Реферат по Учебна програма : „История и теория на Ислямското право" Катедра „Стара и средновековна история" Преподавател: проф д-р Красимира Мутафова на тема: „ Семейно право в исляма "
Изтегляне 63.48 Kb.
|
Свързани:
Административно право на България Тест, Лекции АП 1-51
- Навигация на страницата:
- Корана и сунната
|
Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” Юридически факултет; Катедра „Публичноправни науки” РЕФЕРАТ по Учебна програма : „История и теория на Ислямското право” Катедра „Стара и средновековна история” Преподавател: проф. д-р Красимира Мутафова на тема:
(Хукук – у айле) Изготвил: Виктория Иванова Фак. № 1808013385 Специалност „Право” Проверил: проф. д-р К. Мутафова гр. Велико Търново 2019г. Съдържание: I .Въведение II. Бракосъчетание (нигях) III. Волеизявлението (иджаб и кабул) IV.Брачният дар и зестрата (мехр и джихаз) Брачния дар (мехр) Зестрата (джихаз) V. Консумирането на брака (халвет - и - сахиха) VI. Съпружеска власт и съпружески задължения VII. Децата в мюсюлманското семейство VIII. Забрани за встъпване в брак Забрани (мухрим) – които са грях (харам) Временни мухрим (няколко по-важни) IX. Развод (разтрогване на нигях) X. Наследствени права – кратко изложение XI. Заключение XII. Използвана литература I. Въведение Семейството е от изключителна важност за правоверниците- мюсюлмани . Tо е основната градивна частица на обществото, но и основният съхранител на традицийте, обичаите и религията, на които се оповава едно общество. Те от своя страна са основата на моралните и нравствени ценности във възприятията на всеки човек. Мирът и сигурността, които едно стабилно семейсво дава, са изключително ценени и то се възприема като особено важно за духовното израстване на всички негови членове. Хармоничният социален ред е създаден от съществуването на големи семейства, в които децата и семейните връзки са богатство. Ислямското право е насочено не към отделния човек, а към семейството, което е различно от западната фамилия, тъй като е свързано единствено с фигурата на бащата. Той е центърът на семейството и след неговата смърт някой друг заема тази роля. Патриархалните норми са установени от мюсюлманския свещен закон- шериат /шарият/, думата произлиза от „шара”- правя път, прокарвам път - пренесена в теологичната терминология, тя е добила значението на : „път направен от Бога”, т.е. „Божия заповед”, „Божи закон”. Тук именно шериат и религия стават еднозначни думи и често се употребяват една за друга. Шериатът е систематизиран кодекс на всички ислямски принципи и норми, които регламентират живота от всички страни на обикновения мюсюлманин, както и на уммата, които според мюсюлманското схващане произхождат направо от Бога, за да насочват в правия път всички действия на хората. В основата на Шериата, като пръв и главен източник на правото, са текстовете на Корана и сунната. Корана, наричан още китаб- уллах - свещената книга /писание/ на мохамеданите е съставен в писмен вид около 650г.сл.Хр., по времето на третия праведен халиф и сподвижник на пророка Мохамед – Осман (Усман ибн Аффан- 644-656г.) и се състои от 114 глави (сури), като всяка сура се състои от стихове – знамения (аяти). Специалистите посочват различен брой аяти, пряко свързани с правото, като в около 500 от тях се съдържат преки юридически предписания. Според други има само 90 знамения „право на Аллах”. В тях се разглеждат въпроси свързани с правото. Ето защо всеки мюсюлманин теолог е едновременно и правовед. В текста, наречените „аяти с юридически характер”, се разглеждат и проблеми свързани със семейното ислямско право като нормите установени у свещения закон регулират брака, брачния модел, брачния дар от съпруга на съпругата, родствените връзки и наследството, т.е. основните структури при прехвърлянето и запазването на семейната собственост. С организирането на мюсюлманското общество и разпространението на повелите на Аллах от пророка Мохамед се преустройва и семейството у арабите, за които жената е почти безправна и под пълната власт на мъжа, като негова собствена вещ, а многоженството (неограничено) се е практикувало в цяла Арабия. Също така е съществувал обичай децата от женски пол да се заравят живи, за да се облекчи поддръжката на другите членове на семейството. Мохамед ограничава многоженството като допуска най-много четири съпруги и неопределен брой наложници (като основно условие тук е благосъстоятелносста на мъжа ), забранява умъртвяването на женските деца и разширява наследствените права на жените. Пророка прави съпругата другарка и спътница на мъжа в живота и семейните взаимоотношения. Брака е приравнен на обикновен двустранен договор, основан върху взаимното съгласие на съпрузите и съответно дава възможността да се превърне в унищожаем или да бъде разтрогнат, ако това съгласие престане да съществува, но при определени условия. С тези нововъведения , Мохамед подобрява изключително много положението на жената и това на семейството в цялост. II. Бракосъчетание ( нигях) Според ученията в Корана съпругът и съпругата са защитник и утешител един на друг: „И от неговите знамения е , че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи”(30. сура, 21. аят.) Съгласно шериата , бракът е граждански договор, сключен със свободното волеизявление на две лица от различни пола за съвместно съжителство. Като тук ключовата дума е „свободно волеизявление”, т.е изразяване недвусмислено на съвместното им съгласие за встъпване в брак (според повелите на Аллах, то трябва да е доброволно). Брака в исляма не е религиозно тайнство, както е при хриатияните, а едно обикновено гражданско съглашение от рода на двустранните договори при определени законови условия. Освен брака между мюсюлмани, според свещения закон, се допуска и брак между мъж мюсюлманин и жена християнка или еврейка, с идеята тя да приеме исляма - наричат ги китабие (последователи на Свещените писания). Обратния вариант не е позволен. Според шериата един човек е достигнал пълнолетие ако отговаря на едно от трите условия: излизане (наличие ) на семенна течност от мъжете или идването на менструален цикъл при жените; окосмяване на срамните части и под мишниците (на тялото) ; навършване на възраст от 12год. за момичетата и 15 год. за момчетата; Желателно е наличието на някое от условията за да се встъпи в брак, но се приема, че могат да бъдат и съвсем невръстни. Но ако малолетни сключат брак сами, то той е недействителен. III. Волеизявлението Волеизявлението на страните за сключване на брак се изразява в два взаимозависими елемента, а именно в „предложението за брак”- иджаб и в „положителния отговор на предложението” – кабул. Предложението може да бъде направено както от мъжа към жената, така и в обратния вариант – от жената към мъжа (като при втория случай , иджаб е прието да се отправи индиректно - на представител на жената, а отговора (кабул) даден от представителя трябва да е със съгласието и). За да бъде приет брака за законен, размяната на тези волеизявления на страните трябва да се осъществи задължително в присъствието на свидетели: двама мъже или един мъж и две жени, които трябва да знаят кои лица се бракосъчетават (т.е. или да ги познават лично или да са взели съгласието им). Волеизявленията може да бъдат лично или чрез представители (в някои случаи попечители или чрез пълномощие - писменно и устно, което служи за доказателство в случай на спор). Ако жената присъства на брачното събрание (меджлис –и никях) тя бива посочена (ако е девствена) , а ако не присъства се казва нейното име, също така и това на бащата и на дядото на жената- ако е по-малко известна на свидетелите.Отговорът в случай, че е девствена се дава от бащата (или попеяител), ако е разведена или вдовица може и лично да изрази съгласието си. Свидетелите трябва да са мюсюлмани (и с правни познания), ако съпрузите са мюсюлмани, като се допуска да са и немюсюлмани, ако жената е християнка или еврейка. Бракът може да се сключи и от едно и също лице при следните случай: когато това лице е попечител или пълномощник и на двете страни; когато то е попечител на едната и пълномощник на другата; когато лицето встъпва в брак лично и е попечител или пълномощник на другата страна; Има някои изисквания при предложението и съгласието за валидността в извършването на бракосъчетанието освен горе изложените : словата, които изразяват иджаб и кабул трябва да бъдат формулирани ясно и недвусмислено (без условия, излишни думи или шеговита форма); има изискване думите, които се разменят в бракосъчетанието да са в точно определено време – минало свършено време, като някои правоведи допускат едната страна да предяви в мюзари (време между бъдеще и настояще) или в повелително време, а другата в минало свършено. както беше описано по горе, съгласието се дава пред свидетели, но то може да стане и писмено, документът носещ преложението трябва да се прочете или обясни на свидетелите и ако се отговори пред същите , че предложението се приема, бракът става действителен. изисква се единство на място и време на всички лица, ангажира ли се с бракосъчетанието (брачно събрание – меджлис –и никях) без външни лица. (мястото не може да се променя и всички участници в събранието трябва да се занимават само и единствено с бракосъчетаването). предложението трябва да се съгласува с брачния дар (т.е както е отправено, така да бъде и прието – без да се променя в отговора). IV. Брачният дар и зестрата (мехр и джихаз) Брачният дар (мехр) Съгласно шериата мъжът е задължен да даде дар на жената при сключването на брака. Този брачен дар се нарича мехр при турците и кябин при персийците. Този брачен дар става пълна собственост на съпругата и само тя има правото да се разполага с него, освен ако изрично не предостави пълномощия на съпруга си или на друго лице за това. Тъй като мехъра е един вид еквивалент на покупната цена в продажбата, той може да бъде задължително изискуем да се плати или да се върне обратно. Дори и в случай на съвместно съгласие между женихите, в това бракът да се осъществи без наличието на брачен дар, съгласието им се счита за недействително. Брачният дар трябва да е най-малко „десет драма” сребро или нещо равностойно на тази сума. Той може да се даде в пари, в ценности, в имоти или в интереси превръщаеми в пари (ценни книжа, прехвърляне на вземания на мъжа, стига жената да е упълномощена да получи тези вземания). Определя се при сключването на брака или по-късно, но при всички случаи той задължително се плаща. Мехърът платен в срок е действителен, но срокът трябва а е определен. В случай, че бракът бъде разтрогнат преди срока мехърът не се плаща. Но ако срокът не е определен, при разтрогването на брака или при смърт на един от съпрузите, дарът се плаща. Мехърът обикновено се разделя на две части: първата част е платима при сключването на брака, наречена мехр и – муаджел; Брачният дар е до такава степен от съществено значение в мюсюлманския брак, че жената може да не отиде при бъдещия си съпруг, ако не е получила първата платима част. втората част е платима в случай на развод или на смърт, наречена мехр и – муеджел; Дарът става изискуем когато бракът се консумира или последва смъртта на един от съпрузите. В случай на смърт на съпруга (обикновена, чрез убийство или самоубийство) брачният дар дават наследниците му. А в случай на смърт на съпругата – дарът се дава на наследниците и. При развода, ако бракът е консумиран, жената взема целия брачен дар, ако не е консумиран, но е сключен– получава само първата платима част (Аллах призовава да бъдат щедри ). Но в случай, че жената е извършила действие, което влече разтрогването на брака- губи целия дар. Ако мъжът се разведе с жена си или ако извърши деяние, което влече след себе си окончателна раздяла на съпрузите, преди дарът да е станал изискуем, мъжът плаща само половината от условния дар. Зестрата (джихаз) Джихазът е имуществото , с което жената идва в съпружеския дом (т.нар. у нас – зестра). Тя може да произлиза от имоти, лична собственост на жената, като в нея влизат и всички подаръци, които жената получава от родителите и роднините си. Съгласно шериата, мъжът няма никакво право върху зестрата на жена си. Тя е нейна собственост и е свободна да се разпорежда с нея както намери за добре, като съпругът може да управлява имотите на съпругата си само с нейното позволение. V. Консумирането на брака (халвет - и - сахиха) Съгласно шериата, бракът се счита за юридически консумиран, когато съпрузите се оттеглят насаме на място , на което никой да не може да влиза при тях без предварителното им позволение и изричното им съгласие. В такъв случай се казва, че е имало халвет - и – сахиха, т.е. действително консумиране на брака. Брака не се счита за консумиран, ако съпрузите останат сами, на някое общетвено място, тъй като там всеки би могъл да отиде при тях без предварителното им разрешение. Като това не са единствените условия на действителната консумация на брака, а се изисква и следното: останалите насаме съпрузи да нямат никаква физическа пречка за сближаване (физическа незрялост, физически недостатък свързан с тялото, болест, която да пречи на физическото сношаване на съпрузите и др.подобни). да няма никакво чисто религиозно възпрепятстване на консумацията: да не е в светлата част на деня по време на рамазан- мюсюлманските пости (без нощта) или докато са на поклонение и пребивават в светите места, по време за молитва и т.н. VI. Съпружеска власт и съпружески задължения Съпружеската власт е властта на мъжа върху жена му. Тази власт се упражнява изключително и само върху личността на жената, а не върху имотите и както вече бе уточнено. В ислямското семейство съпругът дължи издръжка на жена си наречена нафака, която се изразява в това да и осигурява прехрана, жилище, в което да живеят и дори домашно обзавеждане, всичко според материалното му положение. Тази нафака, мъжът е длъжен да прави, независимо от умственото си състояние и зависимости (малолетен, умствено изостанал, прахосник и прочее) и е принуден дори да издържа жена си, ако тя с негово съгласие живее и в бащиния си дом. Жената не може да отиде никъде без позволението на мъжа си и не може да дава нищо на никого без знанието му. Издръжка не се дължи само в случай, че жената не се покорява без законни причини на мъжа си или е неизцеримо болна от самото начало на отношенията им. Като най- близък покровител на жена си, съпругът е длъжен да я подкрепя във всяко едно отношение, като жената от своя страна е длъжна да му се покорява и да изпълнява заповедите му без да му възразява. Почтеността и достойнството на мюсюлманската жена изисква тя да бъде закрита от погледите на мъжете. Това закриване , наречено местуриет, бива два вида: вкъщи тя трябва да живее в женското отделение и да не се показва пред никакви мъже –приятели или посетители на мъжа и; на вън , жената може да ходи само със открито лице, но изцяло покрито тяло ( в някои източници се изисква да е с покрито лице); VII. Децата в мюсюлманското семейство Децата родени от мюсюлманин и християнка или еврейка са мюсюлмани.
децата да са родени най- рано шест месеца след сключването на брака и най- късно до две лунни години след разтрогването му, само при условие жената да не е имала менструация през всичкото това време - тези условия са на ханафитската школа, четири при ханбалитите и седем при маликитите) . Според законоучителите Ебу Юсуф и Имам Мохамед, мъжът може да оспори законното рождение само в първите четиридесет дни от раждането на детето. За издръжката на децата се грижи бащата: за момче е до възмажалост, а за момиче е до омъжването му. За възпитанието се грижи майката, като за момчетата е до 9 годишна възраст, а за момичетата до пълната им зрялост или до задомяването им. Децата (момчета) от своя страна когато възмажеят също са длъжни да помагат на родителите си, ако те изпаднат в неблагосъстоятелност, като тази издръжка се дава според средствата им. Ако децата имат имоти, бащата ги управлява до тяхното възмажаване, но ако той е възпрепятстван с това се занимава отреден настойник на детето. Като настойничеството трае до 15 годишна възраст (възмажаване /пълнолетие). Настойниците биват два вида: Изтегляне 63.48 Kb. Сподели с приятели:
|