На Изпълнителното бюро на нс на бсп във връзка с предстоящия национален референдум

Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската со­циалистическа партия ува­жава правото и желанието на бъл­гар­ски­те граждани да бъдат кон­султирани по въпроси, които те считат за важни, в т.ч. и по от­но­ше­ние на изборното законодателство. Ние споделяме кон­ста­та­ция­та, че ниската избирателна активност и „купеният“ вот подкопават ус­тоите на политическата система и са пречка за реализирането на демократичната форма на управление, заложена в българската кон­ституция.

Считаме обаче, че евентуален положителен отговор на по­ставените конкретни въпроси не само че няма да реши про­бле­ми­те, а напротив, ще ги задълбочи.

Поради това Изпълнителното бюро на НС на Българската социа­ли­сти­ческа партия призовава своите членове и симпатизанти да гла­су­ват с „НЕ“ на трите поставени въпроса, като аргументите ни за това са:

• 
  Подкрепяте ли народните представители да се избират с ма­жоритарна избирателна система с абсолютно мно­зин­ст­во в два тура?
  

В българския социално-икономически и политически контекст мажоритарната система с абсолютно мнозинство в два тура ще постигне точно обратното. Представителността ще бъде силно ограничена, като в Народното събрание ще намерят място две, най-много три политически сили. Политически активните граждани ще бъдат допълнително отблъснати от неизбежната поява на неадекватни, карикатурни и откровено провокативни кандидатури на търсещи слава и дори на известни престъпници. Разделянето на страната на 240 сравнително малки избирателни района ще улесни „купувачите на гласове“, които ще могат да си гарантират депутатско място срещу едва няколкостотин гласа и същевременно ще лиши от всякакъв шанс честните кандидати. Устойчивостта на така създадените мнозинства не би могла да се разглежда като постижение, а само като трайно овладяване на властовия ресурс в полза на някоя икономически силна фракция.

• 
  Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
  

Освен противоконституционна, задължителното гласуване е и неефективна мярка. Сравнителният анализ показва, че подобна норма съществува в много малък брой държави, а в Австрия, Холандия, Италия и Швейцария е била отменена след въвеждането ѝ. Днес в Европа задължително се гласува само в Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург, като дори там задължителното гласуване не е особено популярна мярка.

В България, в най-добрия случай, задължителното гласуване няма да промени нищо, тъй като не би могло да бъде обвързано със съществена санкция. В този смисъл то няма да повиши изборната активност, нито ще противодейства на „купения вот“. За сметка на това допълнително ще бъдат отчуждени от урните доброволно гласуващите и свободомислещи граждани, които естествено ще се разбунтуват срещу отнемането на конституционното им право и превръщането му в задължение.

Но дори да имаше ефект по отношение на изборната активност, задължителното гласуване не би могло да постигне голямата си цел – да гарантира легитимност на управляващите институции. Легитимността може да бъде следствие единствено на убеждение и никога на принуда.

• 
  Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на по­след­ните парламентарни избори?
  

Системата на публично финансиране, въведена в България през 2005 г., е единственият начин за прозрачно и отчетно фун­к­цио­ни­ране на политическите организации. Доказателство за това е, че такова е в сила във всички демократични държави. Експертен дебат по отношение на размера, праговете и таваните на партийната субсидия би бил несъмнено полезен, но драстично намаление при отсъствие на елементарна обосновка е недо­пустимо.

Пример за изкривения дебат, който предшества поставянето на въпроса, е манипулативният рефрен за това, че в Германия суб­си­дията е няколко пъти по-ниска от тази в България. Елементарен прег­лед на германската система показва, че партиите там се фи­нан­си­рат на принцип, подобен на българския, като разликата в но­ми­нал­ната стойност е следствие от многократно по-големия брой гла­со­по­даватели.

Големият проблем, всъщност, е темата с „мръсните пари“ в политиката, а въпросът, поставен от инициаторите на референдума, ни води в грешната посока. Сегашната система на финансиране, при която партийната субсидия се определя чрез Закона за държавния бюджет, позволява ежегоден парламентарен и граждански дебат, докато предложената промяна означава фактически преустано­вя­ва­не на публичното финансиране на политически партии.