Реферат по Учебна програма : „История и теория на Ислямското право" Катедра „Стара и средновековна история" Преподавател: проф д-р Красимира Мутафова на тема: „ Семейно право в исляма "



страница3/3
Дата30.09.2022
Размер63.48 Kb.
#115173
ТипРеферат
1   2   3
Реферат по История и теория на ислямското право
Свързани:
Административно право на България Тест, Лекции АП 1-51
майка по мляко на детето, нейният съпруг - баща по мляко , децата и – братя/ сестри по мляко и роднините и – роднини по мляко и т.н. Т.е. забраната за встъпване в брак важи на същия принцип както при права и съребрена линия но от страната на майката- доилка.


  1. Временни мухрим (няколко по-важни)

Съпруга, разведена по т.нар. троен развод (три пъти мъжът и и е дал развод ) може да встъпи в брак със същия мъж, само ако след развода се е омъжила за друг мъж, с който впоследствие се е развела или е починал.


Мъж, които вече има максималния разрешен брой от четири жени може да встъпи в брак с друга, само ако се разведе с някоя от съпругите си или ако някоя от тях почине.
Мъж не може да встъпва в брак с жени, които временно са мухрим, т.е. те са мухрим докато мъжът е женен за тази жена, която е в определена родствена връзка с другата: сестра на съпругата (балдъза), сестра на майката на съпругата, сестра на бащата на съпругата. Напр.: две сестри или леля и племенница не могат да са жени на един мъж.

IX. Развод (разтрогване на нигях)

При мюсюлманите развода не е невъзможен, но има много препоръки и повели съпрузите да направят всичко възможно, за да не се стига до предприемане на това действие. Но ако въпреки това се стигне до разтрогване на нигях, той се случва по два начина : чрез унищожаемост (фесх- и – нигях ) или чрез развод (талак).
Счита се за грях (харам) мъжа да се развежда със жена си по време на периода на менструалният й цикъл (хайз) или на следродилното и състояние (нифас) и също така трябва да не я е докосвал след очистването и. Също така той трябва да има причина, поради която да се разведе (да се отрече от религията си, поведение или отношение – който биха го вкарали в грях и т.н.).
Унищожаване на брака има, когато той се разваля като нищожен (недействителен) сам по себе си, т.е той никога не е съществувал, а талак има когато налице има действителен брак и той трябва да бъде разтрогнат.
В исляма правото на развод е в ръцете на мъжа, а жената не може сама да се разведе (може само чрез съдия), докато мъжът може сам да се разведе без свидетели и имам , изричайки на глас „Развеждам се с теб” или просто „Талак” (изказано три пъти го прави окончателен), развода се дели на три вида: временен, неотменим и окончателен.
Талак раджа / радж’ий (временен) – това е развод, след който мъжа може да възстанови съпружеските си отношения с жена си по време на нейния иддет без да има нужда да се сключва нов нигях и без да се съобразява с желанието на жената. Т.е когато един мъж се разведе с жена си за първи път, може да я върне до третия месец (периода на нейния иддет- три пълни менструални цикъла), защото през това време тя няма право да се омъжи за друг (тъй като може да е бременна), а мъжът е длъжен да я издържа и няма право да я гони от къщата.
Талак баин - бейнуне сугра – това е разводът, след изтичане на тези три месеца, след които мъжът не може да възстанови брака без нов нигях, мехр и съгласието на жена си, но има това право.
Талак баин – байнуне кубра (окончателен) – това е развод, след който мъжът няма право да се ожени за тази жена отново (счита се за трети развод – три пъти изречени словата за окончателен развод), мъжът няма права над жената. Това може да се случи само ако тя сключи брак с дръг мъж след това се разведе с него или той почине, и след изтичане на иддета и. Отново с нов нигях, мехр и нейното съгласие.

X. Наследствени права – кратко изложение

Семейната структура, в частност подчинената позиция на жената, се отразява преди всичко в наследственото право. Жената има право на наследство, но получава по-малка част от тази на наследниците от мъжки пол. В случая на наследяване, както чрез завещание, така и без завещание наследницата не е в пряка родствена връзка с покойника и не може да се приеме наследството без предварителна проверка (писмен документ или чрез свидетелите на нигях).
XI. Заключение

Дотук бяха изложени общите черти на семейното право в класическия ислям. Брачното законоделство е различно в различните правоверни държави . В някой е позволен гражданският брак (светският ), в други се приемат смесени форми, а в трети все още се придържат къмтрадиционнитеформи.


Политическата трансформация на режма често предполага прехода от една форма на брак към друга.
Утвърждаването на режимите свързани с ислямския фундаментализъм, провокира дискусия на световни ниво за позицията на жената в исляма – дискусия често опорочена от етноцентристки и политически предубеждения. В този случай е необходимо да се има предвид, че ислямът включва множество течения (освен четирите основни школи и тяхните разклонения). В действителност на жената е предоставена известна свобода. Дееспособността и е ограничена по – скоро в областта на семейното право, но е доста по- голяма в областта на търговското. Проблемът в исляма днес е, че тези възможности съществуват на теория, но са прилагани по различен начин на практика (често рестриктивно). За да се избегнат погрешни генерализации, е необходимо да се има предвид, че на теоретично ниво не съществува един ислям, както не съществува едно християнство. Затова в една и съща държава може да са налице множество гледни точки.
В заключение и въз основа на проучваните материали свързани с ислямското семейно право е изключително трудно темата да се сведе само до гореизложеното. Тя е всеобхватна и постоянно развиваща се в различните ислямски държави, но е в основата на ислямското право, защото от всичко до тук изложено изразява дълбокомислието и провидението на Пророка Мохамед и повелите на Аллах , върху които се гради Свещения закон, а именно съхраняването на религията чрез семейството.
Използвана литература:


  1. д-р Абу Амина Билал Филипс – „Да разберем исляма и мюсюлманите”

  2. адв. Гълъб Д. Гълъбов (превод от френски) – „Мюсюлманско право” -1924г.

  3. Марио Лозано – „Големите юридически системи” – 2018г.

  4. Саид Мутлу – „Фъкх”

  5. Цветан Теофанов (превод от арабски) - „Коран” – 2008г.





Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница