Оценка на планирани действия при аварийни ситуация и залпови замърсявания

8. Оценка на планирани действия при аварийни ситуация и залпови замърсявания

8.1. Оценка на степента на риска от аварийни и залпови изпускания на замърсяващи вещества за увреждане на околната среда и здравето на населението.

- Биогаз при неправилно уплътняване, запръстяване на битовите отпадъци, пропуски при изграждането на газовите кладенци и инсталацията за биогаз.

- Биогаз при неправилно изгаряне на факел, ако се предвижда такова.

- При транспорта на отпадъци, ремонта на машините и дейностите с тежки машини и товарни коли могат да се получат разливи на нефтени горива.

- Аварийно разливане на складирани горива на площадката на регионалното депо за отпадъци.

- Неефективно управление на отпадъчните води от измиването на сметоизвозните коли и контейнерите за отпадъци.

- Аварийно замърсяване с опасни вещества може да се очаква при пропуски в контрола на КПП и нерегламентирано внасяне на опасни течни или твърди отпадъци, най-често от промишлени дейности.

- Злополуки по време на изкопни, насипни и товаро-разтоварителни работи при изграждане на инфраструктурата на регионалното депо и претоварните станции, на вътрешните пътища и предпазните съоръжения.

- Неправилно съхранени и използувани дезинфектанти, дезинсектанти и средства за борба с гризачите.

- Пожари с образуване на опасни паро-газо-аерозолни смеси от запалване на отпадъци, съдържащи пластмаси, кожи, синтетични текстилни материали, каучук.

8.2. Мерки и средства за предотвратяване, ограничавани и отстраняване (ликвидиране) на аварийни изпускания на замърсяващи вещества във въздуха и водите.

Не се очакват аварии свързани с природни бедствия (земетресения, срутвания, свлачища, наводнения, поледици, обилни дъждове с бури, снеговалежи).

Средствата за пожарогасене на площадките трябва да се поддържат в пълна изправност. На площадката на регионалното депо има осигурен резервоар с вода за противопожарни нужди.Операторът, отговорен за експлоатацията на регионалното депо за битови отпадъци и претоварните станции трябва да осигури подходящо обучение и инструктаж на персонала за действия свързани с предотвратяване и ликвидиране на аварии и залпови замърсявания. За целта се съставят писмени инструкции и се поставят знаци на рисковите места. Може да се потърси съдействие от специалистите по Гражданска защита към местната администрация. Аварийният план трябва да съответства на изискванията на ПМС № 18 за приемане на Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (ДВ бр. 13/1998 г).

9. План за собствен мониторинг, изготвен съгласно изискванията на нормативната уредба по околна среда; организиране при необходимост и на мониторинг на околната среда в характерни пунктове с оглед ограничаване и предотвратяване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда.

Собственият мониторинг позволява при регистриране на нарушения на нормативните изисквания да се вземат адекватни мерки за тяхното елиминиране.

Управлението на дейността по депонирането на отпадъците се извършва по приета от оператора на депото “Програма за управление на дейностите по отпадъците”. Тя включва:

• 
  контрол по управление на отпадъците, извършван от регионалните инспекции по околната среда и водите, съгласно чл.58 от ЗОВВООС;
  
• 
  вътрешно фирмен контрол, извършван от операторите на депата;
  
• 
  наблюдение и контрол за опазване на компонентите на околната среда през периода на експлоатация и след закриване на депото чрез система за мониторинг.
  

Съгласно Наредба №11/06.11.1998г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци, за всяка една от претоварните станции трябва да се изготви “Програмата за управление на дейностите по отпадъците”, която да се приеме от операторите на съоръженията и инсталациите. Програмата се изработва в съответствие с целите и задачите на съответната общинска програма и на Националната програма за управление на дейността по отпадъците. С програмите за управление на дейността по отпадъците се предвиждат условията и редът за контролиране на отпадъците съгласно изискванията на Приложение №2 от Наредба №11/06.11.1998г., в т.ч. входящ контрол, контрол на технологията за обезвреждане, контрол върху замърсяването на компонентите на околната среда през периода на експлоатация и след закриване на дейността по обезвреждането на битовите отпадъци, както и дейността по закриване на съоръженията и инсталациите за обезвреждане на битови отпадъци.

Контролирането на дейността по обезвреждане на отпадъците включва:

• 
  контрол по управление на отпадъците, извършван от регионалните инспекции по околната среда и водите, съгласно чл.58 от ЗОВВООС;
  
• 
  контрол по управление на отпадъците, извършван от кметовете на общините, съгласно чл.57 от ЗОВВООС;
  
• 
  вътрешнофирмен контрол, извършван от операторите на съоръженията и инсталациите за обезвреждане на битови отпадъци, съгласно изискванията на Приложение №2 от Наредба №11/06.11.1998г.
  

9.1 Контролиране на дейностите по депонирането.

Вътрешно фирменият контрол се изразява във входящ контрол и контрол на технологията за депониране, на изолацията, дренажната система и стабилността на цялото депо.

Входящият контрол се извършва на входа на депото и включва: визуална оценка на вида на отпадъка, дата и час на постъпването им и брой на курсовете.

Операторът на депото води и съхранява “Отчетна книга”, която съдържа информацията от входящия контрол.

По време на експлоатацията на депото се контролира спазването на проектните решения и изисквания по отношение на вида на отпадъците, технологията за полагането им, частичната рекултивация на запълнените клетки, ежедневното уплътняване на отпадъците и параметрите на компонентите на околната среда, предвидени в системата за собствен мониторинг.

Контролът на изолацията, дренажната система и стабилността на тялото на депото включва:

• 
  контрол по спазване на проектната технология на полагане на долния и горния изолиращ екран;
  
• 
  контрол за правилното функциониране на дренажните системи - визуално - един път годишно;
  
• 
  оценка на физико-механичните и якостните показатели на отпадъчното тяло на всеки две години: чрез анализ на плътността на проби от шурфове и сондажи и по данни от мониторинга за топографията на депото и чрез корелационни зависимости за изчисляване на якостните показатели на срязване - ъгъл на вътрешно триене и кохезия. При установяване на значителни отклонения от приетите при проектирането изчислителни показатели се извършват съответни стабилитетни изчисления, въз основа на които при необходимост се внасят целесъобразни корекции в параметрите на откосите на отпадъчното тяло.
  
• 
  контрол на състоянието и надеждността на техническите съоръжения: диги, помпени шахти за инфилтрат, дренажна система, охранителни канавки, пътища и площадки.
  

За експлоатацията на депото по участъци се изработва информационна система (кадастър), в която се документират следните данни:

• 
  вид и количество на отпадъка, депониран в съответните части на работния хоризонт;
  
• 
  идентификационен № на полето;
  
• 
  начин на депониране, в т.ч. дебелина и наклон на слоевете и вид на машините, извършващи уплътняването;
  
• 
  времетраене на депонирането по дати;
  
• 
  отклонение от предвижданията на оперативния план и други специфични данни за полето.
  

Вътрешно фирменият контрол по отношение на претоварните станции се изразява във входящ контрол и контрол на технологията за уплътнение на отпадъците и претоварването им в контейнери за транспортиране до регионалното депо.

Входящият контрол се извършва на входа на всяка една от претоварните станции и включва: визуална оценка на вида на отпадъка, дата и час на постъпването им и брой на курсовете.

Операторите на претоварните станции водят и съхраняват “Отчетна книга”, която съдържа информацията от входящия контрол на всяка една от претоварните станции.

По време на експлоатацията на претоварните станции се контролира спазването на проектните решения и изисквания по отношение на вида на отпадъците, технологията за уплътняването им, претоварването им в контейнери за извозване до регионалното депо и параметрите на компонентите на околната среда, предвидени в системата за собствен мониторинг.

9.2 Система за собствен мониторинг.

Системата за собствен мониторинг включва изграждане на наблюдателни съоръжения, наблюдения и изследвания в периода на подготовка на основата на депото, в процеса на неговата експлоатация и след закриването му и по време на експлоатацията на претоварните станции, върху следните компоненти на околната среда:

9.2.1. Метеорологични данни.

Изискват се от най-близката до площадката хидро-метеорологичната служба.

Метеорологичните данни се ползват за определяне на инфилтрата чрез водния баланс на депото. Показателите им и честотата на измерването при експлоатацията и след закриването на депото са показани в Таблица 9.2.6-1.

9.2.2. Обем и състав на инфилтрата.

Обемът на инфилтрата ще се измерва при помпените шахти, като на тласкателите се монтират дебитомери.

Проби за изследване на състава на инфилтрата ще се вземат също така при помпените шахти.

Честотата на измерванията на обема на инфилтрата и изследването на неговия състав са посочени в Таблица 9.2.6-1.

Изследването на състава на инфилтрата трябва да включва определянето на: температура, pH, разтворен О₂, електропроводимост, БПК₅, Окисляемост, разтворени и неразтворени вещества, хлорни и сулфатни йони, амониев, нитритен и нитратен азот, фосфати, тежки метали, обща твърдост, нефтопродукти.

Всички лабораторни изследвания на посочените показатели се извършват по методиките, дадени в съответните БДС.

9.2.3. Повърхностни води.

Ако се приеме вариантът дъждовните отпадъчни води от площадките на депото да се отводняват повърхностно, то трябва да бъде изградена охранителна канавка около депото. Могат да се взимат проби от водите от охранителната канавка на всеки три месеца по време на експлоатацията на депото и на шест месеца след закриването му.

Улавянето на повърхностните дъждовни води след рекултивацията на депото може да стане чрез дренажния слой и изграждане на повърхностни канавки в пътя, които е необходимо да се отводняват през 30 до 40м чрез събирателни шахти и “италиански тип” улеи, които да се оттичат повърхностно около тялото на депото.

Предвидено е дъждовните води от площадките на претоварните станции да преминават през каломаслозадържател, след което да се заустят в най-близкото до площадката дере. За контролиране качествата на пречистените дъждовни води могат да се взимат проби преди заустването им във водоприемника, на всеки три месеца по време на експлоатацията на претоварните станции.

9.2.4. Подземни води.

Съгласно Наредба №13/1998г. качеството на подземните води трябва да се следи от три пункта, един преди депото и два след депото, по посока на естествения поток на подземните води. Необходимо е в следващата фаза на проектиране да бъдат определени местата на наблюдателните пиезометри и тяхната конструкция.

Честотата на измерванията и изследванията са посочени в таблица 9.2.6-1.

За предпазване на подземните води от замърсяване се препоръчва изграждане на водонепропусклив защитен екран и дренажна система за ограничаване на достъпа на замърсени отпадъчни води до почвените пластове на площадката на депото.

9.2.5. Въздух.

Необходимо е да се определят два мониторингови пункта за вземане на проби по отношение на газовите емисии и атмосферното налягане (СН₄, СО₂, О₂, Н₂S, Н₂ и др.). Мониторингът на газа трябва да бъде представителен за всеки етап от изграждане на депото. Честотата на измерванията и изследванията са посочени в таблица 9.2.6-1.

9.2.6. Състояние на тялото на депото

Мониторингът за състоянието на тялото на депото се изразява в обобщаване и анализ на обема, състава и заетата площ от отпадъка, технологията за депониране, периодите и продължителността на депонирането, незапълненият капацитет на депото и в извършване на геодезични измервания на повърхността на депонираните отпадъци.

Необходимата информация се черпи от отчетната книга и кадастъра. Слягането на повърхността на тялото на депото се установява чрез геодезичните измервания и се ползва за установяване на плътността и други физико-механични показатели на отпадъчното тяло.

Честотата на оценките за състоянието на тялото на депото е съгласно изискванията, посочени в таблица 9.2.6-1.

Съгласно чл.44(1) на “Наредба №13/06.11.1998г.” операторът трябва да осъществява контрол и да наблюдава параметрите в срок от 30 години след прекратяване дейността на депото.

Таблица 9.2.6-1

№	Показатели	При експлоатацията на депото	След закриване на депото
1	2	3	4
	Метеорологични данни
1.	Количество валежи	ежедневно	ежедневно (добавено към месечните стойности)
2.	Температура (минимална, максимална и в 14 ч.)	ежедневно	средномесечно
3.	Посока и сила на вятъра	ежедневно	не се изисква
4.	Изпарения	ежедневно	ежедневно (добавено към месечните стойности)
5.	Атмосферна влага	ежедневно	средномесечно
2	Инфилтрат, повърхностни води
1.	Обем на инфилтрата	месечно	на всеки 6 месеца
2.	Състав на инфилтрата	на тримесечие	на всеки 6 месеца
3.	Обем и състав на повърхностните води	на тримесечие	на всеки 6 месеца
	Подземни води
1.	Ниво на подземните води	на всеки 6 месеца	на всеки 6 месеца
2.	Състав на подземните води	1 път месечно	ежегодно
4	Инфилтрат, газови емисии, повърхностни води
1.	Потенциални газови емисии и атмосферно налягане	месечно	на всеки 6 месеца
	Състояние на тялото на депото
1.	Структура и състав на отпадъчното тяло	ежегодно	-
2.	Поведение (слягания) на повърхността на тялото на депото	ежегодно	ежегодно, с установяване на настъпилите изменения

10. Заключение:

Прединвестиционното проучване: “Регионално депо за отпадъци на сдружение на общини “Струма” със седалище гр.Кочериново” съдържа необходимите технически и технологически средства, които гарантират опазването на околната среда по отделните компоненти в рамките на действащата нормативна база у нас.

Направените препоръки и допълнения в т.7 целят да се снижи екологичния риск, особено от аварийни изпускания, до възможните минимални граници.

Анализът в окончателния доклад за ОВОС, извършен съгласно нормативните изисквания в страната потвърждава, че въздействието на обекта върху околната среда е ограничено и при спазване на всички нормативни, проектни, технологични и експлоатационни изисквания не се очакват отрицателни екологични последствия от реализирането му спрямо сега съществуващото положение.

Предлагаме на Експертния Съвет на МОСВ да вземе положително становище по доклада за ОВОС за прединвестиционно проучване: “Регионално депо за отпадъци на сдружение на общини “Струма” със седалище гр.Кочериново” и да разреши преминаване към следваща фаза на проектиране.

1 Договорът за изготвяне на Доклад за ОВОС е от 20.09.2002г. (преди влизането в сила на ЗООС от 2002г.) и се изготвя съгласно ЗООС от 1999г.

Доклад за ОВОС за инвестиционно проучване: "Регионално депо за отпадъци на сдружение на общини “Струма" със седалище гр.Кочериново".

Каталог: ovos

Изтегляне 2.84 Mb.

Сподели с приятели: