Решение за извършване на престъплението. Подбудителството ще е довършено когато той вземе това решение
Изтегляне 144.63 Kb.
|
|
12. Съучастие в престъпление – понятие и основни форми. Наказуемост на съучастниците. Съучастие и особени форми на задружна престъпна дейност. Доброволен отказ от съучастие. Съучастието е съвместна, задружна, координирана и комплексна дейност на две и повече лица в извършването на определено умишлено престъпление. От обективна страна – за да има съучастие, трябва да има причинна връзка между деянието на всеки от участниците и осъществяваното престъпление. Това означава, че всеки един от участниците трябва да допринесе с нещо за осъществяването на деянието и настъпването на резултата. От субективна страна – необходимо е наличие на общ умисъл между участниците в престъплението. Всеки един от участниците освен своя индивидуален умисъл, е необходимо да съзнава, че и друг действа с умисъл за причиняването на същия резултат. Само при умишлените престъпления има съучастие, като умисъла може да е пряк или евентуален. Когато престъпния резултат е причинен от няколко лица без общ умисъл е налици съпричиняване. Необходимо съучастие е налице при престъпления, които по необходимост трябва да бъдат извършени от поне две лица. (кръвосмешение). В тези случаи не се прилагат правилата за обикновено съучастие и не се изисква общ умисъл. Към необходимо съучастие спада уачстието в различните форми на престъпни общности. Основните форми на съучастие са извършителство, подбудителство и помагачество. Извършителство – основна форма на съучастие; извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението. Съизвършителство се извършва от две или повече лица, като всеки един от тях осъществява елементи от изпълнителното деяние, като конкретния им принос зависи от общия им замисъл. Те могат да действат - едновременно - последователно - при разпределение на ролите Подбудителство- форма на съучастие при което едно лице (подбудител) въздейства върху психиката на извършителя така че той да вземе решение за извършване на престъплението. Дейността на подбудителя допринася за осъществяване на престъплението без той да участва в изпълнителното деяние. Тази форма на съучастие може да се извърши само чрез действие – склоняване. Преди склоняването извършителят няма оформено решение за извършване на престъплението. Подбудителството ще е довършено когато той вземе това решение. Помагачество – улесняване извършването на престъпление чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието и др. Дейността на помагача трябва да предщества или съпътства престъплението. Може да бъде осъществено както с действие, така и с бездействие. Помагачеството може да бъде физическо и интелектуално - при физическото помагачество помагача изменя елементи от съществуващата действителност – отстраняване на спънки, набавяне на средства, превозване до местопрестъплението и др - интелектуалното помагачество се изразява в психическо въздействие – даване на съвети или разяснения за да улесни извършителя, обещание да се даде помощ след деянието като създава у извършителя спокойствие че ще остане ненаказан . Всички съучастници носят наказателна отговорност, защото обективно и виновно са допринесли за осъществяването на извършеното престъпление. При индивидуализацията на наказанието съдът взема предвидхарактерът и степента на участие за всеки от съучастниците. -характер – правната квалификация на съучастническата дейност (извършителство, подбудителство, помагачество) - степен – количествена характеристика на умишления принос на съучастника в задръжната престъпна дейност Наказателната отговорност на подбудителите и помагачите е акцесорна – съучастниците в едно престъпление се наказват само когато престъплението в което са участвали е осъществено. Ако обаче е осъществено наказауемо приготовление или опит те носят наказателна отговорност. Отговорността на съучастниците е за лично виновно поведение, когато поведението на извършителя излезе извън рамките на общия умисъл е на лице правен ексцес (всеки съучастник отговаря само в рамките на това, което обхваща неговия умисъл, но не и за ексцеса). Прилага се и за съизвършителство, въпреки че не е указано изрично от закона. Ексцесът може да бъде количествен (извършителя осъществява нещо повече от това за което е подбуден или подпомаган) и качествен (извършителя извършва различно престъпление от това което е планирано в общ умисъл). Законът урежда специална норма при доброволен отказ от съучастие на подбудителя и помагача. Не е достатъчно съучастника просто да промени намерението си, а следва да прояви активно поведение – да попречи да се извърши деянието или да предотврати обществено опасните последици. Той трябва да действа по собствена подбуда. Доброволният отказ е лично основание изключващо наказауемостта и затова от него се ползва само този съучастник, по отношение на когото са очертаните от закона обективни и субективни елементи. Възможно е изрична разпоредба на закона да декриминализира определено съучастническо поведение – криминален аборт. Изтегляне 144.63 Kb. Сподели с приятели:
|