Министъра на околната среда и водите Комисия по околна среда към Народното събрание на р българия

1. 
   Зоната Емине – Иракли е одобрена на заседание на НСБР от 21.11.2006 г. Териториите, попадащи в зоната, са предложени като НАТУРА 2000 места в края на 2003 година. През 2006 година е внесено прецизирано предложение, обединяващо 3 граничещи си зони, предложени през 2003 година.
   
2. 
   България има следните задължения съгласно Директива 92/43/ЕИО и Договора за присъединяване:
   

• 
  Да определи всички съществуващи в страната зони, отговарящи на критериите за опазване на природни местообитания (Приложение 1 на Директива 92/43/ЕИО) и видове растения и животни (Приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО) до датата на своето членство, като към тази дата внесе в Европейската комисия пълен и изчерпателен списък от такива потенциални зони от Значение за общността (чл. 4.1. и Приложение 3 на Директива 92/43/ЕИО във връзка с договора за присъединяване). Това задължение не е изпълнено, защото към дадения момент предложената защитена зона Емине – Иракли не е внесена в Европейската комисия.
  
• 
  Да опази всички обявени или предстоящи да бъдат обявени зони от значителни увреждания като подлага на съответната предварителна оценка всички планове и програми, които могат да се отразят на природозащитните цели за защитената зона (Десети рецитал на преамбюла на Директива 92/43/ЕИО). След определянето на района на защитена зона Емине - Иракли в края на 2003 година като бъдещо НАТУРА 2000 място е следвало всички процедури по ОВОС (преценка необходимостта от ОВОС) или ЕО (съответната преценка за необходимост) да се съобразяват с научното предложение, а това не е направено по отношение на всичките 42 издадени съгласувателни решения по глава 6 на ЗООС.
  
• 
  Да осигури след датата на своето членство пълна защита на така предложените зони съгласно чл. 6.2, 6.3, 6.4 на Директива 92/43/ЕИО, съгласно съответните членове на Директивата във връзка с договорените задължения по глава Околна среда в предприсъединителния процес (виж Р България, Междуправителствена конференция за приемането на Р България в Европейския Съюз, Допълнение към Допълнителната информация CONF-BG-2/03). Това също не е направено, доколкото ЗБР не предвижда такава защита.
  
• 
  Налице е пълна липса на прилагане на изброените по-горе задължения, няма и пълна транспозиция на чл. 6 на Директива 92/43/ЕИО и поради липса на досегашни адекватни административни решения в рамките на процедурите по ОВОС/ЕО и в рамките на процедурата за одобряване на списък от зони от националната екологична мрежа. Единственият законов текст, позволяващ да бъдат защитени и постигнати целите на Директива 92/43/ЕИО и позволяващ да се предотврати - съгласно принципа на предпазливостта, залегнал като основа на екологичната политика на общността - всяко значително увреждане на природозащитните цели на зона Емине – Иракли, е член 19 на ЗБР. Това задължава Министъра на околната среда и водите да приложи този член незабавно.
  

3. 
   Следните природни местообитания и видове са застрашени от конкретни дейности на територията на предложената защитена зона Емине – Иракли:
   

1. 
   Следните видове от сухоземната фауна, включени в Приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО: Vormela peregusna, Testudo hermanni, Testudo graeca, Elaphe sauromates (Elaphe quatorlienata sauromates), Elaphe situla
   

• 
  Пряко унищожение на местообитания;
  
• 
  Създаване на бариери за придвижване на индивидите и фрагментация на оставащите местообитания;
  
• 
  Интродукция на синантропни видове хищници (котки, кучета, плъхове) и повишена смъртност;
  
• 
  Пряко събиране или унищожаване на индивидите от хората.
  

Като цяло всички, с изключение на Vormela pergusna, не се влияят силно от безпокойство от хората.

2. 
   Emys orbicularis:
   

3. 
   Широколистни гори:
   

Както почти в цялата страна повечето от тези гори не са в добро природозащитно състояние – издънков характер, обеднен видов и възрастов състав, силно подмладени без достатъчно стари дървета. Тези действия са пряко свързани с неустойчивите практики за тяхното стопанисване. За тяхното опазване следва да се предотвратят: промяната в начина на трайно ползване; реконструкциите (освен че не са естествен път за възобновяване на местообитанията, те увреждат и повечето от типичните видове); извеждането на голи и постепенни сечи (без котловинно постепенните сечи при висок турнус), както и на санитарни сечи на големи площи; изсичането на придружаващите видове, неформиращи основният склоп; изсичането на стари дървета над 100 години.

Сегашната площ на местообитанията от този тип следва да се приеме за благоприятна в рамките на зоната и следователно референтната им площ е равна на площта им към 01.01.2007 г.

4. 
   Крайречни гори:
   

Тези местообитания в зоната са ограничени само в рамките на течението на река Вая и са с малки площи.

4. 
   Естуари:
   

4. 
   Дюни (ембрионални и бели дюни):
   

• 
  трайната промяна на ползване на гори, пасища, ливади с референция актуалното им състояние на терен към 01.01.2007 г.;
  
• 
  застрояване на останалите земеделски земи извън пасища и ливади;
  
• 
  изсичането, прочистването на крайречната растителност и коригирането и застрояването на речните легла и брегове и естуара на река Вая;
  
• 
  реконструкциите на горите и храсталаците;
  
• 
  извеждането на голи и постепенни сечи (с изключение на котловинно постепенните сечи при висок турнус), както и на санитарни сечи на големи площи;
  
• 
  изсичането на неосновните (придружаващи) видове, неформиращи основния склоп на съответното горско насаждение;
  
• 
  изсичането на стари дървета над 100 години;
  
• 
  бивакуването на плажната ивица и дюните.
  
• 
  Плажуването върху бели дюни
  

София С уважение,