Се явява важна основа за обогатяване и по-нататъшното Ј развитие

7
??????? ??????? ??????
?? ?????????? ??????????
????? ??????-????????
В педагогическата наука всеки етап от развитието на човечеството се явява важна основа за обогатяване и по-нататъшното Ј развитие.
Един от етапите, който оказва силно влияние върху съвременната педагогическа мисъл и практика, обхваща периода от края на ХIХ и първата половина на ХХ век. Този период е изпълнен с многобройни и различни идеи, концепции и опити, свързани с педагогическата теория и практика.
Оттогава датира официалната поява на социалната педагогика.
Терминът социална педагогика е предложен от немския педагог
Карл Магер и разпространен от Адолф Дистервег в средата на ХIХ в.,
но започва активно да се употребява едва в началото на ХХ в. Особено допринася за популяризирането на социалната педагогика немският философи педагог Паул Наторп. В практиката обаче елементи на социално възпитание се срещат още в древността.
Възхвалявана или отричана, социалната педагогика има интересна история и още по-интересно настояще, защото търси начини за запазване на целостта на обществото и превръщането му в съобщество.
Педагогиката възниква и се развива като теория и методика на възпитанието на децата в учебно-възпитателните заведения. От края на
ХVIII в, когато в качеството на относително самостоятелен етап в развитието наличността започва да се отделя ранната юношеска възраст,
юношите и девойките също стават обектна внимание от нейна страна.
?????? ?? ????????????
? ?????????

През втората половина на ХIХ в. започва да се разширява поръчката на педагогиката в системата на общественото възпитание. Първо, в него последователно са включени възпитанието на младежта и по-стари възрастови групи. Второ, адаптацията и превъзпитанието на всички възрастови категории
(на първо място, разбира се, деца, подрастващи и юноши, често невписващи се в социалната система или нарушаващи установените от нея норми.
Разширяването на поръчката е свързано с тези социокултурни процеси, които се осъществяват в Европа и Америка. Индустриализацията поражда масова миграция на селското население в градовете, където то се оказва неприспособимо за живот в новите условия, често не успява да създаде пълноценно семейство. Престъпността изплувана повърхността, аморалното поведение става основно за безпризорните, скитниците, просяците. В Америка положението се задълбочава от масовата миграция от преимуществено слаборазвитите региони на Европа.
Урбанизацията в Европа съвпада с възникването на националните държави, а в Северна Америка ­ сформирането на американската нация.
И едното, и другото, обективно изискват култивиране на определени ценности (провъзгласени или подразбиращи се като национални) във всички социални слоеве, във всички възрастови групи население.
Църквата като традиционен възпитател, макари продължаваща да играе съществена роля в живота на хората, губи монополните си позиции в сферата на морала и възпитанието. Освен това, тя далеч не веднага осъзнава появата на новите социокултурни реалии.
Образува се вакуум, който трябва да бъде запълнен. Това се опитват да направят някои педагози, започвайки да разработват социалната педагогика.
Възниква напълно резонния въпрос защо е необходимо да се разработва нов дял от педагогическото познание И друг можели вече оформилата се педагогика и в състояние ли е тя да даде отговорна променилата се социална поръчка?
Педагогиката дава своите отговори. Първо, появява се андрагогиката.
Но тя от самото начало (те. от средата на ХХ ви в наше време се занимава основно с образованието и квалификацията на населението от зрялата възраст.
През последните десетилетия от андрагогиката се откъсна герагогиката, която започва да се занимава с различните варианти на образование на възрастните хора. Второ, в края на ХIХ все заражда и в течение на ХХ столетие се оформя педагогиката за превъзпитание на децата и подрастващите, а също

така и пенитенциарната педагогика, която се занимава изключително с трудни и проблемни деца.
По този начин, отговорите, които дава традиционната педагогика на променящата се социална поръчка, се оказват ограничени. Затова има напълно резонно основание. Всеки дял от знанието е достатъчно консервативен и обективно се съпротивявана изменението или промяната на обекта на своето изследване.
Консерватизмът на педагогиката се оказва толкова силен, че даже появилият се нов дял ­ социалната педагогика, редица учени се стремят да сведат към изучаване на проблематиката на традиционните “клиенти”
на педагогиката ­ децата, подрастващите, юношите. Това намира отражение на факта, че редица основоположници на социалната педагогика
(Х. Нол, Г. Боймер) считат за неин предметна изследване социалната помощна бездомните деца и профилактика на нарушенията на непъл- нолетните.
Принципно различно определя предметът на социалната педагогика немският учен П. Наторп. Той смята, че социалната педагогика изследва проблема за интеграцията на възпитателните сили в обществото, с цел повишаване културното равнище на народа. Такова разбиране в достатъчно пълна степен съответствана социалната поръчка на новото време и позволява да се разгледа социалната педагогика като дял от знанието за възпитанието на човека в продължение на целия му жизнен път.
В Русия социалната педагогика се заражда в края на ХIХ в, получава определено развитие през те години на ХХ в. във видна разработки и опити за реализация на идеята за свързване на училището с живота и социалната среда. Тази идея получава теоретическо обосноваване и относително адекватно практическо въплъщаване в трудовете на С. Т. Шацки и опитите на редица ярки педагози-теоретици и практици.
В България през първата половина на ХХ век Васил Манов, Димитър Грънчаров, Ботю Шанов, Найден Чакъров, Михаил Герасков и
Тодор Поптодоров обогатяват българската педагогическа мисъл с възгледите си за социалната педагогика и социалното възпитание. Като социален педагог между тях може да бъде определен Д. Грънчаров. За останалите социалната педагогика представлява научен интересно не са нейни ревностни последователи (7).

Теоретичната разработка на проблемите на социалната педагогика се възобновява през те г. в Германия. Обаче фактически и в Европа,
включително в Германия, и в САЩ, започвайки от края на ХIХ в. все по-широко разпространение получава практическата дейност, обозначена с термина социална работа, организирана от държавни институти, религиозни и обществени структури. Съдържанието Ј е помощна семейството, на различни групи населения, интеграция на възпитателните усилия на училището и другите организации.
Интересът към проблематиката, характерна за социалната педагогика, се изостря в Европа през тегна ХХ в, което е свързано с поредната криза в системата на възпитанието.
В Русия се проявява интерес в частност при появата на различни варианти за работа с деца по местожителство и в разработката на съответните методически препоръки (В. Г. Бочарова, М. М. Плоткин и др.).
По-късно, през те години, МА. Галагузова, В. Д. Семенов, заедно с изучаване на опитана младежките жилищни комплекси и социално- педагогическите комплекси, пристъпват към теоретично търсене в сферата на собствено социалната педагогика, възраждайки това понятие и самото направление на изследване.