гостоприемник е Vitis vinifera. Всички негови вариетети са чувствителни към
фитоплазмата. Някои от най – важните сортове като Шардоне, Пино блан, Пино
ноар, Каберне Совиньон, Совиньон блан, Пино гри и Семийон са много
чувствителни, докато Мерлото е сравнително толерантно.
Симптоми: Те обикновено се проявяват през лятото, но болните лози се
разпознават от пролетта нататък по забавения си растеж, а понякога по липсата на
издънки. По леторастите се наблюдава слаба лигнификация. Липсата на процеса на
вдървесиняване е по-изразителен в частта на междувъзлията. Изглеждат като
гумирани, лесно чупливи и увисват надолу. По заболелите леторасти се формират
множество черни брадавици. Листата са по-твърди, при натиск пращят и са със
завити надолу краища. Имат отклонение от нормалното им оцветяване. При белите
сортове пожълтяват. Червените сортове почервеняват. Завръзите са помалко при лозите, заразени рано през сезона и съцветията изсъхват и опадват. При
по-късна инфекция гроздовете стават кафяви и се сбръчкват, тъй като дръжките им
изсъхват.
Причинител е фитоплазмата Grapevine Flavescence doree.
Биология: Златистото пожълтяване на лозата е векторно преносима болест.
Пренася се от лоза на лоза с помощта на цикадата Scaphoideus titanus. Насекомото е
внесено в Европа от СевернаАмерика. Едно единствено заразено насекомо е
достатъчно да предаде заболяването, предизвиквайки епидемия. Тъй като не е
известен друг гостоприемник освен лозата, най – вероятно целия биологичен цикъл
се затваря между лозата и вектора. Фитоплазмата-причинител на златистото
пожълтяване е локализирана във флоема на заразените лози, от където се приема от
вектора за последващо предаване. Присаждането често е неуспешно и младите
присадени растения загиват бързо. Обикновено се развива комбинация от симптоми.
Пренасяне. Разпространението на златистото пожълтяване става чрез
инфектиран лозов посадъчен материал и чрез насекомото-вектор. Естественото
разпространение ефективно се осъществява чрез S. titanus със скорост от 5 – 10 km
всяка година. Разпространението на големи разстояния на фитоплазмата се
осъществява чрез посадъчен материал, който често е безсимптомен носител.
Сподели с приятели: |
