някои жени също заключават. и, господи, аз играх тази игра док-рай. аз съм моята работа. знаете ли как изглеждаше това в моя живот? хей, хей, хей, това е моята рабо­та, аз трябва; нямам избор, това е моята работа.

после се пробудих и от тази нереалност. огле­дах се един ден и си казах: „почакай малко, аз не мога да бъда моята работа. седем пъти загубвах работа­та си. какво съм тогава? кой сам аз? ако не съм мо­ята работа..."

тогава най-сетне ми стана ясен отговорът. „разбира се, аз не съм моите жени или моята работа нито моята кола. аз съм моето семейство. разбира­те ли?" сега майка ми каза: „той най-сетне порасна." защото най-сетне си върнах разума, преоцених стой­ностите в живота си и започнах да играя ролята „аз съм моето семейство". аз съм моите деца, моята съпруга, моите любими хора. това съм аз. и изиграх и тази игра също до края.

това изглеждаше така - аз не приех работа в друг град, защото си спомням много добре, че това нямаше да бъде удобно за моето семейство, дори от-казах да купя къща, която обичах, и която беше само на няколко пресечки от нас, защото нямаше да бъде в подходящ училищен район. и така, направих някои важни избори в живота си, взех сериозни решения, въз основа на идеята „аз съм моето семейство". тогава един ден, когато се върнах от работата, която пре­зирах, живеейки в тихо отчаяние, аз отворих врата­та на къщата си и разбрах, че тя е напълно празна -не само от хора, но и от мебели.

разбрах, че нещо се е случило; спомням си много добре този момент. и между другото, това е истинска история. не си я измислям. спомням си момента сякаш беше вчера. отворих вратата, къщата бе празна. първата ми мисъл беше: „божичко, ние сме ограбени." но никой не влиза в къщата на някого пос­ред бял ден, за да изнесе всички мебели. освен това, не всички мебели бяха изнесени. огледах се и в ъгъла видях една стара уредба, която бях купувал преди брака и една табличка за кафе, която бях донесъл съ­що от някогашните си ергенски дни, и някои други... някои мои неща, които бяха разпилени наоколо. и аз осъзнах, че само мебелите липсват.

тогава схванах какво се е случило, но все още не можех да повярвам. завтекох се горе по стълбите в спалнята, отворих вратата на гардероба, там, къде­то стояха нейните дрехи. всички бяха изчезнали. от­ворих вратата на гардероба от моята страна - всич­ки си стояха там. тогава разбрах жестоката истина - крадецът е бил жена.

удивително е това на какво е способно съзнанието само и само да не ти позволи да погледнеш исти­ната в очите. а вече не можех да посрещам тази ис­тина с леко сърце. спуснах се по стълбите, седнах на килима в почти празната стая и избивах: „господи, какво искаш от мен? кой съм аз?" разбирате ли, аз мислех, че съм всичко това. мислех, че съм цялото това нещо и сега цялото това нещо си беше отишло. кой съм аз? вечният вик на човешката душа. кой съм аз?

и отговорът не е извън нас. очевидно той не е в хората, местата и нещата от живота. отгово­рът е вътре в нас и това е цялото послание на „раз­говори с бога".

исках да ви кажа, че много искрено се наслаждавах на всичките три книги. те са удивителни. и въпросът ми е свързан с идея­та за душата. тя е поела едно еволюционно пътуване, в съгласие с идеята, че ако е напъл­но разтворена в абсолютното, не може да има еволюция. онова, което вие говорите, е разгръщане на това пътуване, при което то става по-богато и по-динамично. простран­ствата стават по-обширни и идеята, за ко­ято говорите... това, че има възможност да се надхвърли това и да се излезе извън същес­твуването, извън това, което ние наричаме процес на еволюция... бих искал да поговори­те по този въпрос.

човек не може да излезе извън процеса на еволю­цията. това е съвсем буквално невъзможно. в момента, в който излезеш напълно от процеса на еволюци­ята, ти излизаш напълно от бога, тъй като бог е процес. бог не е същество. бог е процес.

бог е процесът на самия живот, който ние нари­чаме еволюция. и тъй като е невъзможно да излезеш напълно от бога, също така е невъзможно да излезеш от еволюцията. ето защо нашата еволюция, с други думи еволюцията на много от нас, която е бог, божественото колективно, никога не свършва. тя ви­наги е била, е и винаги ще бъде в един свят без край. амин.

бих искал да кажа на всички каква радост и нас­лада беше за мен да споделя заедно с вас тези мигове. колко прекрасно бе да бъда тук по едно и също време на едно и също място с вас. и аз ви приканвам и окуражавам сега да излезете от тук и да докоснете све­та с най-дълбоката истина, която съществува във вас и да дадете възможност на всеки да узнае коя е истинската му същност. върнете ги към самите тях и им дайте възможност да творят заедно света според най-върховната си визия.