Решение №, дата/ съдържание

Дърва и дървесни отпадъци.

Разполагаемият технически потенциал е определен на база 30% отпадък от

годишното количество добивана дървесина и при влажност на материала 60%. Достъпният технически потенциал е оценен за производство на топлинна енергия при допускане за оползотворяване на 85% от разполагаемия технически потенциал и ηт = 0,75.

Инсталираната мощност е изчислена при коефициент на натоварване 3600 часа (отоплителен сезон). Оценките за теоретичния и техническия потенциал са дадени в Таблица №3.

Теоретичният потенциал на слънчевата енергия се дефинира като средното

количество слънчева топлинна енергия, падаща за една година върху един квадратен метър хоризонтална земна повърхност и се изразява в kWh/m². При географски ширини 40°- 60° върху земната повърхност за един час пада максимално 0,8-0,9 kW/m² и до 1 kW/m². за райони, близки до екватора. Ако се използва само 0,1% от повърхността на Земята при КПД 5% може да се получи 40 пъти повече енергия от произвежданата в момента.
Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината;физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.
Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлина, включващи т.н. слънчеви колектори. Предимствата на слънчевите термични инсталации се заключават в следното: произвежда се екологична топлинна енергия; икономисват конвенционални горива и енергии; могат да

се използват в райони, в които доставките на енергии и горива са затруднени.

Интерес от гледна точка на икономическата ефективност при използване на слънчевите термични инсталации предизвиква периода късна пролет - лято-ранна есен, когато основните фактори, определящи сумарнатаслънчева радиация в България са най-благоприятни. Основният поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около пладне, като повече от 70% от притока на слънчева енергия е в интервала от 9 до 15 часа, който се приема като най-активен по отношение на слънчевото греене. За този период може да се приеме осреднена стойност на слънчевото греене около 1 080 h, среден ресурс на слънчевата радиация 1230 kWh/m² и КПД на не-селективни слънчеви панели ~66%.

На база проведени експерименти у нас може да се твърди, че при селективен тип колектор специфичното преобразуване на слънчевата енергия за една година е 583 kWh/m², а за не-селективен тип - 364 kWh/m². (Следователно ефективността на преобразуване на слънчева енергия от селективната инсталация е 38% по-голямо от това на не-селективната.) Въпреки това у нас до сега са намерили приложение предимно не-селективните слънчеви термични системи за топла вода за битови нужди на жилищни, обществени и стопански обекти и системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти.

Към момента в страната има инсталирани слънчеви термични инсталации с обща площ около 260.000 m², със сумарна инсталирана мощност около 200MW(t). Към 2015 година нарастването на общата площ на инсталираните слънчеви термични колектори се очаква да достигне 470m²със сумарна инсталирана мощност около над 350 MW(t).

до у нас. Слънчевите технологии изискват сравнително високиинвестиции, което се дължи на ниските коефициенти на натоварване, както и на необходимостта от големи колекторни площи.

Усвояването на икономически изгодния потенциал на слънчевата енергия реално може да се насочи първоначално към сгради държавна и общинска собственост, които използват електроенергия и течни горива за производство на гореща вода за битови нужди. Очаква се и значително повишаване на интереса от страна на жителите на панелни сгради, които освен мерките по подобряване на термичната изолация на сградата да инсталират и слънчеви колектори за топла вода. Увеличава се използването на слънчевите термични колектори в строителството на хотели, ресторанти и др.

Тъй като техническият потенциал е много голям, в разработката е представена прогнозна оценка на пазарния потенциал. Оценката за средногодишното топло производство е направена за плоски слънчеви колектори със селективно покритие и средногодишен КПД, ηт = 0,35.

Като изходни данни е използвана информация за слънцегреене от системата PVGIS. Данните са за района на община Трън:
- Теоретичният потенциал за общината е 534660000 МВтч/год.

- Техническият потенциал 79 МВтч/год.

Фиг.№1 Сумарна слънчева радиация и потенциалното й количество енергия.

фотоволтаични елементи, галиево-арсенидни фотоволтаични панели, хелиостатни ТЕЦ с френелова оптика и др., потенциалът на този вид системи към момента за България се смята за ограничен. По-интензивното им въвеждане с цел развитие на технологиите и екологично въздействие засега може да става само с непазарни механизми за стимулиране (напр. специални изкупни тарифи).

При този подход трябва сериозно да се анализира екологичното въздействие от използването на такива технологии, основно поради дългосрочно ангажиране на селскостопански площи. Препоръчително е урбанизираното интегриране на фотоволтаични инсталации към покриви или фасади на сградите, както и двуфункционалното им използване - интегрирани към строителни панели или с директното им използване за покриви на помещения или паркинги.

Трябва сериозно да се анализира и въздействието на масовото използване на фотоволтаични инсталации върху цената на електроенергията.

До 2015 година България в най-оптимистичния вариант може да достигне днешното ниво на водещата в това отношение страна-членка на ЕС, Германия (близо 0,1% от общото производство на електроенергия през 2003 г.). Това означава да достигнем прогнозно ниво за производството на електроенергия от фотоволтаични слънчеви системи през 2015 година 43 GWh (3,7 ktoe).

Фиг.№2 Сумарна слънчева радиация и потенциалното и количество енергия. Местоположение: 42 ° 50’5 “North, 22 ° 39’1” Изток, Надморска височина: 699 m н.в., Слънчева радиация използваната база данни: на PVGIS-класически оптималния ъгъл на наклон е 32 градуса. Годишно облъчване дефицит се дължи на сенки (хоризонтална): 0,5 %

Състоянието в община Трън.
Направена е оценка на теоретичния, техническия и технологичния потенциал за фотоволтаични инсталации на базата на разполагаеми площи посочени от съответните общини. Като изходни данни за слънцегреене е използвана информация от системата PVGIS. Данните са за района на община Трън. Обобщените данни са показани на фигури от 1 до 4 и табл. № 4.

Табл. №4

Фиг №1

Фиг.№3

Фиг.№4

Оценка на потенциала на ветровата енергия.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km², където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Зона А: зона на малък ветроенергиен потенциал – включва равнинните части от релефа на страната (Дунавската равнина и Тракия), долините на р.Струма и р. Места и високите полета на Западна България.

Енергиен потенциал: 100 W/m²; (т.е. по-малко от 1 500 kWh/m²годишно);

Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 900 h, което представлява около 10% от броя на часовете през годината (8 760 h).
Зона B: зона на среден ветроенергиен потенциал – включва черноморското крайбрежие и Добруджанското плато, част от поречието на р. Дунав и местата в планините до 1000 m надморска височина.
Характеристиките на тази зона са:
Средногодишна скорост на вятъра: 3 – 6 m/s;

Енергиен потенциал: 100 - 200 W/m²; (около 1 500 kWh/m² годишно);

Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 4 000 h, което е около 45% от броя на часовете в годината (8760 h).
Зона С: зона на висок ветроенергиен потенциал – включва вдадените в морето части от сушата (н. Калиакра и н. Емине), откритите планински била и върхове с надморска височина над 1 000 m. Характеристики на тази зона са:
Средногодишна скорост на вятъра: над 6-7 m/s;

Енергиен потенциал: 200 W/m² ; (над 1 500 kWh/m² годишно);

Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 6 600 h, което е около 75% от броя на часовете в годината (8760 h).

Трябва да се отбележи, че средногодишната скорост на вятъра не е представителна величина за оценката на вятъра като източник на енергия. За да се направят изводи за енергийните качествата на вятъра, е необходимо да се направи анализ на плътността на въздуха и на турбулентността в около 800 точки от страната. В резултат на данните от направените измервания на височина 10 m над земната повърхност е извършено райониране на страната по представената картосхема (Фиг. 12).

Метеорологичните данни се отнасят за движението на въздушните маси на височина 10 метра над земната повърхност. В последните години производството на ветрогенератори в света е с височини на мачтата над 40 m, което налага определянето на потенциала на вятъра на по-големи височини от повърхността на терена. Мегаватовите вятърни турбини се инсталират на височина над 80 m над терена. За определяне на скоростта на вятъра на по-голяма височина от 10 m е разработена методика от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, използваща математическо моделиране за вероятната скорост на вятъра.За да се добие информация за избор на площадки за изграждане на ветроенергийни централи е необходимо да се проведат детайлни анализи със специализирана апаратура и срок 1-3 години.
Редица фирми в България вече разполагат с апаратура и методика за извършване на оценка за това дали дадена площадка е подходяща за изграждане на вятърна електроцентрала. На тази база може да се определи оптималният брой агрегати и големината им на конкретна площадка. При такава оценка се извършва замерване на скоростта и посоката на вятъра, а също и температурата на въздуха чрез измервателни кули с височина 30, 40 и 50 m. В резултат на проведените измервания се анализират:

 роза на ветровете;

 турбулентност;

 честотно разпределение на ветровете;

 средни стойности по часове и дни;
Използва се математически модел за пресмятане на скоростта на вятъра във височина, изчислява се количеството произведена енергия за определена мощност на генератора и се извършва оптимален избор на ветрогенератор.

След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишленото производство на електрическа енергия. Това са само 3,3% от общата площ на страната (нос Калиакра, нос Емине и билото на Стара Планина).

Нито една институция в България към момента не разполага с актуални данни за плътността и турбулентността на въздушните потоци на височини над 10 m над земната повърхност. Ето защо, към момента с данните, които са на разположение (от Института по хидрология към БАН), е трудно да се направи избор на конкретни площадки за вятърни електроцентрали на територията на страната. Необходимо бъдещите инвеститори в централи с вятърна енергия предварително да вложат средства за проучване на потенциалните площадки с професионална апаратура.

характеристиките на вятъра в съответната точка на измерване. Анализите показват, че на височини над 50 m над земната повърхност, ветровият потенциал е 2 пъти по-голям.

При височина 10 m над земната повърхност, физическия потенциал на вятърната енергия за страната ни възлиза на 75.10 3 ktoe.
Състоянието в община Трън.
Община Трън попада в зона А, която е с малък ветрови потенциал. Единственото място, което може да се използва за изграждане на ветрогенератори е вр. Руй (1706м. ). Затова инвестиции в този сектор засега се нерентабилни за общината.

6. Опазване на околната среда.
Връзката между увеличаване на произведената енергия от ВЕИ и опазването на околната среда е пряка, тъй като ВЕИ в значително по-малка степен спрямо конвенционалните горива влияят негативно върху компонентите на околната среда.
Важен ефект от тяхното внедряване е и ограничаването на емисиите на парникови газове в атмосферния въздух, което спомага за изпълнението на задълженията на страната ни по протокола от Киото.
7. Общинска програма за насърчаване на използването на ВЕИ

(ОПНИВЕИ).
7.1. Информационна основа на ОПНИВЕИ.
Информационна основа за разработването на ОПНИВЕИ са:
 Плана за развитие на община Трън 2007 - 2013 г.;

 Общинска програма по енергийна ефективност 2010 – 2013 г.

 Информация и данни, получени от национални и регионални институции и организации.

 Информация и данни, получени от община Трън.

ограничено финансиране (организационни мерки).

В община Трън към момента е събрана информация за общинските целеви групи по сектори:

 Администрация - общински сгради;

 Образование - училища и детски градини (СОУ и ОДЗ);

 Улично осветление;

 Социални дейности;

 Личен сектор;

 Бизнес сектор.

За подобряване на комфорта в сградата и с цел намаляване на разхода на енергии, най-вече на гориво през отоплителния сезон, е монтиран горивен котел на пелети. Възможно е да се приложат и други мерки по ВЕИ – инсталиране на термосоларна инсталация за топла вода.

Кметства.
В сградите на кметствата не се отчитат високи разходи на енергия целогодишно, това се дължи на малкия брой на реално използваните помещения. Сградите се нуждаят от ремонти за подобряване на комфорта в тях, но не са подходящи за прилагане на комплексни енергоспестяващи мероприятия на този етап. Възможно е да се използват малки термосоларни инсталации за топла вода.
7.2.1.2. Сектор "Образование".
Като цяло, този сектор е приоритетен – с най-голям социален ефект.

Сградният фонд и обзавеждането са в сравнително добро състояние. Имайки предвид демографския прираст в населените места, прилагането на енергоспестяващи мерки е разумно да се приложат в краткосрочен план за детската градина в гр. Трън, където ефективно могат да се използват също термосоларни инсталации за топла вода, поради целогодишното използване на сградите.

Сградата на СОУ „Гео Милев"- гр.Трън е обследвана за енергийна ефективност и е въможно да се използва енергия от ВЕИ – термосоларни колектори. Възможно е, след анализ, да се приложат и горивни системи на биомаса.

Същият модел може да се приложи и за ОДЗ „Ален мак“, което в момента се отоплява с локално парно на течно гориво(дизел).

7.2.1.3. Сектор „Социални услуги”.
В този сектор внимание заслужава сградата (стара гимназия), в която се помещават ДСП и ЦОП, която показва високо ниво на енергопотребление в този сектор. Тук също е подходящо да се спомене и сградата на бившата болница, в която сега се помещават Центрове за настаняване от семеен тип за стари хора и за възрастни с физически увреждания, филиалът на ЦСМП и СМДЛ „Д-р Ст. Григоров“. И в двете сгради може да се приложат термосоларни колектори. В сградата на бившата болница е монтиран горивен котел на пелети.

7.2.1.4. Сектор „Улично осветление”.
Уличното осветление е един от основните консуматори на ел.енергия за всяка община. Конкретно за община Трън, то представлява 40% от общия дял на електропотреблението при условие, че са налагани ограничителни режими на осветлението, най-вече през летните месеци на годината. Съществуващата степен и качество на осветеност на уличното осветление не могат да обуславят сигурността на движението на моторни превозни средства и пешеходци. Основна част от уличното осветление е с амортизирани осветителни тела, които са със значителна инсталирана мощност.За подобряване на качеството на уличното осветление, община Трън има разработен проект за реконструкция и модернизация на уличното осветление в град Трън и част от селата. В този проект е предвидена цялостна реконструкция на уличното осветление.

Изграждането на съвременно и ефективно улично осветление в община Трън може да бъде реализирано чрез: правилно светлотехническо категоризиране на улиците и нормиране нивото на осветлението в съответствие със стандартите; внедряване на високоефективни източници на светлина: светодиоди (LED) и/или в някои случай и на натриеви лампи с високо налягане; съвременно управление на уличното осветление. Възможно е в някои от труднодостъпни зони в селища на общината да се поставят осветителни LED тела с фотосоларни панели и акумулатори. Поради високата цена на тези съоръжения, е необходимо да се търсят програми с грантово финансиране.

Личният сектор обхваща преди всичко частните сгради на жителите на общината. Там е и най-голямата консумация на биомаса, преди всичко дърва за горене.

Потенциал за приложение на ВЕИ технологии в личния сектор:

Най-голям потенциал за внедряване на ВЕИ технологии в личния има при използване на термосоларни колектори за топла вода. За целта могат да се използват кредити, осигурени от ЕБВР по кредитни линии на 6 български банки, които предоставят кредите с 15% грант.

Има сериозен потенциал за замяна на съществуващите амортизитани,

нискоефективни горивни инсталации (печки) със съвременни горивни системи, с което може да се реализира до 100% повишаване на енергийната ефективност.

фотоволтаични инсталации с малки мощности до 10 KWp. Въпреки малките единични мощности, при по-масово приложение на тази технология може да се генерира голяма сумарна мощност, което в най-екологичното приложение на PV-системите (по примера на Германия).

 изграждане на мащабни фотоволтаични инсталации (с инсталирана мощност от няколко MWp);

 изграждане на вятърни електропаркове;

 изграждане на инсталации за биогаз;

 изграждане на геотермални инсталации, вкл. с термопомпи и др.

 изграждане на мини ВЕЦ и др.

 изграждане на слънчеви въздухонагреватели
В община Трън има на практика възможност за използване на всички видове ВЕИ, което е едно голямо богатство за региона и общината и което ще става по-ценно в бъдеще, затова трябва да се развива и използва разумно.
8. Стратегическа цел, приоритети и цели и на ОПНИВЕИ.
Недостатъчните мерки за енергийна ефективност и ВЕИ, прилагани в общината през последните години и амортизацията на малкото изпълнени вече мерки, води до нарастващи и ненужно големи разходи за енергопотребление и до негативно екологично въздействие. Това налага задължително прилагането на енергоефективни мерки не само за намаляване на разходите, но и за повишаването на жизненото равнище и комфорта на потребителите на енергия и подобряване на екологичната обстановка.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЕИ (ФОРМУЛИРАНА И В ПРОГРАМАТА ЗА ЕЕ) Е СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА ОБЩИНА ТРЪН В ЕНЕРГИЙНО ЕФЕКТИВНА ОБЩИНА И ПОСТИГАНЕ НА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ.

Цел 1.1: Намаляване на консумацията на енергия в общинските сгради

чрез използване на ВЕИ. Очаквани резултати:

а/ Привеждане на сградния фонд към изискванията на Закона за енергийна

ефективност и Наредбите за енергийна ефективност

б/ Намаляване на разходите на горива и енергия с 5 % годишно;

в/ Намаляване емисиите от СО2 с 5% годишно и постигнат екологичен ефект;

г/ Подобрен комфорт на обитаване в обновените сгради;

Инвестиционни проекти:

- Изграждане на 2 термосоларни инсталации за топла вода.

- Изграждане на 3 отоплителни инсталации на биомаса.

Приоритет №2: Намаляване на консумацията на енергия в частния сектор

чрез използване на ВЕИ

Цел 2.1: Насърчаване на използването на ВЕИ в жилищата на територията на общината.

Очаквани резултати:

а/ Намаляване на годишния разход на енергия;

б/ Намаляване на емисиите от СО2 - постигане на екологичен ефект ;

в/ Подобрен комфорт на обитаваните сгради;

Неинвестиционни дейности:

2.1.1. Провеждане на общинска информационна кампания за:

- насърчаване на използването на ВЕИ жилищни сгради, особено термосоларни колектори, икономически и екологични ползи;

- информиране на жителите на общината за възможни финансови схеми за

реализиране на частни проекти ВЕИ;

2.1.2. Оказване на техническа помощ за осъществяването на инвестиционни проекти за инсталиране на термосоларни колектори на 3 жилищни сгради.

2.1.3. Наблюдение и анализ на резултатите от реализирани проекти в жилищни сгради.

Очаквани резултати:

а/ Намаляване на консумацията на енергия в промишления сектор;

б/ Намаляване на емисиите от СО2 - постигане на екологичен ефект;

Цел 3.2: Насърчаване на бизнеса и привличане на инвеститори за изграждане на големи ВЕИ инсталации територията на общината.

Неинвестиционни дейности:

3.2.1. Популяризиране на източници за финансиране на ВЕИ проекти.

3.2.2. Създаване на контакти и изграждане на ПЧП.

Инвестиционни проекти:

- изграждане от частен инвеститор на още един ВЕЦ с мощност 1000кВ.

сферата на ЕЕ и ВЕИ

Очаквани резултати:

а/ Обучени общински ръководители и специалисти за работа в общинската

администрация в областта на ЕЕ и ВЕИ.

б/ Основаване на общинско информационно бюро по ЕЕ и ВЕИ с обучени

специалисти за работа в него.

в/ Обучение на местните енергийни специалисти.

Неинвестиционни дейности:

4.1.1. Разработване на комплексна програма за:

- подготовка и основаване на общинско информационно бюро по ЕЕ и ВЕИ;

- подготовка и учредяване на длъжността “общински енергиен мениджър”.

4.1.2. Разработване и осъществяване на програма за обучение на общински

ръководители и специалисти в сферата на ЕЕ и ВЕИ за работа в общинската администрация и в новосъздадените институции и съвети по енергийна ефективност към област Перник.

Цел 4.2. Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на програмите по ЕЕ и ВЕИ енергийната програма на основата на широко партньорство с бизнеса и организации на гражданското общество. Очаквани резултати:

а/ Осигурена широка обществена подкрепа за изпълнението на общинските

програми по ЕЕ и ВЕИ.

б/ Установено трайно публично-частно партньорство между общината и частния сектор.

в/ Въведено управление на енергията на територията на общината.

Неинвестиционни дейности (проучвания):

4.2.1. Подготовка и провеждане на широка разяснителна кампания сред населението и местния бизнес за целите на ОПЕЕ и ОПНВЕИ и за необходимостта от партньорство между участниците в нейното изпълнение.

4.2.2. Въвеждане на постоянно наблюдение, анализ и оценка на състоянието на изпълнението на ОПЕЕ и ОПНИВЕИ и публикуване на периодични информации.

“Развитие на икономика, базирана на знание и иновационни дейности” е фокусирана върху подпомагане развитието на научноизследователската и развойната дейност.

 Приоритетна ос 2

“Повишаване ефективността на предприятията и развитието на бизнес средата” с акцент операция 2.3.2 подобряване на енергийната ефективност и въвеждане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ, за които индикативно са предвидени 34.66 % от общите за оста средства по ЕФРР.

Индикативни дейности - помощта е съсредоточена за производство на енергия от вятър, слънце и когенерация от индустриални съоръжения – предпроектни проучвания, изготвяне на технически планове, спецификации, тръжни документации; ограничено строителство, обновление и преоборудване за производството и използването на енергия от ВЕИ, включително когенерации, въвеждане на производствени технологии с ниска енергийна ефективност и положително влияние върху околната среда.
 Приоритетна ос 3

“Финансови инструменти за развитие на предприятията” цели подобряване достъпа до капитал за развитие на предприятията.

“Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика”.

“Техническа помощ” ще подпомага управлението, изпълнението, мониторинга и контрола на дейностите по ОП “Конкурентоспособност”.

Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие и съответното съфинансиране от страна на националния бюджет. Оперативната програма отговаря на основните стратегически и програмни документи на ЕС, като е в съответствие с политиките на Съюза и националните политики.
9.2.1.2. Програма за развитие на селските райони.