На Изпълнителното бюро на нс на бсп във връзка с предстоящия национален референдум



Дата27.10.2018
Размер46.1 Kb.
ПОЗИЦИЯ
на Изпълнителното бюро на НС на БСП
във връзка с предстоящия национален референдум

Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската со­циалистическа партия ува­жава правото и желанието на бъл­гар­ски­те граждани да бъдат кон­султирани по въпроси, които те считат за важни, в т.ч. и по от­но­ше­ние на изборното законодателство. Ние споделяме кон­ста­та­ция­та, че ниската избирателна активност и „купеният“ вот подкопават ус­тоите на политическата система и са пречка за реализирането на демократичната форма на управление, заложена в българската кон­ституция.

Считаме обаче, че евентуален положителен отговор на по­ставените конкретни въпроси не само че няма да реши про­бле­ми­те, а напротив, ще ги задълбочи.

Поради това Изпълнителното бюро на НС на Българската социа­ли­сти­ческа партия призовава своите членове и симпатизанти да гла­су­ват с „НЕ“ на трите поставени въпроса, като аргументите ни за това са:




  • Подкрепяте ли народните представители да се избират с ма­жоритарна избирателна система с абсолютно мно­зин­ст­во в два тура?

Малко са примерите на страни, които да прилагат подобна сис­тема за избор на народни представители. Дори в често ци­ти­ра­ни­те Великобритания и САЩ парламентаристи се избират по друг на­чин – чрез мажоритарна система на един тур с от­но­си­тел­но мнозинство. В Европа предлаганата от инициаторите на ре­фе­рендума система се ползва предимно във Франция, като пер­ма­нент­но е поставяна под въпрос. Тенденцията е в търсенето на ком­бинирани системи, които да задоволят редица критерии, най-важ­ните от които са максимално широка представителност на на­се­ле­нието в изборните органи, повишен интерес на гражданите към елек­торалния процес и формиране на устойчиви мнозинства в пар­ламентарните асамблеи.

В българския социално-икономически и политически контекст мажоритарната система с абсолютно мнозинство в два тура ще постигне точно обратното. Представителността ще бъде силно ограничена, като в Народното събрание ще намерят място две, най-много три политически сили. Политически активните граждани ще бъдат допълнително отблъснати от неизбежната поява на неадекватни, карикатурни и откровено провокативни кандидатури на търсещи слава и дори на известни престъпници. Разделянето на страната на 240 сравнително малки избирателни района ще улесни „купувачите на гласове“, които ще могат да си гарантират депутатско място срещу едва няколкостотин гласа и същевременно ще лиши от всякакъв шанс честните кандидати. Устойчивостта на така създадените мнозинства не би могла да се разглежда като постижение, а само като трайно овладяване на властовия ресурс в полза на някоя икономически силна фракция.





  • Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Изпълнителното бюро на НС на Българската социалистическа партия про­дължава да счита, че задължителното гласуване противоречи на чл. 10 от КРБ, постановяващ, че „изборите, националните и мест­ни­те референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко из­бирателно право с тайно гласуване“. В този смисъл подкрепяме ар­гументите на омбудсмана на Р България, по чието искане е обра­зу­вано конституционно дело №11/2016 г. и настояваме Кон­сти­ту­цион­ният съд да се произнесе преди 6 ноември т.г. Още повече че за­дължителното гласуване вече беше въведено от сегашното пар­ла­ментарно мнозинство в действащия Изборен кодекс, по който ще се проведат предстоящите президентски избори и референдум.

Освен противоконституционна, задължителното гласуване е и неефективна мярка. Сравнителният анализ показва, че подобна норма съществува в много малък брой държави, а в Австрия, Холандия, Италия и Швейцария е била отменена след въвеждането ѝ. Днес в Европа задължително се гласува само в Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург, като дори там задължителното гласуване не е особено популярна мярка.

В България, в най-добрия случай, задължителното гласуване няма да промени нищо, тъй като не би могло да бъде обвързано със съществена санкция. В този смисъл то няма да повиши изборната активност, нито ще противодейства на „купения вот“. За сметка на това допълнително ще бъдат отчуждени от урните доброволно гласуващите и свободомислещи граждани, които естествено ще се разбунтуват срещу отнемането на конституционното им право и превръщането му в задължение.

Но дори да имаше ефект по отношение на изборната активност, задължителното гласуване не би могло да постигне голямата си цел – да гарантира легитимност на управляващите институции. Легитимността може да бъде следствие единствено на убеждение и никога на принуда.




  • Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на по­след­ните парламентарни избори?

Въпросът е със силен популистки заряд и това го прави особено опасен. Противопоставяйки му се, политическите партии, в т.ч. БСП, са поставени в ситуация сякаш бранят собственото си благосъстояние. Истината обаче е, че съпротивата тук е на­ло­жи­тел­на, защото под въпрос не са „парите на партиите“, а възможността им те да формират собствена политика, независима от едрия ка­пи­тал и сенчестите кръгове. Неслучайно в докладите на Ев­ро­пей­ска­та комисия за борба с корупцията финансирането на политическите партии е един от най-подробно разглежданите елементи.

Системата на публично финансиране, въведена в България през 2005 г., е единственият начин за прозрачно и отчетно фун­к­цио­ни­ране на политическите организации. Доказателство за това е, че такова е в сила във всички демократични държави. Експертен дебат по отношение на размера, праговете и таваните на партийната субсидия би бил несъмнено полезен, но драстично намаление при отсъствие на елементарна обосновка е недо­пустимо.

Пример за изкривения дебат, който предшества поставянето на въпроса, е манипулативният рефрен за това, че в Германия суб­си­дията е няколко пъти по-ниска от тази в България. Елементарен прег­лед на германската система показва, че партиите там се фи­нан­си­рат на принцип, подобен на българския, като разликата в но­ми­нал­ната стойност е следствие от многократно по-големия брой гла­со­по­даватели.

Големият проблем, всъщност, е темата с „мръсните пари“ в политиката, а въпросът, поставен от инициаторите на референдума, ни води в грешната посока. Сегашната система на финансиране, при която партийната субсидия се определя чрез Закона за държавния бюджет, позволява ежегоден парламентарен и граждански дебат, докато предложената промяна означава фактически преустано­вя­ва­не на публичното финансиране на политически партии.



Да припомним и че съвсем наскоро дебатът за начина на финансиране на неправителствените организации приключи със заделянето на средства от държавния бюджет, като аргументът за това беше необходимостта от субсидия, която да гарантира тяхната независимост от донори и да пресече спекулациите относно произхода на финансовия ресурс, с който разполагат. Същите аргументи важат с още по-голяма сила за политическите партии, чиято дейност би трябвало да има само един съдник – техните избиратели.


Каталог: files -> attachments -> 2016
2016 -> Съвременници на бъдещето 125 години бсп
2016 -> Социалните и икономически аспекти на развитието на планинските региони в българия и ес” (резюме) София, 2016 г. Агенция „медиана” характеристики на изследването
2016 -> Съвместна декларация по повод терористичните атаки в Брюксел
2016 -> Дарения за 2016 г. – Бсп-софия
2016 -> Държавните и правителствени ръководители от семейството на пес лидерите на партии и организации от пес групата на социалистите и демократите в еп


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница