II. ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДНИЯ СЕКТОР

II. ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДНИЯ СЕКТОР

На основата на анализите на състоянието на водите, институционалното устройство, прилаганите административни и икономически подходи за управление и нормативната база на водния сектор и на състоянието на водностопанските отрасли са изведени най-важните достижения и силни страни и проблеми и слаби страни отнасящи се до водния сектор. Представени са и възможностите, от които страната може и трябва да се възползва като потенциал за постигане на целите на стратегията. Очертани са заплахите, които могат да се окажат пречка за постигане на устойчиво, интегрирано и ефективно управление на водите и следва да бъдат предотвратени.

1. 
   Достижения и силни страни
   

• 
  Продължава тенденцията на трайно подобрение в качеството на повърхностните води, подземните и крайбрежните морски води
  
• 
  Оттокът на повърхностните водни ресурси е достатъчен за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване на страната
  
• 
  Съществува трайна тенденция за нарастване дела на пречистваните отпадъчни води от населените места , преобладаваща част от които се пречистват освен механично и биологично
  
• 
  Около 60% от формираните отпадъчни води от предприятията се пречистват.
  
• 
  Централно водоснабдени чрез системата на ВиК дружествата са 84.6 % от населените места в страната и 98,6% от населението.
  
• 
  България е страна, богата на минерални води
  
• 
  Изграден е голям за мащабите на страната хидромелиоративен фонд
  
• 
  Висок процент на регулиране на оттока на вътрешните реки – изградени са значителен брой комплексни язовири и язовири за напояване и с комплексно предназначение с общ завирен обем над 6.5 млрд.м^з
  
• 
  В голяма степен са изградени защитни съоръжения, както в рамките на населените места, така и извън регулация по коритата на реките.
  

2. 
   Законодателство и програмни документи
   

• 
  Висока степен на хармонизиране на националното законодателство със специфичните европейски директиви в областта на водите
  
• 
  Законът за водите от 1999 г. въвежда европейския подход за управление на водите на басейнов принцип
  
• 
  Република България е ратифицирала със закони глобални и регионални Конвенции в областта на управлението на водите.
  
• 
  Разработен е план за борба с аварийно нефтено замърсяване, причинено от корабоплавателна дейност в Черно море
  
• 
  Разработена е Национална програма за възобновяеми енергийни източници, в която са поставени националните индикативни цели за потребление на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ
  

2. 
   Институционален капацитет
   

• 
  Изградени са Басейновите дирекции за управление на водите на басейнов принцип
  
• 
  Натрупан опит за ефективно управление на водите в резултат на практическо прилагане на Закона за водите и проведени обучителни програми
  
• 
  Наложила се практиката за налагане на законодателството чрез ефективен контрол и инспектиране за изпълнение на условията в разрешителните за водоползване и ползване на водни обекти и на концесионните договори за минерални води
  
• 
  В Национален мащаб съществуват мрежи за мониторинг на количеството и качеството на водите.и кадрови потенциал за организиране на Националната система за мониторинг на водите
  

2. 
   Управленски подходи
   

• 
  Прилагане на разрешителния и концесионен режим за ползване на водите при спазване на законово установените приоритети, защита на обществените интереси и вече придобитите права
  
• 
  Поставено е началото на разработването на плановете за управление на речните басейни, като основен инструмент за управление на водите
  
• 
  Въведени са такси за водоползване и ползване на водни обекти, което има както ползи за финансиране на водния сектор, така и ползи, свързани с промяна на манталитета на водопотребителите да възприемат водата като ценен ресурс, който има обществена стойност.
  
• 
  Общото потребление на електроенергия, включително сключените договори за износ на ел.енергия, не налагат мобилизирането на допълнителни водни маси.
  
• 
  Водите от комплексните и значимите язовири се управляват чрез ежемесечно определян график от министъра на околната среда и водите.
  
• 
  Значителна част от оттока на реките е регулиран.
  
  
  

2. 
   Информиране и привличане на обществеността в процеса на вземане на решения
   

• 
  Създадена е база данни за източниците за информация за водите и се публикува на актуална и публична информация за състоянието на водните ресурси на България
  
• 
  Законово е регламентирано участието на обществеността по време на вземането на решения в процедурите по разрешителния режим и изготвянето на плановете за управление на речните басейни.
  
• 
  Създадени са Висшия консултативен съвет по водите и басейновите съвети като обществено-консултативни органи, осигуряващи участието на обществеността при вземане на решения.
  

• 
  Неравномерно разпределение на водните ресурси на територията на страната
  
• 
  Наличие на отделни горещи точки в ограничени участъци на повърхностните води с повишена концентрация на тежки метали
  
• 
  Съществуват някои пунктове на крайбрежните морски води с повишени концентрации по показателите БПК₅ и перманганатна окисляемост
  
• 
  Все още се наблюдават някои пунктове с високо съдържание на нитрати в подземните води
  
• 
  Значителна част от населението на страната е на сезонен или постоянен режим на водоснабдяване
  
• 
  Преобладаващата част от водовземните съоръжения и водоснабдителните системи са морално и физически амортизирани
  
• 
  Водоснабдителните системи са с висока степен на аварийност, ниска ефективност при експлоатацията им и високи загуби на вода
  
• 
  Помпеното оборудване на водовземните съоръжения е морално остаряло, енергоемко и с нисък коефициент на полезно действие
  
• 
  Сравнително ниска степен на изграденост на канализационните системи на населените места
  
• 
  Изградената инфраструктура за доставка на питейна вода и за отвеждане и пречистване на отпадъчните води в много от туристическите населени места не е достатъчна за осигуряване на достатъчно вода и за отвеждане и пречистване на отпадъчните води
  

• 
  Законодателството, третиращо водния сектор, се характеризира с нехомогенност и противоречивост
  
• 
  Законът за водите не е напълно хармонизиран с Рамковата директива за водите на ЕС
  
• 
  Липсва законова регламентация на обществените отношения, свързана с предоставянето на водни услуги, включително и за услугата за питейно-битово водоснабдяване на населението.
  
• 
  Съществува колизия между Закона за водите и Закона за подземните богатства, по отношение добива на инертни материали от речни русла и подземни водни обекти
  
• 
  Не е ясно и точно определена собствеността на водностопанските системи и съоръжения и управлението и развитието на тези системи
  
• 
  Липсата на програмен документ за преструктуриране на балнеолечебния отрасъл в страната, което е пречка за развитието му.
  
• 
  Липсва стратегия за развитие на рибностопанската дейност
  
• 
  Липса на политика за изграждане на пристанищни съоръжения в пристанищата за обществен транспорт за приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност
  

• 
  Водният сектор се управлява некоординирано и разпокъсано, като на национално, така и на басейново и местно ниво
  
• 
  Не са определени институциите, които ще осъществяват басейновото управление на трансграничните води
  
• 
  Липса на надеждна информация относно качеството и количеството на образуваните и заустени отпадъчни води от фермите
  
• 
  Структурите за басейново управление са създадени съвсем отскоро и няма достатъчен административен капацитет за управление на водите на басейнов принцип
  
• 
  Управлението на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите не се извършва координирано от отговорните институции
  
• 
  Мониторингът на качеството и на количеството на водите е разпокъсан в отделни ведомства
  

• 
  Не е напълно въведен принципът за пълна възвращаемост на разходите за водни услуги (разходите за ресурса, за околна среда и разходите за експлоатация на инфраструктурните обекти)
  
• 
  Липсва на регулация и координация на инвестиционния процес в отрасъл ВиК, което води до недостатъчна ефективност на вложените средства в условията на естествен монопол
  
• 
  Не са изпълнени законовите разпоредби за изваждане от активите на търговски дружества на водностопанските съоръжения публична собственост
  
• 
  Изостава зонирането на язовирите във връзка с осъществяването на дейността по развъждане на аквакултури.
  
• 
  Непълно е оползотворяването на хидроенергийния потенциал на р.Арда и на р. Въча
  
• 
  Има известно забавяне по отношение издаването на разрешителни за заустване на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества и сключване на договори за заустване на отпадъчни води от промишлени предприятия в канализационните системи на населените места
  
• 
  Все още не се прилагат подходи за намаляване на високите разходи на вода в промишлеността
  
  
  

• 
  Предвидените в действащия Закон за водите процеси на информиране на обществеността при разработване на плановете за управление на речните басейни не са напълно хармонизирани с изискванията на Рамковата директива за водите.
  
• 
  Активността на гражданите и неправителствените организации е недостатъчна при законоустановените възможности за изразяване и отчитане на обществения интерес
  
• 
  
  

• 
  Съвпадение на националните приоритети в областта на водите с приоритетите на международните общности – ООН, ЕС и други, за които устойчивото ползване и опазването на водите е приоритет.
  
• 
  Преговорите за членство в Европейския съюз и необходимостта управлението на водите и на водностопанските дейности, както и предоставянето на водни услуги да отговори на европейските изисквания и стандарти
  
• 
  Традиционно добри дипломатически контакти с балканските страни, което е добра база за стимулиране и подпомагане на двустранния диалог и взаимодействие между специализираните администрации на тези страни в областта на водите .
  
• 
  Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с ефективното, рационално и пестеливо използване на водите и опазването
  
• 
  Разработена е национална програма за изграждане на ГПСОВ в населени места с над 10 хил. еквивалентни жители, която се допълва за населени места с над 2 хил. еквивалентни жители и на Национална програма за мерките в условията на тенденция към засушаване и Национална програма за опазване на водите от замърсяване с опасни вещества
  
• 
  Определените граници на районите за басейново управление на водите са предпоставка за управление на трансграничните води на басейнов принцип, чрез създаването на междудържавни комисии.
  
• 
  Развитието на туризма като приоритетен отрасъл за страната изисква чисти води и чиста околната среда и стимулира действията в тази сфера и интерес на туристическия бизнес, включително и чрез удължаване на туристическия сезон при оптималното използване на минералните води.
  
• 
  Създадена е законова рамка за въвличане на широката общественост и бизнеса в управлението на водния сектор
  

• 
  Наличие на редица водни обекти, атрактивни за развитие на туристически дейности
  
• 
  Многобройни находища на минерални води със специфични балнео-профилактични свойства като предпоставка за развитие на балнеотуризма.
  

• 
  Започнал процес на разработване на бизнес планове във ВиК дружествата.
  
• 
  Наличие на неизползван капацитет от топлинна енергия на минералните води за развитие на оранжерийно производство, туризъм и балнеолечение
  
• 
  Благоприятна среда в част от язовирите, предназначени за напояване за развъждане на аквакултури
  
• 
  Използване на процеса за издаване на комплексни разрешителни за определяне на индивидуални норми за потребление на вода за промишлените инсталациите, попадащи в обхвата Закона за опазване на околната среда
  
• 
  Наличие на неоползотворен хидроенергиен потенциал.
  

• 
  Р.България попада в зоната на засушаване в резултат на глобалните климатични промени и свързаните с това повишаване на температурата и намаляване на валежите, водещо до намаляване на водните ресурси на страната.
  
• 
  Високи разходи по приетите ангажименти за прилагане на европейското законодателство
  
• 
  Зависимост на процеса на прилагане на европейското законодателство от получаване на външно финансиране.
  
• 
  Различията в стратегическите политически и икономически приоритети на съседните държави, както и различните особености на териториалната и административната им уредба по отношение управлението на водите на принципите на трансгранично басейново управление на водите
  
• 
  Недостатъчен капацитет за интегрирано управление на водите и за изготвяне на големи инвестиционни проекти във водния сектор.
  
• 
  Незавършен процес на финансова децентрализация, обвързваща отговорностите на общините с възможностите за финансово обезпечаване на проекти в водния сектор.
  
• 
  Ниските доходи на част от населението, което затруднява пълното прилагане на принципа за възвращаемост на разходите във водния сектор
  
• 
  Фактически фалит на ВиК дружества в активите на които се намират важни инфраструктурни обекти от водния сектор.
  
• 
  Материалната база на специализираните лечебни заведения за рехабилитация в курортите – сграден фонд, технологично и лечебно оборудване – е остаряла и не отговаря на съвременните изисквания.
  
• 
  Раздробеното земеползване и наличие на огромен брой малки ферми
  
• 
  Липса на подходящи кредитни, производствени и пазарни условия за производство и реализация на селскостопанска продукция от поливни култури
  
• 
  Мониторингът на количеството на водите не се извършва от компетентните органи за управлението на водите
  
• 
  Липсва на национална програма за строителство на малки ВЕЦ.
  
• 
  Липса на финансов ресурс в предприятията за инвестиции при въвеждането на екологосъобразни технологии.
  

На базата на направения SWOT анализ са определени основните цели за бъдещото управление и раз­ви­ти­е на водния сектор. При целеполагането са взети предвид идентифицираните силни страни и възможности, които служат за база на политиките за постигане на избраните цели. Слабите страни и заплахите са отчетени при формулиране на целите, като водещ е стремежа да се намери адекватно решение на констатираните проблеми, които тези фактори на средата поставят пред развитието и управлението на водния сектор.

Формулираните цели показват стратегическия избор и основните приоритети, които ще има страната през следващите 10 години във времето на реализация на “Националната стратегия за управление и раз­ви­ти­е на водния сектор”.

Стратегическите цели са формулирани като генерална стратегическа цел и четири стратегически подцели. Поради характера на Националната стратегия за управление и раз­ви­ти­е на водния сектор като основополагащ документ, въвеждащ нова концепция в развитието и управлението на водния сектор, бяха изготвени и общи индикатори чрез които да се измерва постигнатия напредък. В по късен етап при разработването на секторни стратегии тези индикатори за прогреса ще бъдат операционализирани чрез изграждането на система от показатели за всеки от предложените тук индикатори. На по-късен етап ще бъде определена и тежестта на всеки индикатор в оценката на постигнатото при изпълнение на съответните цели. Избраният подход съответства на наложилата се през последната година практика на мониторинг и оценка на стратегически документи в различни области на обществения живот².

За постигането на тази дългосрочна цел бяха формулирани четири стратегически цели, чието изпълнение ще бъде преследвано през годините 2005-2014. За всяка от тези цели се идентифицираха и определен брой индикатори за следене на прогреса при изпълнение на съответните цели. При разработването на секторни стратегии тези индикатори ще изпълняват ролята на рамка, в която да се насочат отделните секторни стратегически документи и планове за действие. В последните ще бъдат определени и конкретните показатели, които ще позволят измерването на предложената система от индикатори.

1. 
   Обхващане на цялото население от централно водоснабдяване, което се контролира и регулира съгласно нормативната уредба
   
2. 
   Намаляване на загубите на вода във водоснабдителните системи
   
3. 
   Премахване режима на водоснабдяване на населените места
   
4. 
   Намаляване ползването на питейни води за други цели
   
5. 
   Прилагане на ценова политика, гарантираща икономичното и с грижа за качеството използване на водните ресурси от населението на страната.
   
6. 
   Подобряване на качеството на питейните води
   
7. 
   Подобряване качеството на “В и К” услугите и достигане до ни­ва­та и стан­дартите на тези услуги в страните от Европейския съюз.
   

1. 
   Увеличаване броя на водните тела с добро качество на водите³.
   
2. 
   Системно намаляване на стопанските обекти представляващи риск за замърсяване на подземните води.
   
3. 
   Намаляване на товара на замърсяването, включително от аварии на повърхностните и подземните води от стопанските отрасли.
   
4. 
   Пълно обхващане на стопанските обекти замърсители на водите в система за мониторинг и контрол, включително собствен мониторинг.
   
5. 
   Възстановяване биоразнообразието и качеството на обитание на растителните и животински видове в естествените водни обекти.
   
6. 
   Увеличаване дела на отпадъчните води от населени места с над 2000 е.ж., които преминават през канализационните мрежи и се третират от ГПСОВ.