Реферат Рибни ресурси в Черно море
Изтегляне 20.17 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Пелагични риби
|
Реферат Рибни ресурси в Черно море След 60-те години Черно море претърпя драматични екологични промени. Промените в екологията на Черно море обаче вероятно се разбират най-добре като комплексно взаимодействие на различни влияния, най-важните от които са еутрофикацията, внасянето на чужди видове и прекомерният риболов .Тези фактори доведоха до драматични промени в химичните и биологичните режими на Черно море и значително промениха структурата и функционирането на екосистемата като цяло. Черно море е вътрешен полузатворен басейн, свързан със Средиземно море чрез коридор, състоящ се от протока Босфор (Истанбул), Мраморно море и протока Дарданели (Çanakkale). На север то е свързано с Азовско море чрез Керченския проток. Черно море формира басейн с форма на елипса, ориентиран от изток на запад, който е разположен между България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция . Крайбрежната зона на Черно море е гъсто населена, с приблизително 16 милиона жители , като още 4 милиона туристи посещават крайбрежието през лятото. Черно море е с площ приблизително 423 000 km2, а максималната му дълбочина е 2212 m. Широкият северозападен континентален шелф (с широчина до 190 km) представлява подводно продължение на плоските руска, скитска и мизийска платформи, докато много тесният шелф на южната и източната част на басейна съответства на планинските вериги на Стара планина, Понтидите, Голям Кавказ и Южен Крим. Шелфът се прекъсва на приблизително -110-170 m дълбочина в северозападната част на Черно море, и на приблизително -100 m на юг и на изток. Склонът е стръмен в целия басейн и е насечен с каньони. Централната абисална равнина е с дълбочина 2000–2200 m. Структурата на екосистемата на Черно море се различава от тази на съседното Средиземно море в това, че разнообразието от видове е по-ниско и доминиращите групи са различни. Все пак изобилието, общата биомаса и продуктивността на Черно море са много по-високи от тези на Средиземно море. В Черно море са установени общо 3 800 вида (Zaitsev и Mamaev, 1997). Макрозообентосът на Черно море е представен от около 800 вида, а рибната фауна – от 171 вида. Има 320 вида птици в делтата на река Дунав, а в Черно море са открити 4 вида бозайници: тюлен монах (Monachus monachus), делфин афала (Tursiops truncatus ponticus), обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus) и морска свиня (Phocaena phocaena relicta) . По-голямото богатство на видовете в плитките води е свързано с добрите условия с разтворен кислород, докато в по-дълбоките зони има по-слабо разнообразие поради естественото изчерпване на кислорода. Затова броят на макробентичните видове бързо намалява с увеличаването на дълбочината – на дълбочина под около 120 m живее само многочетинестият червей (Notomastus profundus) . Сред цялото специфично разнообразие на Черно море, най-голямата икономическа стойност идва от около двадесет вида, на които се пада около 98% от улова за периода 1996–2005 г. Останалите 2% включват по-малко важни от търговска гледна точка риби, мекотели, ракообразни и други водни организми. Основната част от улова попада в три групи: пелагични, дънни и анадромни риби. Във всяка от тези групи, повече от 90% от обема на улова се пада на няколко водещи видове. . Пелагични риби - Пелагичните риби, по-специално малките и хранещи се с планктон видове, са най-често срещаните видове риба в Черно море. Основните целеви видове на рибарството е европейската хамсия (Engraulis encrasicolus), която от 1970 г. насам винаги представлява повече от половината от общия обем разтоварвания (до 75% през 1995 г.) Европейската копърка (Sprattus sprattus), черноморският сафрид (Trachurus mediterraneus), паламудът (Sarda sarda) и леферът (Pomatomus saltatrix) са най-важните пелагични риби по отношение на риболовната стойност. Хамсията играе изключително важна роля в хранителната мрежа на пелагичните риби в Черно море като плячка за много хищници като паламуд, лефер, сафрид, делфини и др. Тя е и важен консуматор на зоопланктон, особено когато запасите са големи, като по този начин действа като конкурент на другите риби, хранещи се с планктон. Катастрофалното намаляване на запасите от черноморска хамсия в края на 80-те години се дължи на комбинираното действие на два фактора: прекомерен риболов и експлозия на Mnemiopsis leidyi. Общата загуба от улов на хамсия през периода 1989–1992 вследствие на експлозията на Mnemiopsis може да се изчисли приблизително на около 1 милион тона. Другата възможна причина за спада на запасите от хамсия са климатичните ефекти (по-високата температура на водата може да доведе до разпръскване на рибните пасажи, като ги прави по-малко достъпни за риболовните съоръжения), и изобилието от хищници (паламуд). Изтегляне 20.17 Kb. Сподели с приятели:
|