Развитие и характер на законодателството в България2

Роден на 2 ноември 1868 г. в Битоля. Виден адвокат и общественик, министър на земеделието и търговията, министър на външните работи и министър на правосъдието. През негово време се изработва Законът за имуществата, собствеността и сервитутите, Законът за условното осъждане, бюрото за съдимост, както и редица правилници, Починал на 30. октомври 1923 година.

Движението в полза на обединението на правото от ден на ден се усилва и разширява. В най-ново време (1927 г.) италианското правителство предприело създаването на един „Международен институт за обединение на частното право” със седалище Рим, като отстъпило за помещение на института великолепната вила Алдобрандини, via Panisperna, в Рим, и определило да се отпуска ежегодно една сума от един милион лири за поддръжка на института. Тази инициатива на италианското правителство била посрещната с живо съчувствие от Обществото на народите, и от всичко се вижда, че грандиозната идея за сближение на наро­дите в правно отношение не ще закъснее да бъде осъществена.

ТЪРГОВСКИ ЗАКОН

Търговският закон е бил изменян и допълван няколко пъти, а именно на 12. януари 1898, на 15. януари 1899, на 10. януари 1903, на 5. януари 1904 г., на 28. февруари 1907 г., на 31. октомври 1919 г., на 13. април 1922 г., на 29. юли 1924, на 2. декември 1925 и на 21. декември с. г.

Едно от най-важните изменения на закона е това от 28. февруари 1907 г., когато отделът за „Сдружаванията“ (чл. чл. 239—267) бе отменен и заменен със специален закон за коопе­ративните сдружения. Този последният закон е току-речи буквален превод на унгарския проект за кооперативните сдру­жения от 1904 г. (Projet de loi sur les associations cooperatives), изработен от именития унгарски правоведец д-р Франц Наги, с тази разлика, че проектът съдържа едно обстойно и система­тично изложение на мотиви. Законът е публикуван в брой 45 на Държавен вестник от 28. февруари 1907 г.

Друго важно изменение на същия закон е това, което по­следва на 21. декември 1925 г. в отдела за чека (чл. чл. 640—648), който беше допълнен с постановления за така наречения „пресечен” (кръстосан) чек , създаден от английската практика и добил в настоящето време широко развитие във всички страни, и с правила за чека „само за минаване по сметка” („nurzur Verrechnung“), който е добил широко разпространение в Германия. По­становленията на закона по този предмет са заимствани от френския закон за пресечения чек от 30. декември 1911 г. и съставляват едно възпроизвеждане на решението на Хагската кон­ференция от 23. юли 1912 г. относно унификацията на чека. Допълнението, за което е реч, е обнародвано в брой 217 на Държавен вестник от 21. декември 1925 г.

Нашият търговски закон е сравнително нов - при все това, поради бързото развитие на търговското право, явява се нужда от едно основно преглеждане на постановленията му. Като пример за настъпилите преобразувания в търговското право ще посочим менителничното право. Постановленията на нашия закон за мени­телниците са превод на унгарския закон по същия предмет от 1876 г. (Gestez-artikel XXVII vom Jahre 1876 uber das Wechselgesetz). Този последният закон обаче още в 1914 г. е заменен с нов закон (Gesetz Artikel v. J. 1914 Uber den Wechsel), който урежда материята много по-правилно, по-систематично и съгласно с поста­новленията на Хагската конвенция относно унификацията на менителничното право от 25. юли 1910 г.)²⁹ — Наредбите на закона от­носно акционерните дружества също ще трябва да се поправят и допълнят с постановления за по-ефикасен контрол, който да намали до минимум възможностите за злоупотреба с чуждите спестявания, внасяни в тия дружества. При това законът ще трябва да се допълни с правила, които да уреждат правните действия на текущите сметки — този важен договор, който е добил такова широко разпространение в наше време. Колкото се отнася до отдела за несъстоятелността, то нуждата от рефор­мирането му, главно с оглед за ускорение на конкурсния процес, се признава от всички.

Заедно с търговския закон ще трябва да се подложи на едно преглеждане и законът за кооперативните сдружения от 17. февруари 1907 г. с цел кооперациите да се поставят на здрави основи, да се увеличи тяхната кредитоспособност и да се гарантират вземанията на кредиторите, като се установи един по-ефикасен държавен и обществен контрол над тях, и по тоя начин да се превърнат в истински институти за взаимна помощ и спестяване.

Във връзка с търговския закон длъжни сме да отбележим появяването на Закона за дружествата с ограничена отговорност от 8. май 1924 г., обнародван в брой 28 на Държавен вестник. Много по-рано от появяването на този закон, компетентни лица от търговското съсловие бяха изтъкнали нуждата от една нова дружествена форма по образеца на съществуващите в Австрия и Германия дружества, известни под названието „дружества с ограничена отговорност“. През 1911 г. русенската търговска камара в ХХ-то си редовно събрание беше взела решение да се направят постъпки пред надлежното министерство за изработване законопроект относно тази дружествена форма и за внасянето му в Народното събрание.

Наистина, нашият търговски закон предвижда няколко типа търговски дружества: събирателно дружество, командитно друже­ство — просто и с акции, акционерно дружество, сдружаване със съучастие. Но колкото пълна и да изглежда тази организация, тя не удовлетворява всички нужди на търговията и промишлеността и има случаи, в които нейната недостатъчност се проявява по един очевиден начин.

За попълването на изтъкнатата нужда, министерството на пра­восъдието още през 1921 г. изработи един обстоен законопроект за дружества с ограничена отговорност, който с доклад от 1. март 1921 г. беше внесен в XXI-то обикновено Народно събрание.

Новото в тия дружества е това, че те представляват пре­димства, каквито не се срещат в никоя от другите дружест­вени форми. По-главните от тия предимства се състоят в това, че съставянето на дружеството е опростено; че съдружниците имат голяма свобода да уреждат воденето на дружествените дела така, както е най-съобразно с нуждите и интересите на пред­приятието; че тия дружества са освободени от редица формалности, които само затрудняват вървежа на дружествените дела и влекат със себе си големи разноски.

Дружествата с ограничена отговорност заемат средно място между събирателните и акционерните дружества, но клонят по­вече към последните, с които имат по-голямо сходство. Все пак съществуват важни и съществени отклонения от двата вида дружества, благодарение на които тази нова дружествена форма добива особена физиономия, която я отличава от всички други дружества и става пригодна за предприятия, по които пре­следваната цел не може да бъде постигната задоволително нито при една от другите признати дружествени форми.

Законът за дружествата с ограничена отговорност е съставен главно по австрийския закон от 6. март 1906 г., осно­вата на който е германският закон от 29. април 1892 г., изменен със закон от 20. май 1898 г., като при това е взет предвид и новият швейцарски проект от декември 1903 г.

Хронологически движението в полза на дружествата с огра­ничена отговорност е възникнало най-напред в Англия около 1860 г. „The Companies Act“ от 1862 г. допусна образуването на дружества, в които отговорността на съдружниците е ограничена (limited). В италианското законодателство идеята за дружества с ограничена отговорност възникна още през 1882 г. при редакти­рането на подготвителните работи по италианския търговски закон от 8. октомври същата година. Новият проект за италиански търговски закон от 10. август 1925 г. урежда подробно тази дружествена форма (чл. чл. 147—161). Португалския закон от 11. април 1901 г. допуска образуването на дружества с ограничена отговорност не само във вътрешността на държавата, но и в нейните колонии. Най-сетне, и Франция, със закон от 7. март 1925 г., въведе дружествата с ограничена отговорност.

Прочее, може да се каже, че днес дружеството с ограни­чена отговорност е един институт с истински международен характер, назначено да даде удовлетворение на икономическите нужди, които са еднакви във всички страни с напреднала търговия и промишленост.

Преди да привършим нашите кратки бележки по тоя закон, считаме за небезинтересно да отбележим, че веднага след об­народването на френския закон от 7. март 1925 г., във Франция възникна по материята една грамадна правна литература, която предизвика изненада не само поради грамадния си обем, но и по­ради дълбочината на мислите, изказани в нея. Достатъчно е да споменем трудовете на правниците Chapsal, Gain, Drouets, Baudouin. Bugnet, Lepatgneur, Mourlaque, Pic, Baratin, Tripier, Lesgot, Bernard Auger и др.

Все във връзка с търговския закон, длъжни сме да отбележим появяването на закона за предпазен конкордат от 29. март 1932 г., обнародван в брой 295 на Държавен вестник — един закон, който е предназначен да упражни благотворно влияние върху развитието на търговията, а особено върху разви­тието на търговския кредит. Благодарение на този институт, нещастният търговец, който е бил честен, но временно затруднен, намира покровителство, което заслужава неговото нещастие, и може да избегне лошите последици на своя неуспех. Същността на предпазния конкордат се състои в едно предконкурсно уреждане за избягване лошите последици на несъстоятелността както за длъжника, тъй и за кредиторите му. Както и мораториума, предпазният конкордат не предвижда една пълна ликвидация на актива на търговеца, която би имала за последица унищожението на търговското предприятие, но се различава от мораториума по това, че не е само едновременно отсрочване на изпълнителните действия, дадено на длъжника от съда в моменти на криза, но е едно съглашение между длъжника и кредиторите му, утвър­дено от съда, което има за цел, от една страна, да остави длъж­ника и в бъдеще начело на търговското му предприятие, а от друга страна, да обезпечи еднакви права на всички засегнати кредитори, като им осигури равни проценти на техните вземания. Исто­рията на този институт е твърде интересна, но тесните рамки на настоящия очерк не позволяват да влезем в подробности по този предмет, а ще се задоволим да споменем само, че в на­стоящето време предпазният конкордат е възприет от законо­дателствата почти на всички цивилизовани страни.

Понеже търговският закон от 10. май 1897 г. уреждаше ин­ститутите на търговското право само за сухопътната търговия, без да засяга ония на търговията, която се извършва по море, то яви се нужда да се уреди с модерен закон и този важен клон на търговското право. За попълване на тази нужда, на 6. януари 1908 г. бе обнародван Закона за морската търговия, съставен на най-новите закони за морската търговия на държавите, които извършват най-голяма търговия по море и се радват на най-развита и цветуща търговия, а особено по наредбите за мор­ската търговия на италианския търговски закон от 31. октомври 1882 г. (книга втора, del commercio marittimo е della navigazione, мл. чл. 480—682).

Законът за гражданското съдопроизводство е бил няколко пъти изменян и допълван. И мислим, че няма да сгрешим, ако кажем, че от всички наши съдебни закони той най-често е бил изменян и поправян. Рядко се е минавало година, през която да не се е поставял въпросът за изменението му. В тече­нието на 40 години той е бил изменян 20 пъти, а именно: на 13. януари 1894 г., на 6. февруари 1896 г., на 28. февруари 1897 г., на 7. март 1897 г., на 4. януари 1899 г., на 13. януари с. г., на 7. август 1902г., на 7. февруари 1906 г., на 1. март 1907 г., на 10.

Предвид на това, едно ново и по-основно преглеждане на действащата процедура се налага, като се обърне особено внима­ние на мерките, които трябва да се вземат за премахване на преч­ките за бързото и правилно движение на процеса, а най-вече като се уреди предварителната подготовка на делата по начин, по който тяхното решаване да стане възможно, по общо правило, в едно или най-много в две заседания. За тази цел нужно е едно разумно съчетание на устния принцип с писмения. Преобладаването на устния принцип не трябва да става в ущърб на писмеността, която е необходима за предварителната подготовка на делото. Тази подготовка изисква, най-вече в началото на процеса, размяна на книжа, в които точно и ясно да бъдат изложени всички искания, възражения и доводи на страните, с посочване на доказателствата така, че да улеснява съда в своевременното отделяне на спорното от безспорното и да разчистват пътя за бързото и правилно решаване на делото. Писмеността в предварителното подготвяне на делото трябва да съставлява нещо подобно на това, което предварителното следствие съставя в углавния процес.

Така също е нужно едно по-правилно разпределение на ролите на съда и на страните в движението на процеса. Безспорно е, че дейността на страните трябва да преобладава в стадиума на предварителната подготовка на делото. При все това, правилото „Ne procedat judex ех officio“ не трябва да отива до крайност. Не трябва също да се изпуска от внимание, че движението на процеса интересува не само страните, които понякога имат интерес да протакат делото, но че то интересува и държавата, чиято длъжност е да обезпечи на страните най-пълно и най-бързо правосъдие. На съда трябва да се предостави известно право за намеса в дви­жението в процеса, особено по установяването на доказателствата, подтикване делото към разрешение и разкриване на материалната истина. Относно образуването на съдийското убеждение по граж­дански дела - на съдията трябва да се предостави широко право да изисква от страните разяснения по всички неясни пунктове на тех­ните домогвания и по този начин да съдейства за проявяването на материалната истина, без да се стеснява от правилото Sententia ferri debet secundum allegata et probata, non secundum conscientiam.

Особено в областта на изпълнителното съдопроизводство, т. е. относно изпълнението на съдебните решения, общественият интерес изиска най-голяма бързина, като се съкратят до минимум сроковете и се отстранят излишните и неуместни обжал­вания. Така също, за повдигането на кредита, който е толкова необходим за днешната стопанска структура, налага се отстраняването на всички излишни формалности, които само пречат за сигурното и своевременно изпълнение на влезлите в законна сила съдебни решения.

От друга страна, принципът за разделяне на труда изисква апелативните съдилища да се освободят от възложените им касационни функции. Те трябва да си останат чисто апела­тивни съдилища, като се изземе от тях касационното производ­ство и се запази за касационния съд. Това разделение на труда води не само към специализация на функциите, но и към бързо отправление на правосъдието, което е една от главните цели на едно добро съдопроизводство.

Тук сме длъжни да констатираме, че законът за гражданско съдопроизводство, утвърден с указ № 37 от 23. януари 1930 г. и обнародван в притурка към Държавен вестник брой 246 от 1. февруари 1930 г., осъществява в значителна степен глав­ните desiderata на една добра процедура.

При това - за отстранение на всяко погрешно схващане на мисълта ни относно необходимите реформи на гражданския процес, длъжни сме да изтъкнем и това, че и най-съвършената проце­дура не би била в състояние да даде желаните резултати без една просветена, доблестна и достойна магистратура. Интересни в това отношение са разсъжденията на Базелския професор д-р Хойзлер, един от най-знаменитите процесуалисти в наши дни: „Законодателството по гражданския процес - казва той - в повечето швейцарски градове се изменя безспирно от 20-30 го­дини насам. Не се минава година да не види бял свят или да не бъде започнат някой нов закон за гражданско съдопроиз­водство - и после пак, едвам се изминат пет или десет години, почват отново старите оплаквания и тогава си поставят за за­дача да изкарат пак негодна току-що приетата процедура. Об­щото неизкоренимо оплакване е от бавното и свързано с много разноски движение на процеса. Следователно, целта, към която се стремят, е един по-бърз и по възможност по-евтин развой на процеса. Понеже се хранят с илюзията, че само процедурата била крива за лошото положение на нещата и че от един по-добър закон могло да дойде всичкото спасение, когато, напротив, злото се намира съвсем другаде, то в повечето случаи резултатът е едно дълбоко разочарование от новия, посрещнат с въодуше­вление, закон. Процесуалното право е най-малката причина за бавния вървеж на производството. Не въпросите за писмеността или устността на процеса, за формалната теория на доказател­ствата или за свободната оценка на доказателствата и за всичко друго, каквото представят любимите гръмки фрази на модерната фабрикация на закони, правят правораздаването добро или лошо, а това зависи от личността на съдиите, и то, без да се гледа на техните умствени способности, от твърдостта на техния характер, от тяхната добросъвестност, от тяхното чувство на ред и порядък, от тяхната строгост без послабление спрямо неуместни искания, предявени от страните и техните адвокати (искания за продължаване на сроковете, молби за отмяна на промеждутъчни решения, допускане на нови доказателства по нови обстоятелства и въобще пропуснати правни средства и др. под.). Един способен и с твърд характер съдия ще се справя така също задоволително и с един средно добър процесуален за­кон, когато пък и най-добрият закон ще се провали (ще се опропасти) при един хлабав съдия, който не следи за строгото спазване на реда“. (Prof. Heusler. Der Zivilprozess der Schweiz, 1923, стр. 10).

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО