Решение задача №2 14 Циклон 16 цн-11-350х1 16 Местна смукателна инсталация 16 Решение задача №3 18 Списък на таблиците
Методи за разделяме на течни нееднородни системи
Изтегляне 1.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Общи положения.
- Скорост на утаяване.
Общи положения. Това е най-простият метод за разделяне на течна нееднородна система, при който разделянето става само под действието на теглото. Практически утаяването се използва за разделяне главно на грубо дисперсни системи. Методът се състои в следното. В един съд, наречен утаителен басейн, се налива през тръба нееднородната система и се оставя в покой. През това време по-тежките частици, обикновено дисперсната фаза, падат на дъното, като образуват утайка, над която остава избистрената течност. С помощта на шарнирно свързана тръба бистрата течност се отделя внимателно. Това отделяне се нарича декантиране. Утайката, съставена от дисперсната фаза, се изпуска през друга тръба. Ако плътността на дисперсната среда е по-голяма от плътността на дисперсната фаза, последната изплава отгоре. При утаяване на дисперсната фаза се различават два типа утайка. Грубите суспензии дават плътни слоеве, затова между утайката и избистрената течност се наблюдава рязко изразена граница. Скорост на утаяване. При определянето на скоростта на утаяването се използват същите разсъждения, както и при определянето на скоростта на въздушна струя, необходима за транспорт на твърди материали, защото утаяването на частичките се подчинява на законите за падане на телата в среда, която оказва съпротивление на движението им. Падащата частичка се намира под влиянието на две сили: от една страна – теглото, а от друга – съпротивлението на средата. Когато тези две сили се изравнят, частичката започва да пада с постоянна скорост. За нас е важна именно тая скорост. Теглото на частичката е (при предположение за сферична форма) G = (πd3/6) g (ρч – ρтeчн) , N тук ртечн не е за пренебрегване, защото стойността й е голяма. Съпротивлението, което оказва средата, се изчислява по две формули в зависимост от характера на движението на течността и големината на частичките. При частички с d < 100 микрона и Re ~ 1 съпротивлението съгласно закона на Стокс ще бъде: S = 6 π r μ vчаст , N При частички диаметър 100μm ≤ d ≤ 7mm при Re >1 съпротивлението на средата съгласно закона на Нютон ще бъде: S = (k.πd2/4) (v2част/2) ρтeчн , N където d е диаметърът на частичките в m; ρчаст , ρтeчн са специфичните тегла съответно на частичката и на течността в kg/m3; r е радиусът на частичката в m; g – земното ускорение в m/s2; G - теглото на частичката в N; μ – динамичен вискозитет на течността, Ns/m2 = Pa.s; S - съпротивлението на средата в N; k - коефициентът на съпротивление. За Re от 500 до 150 000; За частички с правилна форма k ≈ 0,44; vчаст – скоростта на частичката в m/s. Re - критерий на Рейнолдс Re = (ρтeчн vчаст L )/ μ) В случай при d < 100 μm , когато G ≥ S (приравняваме зависимостите) Vчаст = [ g.d2(ρчаст – ρтeчн )]/(18.μ) , m/s (А) При частички с d ≥ 100 μm , когато G ≥ S (приравняваме зависимостите) , m/s (за k = 0,44) при частички с неправилна форма k = 2,4 2,33 , m/s Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|