Решение №255 /26. 07. 2017 г на Общински съвет Ябланица. О б щ и н а я б л а н и ц а с ъ д ъ р ж а н и е

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Програмата е разработена на основание чл.79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда и чл.26, ал.2 от Закона за почвите.

Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателството и други фактори със стратегическо значение.

Избраният подход за разработването на програмата съответства на утвърдените с решение на Колегиума на Министерството на околната среда и водите на 29.11.1999 г. методични указания. Основният използван метод в разработката е стратегическо планиране, почиващо на SWOT анализ.

1. 
   Да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината, да установи причините довели до тях и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване.
   
2. 
   Да открои приоритетите в разглежданата област.
   
3. 
   Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, предприятията на територията на общината за решаване на проблемите.
   
4. 
   Да аргументира проектите на общината в екологичен акспект, които тя ще предложи за финансиране.
   
5. 
   Да използва оптимално ограничените финансови и човешки ресурси, като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните проблеми.
   
6. 
   Да подобри качеството на живот на населението в общината, чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатството на биологичното разнообразие.
   

1. 
   Фактори
   

Община Ябланица е част от област Ловеч. Разположена е на полупланински терен в централната част на Предбалкана. Общината включва в състава си 9 /девет/ населени места и е разположена на обща площ от 204 194 декара, представляващи 4,9 % от територията на област Ловеч, нареждащи я на седмо място по големина в сравнение с другите общини в областта. (Приложение № 1)

Общинският център е транспортен възел в направленията: София - Варна, София - Русе, Тетевен - Враца и др. Общината отстои на 69 км. от областния център – гр. Ловеч, на 87 км. от гр. София, на 357 км. от гр. Варна, на 223 км. от гр. Русе, на 24 км. от гр. Тетевен, на 65 км. от гр. Враца.

1.1.2. Съседни общини

Община Ябланица граничи със следните общини: на север с община Луковит, на югоизток и юг с община Тетевен, на югозапад с община Правец и на северозапад и север с община Роман.

Релефът на общината е предимно хълмист, като надморската височина варира в границите 300 - 937 м. над морското равищи. Общинският център – гр. Ябланица е разположен на 400 м. надморска височина, а най-високата точка е планината Драгоица – 937 м. надм. Височина.

На югоизток Ябланското бърдо образува три разклонения, разделени едно от друго с почти успоредни, безотточни карстови понижения при махалите Гераня, Нановица и Върпей. Карстът в този район е един от най-типичните за България, като по повърхността му има множество овали, валози, пещери и понори. Най-голямо карстово образувание е пропастта „Бездънният пчелин“.

На северозапад се извисява Драгоица, чиито склонове са бронирани от титонски тип варовик. На сверозапад се издига Батулийската антиклинала, която е ориентирана в посока запад-изток. Изградена е от титонски варовик и неокомски мергели по периферията. В югозападна посока се оформя син-клинално понижение. След това започва гложенската антиклинала, от северното бедро на която се издига Лисец.

Климатът в община Ябланица е умерено-континентален: къса дъждовна пролет, топло лято, слънчева есен и сравнително мека зима със снежна покривка под 100 дни. Средногодишната температура е 15⁰С с температурни инверсии и мъгли.

Почти еднообразният геоложки строеж е дал отражение върху наличието на полезни изкопаеми. Областта е богата на глини, намиращи се в най-голямо количество югозападно от гр. Ябланица.

Мергелитите, с които е покрито Ябланското бърдо са огромен източник за развитието на циментовата промишленост и се използват от „Златна панега цимент „ АД.

На около 3 км. от гр. Ябланица, в мах. Нановица са открити богати залежи от качествен бял варовик с голямо стопанско значение. В областта има и богати находица на мрамор, които са основна суровина в производството на „Седимент приват“ ЕАД.

Община Ябланица е съставена от 9 населени места, като административен център е гр. Ябланица, а останалите населени места са селата Златна Панега, Брестница, Добрпевци, Орешене, Малък Извор, Батулци, Голяма Брестица и Дъбравата.

В административно отношение са разделени на: 1 община – гр. Ябланица, 7 кметства – с. Златна Панега, с. Брестница,с. Добрпевци, с. Орешене, с. Малък Извор, с. Батулции, с. Голяма Брестица и 1 кметско наместничество – с. Дъбравата. (Приложение № 2)
1.2.Фактори на околната среда

1.2.1. Въздух

Състояние и качество на въздуха:

Съгласно дефиницията “Качество на атмосферния въздух” е състояние на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход.

Законът за чистотата на атмосферния въздух определя 11 основни показателя за качество на атмосферния въздух.

За контролиране на основните и допълнителни показатели на територията на страната се разполагат пунктове за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, като част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, подсистема – “Въздух”. За община Ябланица пунктовете са подвижни, обслужвани от мобилната станция за контрол на качеството на атмосферния въздух.

По класификация (съгласно Приложение №1 към чл.10, ал.3 и 4 от Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух) пунктовете за мониторинг биват:

1. 
   Транспортно – ориентирани (Т) пунктове за мониторинг са тези, при които броят на МПС, преминаващи в кръг с радиус 50 м, е не по-малък от 2500 превозни средства на денонощие.
   
2. 
   Промишлено – ориентирани (П) пунктове за мониторинг са тези, при които има преобладаващо влияние на емисии от производствени и други дейности.
   
3. 
   Градски фонови пунктове за мониторинг (ГФ) са тези които са разположени в застроената част на град, които не отговарят на критериите по т.2.
   
4. 
   Извънградски фонови пунктове за мониторинг (ИФ) са разположените на 3-10 км от град, които не отговарят на критериите по т.2 и 3.
   
5. 
   Регионални пунктове за мониторинг (Р) са разположените на 10-50 км от град, които не отговарят на критериите по т. 2 и 3.
   
6. 
   Отдалечени пунктове за мониторинг (О) са разположените на повече от 50 км от град, които не отговарят на критериите по т.2 и 3.
   

Във връзка с прилагането на Наредба № 7, контролът се извършва от мобилна станция за фонов мониторинг на РИОСВ – гр. Плевен. Контролните показатели от мобилната станция са: суспендирани частици (прах), серен диоксид, азотен оксид, озон, въглероден оксид, амоняк, сероводород, метанови въглеводороди, неметанови въглеводороди, както и посока и скорост на вятъра, температура, налягане, влажност и сила на слънчевото греене.

Природните фактори, географските и метеорологични условия са основна предпоставка, която допринася за чистотата на въздуха в общината.

На територията на община Ябланица няма предприятия с наложени санкции за замърсяване на атмосферния въздух.

Периодично се вземат проби от емисионни източници, каквито са димоотводите на предприятията. В контролираните предприятия, като пречиствателни съоръжения, най-често се използват електрофилтри, ръкавни филтри, касетъчни и слоести филтри, циклони, инерционни уловители, аспирационни шахти и др.

На територията на община Ябланица от страна на РИОСВ – гр. Плевен на контрол на изхвърляните във въздуха емисии подлежи „Златна Панега цимент“ АД, чиито показатели са в нормите, благодарение на постоянните инвестиции правени от предприятието в областта на опазване на околната среда.

Увеличения транспортен трафик и лошото състояние на моторните превозни средства са причина за повишаване на емисиите на вредни вещества и замърсяването на атмосферния въздух. Разрастването на автомобилните потоци, остаряването и износването на голяма част от моторните превозни средства представляват неблагоприятна перспектива за влошаване на екологичните характеристики на въздуха в прилежащите на пътните артерии райони.

Основна причина за есенно-зимното замърсяване на въздуха в общината е използването на лошокачествени твърди и течни горива – мазут, нафта, въглища, брикети и липсата на алтернативни източници на отопление.

Площта на реките и водните басейни в община Ябланица е 2417 декара, което представлява 1,18% от общата територия на общината (при средно за страната 1,8%), като площта заета от язовири със стопанско значение е 570 декара. Това са язовирите Витина лъка, Боаза, Гаврил, Голяма Брестница, Реджовица, Долно езеро и микроязовирите Гаргулица и Пишурата.

Карстовият характер на района не позволява образуването на повърхностнотечащи води със стопанско значение. Падналите дъждовни води проникват дълбоко в почвата. Единствената малка река, която тече през самия гр. Ябланица е р. Ябланска (Калник). Нейните малки притоци – Дълбошки дол, Леска, Късата долчина – носят минимални количества вода, които са със сезонен характер и това я прави неизползваема за стопански нужди. Реката се влива в яз. Ябланица (Гаргулица). Той е разположен в северната периферия на града.

От западните склонове на Драгоица към р. Манаселска протичат също такива малки притоци със сезонен характер и без стопанско значение.

Единствената река със стопанско значение в общината е р. Златна Панега, със сравнително балансиран отток, поради формирането на постъпления от водни маси от карстов извор Глава Панега, който е с малки колебания в годишен разрез.

Река Добревска е с отток формиран от постъпления на водни маси от района на гр. Ябланица, яз. Витина лъка, яз. Гаврил, яз. Реджовица и микроязовирите Гаргулица и Пишурата.

Наличните водни ресурси не са в състояние да посрещнат нуждите от промишлени и питейни води в перспектива.Хидроложката характеристика на самите водоизточници е благоприятна за поддържане на стабилен качествен състав на водите.

В естествено състояние подземните води имат добри питейни качества и с редки изключения отговарят на санитарно-хигиенните изисквания като „Вода за пиене“.

Основен източник на замърсяване на водите в общината са комунално-битовите дейности. За гр. Ябланица, отпадните води се пречистват в новоизградената пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ), но на територията на селата от общината, всички отпадъчни води от бита попадат в реките, водоемите или деретата. Сред останалите източници на замърсяване на водите в общината са промишлеността, транспорта и животновъдството.

В общината има частично изградена канализационна мрежа.

В рамките на гр. Ябланица изградената канализационна система довежда отпадните води до ПСОВ гр. Ябланица, където водите се пречистват и заустват в р. Ябланска. Към настоящия момент територията на гр. Ябланица е обхваната на 90 % от така изградената канализационна мрежа, като се разработват проекти за изграждане на цялостна канализация.

В останалите населени места на общината има частична канализация, но се използват предимно септични ями и попивни кладенци.

След изграждане и въвеждане в експлоатация на градската пречиствателна станция за отпадъчни води с довеждащ колектор на гр. Ябланица, отпадъчните води са пречистени до степен за водоприемник втора категория. Показателите на водата, както на входа, така и на изхода на ПСОВ гр. Ябланица се следят ежемесечно.

Водопроводната мрежа в по-голямата част от общината е морално остаряла, изпълнена предимно от етернитови и стоманени тръби. Това води до чести аварии, течове и голям процент загуби на питейна вода. Ежегодно се извършват реконструкции на водопреносната мрежа, като подмяната на старите тръби с полиетиленови започва от магистралните водопроводи на населените места.

Голяма част от водопроводната мрежа бе подменена по различни проекти финансирани по Програмата за развитие на селските райони. Предстои разработване на проекти за подмяна и на други участъци от водопроводната мрежа и изпълнението им.

Водоснабдяването на населените места от общината се осъществява от:

- Водоснабдителна група „Гложене“, чрез помпена станция „Видрите“ – гр. Ябланица, с. Малък Извор и с. Брестница

- Водоснабдителна група „Златна Панега“ – с. Златна Панега, с. Орешене, с. Добревци, с. Батулци и с. Дъбравата

№	Водоизточник	Дебит л./с.	Използван за водоснабдяване на
1.	Извор „Златна Панега“	1 600/3 200	600 л/с за група „Златна Панега“
2.	Водоснабдителна група „Гложене“	150	62 л/с за общ. Ябланица
3.	Извор „Езерото“	0,15/25	с. Малък Извор
4.	Извор „Сини вир“	0,32/7	с. Голяма Брестица
5.	Извор „Жидьовица“	0,3/3	с. Голяма Брестица
6.	Извор „Пишурата“	0,27/2	с. Добревци
7.	Извор „Сухото езеро“	0,15/3	-
8.	Извор „Богой“ 1 и 2	0,8/2	с. Орешене
9.	Извор „Голямата чешма“	1,5/4	-
10.	Извор „Клена“	0,2/1,5	с. Добревци
11.	Извор „Сух дол“	0,22/4	с. Батулци
12.	Извор „Върбата“	0,2/1	с. Добревци
13.	Извор „Габрите“	0,65/1,8	мах. „Драганина могила“

Във всички населени места на общината има организирано сметосъбиране, което се извършва от фирми с действащ договор подписан с общината. Смесените битови и строителни отпадъци се депонират в общинското депо, като периодично се уплътняват. Депото се намира в землището на община Ябланица, в местн. „Зейков рът“, разположено на площ от 19,262 дка. То е в експлоатация от 1978 г. Разработва се проект за закриване и рекултивация на Общинското депо, като след закриването му, отпадъците от територията на общината ще се депонират на Регионалното депо за управление на отпадъците – гр. Луковит.

Годишният обем на депонираните отпадъци на общинското сметище в гр. Ябланица е както следва:

за 2011 г. – битови отпадъци – 824 т.,

за 2012 г. – битови отпадъци – 1366 т.,

за 2013 г. – битови отпадъци – 537 т.,

за 2014 г. – битови отпадъци – 657 т.

Морфологичният състав на отпадъците в процентно отношение е следният: кухненски – 17 %, хартия и картон – 10 %, пластмаса – 11 %, стъкло – 2 %, метал – 2 %, текстил – 2 %, инертни материали – 24 %, градински отпадъци – 29 %, други – 3%.

Оснавните източници на отпадъци на територията на общината са гражданите, домакинствата, промишлеността, частните фирми, училищата и детските градини, строителството, животновъдните ферми, ресторантите, увеселителните заведения, болничните заведения и др.

Най-голямо количество са битовите отпадъци, които се получават в резултат на жизнената дейност на домакинствата, държавните и обществени сгради.

На територията на общината всe още има места, на които нерегламентирано се изхвърлят отпадъци, като кметствата по места вземат необходимите мерки за своевременното им ликвидиране и недопускане на повторно образуване.

През февруари 2009 г. общината въведе система за разделно събиране на отпадъците от опаковки, съвместно с „Екопак България“ АД. В програмата са включени гр. Ябланица, с. Брестица и с. Златна Панега. Площадките за разполагане на контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки са посочени от общинската администрация, а окончателният им вариант е съгласуван с „Екопак България“ АД и фирмата подизпълнител. Разделно събраните отпадъци от опаковки се транспортират до площадка за сортиране. След сортиране, отпадъците подлежат на рециклиране и оползотворяване.

Почвите в общината са сравнително разнообразни. За старопланинската част са характерни типични кафяви горски и планинско-ливадни почви. По долините на реките са разпространени алувиално-ливадни почви. Почти всички почвени типове в общината са плодородни и са подходящи за различни земеделски култури.

Няма данни за замърсявания на почвите в общината или наличие на значителни проблеми, които да застрашават екологично чистото им състояние.

Основните източници на замърсяване са: газовете от изгаряне на въглища и течни горива, които попадат под формата на киселинни дъждове; локални ограничени замърсявания в обсега на депото и стари складови райони за пестициди; от транспорта – замърсявания, свързани с дизеловите и бензинови двигатели; комунално-битова дейност – изхвърляне на отпадъци, които при неправилно съхранение замърсяват почвите и подпочвените води; изсичане на горите, водещо до изтощаване на почвите, ерозия и засоляване.

Поради сравнително ниската си лесистост, община Ябланица е включена в списъка на общините, чиито земи са с висок риск от ерозионни процеси.
1.2.5.Защитени територии и биоразнообразие

Гори

Горите играят роля за формирането на местния климат, предпазват почвите от ерозия, регулират водния режим на реките, намаляват силата на вятъра, имат голяма естетическа стойност и важно значение за рекреацията на хората.

Общата площ на Община Ябланица е 204 194 дка., от които 123 811 дка. са земеделски земи, а 63 714 дка. са горски територи, което представлява 31,23 % от територията на общината.

На територията на общината функционира едно горско стопанство – ДГС Тетевен.

Състоянието на общинския горски фонд като цяло може да се определи като не много добро поради това, че в част от имотите на общинскте горски територии, преди тяхното възстановяване, са се осъществявали ползвания от съответните горски стопанства.

Горските съобщества на територията на общината са предимно от бук, дъб, габър, келяв габър, бреза, ясен, липа, акация. От иглолистните видове се срещат бял и черен бор, смърч, ела, зелена дугласка.

Освен на дървесина, горите са източник и на много ценни ресурси като билки, горски плодове, гъби и други, които имат голяво стопанско значение.

Разнообразието на растителния и животинския свят трябва да бъде съхранено, като в тази връзка е необходило да се увеличи площта на горите с рекреационна цел, като се търси възможност за финансиране на мероприятия за залесяване на оголени терени със средства от различни програми.

Флористичното разнообразие е представено от около 2 337 вида и подвида растения, от които около 1 900 вида и подвида висши растения.

На територията на община Ябланица са разпространени четири вида защитени растения по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Това са:

• 
  Елвезиево кокиче (Galanthus elwesii) – многогодишно растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae) с период на цъфтеж м. януари – м. март, разпространено на групи в гори и храсталаци;
  
• 
  Дегенов порезник (Seseli degenii) – многогодишно растение от сем. Сенникоцветни (Apiaceae) с период на цъфтеж м. юни – м. юли, разпространен по варовити скали;
  
• 
  Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum (H. hircinum)) – многогодишно растение от сем. Салепови (Orchidaceae) с период на цъфтеж м. май – м. август, разпространена в храсталаци и разредени гори на варовити места;
  
• 
  Недоразвит лимодорум (Limodorum abortivum) – многогодишно растение от сем. Салепови (Orchidaceae) с период на цъфтеф м. април – м. май, разпространен в гористи местности и храсталаци.
  

Бръшлян – Hebera helix

Бъз нисък – Sambucum nugre

Бъз нисък – Sambucul ebulus

Ветрогон – Eryngium campestre

Волски език – Phyllitis scolopendrium

Върба бяла – Salix alba

Глог черен – Crataegus monogyna Jacd

Дилянка – Valeriana officinalis

Еньовче ароматно /Лазаркиня/ – Galium odoratum

Живовляк ланцетовиден – Plantago lanceolata

Жълта тинтява – Gentiana lutea

Жълт кантарион – Hypericum perforatum

Иглика лечебна – Primula veris

Изтравниче обикновено – Asplenium trichomanes

Кестен див – Aesculus hippocastanum

Кокиче снежно – Galanthus nivalis

Конски кестен – Aesculus hippocastanum

Копитник – Asarum europaeum

Крем петров – Lillium martagon

Лайка езичестоцветна – Chamomilla suaveolens

Липа дребнолистна – Tilia cordata Mill

Липа едролистна – Tilia platyphyllos Scop

Лудо биле – Atropa bella-donna

Маточина – Mellisa officinalis

Мащерка – p. Thymus

Оман бял – Inula helenium

Салеп – Orchis sp. Diversa

Равнец бял – Achillea millefolium

Равнец жълт – Achillea clypeolata

Ранилист лечебен – Betonica officinalis

Риган – Origanum vulgare

Тлъстига лютива – Sedum acre

Шапиче – Alchemila vulgaris complex

Шипка – Rosa canina

Фаунистичното разнообразие на безгръбначните животни се определя от около 2 387 вида и подвида, а гръбначните животни са повече от 300 вида.

Вълк – Canis lupus

Благороден елен – Cervus elaphus

Дива котка – Felis silvestris

Пъстър пор – Vormela peregusna ssp.

Нощник на Брандт – Myotis brandtii

Мустакат нощник – Myotis mystacinus

Воден нощник – Myotis daubentoni

Двуцветен прилеп – Vespertilio murinus

Малък ястреб – Accipiter nisus

Обикновен мишелов – Buteo buteo

полубеловрата мухоловка – Ficedula semitorquata

бухал – Bubo bubo

планински кеклик – Alectoris graeca

Яребица – Perdix perdix

Пъдпъдък – Coturnix coturnix

малък вечерник – Nyctalus leisleri

Балканска завирушка – Prunella collaris ssp.

Жълтоклюна гарга – Pyrrhocorax graculus

балканска чучулига – Eremofila alpestris

Скален дрозд – Monticola saxatilis

Белогуш дрозд – Turdus torquatus

Уралска улулица – Strix uralensis

Врабчова кукумявка – Glaucidium passerinum

Пернатонога кукумявка – Aegolius Funereus

Осояд – Pernis apivorus

Гълъб хралупар – Columba oenas

Сив кълвач – Picus canus