Реферат Страница: от катедра: предучилищна и начална училищна педагогика
Изтегляне 128.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Тракийски университет – Стара Загора Педагогически факултет
- Реферат по Литература за деца на тема: Ролята на П.Р. Славейков в утвърждаването на детската литература Разработил
- Специалност
КАТЕДРА: ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА Реферат по Литература за деца на тема: Ролята на П.Р. Славейков в утвърждаването на детската литература Разработил: Марияна Ангелова Проверил: гл. ас. д-р П. Пенев Специалност:ПНУП, задочно обучение, II курс Фак. № 493 Стара Загора, 2022г. Петко Славейков е роден е на 17 ноември 1827 г. в живописния град Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. Бащата на Петко се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков. Условията, при които живее не дават възможност на Петко Славейков да развие напълно своите писателски дарби, но въпреки това той е оставил богато литературно наследство. Специални са заслугите му към детската литература. Много от произведенията му, писани преди и след Освобождението са достъпни за деца и юноши. Като народен учител той вижда необходимостта от книги, написани специално за тях, не просто дидактически материали, а художествена литература, увлекателна, насочена към малкия слушател и читател. Издава повече от 60 книги - оригинални и преводни, вестници и списания. Творчеството на Петко Рачев Славейков е голямо и обширно. Заради родолюбието и мъдростта му, народът го е наричал дядо Славейков , в знак на обич към своя любим поет и учител. Това име още повече могат да му дадат българските деца, за които е написал чудни стихотворения. Той е първият български детски поет. Петко Славейков поставя началото на една хубава традиция у нас - детската литература да бъде свързана здраво с народното творчество и с народния живот. Ще разгледам няколко посоки в поетическото наследство на П. Р. Славейков, като всички те са нововъведения в тогавашната поетическа практика. До появата им българската читателска и слушателска аудитория не се е срещала с подобни прояви. Започвам в хронологичен ред, както се изучават в българското училище. Ученикът, най- напред, се среща с детската поезия на дядо Славейков. През 1853 г. Славейков подготвя за печат "Пчелица за българските дечица", но успява да я издаде чак през 1871 г. Тук не става дума за обнародването на отделни стихотворения, предназначени за малките. П. Р. Славейков извършва на практика класификация на прохождащата новобългарска поезия по възрастов белег: детето се превръща в читател възприемател; бива включено в общия процес на литературна комуникация. У него започва да се формира естетически вкус, самото то се превръща в потребител на духовни продукти, утвърждава се тази му потребност. Разбира се, не може да не се повтори вече казаното - поетът се доближава до детската психика, говори за неща, които интересуват малкия човек, изказва ги по начин, който съответства на душевността и преживяванията през тази възраст. Това обаче е само началото. Въвеждайки тематичния кръг на детската литература у нас, П. Р. Славейков пресъздава въображаемия детски свят, което е не само усвояване и съпричастие, но и съучастие в сътворението от страна на детето. Той гради част от своите произведения върху естествената необходимост на детето от игри. Тя има своята специфична жестова, изговорна, загадково-разгадателна, диалогична и подражателна функция. Знаменателна в това отношение е словесната игра "Дядото": Седнал дядо на бучка, Та си шие торбичка. - Що ти, дядо, торбичка? - Да си бера желъдци. - Що ти са, дядо, желъдци? - Да си храня прасенце. - Що ти, дядо, прасенце? - Да ми пусне масчица. - Що ти, дядо, масчица? - Да си мажа колцата. - Що ти са, дядо, колцата? - Да си возя дръвцата. - Що ти са, дядо, дръвцата? - Да си клада огънчец. - Що ти е, дядо, огънчец? - Да си грея бабичка. Както се вижда, тук авторът заимства от народното творчество и с това прави сътвореното от него още по-близо до своя възприемател, който е проникнат от духа на патриархалната фолклорна култура. В случая по-важно е да изтъкнем наслагването на посочените вече особености. Ако се спрем само на първото -диалогизма, то ще видим сложната психологическа роля, която той изпълнява. Той не е просто формалнограматично означаване на реплики в рамките на едно произведение. Той маркира ролята на възпитател (лице, което ръководи детето в процеса на усвояване на познанието), като разменя местата на двамата участници: при игра възрастният задава въпросите, а детето дава отговорите, които всъщност представят гледната точка на човешката мъдрост и опит (в случая - дядото). Постижение в звукоподражателната и игровата функция на словото са "Кокошката", "Пеперуда", "Пиу-пиу" и др. Сред образците на произведения, представящи детските желания, заслужава да приведа "Пожелание": Клонченца зеленки, ябълки червенки хубавички са! Ех, че ми са драги! А какви са благи, сладост, чудеса! По-голям да стана, а че да си хвана онуй клонче там! Да се поиздигна, да мога да стигна, че да ям, да ям. Налице е образът на палавника, изпитващ притегателната сила на лакомничеството. Изразено е свободното въображение на моментното желание, несъобразяването със забрани и условности. Това е тип поезия, която разчита на много важен психологически механизъм у децата - изговаряйки "забранени" думи или действия, да канализира отрицателната им енергия, привлечена от разрушението на пакостничеството. Поетът е майстор и на противоположната тематична посока: дидактичните внушения, които формират у детето чувството за отговорност чрез доброволното приемане на "възрастния" опит. Тук трябва да се изтъкне фактът, че П. Р. Славейков създава училищната песен с типичните й поуки за ролята на труда, възпитанието и образованието в бъдещата съдба на ученика. Пример за това е "Времето": Времето е чисто злато, можеш да си набереш, но помни, че е крилато, хвърка, бяга, щом се спреш. Забележителността на четиристишието е във функцията му на "скрита" гатанка; при това гатанка, която създава представа за същността на абстрактно понятие, а не на предмети от битовото обкръжение. То изпълнява ролята на "учудняване". Това е тази част от гатанката, която представя определяния предмет като нещо, което се вижда за пръв път, създава асоциации, несъобразяващи се с логиката, и често изтъква формален белег или неочаквано сравнение като основа за формулиране на разгадката ("можеш да си набереш"). Финалната метафора разкрива най-важната черта на определяемото - неговата подвижност, линейно постъпателния му поток, както бихме казали от физическа гледна точка. Цялото четиристишие обвързва в единство наложили се в речта фразеологизми: чисто злато, времето е крилато, бяга, щом се спреш, но резултатът е определено поетическа инвенция. Новостта на изказа се гради върху изпълнената структура от гатанков тип (взаимодействие между логика, алогичност и "развихрена" фантазност). Пак в началните класове ученикът се "среща" с Петко-Славейковите басни - под форма на урочно обучение или извънкласно четене. "Орел, рак и щука" и "Куко и пипе" са сред "високите" образци на този типичен просвещенски жанр. Припомням, че дотогава българският читател е познавал само произведения на Езоп, Лафонтен и отчасти Крилов. Както сега, така и тогава, той е имал възможността да види близостта на някои текстове - неслучайно те се оценяват като "пътуващи сюжети" от митологичната школа във фолклористиката, или като преработки на един (обикновено фолклорен) архетип: напр. за лисицата и гроздето, вълка и агнето, кервана и псетата, петела и елмаза и т.н. И двете басни, както е известно, са преводи преработки от И. Крилов. Славейковият талант обаче ги превръща в органични български възрожденски текстове. Ще прескоча литературноисторическите факти, за да обърна внимание на един момент, пренебрегван от изследователите. Тези две творби са образци на два съвършено различни типа басни, които очертават полето на възможностите на този литературен вид. Първата е авторски разказ на една баснена ситуация с характерния коментар поука. Удивителното в нея са изнамерените от поета репрезентативи - елементите, които очертават границите на "случката конфликт", въвеждането на героите и времепространството, специфичната характеристика на тези герои, която довежда до безперспективност. Ако се взрем по-внимателно в текста, ще открием, че той изявява ясна двуделна структура и тя наподобява схемата загадка-разгадка. Вече видяхме нейното действие при гатанката, по-точно - при наподобяването й в детската поезия. Тук тя също изпълнява функция на забавност, на "разиграване" на словото. Освен това обаче тя подкрепя разгръщането на необходимия контраст (между първата и втората част), съучаства в изграждането на абсурдното допускане, което е в основата на баснята като жанр. То е своеобразен "договор" между автор и читател с цел да се разкрият по опосреден начин човешки характери и сблъсък на интереси. Извън тезата и антитезата остава двояко представеният коментар: "кой крив, кой прав - не знам, // товарът и до нине там" и "несговорна дружина // не могат си почина". Едната част означава резултата; втората го аргументира, като едновременно привежда конкретността към житейската практика изобщо. Не е случаен фактът, че стилистиката на произведението борави умело с разговорни интонации и "перифразира" известни фолклорни конструкции: "Кой крив, кой прав - не знам", "Сговорна дружина - планина повдига". Баснята "Куко и пипе" "преодолява" естетическата и наративна дистанция, за да въвлече читателя вътре в това, като ще се случи. Водещ е диалогът между героите животни, като се уточнява кои са всъщност едва в края на творбата. Това, което представлява жанроопределяща характеристика в "Орел, рак и щука", се наблюдава и тук - използването на загадката и разгадката. Коментарът поука изпълнява ролята на фактор, който подрежда "фантазния хаос" на баснената ситуация. Достатъчно е да подменим двамата герои с други, например със славей и чучулига, за да отнемем веднага сатиричния ефект на творбата. С други думи - едва след проведената идентификация - че Куко е кукувица, а Пипе е петел, съзнанието на читателя възстановява целия предишен текст, като го осмисля с оглед перипетиите на узнаването. Спокойно можем да назовем този механизъм ефект на възвръщането. Още от началото на своята литературна дейност Петко Славейков проявява непрестанен интерес към народното творчество, към народната мъдрост. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. Огромен е интересът на Славйков и към баснята, с която се запознава главно от руското творчество. Той ги чувстава дълбоко, прониква в тяхната идейност, възхищава се от тяхната реалистична правда. Така подхваща в своята практика баснената традиция. Известна е книгата му "Басненик", в която са издадени преводите му на Езоповите басни - 150 в проза, а в края добавя пет авторизирани - в стихове. Това са първите оригинални басни в нашата литеатура. В основите има са залегнали популярни български пословици. Превежда басни на Лафонтен и на Крилов. Най-важно в баснята е нравоучителният и елемент - поуката. Творческият акт е винаги дедуктивен при баснописеца. Блестящо се справя Славейков и при неговите преводи и при авторските басни. Една от най-известните му басни е "Орел, рак и щука", която ще разгледаме по-напред в разработката. Петко Славейков е основател на първото българско детско списание с пълното заглавие "Пчелица или ред книжки за децата". То излиза през 1871 година в Цариград. По характера си "Пчелица" е енциклопедично издание, съдържащо кратки статии по най-различни въпроси - нравствени, прриродонаучни, исторически и пр., а освен това е поместен и художествен материал. Всичко, което съдържа списанието е оригинално дело на Петко Славейков. Подобно на Пеър Берон в "Рибен буквар, той помества в списанието си редица описания на животни и различни природни явления, за да разкрие у читателя си широк поглед към света. Интересът към списанието се определя от разнообразното съдържание и от хубавия чист и ясен български език. Петко Славейков е автор и на няколко читанки - "Първа читанка", "Кратка читанка", "Читанка за I отделение в началните училища", "Читанка за II отделение в началните училища". С тях той цели да даде разнообразно четиво на учениците и е проявил голямо умение и вкус при подбра на материала. Като детско и юношеско творчество могат да бъдат използвани и поемите "Изворът на Белоногата", "Кракра Пернишки", "Бойка войвода", повестта "Автобиография". Друга тема в творчеството на Славейков, което също може да се отнесе към литературата за деца е вярата в освободителната мислия на Русия, изразена в стихотворенията "Русия", "На Русия" и др. Със споменатите и още много други произведения Славейков утвърждава патриотизма, труда, скромността, честността като добродетели, на които противопоставя мързела и лъжата. Със своите стихотворения, басни, поеми и др. помага за правилното възпитание на детето. За децата той пише просто и достъпно, на чист и звучен български език. В нашата детска литература Петко Славейков създава реалистични традиции. От неговото творчество се учат много писатели след Освобождението, а децата изпитват истинска радост, когато четат или слушат онова, което той от сърце им е казал, за да ги поучи и напъти. Написаното до тук потвърждава ролята му в утвърждаването на детската литература, и извежда на преден план две от големите му заслуги към българското дете - че е първосъздател на литература, адресирана специално до него, с което го прави активен участник в литературната комуникация и, второ, че е първосъздател и на българската периодика за деца. И така П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се и като географ, историк и мемоарист. Библиография: 1. Веселинов, Г., Станчев Л. "Детска литература - учебник за инситутите за детски учителки", издателство Народна просвета 1972 г. 2. Веселинов Г. "Българска детска литература - христоматия", издателство Наука и изкуство 1975 г. 3. Гълъбов К. "Петко Славейков", издателство Наука и изкуство 1970 г. 4. Симеонов И. "Творци и проблеми на литературата за деца", УИ "Паисий Хилендарски" 2005 г. 5. Лекции Изтегляне 128.5 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||