Консервационно-реставрационните работи включват три етапа

1. 
   Първи етап:
   

1. 
   Сваляне на окачените във височина фрагменти и освобождаване от носещите дървени летви, пирони, канапи и др.; частично укрепване на зони с деструкции по живописната повърхност на стенописите от първа група; почистване на живописен слой от вторични замърсявания; извличане на соли и отстраняване на плесенни колонии; изправяне на деформации; сваляне на променени китове и ретуши; допълнително подсилване на гръб с полагане на водонепропусклива финна мазилка и синтетична мрежа от полиамидни влакна - на стенописите от първа група;
   
2. 
   Цялостно укрепване на живописен слой на фрагменти; стабилизация на връзката между живопис и тънак мазилков слой; почистване от вторични замърсявания; протекционно облепване на лицевата страна на фрагментите с предпазни платна с 20 % разтвор в метанол; прослойно отстраняване на металните и други основи; обработка и стабилизация на гърба на фрагментите и обработка на лицевата страна - на стенописите от втора група;
   
3. 
   Изтъняване на оригиналната мазилка до „страпо” – механично; изтъняване на зони от мазилката до гърба на живописта „интонако”; полагане на нови слоеве лепила и мазилки откъм гърба; премахване на деформации по фрагментите; нанасяне на изравняващ мазилков слой и синтетична мрежа; сваляне на протекционни платна от лицевата страна; почистване на проникналата в дълбочина „колета”; премахване на преукрепвания от вложени консервационни материали; финално укрепване на живописния слой - на стенописите от трета група.
   

2. 
   Втори етап – колоритна реинтеграция и естетизация на стенописите.
   

Независимо какви проблеми ще възникнат при естетизацията и експонирането на стенописите в църквата, оригинала трябва да е доминиращ. Ретушът като реставраторски подход обединяващ колорита на живописта трябва да е в допустимите граници без навлизане в сферата на хипотезите при изграждането на отделни форми и полагането на тонове. Трябва да е изпълнен дискретно, както са ретуширани някой от експерименталните фрагменти.

3. 
   Трети етап – експониране на всички стенописни фрагменти.
   

Изработката на нови носещи метални основи за поставяне на свалените стенописни фрагменти с цел връщането им в църковна среда е метод прилаган на обекта през изминалите години. След пълното проучване и подробен оглед на църквата този консервационенен метод не е най-подходящ поради редица фактори като: металните основи тип „сандвич” увеличават многократно дебелината и тежестта на всеки фрагмент; някой дъговидни фрагменти са с изправена повърхност, което затруднява връщането им и крие допълнителни рискове за тяхната цялост.

Технологията за връщането на стенописите в църковна среда е едно ново решение, съобразено с намиращите се на пазара нови, устойчиви и леки материали с добри технически показатели. На гърбовете на стенописите се нанася поливинил – акрилацетатен лепилен слой, финна мазилка с пълнител с цел поемане на неравности по стените. Фрагментите се притискат към стените с помощни щитове. Предимствата на този метод са: при монтаж стенописните фрагменти, поради своята гъвкавост и лекота независимо от размера заемат желаната форма на готовата стена; разминаванията при припасване на фрагментите се намаляват до минимум; връзката стенопис и основа е с обратим ефект.

Б. ИЗИСКВАНИЯ СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМР И КРР

1. 
   Проект за благоустрояване на църквата „Св. Георги”
   

1. 
   Общи изисквания при изпълнение на строителството:
   

При изпълнение на строителството да се спазват следните нормативни документи:

• 
  ПИПСМР, касаещи изпълнението на строежите;
  

- Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

• 
  Наредба № 3 от 1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции;
  
• 
  Правилник за изпълнение на защита от корозия на строителните конструкции и съоръжения, 1988 г.;
  
• 
  Правила за приемане на строително-метални (железарски) и тенекеджийски работи, 1986 г.;
  
• 
  Правилник за изпълнение и приемане на мазилки, облицовки, бояджийски и тапетни работи, 1984 г.;
  
• 
  Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;
  
• 
  Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване;
  
• 
  Наредба № 4 от 1995 г. за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана;
  
• 
  Наредба № I-209 от 2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация;
  
• 
  Други нормативни актове приложими към възлаганата поръчка.
  

2. 
   Изисквания към материалите и оборудването
   

3. 
   Проект за КРР, трансфер и инвентаризация на свалените стенописи.
   

• 
  Почистване на живопис и гръб: механично /с меки четки и гуми/, третиране със спиртно-водни разтвори /етилов алкохол/, органични /толуол, етилацетат/.
  
• 
  Извличане на соли от живописна повърхност: чрез поставяне на компреси от дестилирана вода и лигнин.
  
• 
  Отстраняване на плесенни колонии: измитане с мека четка и обработка с 1 % разтвор на антисептик.
  
• 
  Частично укрепване на люпежи и разпрашвания: омокряне на твърди люспи и укрепване, зони с разпрашвания: обмазване с 2-4% разтвор в кислол.
  
• 
  Изправяне на деформации: леко навлажняване на зоните с водно-спиртов разтвор, антисептик и притискане с тежести.
  
• 
  Отстраняване на стари китове и обезцветени ретуши: механично с дестилирана вода.
  
• 
  Полагане на изравнителни и подсилващи мазилки на гърба: финна мазилка с поставена мрежа от полимерни влакна.
  

Втора група

• 
  Стабилизация на полихромията и грундовата мазилка: укрепване с 1.5 – 3 % в кислол; /2-3% за люпежи и 5 % за стабилизация на грунда/.
  
• 
  Протекционно облепване на лицата: два слоя платна и 20 % разтвор в метанол.
  
• 
  Механично сваляне на метални и други основи и изгнили платна откъм гърба на фрагментите.
  
• 
  Обработка и стабилизация на гръб: обмазване с 1.5 – 2 % разтвор в кислол и укрепване на зони със „страпо” с 3-6 % .
  
• 
  Полагане на изравняващи мазилки и мрежа: като Първа група.
  
• 
  Сваляне на предпазните платна: със спирт или етилацетат.
  
• 
  Почистване на лицата: с топла дестилирана вода за зони с „колета”; разтворители /етилацетату метилетилкетон, етилов алкохол/.
  
• 
  Антисептична обработка на фрагментите с 1 натриевпентахлорфенол.
  
• 
  Доукрепване на зони от живописния слой .
  
• 
  Полагане на китове и бордове: като Първа група.
  

Трета група

• 
  Изтъняване на оригинална мазилка до мазилков грунд: механично.
  
• 
  Изтъняване до слой „интонако”: механично.
  
• 
  Укрепване на живописен слой от към гърба: като първа и втора групи.
  
• 
  Полагане на нови слоеве лепила и мазилки откъм гърба: като първа и втора групи.
  
• 
  Сваляне на протекционни платна комбинирано с укрепване на зони със „страпо”: механично, с топли компреси и изтъргване.
  
• 
  Почистване на проникналата в дълбочина „колета” и други замърсявания: като втора група.
  
• 
  Доукрепване на живописен слой: различен процент разтвори .
  
• 
  Изправяне на деформации: леко навлажняване на зоните с водно-спиртов разтвор антисептик и притискане с тежести.
  
• 
  Полагане на китове: като първа и втора група.
  

Монтаж:

• 
  На гърбовете на обработените стенописи се полага лепилен слой на 50 % емулсия „SOIL SEMEMT /поливинил-акрилацетат/ и финна мазилка с пълнител с определена гъстота за поемане на неравности по стените.
  
• 
  Притискане на стенописните парчета към стените с помощни дървени щитове.