Разходна система на местните власти

Общините имат разходни пълномощия, които им дават права да извършват различни разходи във връзка с изпълнението на предоставените им правомощия. Основната част от публичните услуги, особено тези с най-масов характер, се предоставят от местните власти, тъй като те са най-близо до потребителите и имат по-добри възможности да се съобразят с избора му, както и разнообразието на регионалните потребности. Това стои в основата на децентрализацията на разходите а именно да се отговори по-добре на търсенето на публични блага.

Критериите при разпределението на отговорностите между централната и местните власти и съответните разходни правомощия на общините са:

1. 
   икономия от мащаба – да се използва преимуществото на намаляване на средните разходи при производството на предлагането на единица публично благо
   
2. 
   фискална еквивалентност – териториалния обхват на дадена публична стока или услуга трябва да съответства на границите на териториално административната единица. При тази ситуация се избягва проблема на “пътника без билет” – в случая граждани на една община да се облагодетелстват от услугите на друга, без да плащат за това.
   
3. 
   политически отчетност – гражданите на общината трябва да знаят кой отговаря за осигуряването на съответната услуга, да имат достъп до него и да могат да му търсят отговорност за качеството на предлаганата услуга
   
4. 
   административна ефикасност – изпълнението на пълномощията на общините трябва да става с възможно най-добра и евтина административна организация
   

Разходите на местните власти представляват част от съвкупния доход, който се насочва за финансиране на регионалните потребности от местни публични блага, в съответствие с правомощията на местните власти. Общинските разходи са израз на парични отношения, свързани с разпределението и преразпределението на националния доход в териториален аспект. Тяхната цел е подчинена на развитие на производствените мощности на територията на общината и повишаване на социално-културното равнище на местното население.

Разходите на общинските бюджети изразяват от една страна икономическите отношения между общинския бюджет и общинските фирми, във връзка с осъществяваната стопанска дейност, и от друга страна отношение с населението на общината във връзка с безплатното задоволяване на социално-културни, здравни, образователни, комунални и др. потребности на населението.

Разходите на местните бюджети осигуряват редица материални предпоставки за усъвършенстване на териториалната структура на производството, за подобряване на икономическата инфраструктура за опазване на общинската собственост, опазване на околната среда, за строителство на пътища и съоръжения на територията на общината.

В преобладаващата си част разходите на общините се финансират чрез техните бюджети. Определени разходи се осъществяват и от набраните извънбюджетни средства в съответствие с установените правила и направления на разходите, предписани в нормативните актове за създаването и използването на съответните извънбюджетни фондове.

Стабилизационни, разпределителни и алокативни разходни отговорности на вертикалните нива на държавно управление.

1. 
   всяка дадена промяна в разпределението трябва да се съпровожда с най-малки разходи по ефективността.
   
2. 
   съществува нужда от балансиране на противопоставящите се цели за равенство и ефективност
   

Класификация на общинските разходи

Разходите на местните общини се групират на база на различни критерии. В съответствие с приетата от правителството Концепция и Програма за фискална децентрализация. В разходната част на общинските бюджети се извършиха някои промени, които се свеждат преди всичко до това, че дейностите и съответно разходите на общините се разделят на общински и делегирани от държавата. Разходите за местни дейности се определят въз основа на закон или решение на общинския съвет по вид, количество и качество. Все още няма изработени стандарти за този вид разходи. В момента тече процес по тяхното разработване. Разходите за делегирани дейности по предоставянето на публични блага се извършват по определени от държавата стандарти.

Втората класификация на местните разходи ги подразделя на текущи и капиталови, според характера на извършваните плащания, регулярността на разходите и характеристиките на придобиваните материални активи. Текущи са разходите за заплати и осигурителни вноски, медикаменти, обезщетения и помощи, храна, материали и горива, текущи ремонти, стипендии и др. Това са преобладаващата част от разходите на общините, които имат приоритетен характер и се извършват с предимство. Капиталовите разходи са предназначени за основен ремонт и за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи. Те се третират като разходи с ниска приоритетност. Това се отнася и за капиталовите разходи от собствени средства и тези от целеви субсидии от Републиканския бюджет.

Според разходната бюджетна класификация, която има оперативно значение при съставянето на местните бюджети, разходите се класифицират по дейности. Това е най-важната класификация, която показва отрасловата принадлежност на разходите. Според тази класификация общинските разходи се насочват за изпълнение на следните функции на общината:

1. 
   Общи държавни служби – изпълнително законодателни органи, ФРЗ, социално и здравно осигуряване, финансирани от държавата, а издръжката им се поемат от общинския бюджет.
   
2. 
   Общински дейности – финансирани от общинския бюджет
   
3. 
   Отбрана и сигурност – държавна дейност и държавно финансиране
   
4. 
   Образование – смесена дейност и финансиране
   
5. 
   Здравеопазване – държавна дейност и финансиране
   
6. 
   Комунални и благоустройствени дейности и общинска дейност и финансиране
   
7. 
   Почивно дело, култура – държавна дейност и финансиране
   
8. 
   Икономически дейности и услуги – главно общинска дейност и финансиране, с изключение на последиците от стихийни бедствия
   

Задължително условие за фискалната децентрализация е повишаването на ефективността на събирането и изразходването на бюджетните ресурси на общините. Затова при сегашната ситуация на оскъдност на ресурсите едно от решенията на финансовата самостоятелност на общините е ефективното използване на общинската собственост и бюджетните разходи. То може да увеличи количеството и качеството на предлаганите местни услуги, без да са необходими допълнителни бюджетни приходи за тяхното финансиране. Общините притежават собственост, която използват в интерес на местната общност. Законът за общинската собственост регламентира два вида обекти на общинска собственост - публична и частна. Публична собственост са имотите, предназначени за: осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Българските общини имат право на стопанска дейност, която се извършва чрез еднолични търговски дружества с общинско имущество или чрез търговски дружества с общинско участие.