Реферат на тема: Източен въпрос Изработил: Проверил: Кристина Лазарова /доц д-р С. Димитрова/ фак.№172505210003

Природо математически факултет

Катедра География екология и опазване на околната среда
Реферат
на тема:Източен въпрос

Изработил: Проверил:

Кристина Лазарова /доц.д-р С.Димитрова/

фак.№ 172505210003

специалност:Педагогика на

обучението по

география и история

Редовно обучение

Благоевград,2020
След Кримската война Източният въпрос навлиза в нов етап на развитие,който се характеризира с остра вътрешнополитическа борба и движенията на народите в Босна и Херцеговина,на остров Крит,в българските земи и Албания за пълна и безусловна независимост.Финансово-икономическата криза,обхванала империята,неимоверно влошава положението на народите,намиращи се под нейната власт.Високата порта не реализира обещаните от нея реформи,които могат значително да подобрят положението на немюсюлманските и поданици.Християните все още са лишени от правото на поземлена собственост.Те все още не служат в армията,а в замяна на това задължение,плащат обременяващия данък бедел,които ги освобождава от воената повинност.За посрещане на тежките финансови затруднения и потребностите на държавата султанското правителство още през 1867 г. обявява,че през следващите 5 години десятъкът ще бъде 12,5% вместо 10%,както е по шериатските традиции и закони.Слабата реколта през 1873-1874 г. още повече влошава положението на редовите поданици на империята.Отново изходът от кризата се търси в увеличаване на размера на данъците,най-вече на ашара,който е повишен с 25% спрямо изходната му база.Увеличени са военният данък и редица други косвени данъци.Към това галопиращо фискално бреме трябва да се прибави и произволът на откупвачите на данъци-мюлтезимите,които се възползват от нестабилната политическа ситуация в периферията на империята и безконтролно ограбват данъчно задълженото население.

Източната криза(1875-1878) започва в Босна и Херцеговина.Това не е случайно-там най-остро се чувства кризата в държавата.Социалната ситуация се нагнетява от факта,че реколтата през 1874 г. е катастрофално слаба,а мюлтезимите,без да се съобразяват с този факт,не само изискват данъците във фискалните ставки,но и често налагат произволни увеличения.Трябва да се подчертае и това,че повечето от собствениците на чифлици са мюсюлмани,които спрямо конфесионалния състав на населението в Босна и Херцеговина са малцинство.Това обстоятелство има важно значение за назряващия социален конфликт,който поради редица вътрешно- и външнополитически причини се трансформира в борба за национална независимост.

Използването на въоръжена сила при събирането на данъците катализира назряващото анти-турско движение в Босна и Херцеговина.Още през 1874 г. в Невесинската нахия,намираща се в Херцеговина,князете се събират и решават през следващата година да вдигнат въстание срещу непосилния ашар и другите повинности.В началото на юни 1875 г. около 150 християни от Невесинската нахия отказват да платят ашара и търсят покровителството на черногорския княз Никола.Случаят е куриозен-османски поданици търсят политическо убежище при васал на Високата порта.С намесата на руското посолство в Истанбул херцеговинските бежанци получават правото да се завърнат по домовете си с гаранция,че срещу тях няма да бъдат предприети репресивни действия от страна на турските власти.Завърналите се в нахията са посрещнати като герои,а техният пример вдъхновява останалото население да започне антиосманско движение.

Подготвяното в продължение на няколко години въстание започва в началото на юли 1875 г.,когато хайдушките чети нападат турски военни гарнизони,разрушават мостове и ограбват турски кервани.Тези успехи вдъхновяват херцеговинци към още по-активни въстанически действия.Постепенно са изгонени турските администратори от градовете и започват кланета на мюсюлмани.На 24 юли 1875 г. разбунтувалото се население на Невенсин избива мюсюлманите и отхвърля турската власт в града.В края на юли и през август бунтът обхваща цяла Източна Херцеговина.Въстаническо-четническото движение постига значителни успехи,тъй като е подпомогнато от Черня гора.Със знанието на княз Никола черногорски четници минават в Херцеговина и участват в борбата с турците.

Започналото в Херцеговина въстание импулсира началото на бунта в Босна.В средата на лятото на 1875 г. почти цялата територия на страната е обхваната от въстанически действия.Съществена роля за успехите на започналото антитурско движение в Босна и Херцеговина изиграва бездействието или по-точно неадекватната реакция на босненския валия Дервиш паша.Вместо да предприеме контрадействия срещу въстаниците,той се обръща за съвет към Високата порта.Великият паша Есад паша решава,че събитията в Босна и Херцеговина нямат политически характер и са предизвикани от неуредици на местната администрация.Като изхожда от тази субективна оценка и за да не се даде нов повод на Русия за намеса във вътрешните работи на Османската империя,великият везир съветва Дервиш паша да изпрати при въстаниците посредници,които да потърсят пътища за помирение между бунтовниците и местната османска власт.Тези факти показват,че Истанбул все още няма точна ориентация за събитията,които се развиват в неговите северозападни европейски провинции.

По препоръката на Високата порта Дервиш паша изпраща двама парламентьори,които предлагат на ръководителите на въстанието да се откажат от въоръжената борба,след което техните искания ще бъдат разгледани от Високата порта,която поема ангажимент да удовлетвори оправданите им недоволства.Въстаниците заявяват,че първоначално трябва да бъдат удовлетворени исканията им,а след това обещават да сложат оръжие.Турската страна оценява тези контраусловия като въстанически ултиматум и разбира,че вече не може да става въпрос за преговори,напротив,борбата придобива още по-напрегнат характер.През есента на 1875 г. турското правителство изпраща в Босна и херцеговина 35-хилядна армия,на която противостоят около 13-14 000 въстаници.Въпреки това Високата порта не успява да постигне положителни резултати в борбата против въстанието.При създалата се ситуация Истанбул се опитва да маневрира,като на 2 октомври 1875 г. обявява,че се отменя увеличението на ашара.Тези действия обаче са палиативи,които не могат да спрат по-нататъшното изостряне на Източната криза,започнала с въстанието в Босна и Херцеговина.

Широката европейска общественост застава на страната на въстаналите.В Англия,Швейцария и Италия възникват комитети за оказване на помощ на въстанието.На 28 август 1875 г. в Париж е организиран Международен комитет за подпомагане на въстаниците,възглавен от сръбския митрополит Михаил,а негов заместник става хърватският епископ Щросмайер.Активно движение за оказване на помощ на босненци и херцеговинци има и в Русия.То се ръководи от славянофилските комитети на Москва и Петербург.

Във външнополитическата ориентация на въстаналите османски провинции се оформят две линии.Ръководителите на босненци официално декларират,че са за обединение със Сърбия,и обявяват сръбския княз Милан Обренович и за босненски княз.Борбата за херцеговинци протича под знака на обединението с Черна гора.Главната цел остава освобождаването от турския социален и национален гнет.

Въстанията в Босна и Херцеговина са последвани от двете въстания в България-Старозагорското и Априлското.Борбата на българския народ срещу турския социален и национален гнет е един от върховите моменти в по-нататъшното изостряне на Източната криза.Може да се каже,че именно след кървавия погром на Априлското въстание дипломатическата борба около Източния въпрос навлиза в нова фаза.

Вниманието на европейските сили е приковано към Балканите още след първите известия за започналите въстанически действия в Босна и Херцеговина.Отначало Австро-Унгария и Русия уверяват Високата порта,че са за запазване на статуквото на Балканите.Виена се страхува от възможността въстаническите действия да обхванат и нейните славянски провинции.Същевременно тя е против намесата на Сърбия в подкрепа на въстаналите босненци и херцеговинци.За локализиране на събитията на Балканите по линия на съюза на тримата императори е лансирана идеята с участието на консулите на Виена,Берлин и Петербург В Дубровник да се направи опит за посредничество между въстаниците и Високата порта.Към тази инициатива могат да се присъединят и останалите държави,подписали Парижкия мирен договор от 1856 г.След като е известена за намеренията на европейските сили,Високата порта изпраща в Босна и Херцеговина като свой извънреден пълномощник Сервер паша.Консулите на държавите,осъществяващи дипломатическата инициатива,се срещат с ръководителите на бунта.на тази среща е подчертано,че Европа няма намерение да оказва материална и друга помощ на въстаниците.Консулите ги съветват да преговарят директно с турските пердставители и да им предявят своите искания.Ръководители на въстанието нямат доверие на пълномощниците на Високата порта,но въпреки това се съгласяват да формулират следните искания:свобода на вероизповеданията,организиране на християнски съдилища,създаване на жандармерийски формирования,състоящи се от християни,реформиране на системата за събиране на данъци и гарантиране на автономно управление на Босна и Херцеговина начело с губернатор християнин.

Консулите са стреснати от ясно изразените и настъпателни искания на въстаниците.Те заявяват,че имат пълномощия само да посредничат във възникналия конфликт и да съветват ръководителите на въстанието.Това не удовлетворява другата страна.Въстанието продължава с нова сила.С всеки изминал ден отношенията между мюсюлмани и християни стават все по-непримирими.повсеместни са кланетата на мюсюлмани и опожаряването на техните домове.Със същото отговарят и мюсюлманите.Ескалацията на конфликта води до засилване на дипломатическите инициативи за намиране на мирен изход от задълбочаващата се Източна криза.Високата порта също се опитва да приобщи усилията си към дипломатическата инициатива на европейските сили.на 12 декември 1875 г. султанът издава специален ферман за реформи,в който са повторени обещанията на изравняване на християните с мюсюлманите и за прекратяване на произвола.Също така се обещава,че в бъдеще данъците ще се събират от лица,посочени от местното християнско население.На подобни декларации никой не вярва в Босна и Херцеговина.Известни надежди са хранени към дипломатическата намеса на държавите от Европа.

Със съгласието на Германия и Русия,Австро-Унгария взема инициативата в свои ръце.На 31 декември 1875 г. княз Андраши предлага от името на тримата императори условия за възстановяването на ”реда на Балканите”.Те предвиждат следното:въвеждане на пълна свобода на вероизповеданието,ликвидиране на откупната система за събиране на данъците,подобряване на аграрния режим,изразходване на събираните в Босна и Херцеговина преки данъци за нуждите на самите провинции и създаване на еднаква квота за християни и мюсюлмани на специална комисия,която трябва да контролира осъществяването на реформите.Тези условия са предадени на Англия,Италия и Франция.Последните две държави веднага се присъединяват към инициативата,а Англия изказва съгласие с предлаганите реформи през януари 1876 г.След това посланиците на европейските държави в Истанбул връчват на Високата порта колективна нота,съдържаща вече утвърдените искания.На 11 февруари 1876 г. турското правителство обявява,че приема направените предложения с изключение на пункта,предвиждащ използването на данъците за нуждите на населението в Босна и Херцеговина.С полумерки обаче не може да се спре въстанието,което има силната подкрепа на славянските народи и негласното дипломатическо съдействие на европейските сили.

На думи Високата порта се съгласява с внушенията на великите сили,но на дело не се отказва да търси изход от кризата със силови действия.През първите месеци на 1876 г. турската армия под командването на Ахмед Мухтар паша предприема наказателни операции в Босна и Херцеговина.Много християни търсят спасение в Черна гора,Сърбия и Австро-Унгария.Европейската преса е пълна със съобщения за жестокостите на турците в Босна и Херцеговина.Още повече се засилва движението в Европа за оказване на помощ на въстаналите.

Изправени пред неспособността на Високата порта да реши кризата с мирни средства,великите сили отново поемат инициативата.В края на април 1876 г. Александър II и А.М.Горчаков пристигат в Берлин.Случаят е използван за размяна на мнения относно Източната криза.Преговорите се водят между А.М.Горчаков,Андраши и Бисмарк.Руската страна продължава да настоява за предоставяне на автономия на въстаналите османски провинции.Австрийците смятат,че за умиротворяване на обстановката е достатъчно да бъдат проведени обещаните от султана реформи.Германският канцлер успешно изиграва ролята на балансьор между спорещите страни.Благодарение на това на 13 май 1876 г. е утвърден Берлинският меморандум,в който частично са повторени аморфните предложения,съдържащи се в декемврийската нота от 1875 г. на Андраши.Берлинският меморандум е подкрепен от Франция и Италия,Англия го отхвърля.Този път тонът на европейската дипломация е по-заплашителен-ако Високата порта откаже да реализира предвидените реформи,Австро-Унгария ще окупира една част от Босна,а Русия ще се разшири за сметка на южната част на Бесарабия.В завоалирана форма се подчертава,че при необходимост европейските държави могат да използват сила,за да наложат своите виждания и намерения за решаване на Източната криза.В това време европейската общественост узнава за изключителните жестокости,с които е потушено Априлското въстание.Събитията и времето работят в полза на въстаналите на Балканите християни.Дипломатическата борба около разрешаването на кризата става все по-напрегната.От друга страна,все по-настоятелно става искането на народите в Сърбия и Черна гора за непосредствена военна намеса в полза на борещите се босненци и херцеговинци.Въпреки противодействието на Виена в началото на юни 1876 г. Сърбия и Черна гора решават да обявят война на Османската империя.Те искат от Високата порта да спре изпращането на войски в Босна и Херцеговина.Това искане е отхвърлено от турската страна.В края на юни 1876 г. Сърбия и Черна гора обявяват война на Високата порта.Веднага към Сърбия се насочва поток от славянски доброволци.Над 3 000 доброволци пристигат от Русия.Още при подготовката за войната за главнокомандващ на сръбската армия е назначен руският генерал в оставка Черняев.В започналата война активно участват доброволци от всички балкански страни,в това число около 2 500 българи.

В Истанбул също е неспокойно.Управляващите,окуражени от отказа на Англия да се присъедини към Берлинския меморандум,го отхвърлят.Това обаче не помага за стабилизиране на обстановката в турската столица.Все повече столичани изпадат в паника.Пресата в Истанбул негодува срещу европейското движение в защита на въстаналите херцеговинци и босненци.Отпечатани са много статии,в които се заявява,че европейските защитават “убийците” тоест християните.Странни слухове се разпространяват в града-дали великият везир Недим паша,който приема всички искания на руския посланик граф Игнатиев,няма намерение да предаде руските войници в османската столица.Населението силно се въоръжава.Паника обхваща християните в Истанбул.Всеки,който има възможност,напуска града,изоставяйки без контрол своето имущество-жилища,търговско-занаятчийски облекла и други.

Недоволстващото мюсюлманско население на столицата е убедено,че великият везир Недим паша е виновен за изострящата се всеобща криза в страната.Недвусмислено се изразява желанието той да бъде лишен от власт.Султан Абдул Азис обаче няма намерение да се раздели с великия везир.Тогава е лансирана идеята да се организира многолюдно шествие за оказване на натиск върху султана.Съветници в това дело са висши сановници,настроени срещу Недим паша.Те препоръчват да се организира излизане на улицата на софтите-учениците от медресетата,още повече че голяма част от тях са от Румелия,а по време на Априлското въстание в сраженията срещу въстаниците са загинали родителите на много от тях.

На 11 май 1876 г. хиляди столичани,начело със софтите,изпълват големите джамии и площадите.Тълпата се отправя към седалището на Високата порта,където се издига спонтанни искания за смяна на шейх-юл исляма Хасан Фехми Ефенди и на великия везир Недим паша,които са обвинени в русофилство.Отначало султанът решава да жертва само шейх-юл исляма Хасан Фехми Ефенди,но на 12 май още по-многобройна тълпа идва пред султанския дворец с искане да бъде лишен от власт Недим паша.Султанът отстъпва-за велик везир е назначен Мехмед Рющю паша.В новото правителство са включени две нови силни личности-Ахмед Мидхат паша,министър без портфейл,и Хюсеин Авни паша,министър на войната.Принуден да маневрира,султан Абдул Азис чака сгоден случай да си отмъсти.На всички е ясно,че след стабилизирането на обстановката в Истанбул ще започнат репресии срещу личностите,които му са натрапени да управляват страната.Тези намерения на султана са известни на Хюсеин Авни паша и той решава да детронира Абдул Азис.На негово място ще бъде поставен брат му Мурад.Идеята за преврат не изглежда химерична,тъй като по време на своето десетгодишно управление Абдул Азис с нищо не доказва,че притежава качества на държавник да управлява Османската империя.Той е обвиняван за това,че не прави нищо,за да спре задълбочаващата се всеобща криза на османското общество и османската държава.Народът негодува срещу него и за това,че допуска силната намеса на чуждите държави във вътрешните работи на империята.С името на Абдул Азис се свързват всички издадени закони,които,макар и формално,провъзгласяват равенство на мюсюлманите с хриситяните.В тази обстановка на всеобщо недоволство срещу султана е извършено детрониране на Абдул Азис на 29 май 1876 г. На този ден сухопътните войски обкръжават двореца Долмабахче,където резидира султанът.В същото време военноморските сили блокират връзките с външния свят по море.Абдул Азис не оказва никаква съпротива.За султан е избран Мурад V(29 май-31 август 1876).

Превратът е съпроводен от одобрителна фетва на шейх-юл исляма.Любопитно е това,че детронирането на султаните може да става само в два случая-ако е доказано тяхното вероостъпничество или ако са неизлечимо психичноболни тоест луди.За Абдул Азис не може да се каже,че той погазва каноните на исляма.За това не се споменава във фетвата по повод детронирането му.За сметка на това обаче султанът е обявен за луд,без това да е доказано медицински.

Новият султан Мурад V е интелигентен,отворен към идеите на новото време и е член на масонската ложа.Владее твърде добре френски език и това му дава възможност чрез френската литература да се запознае с големите напредничави промени,настъпили в Европа.Въпреки безспорните си интелектуални качества Мурад V не е в състояние да управлява Османската империя,тъй като,както показва поведението му,той е луд.Налага се детронирането му.По това време Абдул Азис вече не е сред живите.На 4 юни 1876 г. той е намерен мъртъв,със срязани вени.Все още изследователите не са се произнесли окончателно дали това е самоубийство,или убийство.За султан на Османската империя е провъзгласен Абдул Хамид II,брат на Мурад V.Управлението му започва на 1 септември 1876 г.В продължение на 33 години една личност,за която са изказани диаметрално противоположни характеристики,управлява Османската империя и със своята некомпетентна и често безразсъдна политика подготвя условията за унищожаването и.

Всъщност Абдул Хамид II заема трона при изключително сложно международно положение на империята.От една страна,с пълна сила продължава войната между империята и съюзниците-Сърбия и Черна гора,и от друга,все по-силен става натискът на европейската дипломация върху Високата порта да намери мирен изход от кризата на Балканите.Новият султан не иска да ознаменува началото на управлението си с военни неуспехи и затова концентрира нови военни сили на фронта срещу Сърбия и Черна гора.В долината на р.Морава,край Джунис,на 29 октомври 1876 г. турците нанасят съкрушително поражение на сръбската армия.В резултат на тази битка пътят към Белград е открит.От окончателно и пълно военно поражение Сърбия е спасена благодарение на сръбската дипломатическа интервенция.На 31 октомври Русия ултимативно иска от Високата порта да спре войната срещу Сърбия и да сключи примирие с нея.Ултиматумът е приет.В началото на ноември 1876 г. започва демобилизацията на османските войски,намиращи се на Балканския фронт.Така Сърбия е спасена.

След спирането на военните действия на Балканите Русия демонстративно провежда частична мобилизация на своите войски.В случая може да се говори,че руската дипломация се подготвя и с други средства да реши Източната криза и едновременно с това да окаже натиск върху Високата порта,за да я застави да приеме европейски план за уреждане на кризисната ситуация на Балканите.Англия е обезпокоена от руските инициативи и намерения.За да ги парира,на 4 ноември 1876 г. тя предлага да се свика в Истанбул международна конференция,която да намери мирен изход от кризата.

В края на ноември и началото на декември 1876 г. в Истанбул пристигат делегати от Англия,Австро-Унгария,Франция,Германия и Италия.Без право на глас в обсъжданията вземат участие и румънски делегати.Предварителните преговори започват на 11 декември.Изработен е и е приет общ план за уреждането на Източната криза.Според него Сърбия запазва предишната си автономия.Предвижда се създаването на голяма българска държава в рамките на Българската екзархия,съществуваща от 1870 г.Държавата трябва да се състои от две автономни области-Източна със столица Търново и Западна със столица София.Те трябва да се управляват от двама губернатори християни,назначавани от султана,но одобрявани и от европейските сили.Предвижда се и създаването на изборно областно събрание.Турската войска трябва да се разположи в определени гарнизони.Гарантира се местно административно самоуправление и свобода на вероизповеданието.Проектира се обединението на Босна и Херцеговина и в бъдеще тяхното автономно управление.От събраните местни приходи 70% трябва да се използват в автономните области,само 30% да се изпращат в Истанбул.

Въпреки намерението на делегатите в конференцията техният план да бъде съобщен на турците в началото на официалните пленарни заседания на конференцията,които трябва да започнат на 23 декември 1876 г.,Високата порта получава предварително точна информация за него.Поради това е подготвен един добре режисиран от Лондон спектакъл,в който действащи лица са турците.По съвет на Англия още на 19 декември 1876 г. е съставен нов кабинет,възглавяван от Ахмед Мидхат паша,който по това време е един от най-видните идеолози и дейци на турското либералноконституционно движение.С ускорени темпове се изработва конституция,идеята за която отдавна е залегнала като основен момент в програмата на “новите османи”.на 23 декември 1876 г. с участието на официален турски делегат-Савфет паша,започват пленарните заседания на конференцията.Те обаче са прекъснати от 101 топовни гърмежа,проехтели над Босфора.Учудването на делегатите (с изключение на английския) е разсеяно от заявлението Савфет паша,че чутите топовни гърмежи възвестяват тържествено обявяването на първата турска конституция,който провъзгласява равенство на християни и мюсюлмани.Следователно това великодушно султанско дарение прави безпредметна по-нататъшната работа на конференцирането на англо-руско съглашение.След отпътуването на граф Игнатиев от Лондон преговорите са продължени от руския посланик П.А.Шувалов.Те завършват 31 март 1877 г. с подписването на известния Лондонски протокол,с който на Високата порта се препоръчва да проведе реформите,предложени от участниците в Цариградската конференция.В случай на отказ Русия има право да започне война.

Султан Абдул Хамид II отхвърля документа,който според него представлява намеса във вътрешните работи на империята.Високата порта започва мобилизация на своята армия.В Истанбул побеждават привържениците на войната с Русия.След отхвърлянето на Лондонския протокол Русия скъсва дипломатическите си отношения с Османската империя(1877-1878).Русия изиграва решаваща роля за разгрома на османската армия.Трябва да се подчертае,че и балканските народи имат заслужен дял за победата над Османската империя.Особено значение има съгласието на Румъния да предостави коридор за преминаването на руските войски през нейната територия.Още в началото на войната,на 26 април 1877 г., е подписана съюзна конвенция между Русия и Румъния,която улеснява транспортирането на руските войски.Румънската армия участва много активно във военните сражения,особено около Плевен.Любопитно е да се отбележи,че отначало според априлската конвенция не се предвижда непосредствено румънско участие във войната,но провокативните действия на османската артилерия,която от десния бряг на Дунав започва да обстрелва близките румънски градове,заставят румънското правителство да се включи във войната.През август 1877 г. е подписано специално руско-румънско споразумение за преминаване на румънската армия във военни операция срещу Османската империя.

Във връзка със започването на Руско-турската война(1877-1878)черногорците получават импулс отново да преминат във военни действия срещу Високата порта.Наложително е да се подчертае,че между двете страни не е сключен мирен договор,тъй като Истанбул не се съгласява да удовлетвори териториалните претенции на Черна гора върху завоюваните от нея по време на войната турски области.Черногорската армия се възползва от отсъствието на силен турски контингент на своя територия и през лятото на 1877 г. завзема Никшич,Бор,Улчин и значителна част от Поморавието.Сърбия,която няма достатъчно военни възможности,изчаква развитието на войната и едва след падането на Плевен,на 1 декември 1877 г. се включва във войната.Нейната армия настъпва в югоизточна посока и успява да завладее Ниш,Пирот и Враня.Към края на януари 1878 г. сръбските войски излизат на Косово поле,но не развиват бойни действия,тъй като е сключено примирие,Вътрешнополитическите противоречия и колебанията на правителство пречат на Гърция да се включи във войната още в нейната начална фаза.едва когато в Тесалия и Епир са предизвикани антитурски въстания,гръцкото правителство решава на 2 февруари 1878 г. да изпрати 12- хиляден корпус в Тесалия.Той обаче не може да разгърне военни операции,тъй като вече е в сила примирието от 31 януари 1878 г. между Русия и Османската империя и последната получава възможност да насочи срещу Гърция остовните си военни сили.Западните посланици заемат антигръцка позиция и искат от Гърция да прекрати военните действия.Гръцкото правителство не може да пренебрегне диктата на европейските сили и на 7 февруари 1878 г. заповядва на войските си да напуснат Тесалия.

Албанският народ също е съпричастен към голямата балканска идея-освобождаване на всички народи на полуострова от османска власт.Още през лятото на 1875 г. започват въстанически действия в Северна Албания.Те са водени под лозунга за автономия на областта Мирдита.Тази борба продължава с променлив успех до началото на 1878 г.,когато след сключването на примирието с Русия Високата порта съумява да съсредоточи значителни военни сили в Северна Албания и да сложи край на антиосманското въстание на мирдитите.

Сключеното в Одрин на 31 януари 1878 г. примирие не означава прекратяване на войната.Русия може всеки момент да се откаже от него и да започне настъпление срещу османската столица,чието население е обхванато от паника.Правителството не е в състояние да действа адекватно на възникналата обстановка.Единствено парламентът демонстрира хладнокръвие и активност.Депутатите остро критикуват правителството и некомпетентността на турските офицери.На 13 февруари 1878 г. султанът свиква заседание на парламентарната комисия,за да се обсъди полученото британско предложение в Мраморно море да бъдат изпратени английски военноморски кораби,които ще защитят Истанбул от възможно руско нападение.Нищо на тази съвещателна среща не предвещава,че това е последното заседание на парламента.Английската военноморска протекция на Истанбул е приета,а на 14 февруари 1878 г. султанът разпуска парламента.

Примирието между Русия и Османската империя е посрещнато с недоволство от европейските сили,тъй като условията му излизат извън рамките на досегашните договорености относно разрешаването на Източната криза.В документа на примирието няма нищо конкретно,отнасящо се до успехите на Русия.Въпреки това европейските държави не са съгласни с предвидените граници на България.Англия смята,че условията на примирието са посегателство върху Парижкия мир и целостта на Турция.Граф Андраши предлага отново да бъде свикана европейска конференция за обсъждане на Източната криза.Същевременно става ясно,че английска ескадра хвърля котва в Мраморно море,а Австро-Унгария мобилизира войските си в Карпатите.Руската дипломация разбира,че европейските сили се готвят да ограничат мащабите на военните и успехи.Петербург решава да действа.В отговор на появата на английски кораби в Мраморно море руските войски са насочени към Истанбул.Те стигат до малкото селище Сан Стефано,намиращо се на 12 км от турската столица.В създалата се ситуация Високата порта няма друг избор,освен да сключи на 3 март 1878 г. в Сан Стефано предварителен мир с Русия.

Санстефанският прелиминарен договор е победа на руската програма по Източния въпрос.Според него Сърбия,Черна гора и Румъния получават пълна независимост и значително разширяват своите граници.Създава се голяма трибутарна българска държава,включваща в състава си Македония,Русия си връща Бесарабия,а в Азия към нея преминават областите Ардахан,Батум,Баязид и Карс.За сметка на тези значителни териториални придобивки руската контрибуция,предвидена в размер на 1 140 000 000 рубли,е намалена до 400 милиона.За загубата на Бесарабия Румъния е компенсирана с присъединяването към нейната територия на Северна Добруджа.Турското правителство се задължава да проведе реформи в Босна и Херцеговина,Епир и Тесалия.Тя трябва да приложи на остров Крит Органическия правилник,разработен през 1868 г.В договора се предвижда гаранция от страна на Високата порта за сигурността на арменците срещу посегателствата на кюрдите и кавказците.

Султанът е принуден да приеме условията на Санстефанския мир,но Европа няма подобно намерение.Англия и Австро-Унгария подемат широка кампания срещу договора.Лондон възразява на обширните руски териториални придобивки в Азия и на създаването на голяма българска държава.Виена не може да се примири с факта,че Русия не изпълнява обещанието си да и предаде Босна и Херцеговина.Андраши взема отново инициативата и на 7 март 1878 г. предлага да се свика конференция на европейските сили с цел преразглеждане на мирния договор.При възникналата усложнена международна ситуация Русия се надява на германска подкрепа.Бисмарк обаче предпочита да играе ролята на “безпристрастен” посредник и балансьор,което,преведено на понятен език,означава подкрепа на исканията на Андраши.Очертава се възможност за възникване на антируски австро-английски съюз.Подобна коалиция не предвещава нищо добро за Русия.Тази опасност заставя руската дипломация да предприеме активни задкулисни действия с цел да не допусне изграждането на антируски съюз на европейските сили.Започнати са преговори с Англия и на 30 май 1878 г. в Лондон се подписва тайно съглашение,според което Русия се отказва от Санстефанска България,а Англия поема ангажимент да признае останалите руски придобивки с изключение на някои територии в Азия,които се връщат на Турция.При тези условия Петербург се съгласява да бъде свикан конгрес в Берлин.

В навечерието на откриването на конгреса,на 4 юни 1878 г.,Англия сключва тайно споразумение с Османската империя.То предвижда предаване на Англия на остров Кипър като възнаграждение за обещаната подкрепа на османските позиции в Берлинския конгрес.След тази дипломатическа машинация на 6 юни 1878 г. Англия сключва тайно съглашение с Австро-Унгария.Според него двете държави ще съгласуват на конгреса действията си по българския въпрос,а Англия поема задължение да подкрепи плановете на Виена за окупация на Босна и Херцеговина.След тези сложни дипломатически сделки на 13 юни 1878 г. започват заседанията на Берлинския конгрес.В работата му участват представителите на Русия, Англия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия,Турция и Иран.Най-отявлени противници на Санстефанския мир,респективно на балканското националноосвободително движение са Англия и Австро-Унгария.На 13 юли 1878 г. е подписан прословутият Берлински мир,който окончателно потвърждава независимостта на Румъния,Черна гора и Сърбия.От Сърбия е отнет Новопазарският санджак и той отново е върнат на Османската империя.С решенията на конгреса България е разделена две части-трибутарно княжество със столица София и Румелия със столица Пловдив.Македония и цяла Тракия са върнати под властта на Високата порта.Австро-Унгария получава право да окупира Босна и Херцеговина,да държи там войска и да строи железопътни линии.Санкционирано е правото на Англия да окупира Кипър.Гърция отива с големи очаквания на конгреса,но се задоволява само с препоръките,направени от Високата порта,да започне преговори с Атина относно съдбата на Епир и тесалия.В Източен Анадол Русия запазва Ардахан,Карс и Батум,но връща на Турция Алашкерт и Баязид.Отново,както в Санстефанския договор,се предвиждат гаранции за националните малцинства и в частност за арменците.Трябва да се подчертае,че понятийният апарат на член 61 от Берлинския договор,който третира малциствения проблем е толкова сложен и обемен,че текстът не може да бъде интерпретиран по различен начин.

Решенията на Берлинския конгрес представляват победа на англо-австрийския блок.Те обаче не решават Източния въпрос.Основна цел на организаторите на конгреса е борбата против подготвяните доминиращи руски позиции на Балканите.Нанесен е тежък удар на руското влияние на полуострова и в Близкия изток.Заедно с това,държавите,наложили Берлинския мир,показват,че са врагове на балканското националноосвободително движение.Антируската и антиславянската дейност на Англия,Австро-Унгария и Османската империя на конгреса обаче не може да заличи положителното значение на Руско-турската война за балканските народи,които придобиват пълен държавен суверенитет,и за тези,пред които е открит пътят за борба против турския национален и социален гнет.

Прекроената в Берлин политическа карта на Балканите не разрешава национално-териториалните противоречия в региона,напротив,задълбочава ги.Създадени са условия за нови конфликти както между самите балкански държави,така и между тях и Османска Турция.Решенията на Берлинския конгрес не тушират дипломатическите конфликти между европейските сили,възникващи на основата на техните аспирации на Балканите и в Близкия изток.Трябва да се подчертае,че Високата порта плаща висока цена,за да бъде защитена от конгреса.Тя губи голяма част от балканските си провинции,остров Кипър и три провинции в Източен Анадол.Истанбул е лишен от важни финансови източници и от население,което е най-проспериращо в индустриалната област.За тези загуби Османската империя е компенсирана с провъзгласяването на неприкосновеността на нейната териториална цялост.

Библиография:

П., Жоржон, Ф., Мантран, Р., Реймон, А., Ру, Ж.-П., Ватен, Н., Венщейн, Ж.,История на османската империя,София 2014;