Решение за преценяване на необходимостта от извършване на овос за инвестиционно предложение



страница2/3
Дата07.01.2017
Размер0.6 Mb.
#12184
ТипРешение
1   2   3
Раздел „Растителност”

Характеристика на растителността и местообитанията

в поземлен имот ПИ с № 07079.7.258 (стар идентификатор), в местност „Каваците”, кв. „Горно Езерово”, гр. Бургас, Община Бургас, Област Бургас
Съгласно издадените актуални скици ПИ с № 07079.7.258 се разделя на два отделни имота съответно: Поземлен имот с идентификатор 07079.7.1539 с площ от 0.374 dka, с начин на трайно ползване Отводнителен канал и трайно предназначение на територията Урбанизирана и Поземлен имот с идентификатор 07079.7.1540, разположен в м. „Каваците”, гр. Бургас, Община Бургас с площ от 3.821 dka, с начин на трайно ползване За съоръжение на канализация и трайно предназначение на територията Урбанизирана.

Съгласно геоботаническото райониране на България, територията на инвестиционното намерение се отнася към геоботанически район Южно крайбрежие на Западнокрайбрежен Черноморски окръг от Евскинската провинция на Европейската широколистна горска област (Бондев, 2002), а по възприетото флористично райониране във Флора на България (т.І-Х,1962-1995) землището на кв. Горно Езерово, в което е разположен обекта, принадлежи към флористичен район Черноморско крайбрежие (подрайон южно).

При протеклите вторични сукцесии в границите на имота се е формирала рудерален тип растителност. Във обособените множество микрогрупировки в различни количествени съотношения участвуват видовете: Carthamus lanatus L. (вълнест аспурт), Xanthium strumarium L. (рогачица), Potentilla reptans L. (пълзящ очиболец), Dipsacus laciniatus L. (нарязанолистна лугачка), Cynodon dactylon (L.) Pers. (троскот), Sambucus ebulus L. (тревист бъз), Carduus acanthoides L. (обикновен магарешки бодил) и др.

В растителната покривка покрай дерето преобладават мезохигрофитни и хигрофитни видове, от които в отделни мигрогрупировки доминират Rumex sanguineus L. (кървавочервен лапад), Polygonum patulum Bieb. (разперена пача трева), Plantago major L. (голям живовляк), Polygonum aviculare L. (обикновена пача трева), Rumex conglomeratus Murray (кълбест лапад) и др.

Въз основа на показателите флористичен състав и фитоценотичната структура проучваното производно тревно растително съобщество по доминантния подход на класификация на растителността се отнася към формацията Cynodoneta dactyloni.

По флористичния подход за класификация на растителността една част от рудералното тревно съобщество може да се отнесе към клас Artemisietea vulgaris Lahmeyer et al. Ex von Rochow, 1951 ( клас Onopordetea Br.-Bl., 1962), а хигрофитното съобщество – към клас Bidentetea tripartite R.Tx. et al. Ex von Rochow, 1951.

По физиономичния подход за класификация на растителността, мезофитното съобщество се отнася към клас формации Mesoherbosa, а хигрофитните микрогрупировки – към клас формации Hygroherbosa.

Направеният анализ във връзка с попадането на територията на инвестиционното предложение в границите на ЗЗ „Бургаско езеро” с код BG 00000273, кореспондираща с Директива 92/ 43 на ЕЕС на съвета за ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, както и за опазване на дивите птици е, че на тази територия няма растителни видове и приоритетни природни местообитания, които са предмет на опазване в тази зона и са включени в Приложенията на ЗБР.

От флористична гледна точка там не може да се очакват видове, които са предмет на опазване, поради местоположението на разглежданата територия, намираща се до границите на урбанизирана територия – кв.Горно Езерово, гр. Бургас.

Участък от дерето, в който ще се извърши корекция е разположен на границата на имота, с обща дължина от 176.42 m и с крайна площ от 374 m2 (съгласно издадената актуална скица). Попада в клас земно покритие „Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища”, представени с 11% от общата площ на защитената зона” и заема 0.0001% от неговата площ и 0.00001% от територията на цялата защитената зона.



Посочените два типа местообитания Saliconia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени Средиземноморски солени ливади предмет на опазване в ЗЗ „Бургаско езеро” с код BG 0000273 са характерни и се отнасят за суперхалинни и бракични води (Прим: Атанасовско езеро). Бургаското езеро е сладководно без солени ливади и без Salicorniа. Този тип хабитати не са характерни за района на езерото Вая и за района на инвестиционното предложение.
ИЗВОД:

Цялостният анализ на флористичния състав и фитоценотичната структура на растителността в проучвания имот и в прилежащите му съседни имоти показва, че на тази територия няма редки, застрашени от изчезване и защитени растителни видове и приоритетни растителни съобщества предмет на опазване.

Обща фаунистична характеристика, оценка на съвременното състояние в имот в поземлен имот ПИ с № 07079.7.258 (стар идентификатор), в местност „Каваците”, кв. „Горно Езерово”, гр. Бургас, Община Бургас, Област Бургас
Районът на инвестиционното предложение се намира в непосредствена близост до езерото Вая (210 m) и отстои на 6 km от Черноморското крайбрежие.

Според зоогеографското райониране на България по Груев, Б. и Б. Кузманов (1994), площта попада в южната част на Черноморския зоогеографски район. Обектът граничи непосредствено с населено място - кв. Горно Езерово, гр. Бургас, а територията е с трайно предназначение – Урбанизирана.

Определящо значение при сформирането на съвременната фауна в района са имали Черноморския климат, географското разположение и антропогенната дейност. района се обитава и от редица пластични топлолюбиви видове, експанзирали следствие на човешката дейност. Като такива могат да бъдат категоризирани ксеротермните открито живеещи групировки на едногодишните агроценози, както и пластичните видове. Животинските съобщества в такива ценози са изградени предимно от тривиални, екологично пластични, открито живеещи видове, наред с относително редки форми, присъствието, на които е следствие от географското разположението на обекта. Тези особености са характерни предимно за безгръбначната фауна, която изобилства на понтийски, предноазиатски и медитерански фаунистични елементи.

Като открит воден комплекс, Бургаското езеро е място с голяма биологична и природозащитна функция се намира на миграционния път Via Pontica, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по Българското Черноморие.



В Стандартния формуляр като предмет на опазване в рамките на ЗЗ „Бургаско езеро” с код BG 0000273 са включени следните представители на фауната:
Таблица 6. БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

КОД

ИМЕ (на български)

Местна
Попул.


Миграционна Популация

Оценка

ИМЕ (на латински)

Размн.

Зимув.

Премин.

Попул.

Опазв.

Изолир.

Цял.Оц.

1355

Lutra lutra
Видра

6-7i










C

A

C

A

2617

Myomimus roachi
Мишевиден сънливец

V










C

B

C

C

2635

Vormela peregusna
Пъстър пор

P










C

B

C

B

От бозайниците, във формулярите за местообитанията по Натура 2000 са споменати 3 вида с висок природозащитен статус.

Видрата (Lutra lutra) - хищен бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот е свързан изключително с водни басейни, както и местообитания с по богата растителност и достъпни брегове. Основната храна на вида е рибата, активна е основно през вечерните часове. В рамките на защитената зона местната популация на вида е представена с 6-7 индивида, които са забелязани на територията на езерото. Територията на инвестиционното предложение не представлява местообитание подходящо за размножаване или ловуване на вида, и е разположена в непосредствена близост до урбанизираната територия. Въздействието от реализирането на инвестиционното предложение върху местообитанията на вида в случая може да се оцени като незначително.

Мишевиден сънливец (Myomimus roachi) – много рядък за България дребен бозайник. Той е регистриран в района на Айтоско и Несебър. В рамките на защитената зона местната популация на вида е представена като много рядка. Местообитания на вида са открити терени, окрайнини на ниви от овес, пшеница, царевица, запустели лозя, бадемови градини. Няма данни за наличието му в района на кв. Горно Езерово и в близост до поземления имот, а наличието на домашни животни, скитащи котки и кучета на територията, в която попада имотът не позволява присъствието му. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързан с унищожаването на местообитания подходящи за вида. От реализацията на обекта, върху популацията на вида не се очакват отрицателни въздействия.

Пъстър пор (Vormela peregusna) - е рядък хищник, който се среща в югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът на разпространението му бързо се смалява. Живее на открити и сухи терени. По принцип обитава степи и пустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания-гори, влажни места, храсталаци и покрай реките. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс. Няма данни за наличието му в района на поземления имот, а обитаването му на територия, близо до път и населено място е изключено. Инвестиционното предложение няма отношение към този вид и не застрашава негови местообитания и числеността му.
Таблица 7. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

КОД

ИМЕ (на български)

Местна
Попул.


Миграционна Популация

Оценка

ИМЕ (на латински)

Размн.

Зимув.

Премин.

Попул.

Опазв.

Изолир.

Цял.Оц.

1188

Bombina bombina
Червенокоремна бумка

C










C

A

C

A

1279



Elaphe quatuorlineata
Ивичест смок

R










C

A

C

B

1220

Emys orbicularis

Обикновена блатна костенурка



C










C

A

C

A

1219

Testudo graeca
Шипобедрена костенурка

P










D










1217



Testudo hermanni
Шипоопашата костенурка

P










D










1171

Triturus karelinii
Голям гребенест тритон

P










C

A

C

B


Червенокоремна бумка (Bombina bombina). Дребна жаба, която основно прекарва живота си във водата и в края на есента излиза на сушата, където зимува. Видът не е регистриран в района за реализацията на инвестиционното предложение. Реализирането на инвестиционното намерение не би могло да представлява заплаха за този вид жаби, тъй като не е свързано с пресушаването или замърсяването на водоеми. За Бургаското езеро, като вид от Приложение II на Директива 92/43 ЕЕС, местната популация на вида е отбелязана като типична, но без конкретна информация за нейната численост. Реализирането на инвестиционното намерение не би могло да представлява заплаха за този вид жаби, тъй като не е свързано с пресушаването или замърсяването на водоеми.

В списъка на видовете под защита в ЗЗ „Бургаско езеро“ е включен ивичестия смок (Elaphe quatuorlineata) представител на Клас Змии (Serpentes). За територията на защитената зона е представен като рядък вид. Обикновено при опасност или безпокойство тези влечуги след долавяне на шума от приближаващите хора и машини незабавно се отдалечават от мястото на източника на шума. Поради урбанизацията на територията, тези змии отдавна са прогонени от района на терена – кв.Горно Езерово, гр.Бургас. Очакваните въздействия от реализацията на обекта в случая върху влечугите ще се характеризират като незначителни.



Обикновена блатна костенурка (Emis orbiсularis). Този вид костенурки представляват постоянни обитатели на водните басейни, като на определен период от време излизат над водата, за да си поемат въздух. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си. Видът се появява в някой езерни зони, но като цяло е популацията му е типична и в добро състояние в рамките на ЗЗ „Бургаското езеро”. Реализирането на инвестиционното намерение не би могло да представлява заплаха за този вид, тъй като не е свързано с пресушаването или замърсяването на водоема. Възможно кратковременно, непостоянно въздействие върху вида, изразено главно в безпокойство по-време и до приключване на строителните дейности.

Шипоопашата (Testudo hermanni boettgeri) и шипобедрена (Testudo graeca ibera) костенурки.

Имота предвиден за реализиране на инвестиционното предложение е урбанизирана територия, и граничи с населено място, поради което определено на тази територия е малко вероятно да бъде да бъде открит екземпляр от представителите на двата вида костенурки. Сухоземните костенурки прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет) на практика е невъзможен. В рамките на ЗЗ популацията и на двата вида е посочена като налична. Въздействието от реализирането на инвестиционното предложение върху местообитанията на двата вида сухоземни костенурки в случая може да се оцени като незначително.



Таблица 8. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

КОД

ИМЕ (на български)

Местна
Попул.


Миграционна Популация

Оценка

ИМЕ (на латински)

Размн.

Зимув.

Премин.

Попул.

Опазв.

Изолир.

Цял.Оц.

1141

Chalcalburnus chalcoides
Уклей (Брияна, Облез)

C










B

B

C

B

1134

Rhodeus sericeus amarus
Европейска горчивка

C










C

A

C

B


Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides) е вид речна риба от семейство Шаранови (Cyprinidae). Уклеят живее на пасажи., чиято численост е винаги голяма. Среща се преимуществено в откритите водни площи, разпространен е и в реки, канали, блата и различни по големина водоеми. Избягва прекалено обраслите места, липсва и в най-горните течения на реките. Постоянно се движи близо до брега, като обича да обикаля около пристанища, мостове, шлюзове и други съоръжения във водата. За Бургаското езеро, като вид от Приложение II на Директива 92/43 ЕЕС, местната популация на вида е отбелязана като типична, но без конкретна информация за неговата численост. При реализацията на инвестиционното предложение няма да се извършва пресушаване на водни площи или други дейности, които биха повлияли отрицателно на вида. Не се очаква въздействие върху популацията му.

Европейска горчивка (Rhodeussericeus аmarus). Известна е още с имената попадийка, кременче. Обитава долните течения на реките, в стари корита, ръкави, мъртвици и други бавнотечащи или стоящи води. Размножава се през април-юли. Присъствието на европейската горчивка е свързано с наличието на речни миди от род Unio, в които се отлага хайвера на рибата. За Бургаското езеро, като вид от Приложение II на Директива 92/43 ЕЕС местната популация на вида е отбелязана като типична, но без конкретна информация за нейната численост. При реализацията на инвестиционното предложение няма да се извършва пресушаване на водни площи или други дейности, които биха повлияли отрицателно на вида. Не се очаква въздействие върху популацията на вида от реализацията на обекта.
Таблица 9. БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

КОД

ИМЕ (на български)

Местна
Попул.


Миграционна Популация

Оценка

ИМЕ (на латински)

Размн.

Зимув.

Премин.

Попул.

Опазв.

Изолир.

Цял.Оц.

4045

Coenagrion ornatum
Ценагрион

R










C

A

A

A


Водно конче (Ценагрион) (Coenagrion ornatum). Ценагрионът е вид водно конче и е тясно свързан с наличието на стоящи водоеми, където се развиват ларвите и над които ловува. За територията на защитената зона е представен като рядък вид. При реализацията на инвестиционното предложение не са поставени под заплаха местата за размножаване и развитие на ларвите на вида. Няма да се извършва пресушаване на водни площи и засягане местообитания на вида. Не се очаква въздействие върху вида от реализацията на обекта.

Списък на видовете птици, установени за Бургаското езеро, чиито местообитания се опазват по Закона за биологичното разнообразие и предмет на опазване на ЗЗ „Бургаско езеро” с код BG 0000273, са следните видове:




  • Видове по чл. 6, ал. 1, т.3, определени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие:

Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis), Mалък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Ръждива чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Бяла лопатарка (Platalea leucorodia), Тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), Поен лебед (Cygnus Cygnus), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), Морски орел (Haliaeetus albicilla), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Голям креслив орел (Aquila clanga), Орел рибар (Pandion haliaetus) Белошипа ветрушка, (Falco naumanni) Вечерна ветрушка, (Falco vespertinus) Средна пъструшка (Porzana parva), Ливаден дърдавец (Crex crex), Кокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), Морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), Плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus), Бойник (Philomachus pugnax), Малък червеноног водобегач (Tringa tetanus), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Тънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Дългоклюна чайка (Larus genei), Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), Каспийска рибарка (Sterna caspia), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor).

В този списък са обхванати грабливи птици (сем. Ястребови – Accipiteridae, сем. Соколови – Falconidae), свързани с езерото чрез хранителните си потребности, макар да обитават гори и открити пространства.

Поради близостта на територията на инвестиционното предложение до брега на Бургаското езеро (210 m) е възможно да бъдат срещнати следните видове птици:

Mалък воден бик (Ixobrychus minutus)

Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Сива чапла (Ardea cinerea)

Лиска (Fulica atra)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Поен лебед (Cygnus cygnus)



Както се вижда, от всичките 106 вида птици, обект на опазване по точки 3 и 4 на Приложение 2 от ЗБР и предмет на опазване в границите на ЗЗ, в близост до терена на инвестиционното предложение може да се срещат 9 вида.

Това са водолюбиви видове, които се хранят по бреговете на стоящи водоеми през различни сезони от годината, но не гнездят там и не образуват значителни концентрации на терена на инвестиционното предложение. Територията на имота не представлява местообитание с висока консервационна стойност, тъй като територията е вече урбанизирана и граничи с регулационните граници на населено място.

Поради това се очаква относително слабо въздействие върху тях от реализирането на инвестиционното предложение, както по време на гнездене, така и по време на миграцията и зимуването.

От анализа на фауната могат да бъдат направени следните изводи и препоръки:



  1. На територията предвидена за реализация на инвестиционното намерение не са констатирани редки и защитени животински видове. Случайното присъствие на някой такива може да бъде свързано с географското разположение и климатичното влияние. Теренът на поземления имот може да се използва от някой видове като място за преминаване. Размножаващите се видове са специфични за цялото черноморско крайбрежие или за неговата източна половина;

  2. Като извод може да се каже, че с реализирането на проекта няма да се засегнат местообитанията на птиците предмет на опазване на защитената зона и да се предизвика фрагментация на популациите им, тъй като теренът е разположен в крайната гранична южна част на защитената зона;

  3. Предвидена за строителство площ от терена е малка, за да може реализацията на проекта да окаже въздействие върху който и да било животински вид предмет на опазване в границите на защитената зона;

  4. Липсата на подходящи местообитания, лишава района от възможността да се обитава от редки и защитени видове. Целия район в близост е зает от урбанизирани територии с активно човешко присъствие и трябва да се отбележи, че възможността за естествени възстановителни процеси в рамките на имота е нереална, предвид факта, че имотът попада в територия, която е вече урбанизирана и антропогенно повлияна;

  5. Реализацията на проекта не би повлияла по никакъв начин върху структурата и функциите на ЗЗ „Бургаско езеро” с код BG 0000273 поради малките си размери и своята специфика;

  6. Необходимо е Възложителят да постави уведомителни табели на територията на ИП, които да информират за наличието на ЗЗ и за предмета и за целите й.

От направените анализи и изводи, може да се направи заключението, че изпълнението на инвестиционното предложение, през всичките си фази на реализация, не би повлияло негативно върху фауната и местообитанията в района на участъка от дерето предвиден за корекция.



Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при строителство и при експлоатация е на инвестиционното предложение.

В този си вид проектираният обект не би оказал сериозно влияние върху съществуващата в момента растителност в рамките на имота, както и върху предполагаемия състав на животинския свят в района. Още повече, че повечето от цитираните животни биха присъствали тук с единични екземпляри, в предвид на това, че територията граничи с границите на населено място – кв. Горно Езерово и човешкото присъствие тук е постоянно.

В границите на обекта и в непосредствена близост до него не са установени постоянни местообитания на видове животни, посочени в Приложение №2 към чл.6, ал.1, т.2(3) от Закона за биологичното разнообразие (ДВ бр.77/09.08.2002г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г, послд изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г. ) и предмет на опазване в ЗЗ „Бургаско езеро” с код BG 0000273.


  • Вид на въздействие: Видът на въздействието върху временното обитаване на представители на фауната и орнитофауната ще бъде незначително и временно, изразено в безпокойство по-време на строителните дейности;

  • Обхват: Обхватът на въздействие на обекта върху фауната ще бъде минимален – само на строителната площадка на инвестиционното предложение и най-близките до обслужващия път участъци;

  • Степен на сложност: Степента на сложност на въздействието е ниска, като се има предвид непрекия характер на въздействието;

  • Продължителност: Продължителността е кратка и обхваща само периода на реализация на ИП.

Реализирането на инвестиционното предложение не би повлияло и на миграцията и зимуването на птиците, предвид близостта на Бургаското езеро, тъй като не е свързано с мащабно или високоетажно строителство.


Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върху защитените зони и определяне на степента на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените мерки.


  • Да не се допуска изхвърлянето на битови и хранителни отпадъци, които могат да доведат до замърсяване на почвите в района на обекта;

  • Да се спазват правилата за противопожарна безопасност по време на строителните дейности;

  • Събиране и предаване на формираните количества отпадъци от обекта и стриктно спазване на мероприятия по опазване от замърсяване на растителността и местообитанията в съседните поземлени имоти;

  • Депониране на строителните отпадъци на определено от общината депо;

  • Работещите на обекта да се запознаят със значимостта на ЗЗ „Бургаско езеро” с код BG 00000273 за опазването на редките видове и природни местообитания и дивите птици, както и начините за смекчаването на антропогенното въздействие върху нея;

  • Предпазване на терена в зоната от рудерална и синантропна инвазия, чрез периодично почистване от постепенното проникване на рудерални видове в района.

На основание гореизложеното:



  • При реализирането на обекта въздействието върху фауната ще бъде незначително;

  • Няма да бъдат засегнати местообитанията на редки и застрашени животински видове предмет на опазване в ЗЗ и включени в Приложенията на ЗБР от реализирането на инвестиционното предложение;

  • Няма да бъдат засегнати приоритетни природните местообитания предмет на опазване на защитената зона;

  • Миграционните коридори също не се очаква да бъдат засегнати;

  • Не се очакват високи нива на шума, които биха нарушили акустичната обстановка, а от това да застрашат и фауната;

  • На разглеждания обект и в близост до него не са установени редки и застрашени растителни и животински видове.




  • Въздействие върху акустичната обстановка от шума и вибрациите – Да

Предполага се, че на разстояние до 100 m от строежа, шумът ще бъде под 40 – 50 dB

Съгласно Наредба №4 за защита от шум на територията на населените места (Приложение № 3), и Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда, нивото на очаквания шум на границите на обекта е:


  • Изходно еквивалентно ниво на строителната механизация е от 60 dB до 70 dB;

  • Редуцирането на нивото на шум на разстояние 50 m от строежа е в рамките на 40 – 45 dB, т.е изчисленото ниво на шум на 50 m от обекта е в рамките на 40 – 55 dB;

  • Въздействието ще бъде временно до приключване на строителните дейности;

На основание на гореизложеното, може да се направи следното заключение:

  • При реализирането на обекта не се очакват негативни въздействия от излъчвания шум.

Мотивите са:



  • Шумът от строителните машини ще бъде от порядъка на 45 – 55 dB на границата на частта от парцела;

  • Нивото на шум извън селищните територии не се нормира.




  • Отпадъци

Задължение на Възложителя е инвестиционното предложение да бъде съобразено с екологичното законодателство, като при експлоатацията на обекта да се съблюдават мероприятията, залегнали в настоящата екологична разработка.

При съобразяване с посочените в мероприятия за ограничаване на вредното въздействие от генерираните отпадъци и при съобразяване с предвидените мероприятия в Програмата за управление на отпадъците на Община Бургас не се очакват отрицателни въздействия.




  • Въздействие върху ландшафта, историческите и културните паметници и взаимовръзката между тях:

При реализирането на обекта не се очаква цялостно нарушение на ландшафта, тъй като всички планирани дейности ще се извършват в границите на имота и се приема, че ще бъдат в допустимите граници съгласно изработените проекти. Ще настъпят само промени във визуалното възприятие на обекта.

До момента при разработването на терена не са открити паметници на културата. Ако при изкопните работи се появят археологически материал или исторически паметници е необходимо да се спазват изискванията на законодателството за археологическите разкопки. Поради тази причина съгл. чл. 160, ал. 2 на Закона за културното наследство, в сила от 10.04.2009 г., посл. изм. ДВ. бр. 93 от 24.11.2009г., когато при изпълнение на плана и извършване на изкопните и строителни дейности се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилагат съответно чл. 72 и 73.


2. Въздействие върху националната екологична мрежа, включително и разположените в близост

На територията на имота няма КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични места.



Цялата територия на езерото Вая е включена в Рамсарската конвенция, и е определено като Корине място с код F00007600.
3. Вид на въздействието:

► Въздействието се оценява като епизодично и временно до приключване на строителните дейности.

Въздействието се оценява като незначително, непряко, епизодично по отношение на качеството на въздуха от реализирането на инвестиционното предложение.

Изпълнението на инвестиционното предложение няма да окаже отрицателно въздействие върху хидроложките характеристики на разглеждания район, а също и свързаните с тях компоненти на околната среда.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница