Цели: Цел 1: България ще изпълнява активна роля в международното сътрудничество в областта на киберсигурността на европейско и на глобално ниво. Ще допринася за формирането на международни стратегии, за разработване на правно обвързващи регламенти, за наказателно преследване, обмен на информация, участие в международни учения с фокус върху киберсигурността и разработване на съвместни проекти за сътрудничество по линия на НАТО, ЕС, ООН и ОССЕ. Цел 2: България ще продължи да изпълнява съюзните си ангажименти по линия на НАТО в областта на киберотбраната и активно ще участва в прилагането на Меморандума за разбирателство в областта на киберотбраната, одобрената по време на срещата на върха на Алианса в Уелс Инициатива за сътрудничество с индустрията в областта на киберотбраната, както и Ангажимента в сферата на киберотбраната в рамките на НАТО от срещата на върха през 2016 г. и решенията, взети в рамките на срещата на върха на НАТО в Брюксел през 2018 г. Цел 3: Ангажиментите на България по линия на ЕС са обвързани със заложените приоритети в основополагащи документи като Европейската стратегия по киберсигурност, и Рамката за съвместен дипломатически отговор на ЕС срещу злонамерени действия в киберпространството и Европейската политическа рамка за киберотбрана. Основна цел е изграждането на гарантиран максимално защитен достъп до интернет. С оглед подобряване на националните способности и справянето с киберзаплахите, България следва активно да сътрудничи с органите на ЕС, занимаващи се с въпросите на киберсигурността (Агенция на ЕС за киберсигурност, Европол, Европейската агенция по отбрана), и да развива регионалното и двустранно сътрудничество и взаимодействие.
Приоритетни насоки на действие
7.1. Кибердипломация
Важен елемент от ангажиментите на България за осигуряване на свободно и сигурно киберпространство е работата в областта на кибер дипломацията. Заключенията, приети на Съвета общи въпроси относно кибердипломацията80 определят като ключово по-нататъшното развитие на общ и всеобхватен европейски подход към кибердипломацията. Рамката за съвместен дипломатически отговор (т. нар. инструментариум за кибердипломация) дава възможност на ЕС и неговите държави членки да използват всички мерки на Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), включително при необходимост ограничителни мерки, за да предотвратяват, разколебават, възпират и реагират на злонамерени действия в киберпространството, насочени срещу неприкосновеността и сигурността на ЕС и неговите държави-членки. ЕС и държавите-членки следва да работят заедно за постигането на стратегическите цели, заложени в Заключенията:
Спазване и насърчаване спазването на правата на човека в киберпространството (предоставяне на помощ на жертвите на интернет престъпления, борба с организираната престъпност, провеждане на разследвания и запазване на електронни доказателства, осигуряване на безопасен и евтин достъп за всички граждани, насърчаване на прилагането и по-доброто използване на европейските насоки за свободата на словото, в т.ч. онлайн, и европейските насоки за защитниците на правата на човека);
Норми на поведение и прилагане на нормите на международното право в областта на международната сигурност (постигане на съгласие и обща визия за прилагане на съществуващото международно право в киберпространството, отстояване на позицията, че международното право е приложимо и в интернет);
Интернет управление (като неделима част от общия и всеобхватен подход на ЕС по кибердипломацията);
Засилване на конкурентоспособността и просперитета на ЕС (с акцент върху по-нататъшното насърчаване на Единния европейски цифров пазар и засилване на сигурността в областта на информационните технологии, включване на цифровата икономика в националния дневен ред, тясно сътрудничество с международни партньори за защита на данните, уеднаквяване на стандартите и изграждане на доверие с трети страни);
Изграждане и развиване на киберкапацитет - разработване на общ подход за изграждане на киберкапацитет и превръщането му в неделима част от по-широк, глобален подход във всички киберобласти, вкл. чрез тясно взаимодействие със съответните органи на ЕС, използване на различни финансови програми и инструменти за устойчиво изграждане на киберкапацитет и развитие на киберустойчивост;
Стратегическо сътрудничество с ключови партньори и международни организации за провеждане на съгласувана, ефективна и координирана политиката за киберсигурност с оглед избягване на дублирането на дейности и инициативи, осъществяване на тясно сътрудничество с международните организации, работещи в областта на киберсигурността;
Активизиране и развитие на сътрудничеството в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)81, с инициативи, програми и дейности на ООН, на международни организации и мрежи.