Резюмета на научните публикации на гл ас д-р цецка росенова симеонова отдел „Агроекология” ипазр „Н. Пушкаров”

Изтегляне 373.48 Kb.

Дата	22.10.2018
Размер	373.48 Kb.
	#92050

РЕЗЮМЕТА НА НАУЧНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ

на

гл. ас. д-р ЦЕЦКА РОСЕНОВА СИМЕОНОВА
Отдел „Агроекология” ИПАЗР „Н.Пушкаров”

Книги, монографии, брошури, ръководства
1. Микова А., Д. Стойчева, П. Александрова, Ц. Симеонова, И. Димитров, 2013. Някои агроекологични проблеми при антропогенни въздействия върху излужените черноземи от Северна България. В: Черноземите в България. Проблеми, оценка, използване и опазване, София, 2015. ISBN 978-619-90414-1-3, Редактор М. Теохаров, 125-145.

Резюме: Представени са резултати от многогодишни полски експерименти, проведени с царевица, отглеждана като монокултура при поливни условия върху Излужени черноземи от Северна България (Г.Дъбник, Плевенско). Целта е да се оцени прилаганата технология за отглеждане на царевица и да се акцентира на евентуални екологични проблеми, които могат да възникнат при антропогенни натоварвания в конкретния район с цел предотвартяване на замърсяването на подпочвените води. Нормата за торене с азот и фосрор средно за периода на изследването е N₂₂P₁₈. Калиево торене не е прилагано. За оценка на натоварването с химични елементи върху отделни компоненти на екосистемата са изследвани валежи и поливни води. Загубите на химични елементи под 100 см от повърхността на почвата са изследвани с лизиметри тип Ебермайер. Установено е, че добивите от царевица варират от 433-1255 kg.da^-1, като се формира биомаса от 1267 до 2908 kg.da^-1, с която се изнася 5.72-23.16 kg.da^-1 азот. Наблюдавано е, че загубите на азот с лизиметричните води в зависимост от нормите на торене се движи в границите от 0.46 до 1.68 kg.da^-1. Получените данни показват, че при разработването на отделни технологични решения за отглеждане на окопни култури е необходимо да се прилагат екологосъобразни норми на азотно торене, като се отчита и прихода на азота с валежите и поливните води, за да се създадат условия за максималното му включване в биологичния кръговрат на веществата. При такива условия се гарантира реализиране на продуктивността на земеделските култури и максимално се използва потенциала на почвените ресурси.

Ключови думи: Нитратна директива, добри земеделски практики, антропогенно натоварване на почвите, опазване на водите
2.Стойчева Д. , М. Керчева, В. Колева, П. Александрова и Ц. Симеонова, 2008. Добри практики за предпазване на подземните води от замърсяване с нитрати в резултат от земеделска дейност, Брошура, С., 2008. ISBN 978-954-749-078-9, Изд. PSSE, с. 34.
В брошурата е представена информация за същността на нитратния проблем и нормативните документи с които се приема Нитратната Директива в нашата страна. Разгледани са и резултатите от изследователски проекти за добри земеделски практики, които спомагат за намаляване на риска от замърсяване на подземните води с нитрати. Представен е мониторингът на водите в уязвими зони, извършените експериментални изследвания и оценка на риска от замърсяване на подземните води с нитрати при различни земеделски практики чрез използване на модели, както и технологични решения за употреба на минерални и органични торове.

Публикации в списания с импакт фактор
3. Simeonova Ts., D. Stoicheva, V. Koleva, Z. Sokołowska, M. Hajnos, 2016. Effect of long-term fertilizer application in maize growing on chemical elements leaching in Fluvisol, International Agrophysics, Polish Academy of Science, (in press).

Резюме: Целта на изследването е да се оцени влиянието на продължителното минерално торене върху загубата на хранителни елементи с лизиметричните води при отглеждане на царевица като монокултура. Проучването е проведено върху Алувиално-ливадна почва през периода 1999-2008, и през 2009, 2010, 2011 г. В схемата на експеримента са включени четири варианта на торене и един без торене (контрола) (B₁-контрола, B₅, B₄, B₃, B₂), изчислени да компенсират съответно 50, 75, 100, и 125% от износа на N с растителната продукция. Опитните площи са оборудвани с модифицирани лизиметри тип Ебермайер (на дълбочина 50 и 100 cm от повърхността на почвата ). Установено е, че най-високата концентрация на азот в лизиметричните води е при вариант (B₃-N₂₀₀P₁₅₀) за целия изучаван период, където са отчетени и най-високите загуби на N (36 kg.ha^-1) през 2010 г, при същият вариант (B₃). Констатирана е много добра корелация между торовите норми и загубите на калций и магнезий. След извършване на процедурата по компенсиране на компонентите в лизиметричните води е установено, че земеделските дейности повлияват върху скоростта на изветряне, без да оказват съществено влияние върху типа на изветряне на минералите.

Ключови думи: торене, полски експерименти, лизиметрични води, хранителни елементи, химичен състав
Публикации в международни реферирани списания
4. Stoicheva D., Ts. Simeonova, M. Kercheva, M. Benkova, L. Nenova, S. Marinova, V Petrova, 2013.Nitrates in Water Monitored under Different Anthropogenic Loading at Pilot Site in Northern Bulgaria, Journal of Balkan Ecology, vol.16, № 3, 2013, pp.313-319.

Резюме: Целта на изследването е да се представят резултатите от проведен мониторинг на качеството на повърхностни и подземни води на територията на малък водосбор в района на с. Първомайци (Великотърновска обл.) през 2003, 2008 и 2013 г., върху Излужен чернозем. Пилотният обект е разположен на първата заливна тераса в средната част на водосбора на река Янтра. Извършен е мониторинг на 6 дълбоки сондажни, 8 домашни кладенеца и няколко извора. Критериите за избор на изучаваните кладенци са да са разположени в близост до наблюдаваната профилна линия на водосбора и да представят цялото разнообразие от земеделски практики за използване на земята и управление на органичните отпадъци. Констатирано е влияние на начините на земеползване върху качеството но подземните води. Наблюдавана е тенденция на намаляване на концентрацията на нитрати през последната година от изследването, която е в границите около или под ПДК (50 mg.l^-1NO₃^-) за питейни води. Установено е, че средното съдържание на нитрати в домашните кладенци надвишава около два пъти ПДК за питейни води. Кладенците, разположени в райони с плитки подземни води (2-5 m) като правило имат по-високо съдържание на нитрати, отколкото тези с по-дълбоки води, където освен с ниският водообмен между пластовете, високите концентрации могат да се обяснят и с интензивното антропогенно натоварване.

Ключови думи: мониторинг, нитратен азот, повърхностни и подземни води, антропогенно натоварване, замърсяване.
5. Stoicheva D, Ts. Simeonova, M Kercheva, M Benkova, L Nenova, S Marinova, V Petrova, 2013. Influence of land use on water chemical composition at watershed scale, Journal of Balkan Ecology, vol. 16, № 4, 2013, pp. 403-412

Резюме: Изследвано е влиянието на различни земеделски практики върху съдържанието на химични елементи в подземните води в условията на моделен водосбор. Мониторингът е проведен в района на с. Първомайци (Великотърновска обл.) през 2003, 2008 и 2013 г. Изследвани са различни типове земеползване: пасища, отглеждане на полски и овощни култури, домашни градини и др. Констатирано е, че повърхностните и подземни води на изследвания водосбор се характеризират с неутрална до алкална реакция и хидрокарбонатно-калциево-магнезиев химичен сътав. При повечето проби на подземни води, взети от домашните кладенци, концентрацията на нитрати е над ПДК (50 mg.l^-1 NO₃^-) за питейни води. Съдържанието на калий варира в широки граници. Установено е, че концентрациите на калций, магнезий и хлор през три годишния изследван период не превишават ПДК на стандартите за питейни води. Наблюдавано е значително вариране на съдържанието на хидрокарбонати в подземните води. Данните показват определен ефект на влияние на земеползването върху химичния състав на плитките подземни води. Получените резултати могат да се използват като методологичен подход в бъдещи изследвания за влияние на земеползването върху околната среда на ниво водосбор.

Ключови думи: мониторинг, земеползване, химични елементи, повърхностни и подземни води, опазване на околното среда
6. Simeonova Ts., D.Stoicheva and P. Alexandrova, 2014. Ecological problems and nitrogen balance in vegetable crops growing, 9^th International Soil Science Congress on “The Soul of Soil and Civilization” in Side, Antalya, Turkey, October 14-17, 2014., Eurasian Journal of Soil Science, 2015, v. 4, Issue 1, pp. 62-69. ISSN: 2147- 4249

Резюме: Целта на това изследване е фокусирана върху баланса на азот и загубите му в агроекосистемата. Оценява се влиянието на валежите, напояването и торене върху някои почвени параметри, както и износът на азота с отглежданите култури и загубите му с лизиметричните води. Проучването е направено върху Алувиална-ливадна почва ( Fluvisol) в Южна България в условията на полски опити с различни зеленчукови култури (патладжан, зелен фасул и моркови) за периода 2009-2011. Моделът на експеримента включва 3 варианта на азотно торене - N₀, N₈₀ и N₁₆₀ на фон P₈₀K₈₀ kg.ha^-¹. Опитната площ е оборудвана с модифицирани лизиметри тип Ебермайер, които са монтирани на 100 cm дълбочина от повърхността на почвата. На валежите, поливните и лизиметрични води са определени стойностите на рН и съдържанието на калий, натрий, калций, магнезий, азот, сулфати, хидрокарбонати и хлор. Получените резултати показват, че приход на азот от 40 - 50 kg.ha^-1 с валежите и поливните води, като източник на натоварване на агроекосистемата е съществен и се отразява върху баланса на азота в условията на интензивно земеделие. Установено е, че компенсиране между сумите на внесения и изнесения азот се постига при двата варианта (N₈₀, N₁₆₀) за всички отглеждани култури. При отглеждане на зеленчукови култури в зони с екологични ограничения (особено върху алувиално-ливадни почви) е необходимо да се отчита прихода на химични елементи с валежите и поливните води. Намаляване на количеството на внесеният торов азот, съответстващо на количеството постъпило с валежите и поливните води е екологично щадящо технологично решение в условията на интензивно земеделие.

Ключови думи: агроекосистема, торене, азотен баланс, износ на азот, зеленчуци, опазване на околната среда
7. Simeonova Ts., D. Stoicheva, M. Kercheva, 2015. Impact of Land Use Activity on Chemical Composition of Underground Water in Urban Areas., Journal of Balkan Ecology, vol. 18, № 4, 2015 , pp. 401-407.

Резюме: Целта на проучването е да се изследва влиянието на различните начини на земеползване върху съдържанието на хранителни елементи в подземните води в урбанизирани територии. Проведено е в района на селата Средец, Опан, Ястребово и Тракия (Старозагорско) през 2008 г. върху Излужена смолница (Vertisols). Извършен е мониторинг на 35 водни проби, взети от кладенци разположени в домашни дворове с интензивно отглеждане на зеленчукови и фуражни култури. Специфичните почвени и хидроложки характеристики на Смолниците, както и особеностите на релефа са причина за установеното високо съдържание на нитрати в подземните води. Това е свързано с дълбокото напукване на тези почви при засушаване, при което нитратите чрез финните почвени частици от повърхностния хоризонт и чрез водните потоци попадат в пукнатините и оттам в подземните води. Водните проби са изследвани за стойности на рН, съдържание на K⁺, Na⁺, Ca^2+, NO₃^-, HCO₃^-, Cl^-. Установено е, че подземните води имат от неутрална до алкална реакция и калциево-хидрокарбонатен химичен състав. Съдържанието на калий в 78 % от случайте е между 0 и 10 mg.l^-1, докато стойностите на натрий във водите са по-високи, в 92 % от водните проби са над 100 mg.l^-1. Водни проби със значително съдържание на нитрати над ПДК (50 mg.l^-1 за питейни води) е констатирано главно в с. Опан, където са установени и високи нива на хлор. Значителните разлики във варирането и концентрациите на нитрати зависи от физичните и химични характеристики на почвите и от хидроложките особености на водоносните хоризонти.

Ключови думи: замърсяване, химичен състав, подземни води, земеползване, опазване на околната среда
8. Ts. Simeonova, 2016. Ecological Effect of Nitrogen Fertilizer on Leaching of Chemical Elements in Fluvisol Under Growing Vegetable Crops in Southern Bulgaria, Journal of Balkan Ecology, vol. 19, № 2, 2016, pp. 151-158.

Резюме: Изследвано е влиянието на различни торови норми върху съдържанието и загубите на химични елементи с лизиметричните води в условията на полски опит при отглеждане на зеленчукови култури. Полският експеримент е проведен в с. Цалапица (Пловдивска обл.) върху Алувиално-ливадна почва, където през периода 2012-2014 г. са изведени еднофакторни полски опити с различни култури- зеле, патладжан и картофи. Опитната постановка включва четири варианта на азотно торене на фон фосфор и калий. Експерименталните площи са оборудвани с модифицирани лизиметри тип Ебермайер на дълбочина 0-50 и 0-100 cm. Изследван е химичният състав на валежите и на лизиметрични води за стойности на рН и съдържание на K⁺, Na⁺, Ca^2+, NO₃^-N, HCO₃^-, Cl^-. Получените резултати показват, че след отглеждане на различни зеленчукови култури, формираните лизиметрични води имат от неутрална до слабо алкална реакция и калциево-хидрокарбонатен състав. Най-високо съдържание и износ на нитратен азот (от 11.8 до 12.8 kg.ha^-1) с лизиметричните води са установени през 2014 г. при отглеждане на картофи. Констатирано е, че това е годината с най-големи количества на паднали валежи в сравнение с целият изследван период. Тези предпоставки дават основание да се допусне, че загубите на нитратен азот по почвения профил с лизиметричните води зависят съществено и от количеството на формирания дренажен отток.

Ключови думи: износ на азот, химични елементи, зеленчукови култури, торови норми
9. Ts. Simeonova, 2016. Assessment of Chemical Element Leaching from Different Nitrogen Supplies under Cereal Crops Grown on Fluvisol in Southern Bulgaria, Journal of Balkan Ecology, vol. 19, № 3, 2016, pp. 259-265.

Резюме: Целта на статията е да се изследва влиянието на различните торови норми върху съдържанието и износа на химични елементи с лизиметричните води при отглеждане на царевица като монокултура и ръж (като последействие) през периода 2012-2014 г. Полският експеримент е проведен в с. Цалапица (Пловдивска обл.) върху Алувиално-ливадна почва. Монокултурното отглеждане на царевицата при поливни условия е започнало от 1972 г. През 2012 г. е отглеждана ръж, през 2013 и 2014 г. царевица. Експерименталната постановка включва различни норми на торене с азот и фосфор (kg.ha^-1), но без калиево торене: B₁ (N₀ P₀), B₃ (N₂₀₀ P₁₅₀), B₅ (N₁₀₀ P₅₀) и угар. Ръжта през 2012 г. не е торена. Установено е, че формираните лизиметрични води имат неутрална реакция с тенденция към намаляване на стойностите на рН, особено при най-високата норма на торене B₃(N₂₀₀P₁₅₀). Наблюдавано е, че концентрациите на азот, калций и магнезий във водите се влияят съществено от торовите норми. Получените резултати показват, че най-високо съдържание и износ на нитратен азот (23.9 kg.ha^-1) и на другите химични елементи с лизиметричните води е констатирано през 2014 г.

Ключови думи: лизиметрични води, износ на азот, химични елементи, торови норми
Публикации в български реферирани списания
10. Benkova M., L. Dimova, T. Simeonova, 2010. Uptake of major and trace elements by grass biomass after amelioration of degraded soil, General and Applied Plant Physiology Volume 36 (1–2), 2010, pp. 14–16.

Резюме: Целта на изследването е да се проследи износа на макро и микроелементи от растителна биомаса след мелиорация на кисела и замърсена с тежки метали почва (Dystric Fluvisols) в съдов опит. Използвани са различни мелиоранти: CaO; железен хидрооксид; зеолит; въглищен прах и торф в различни концентрации и комбинации по между им. В течение на два вегетационни сезона са направени три откоса на растителната маса, в която са анализирани концентрациите на елементите - N, K, Na, Ca, Mg, Cu и Zn и е определен износът им от всеки съд. Получените резултати показват, че прилагането на мелиорантите оказва въздействие върху натрупването на макроелементи в растителната биомаса и най-високо е процентното съдържание на Ca, Mg, и К във вариантите –Ca₂T, Ca₂T₂, Ca₂T₃ и Ca₂Т₂Z. Внасянето на органо-минерални смеси в замърсената почва води до увеличаване Cu и Zn в биомасата. Предполага се, че причина за това може да е увеличаването на разтворимото органично вещество при повишаване на рН в разтвора. Cu и Zn могат да формират комплекси с него, което да доведе до нарастване на тяхната мобилност и износ с растенията.
11. И.Атанасова, Симеонова Ц., 2013. Адсорбция на мед от Алувиално-ливадни почви под въздействие на минерално торене, Почвознание, Агрохимия и Екология, год.ХLVII, № 1, София, 2013., стр. 38-44.

Резюме: Целта на настоящето изследване е да се проследи адсорбцията на мед от Алувиално-ливадна почва след дългогодишно минерално торене и да се оцени адсорбционният й капацитет за мед. Изследваните почвени проби са взети през 2010 г., от ОП в с.Цалапица, Пловдивска област, където се провеждат по единна схема два многогодишни опита: балансов опит с царевица от 1972 и зеленчуков опит извеждан от 1995 г., с отглеждане на различни зеленчукови култури. Получените резултати показват, че контролните неторени варианти от Алувиално-ливадна почва имат повишена адсорбционна способност към мед до 1000 mg.kg^-1от зеленчуковия опит и до 2000 mg.kg^-1 от балансовия опит. Получени са и високи стойности на разпределителния коефициент, отговарящи на висок афинитет към мед. Налице е адсорбционен максимум на почвата при вар. Т₃, получила максимално ниво на минерално торене. При балансовият опит при вар. В₂ е установено изкривяване на праволинейната зависимост при най-високото адсорбционно ниво от 2000 mg.kg^-1. Наблюдавано е, че антропогенно повлияните почви също показват буферност към медно замърсяване, която обаче е ограничена от по-ниските адсорбдионни нива. По-високите нива на замърсяване могат да доведат до освобождаване на медта в почвения разтвор. Високото ниво на Ca йони успява да блокира неспецифичната йонообменна сорбция на медните йони и в интервала от рН 7-5,5 медта е специфично адсорбирана.

Ключови думи: адсорбционна изотерма, мед, алувиално-ливадна почва, замърсяване, торене, разпределителен коефициент

12. Ненова Л., И.Атанасова, Ц.Симеонова, Е. Атанасова, М.Теохаров, 2015. Подвижност и биодостъпност на тежки метали на фона на високи нива добавена мед в техногенно повлияни почви. Почвознание, Агрохимия и Екология, год. XLIX, № 1, 2015. стр 43-54.

Резюме: Целта на изследването е да се оцени подвижността и биодостъпността на тежки метали в условията на специфична сорбция (рН > 6), след допълнително замърсяване с мед на техногенно повлияни почви. Обект на изследването са Излужена канелена горска почва и слаборазвити почви (Регосоли), взети от индустриалната зона на металургичния комбинат „Кремиковци”. За сравнение е използвана, незамърсена Излужена канелена горска почва от землището на с. Сеславци, разположено в близост до комбината. На почвите с цел доближаване до адсорбционния максимум е проведено допълнително замърсяване с мед в количества 500 и 1000 mg.kg^-1под формата на меден ацетат. Проведен е и съдов вегетационен опит с рукола, след прибиране на растителната биомаса е отчетено теглото и съдържанието на тежки метали Cu, Zn, Fe, Mn и Pb в растенията. Анализирани са концентрациите на общите и биодостъпни форми на тежки метали в почвите. Установено е, че допълнителното внасяне на мед в почвите води до намаляване на добива от растенията. При контролната почва, замърсена с 1000 mg.kg^-1Cu се отчита най-силно понижаване на добива с 43 % спрямо незамърсения вариант. Вследствие на допълнителното замърсяване с мед, биомасата намалява, а биодостъпността наCu за растенията се увеличава. Нарастването на концентрацията на мед в растенията е свързана с намаляване на цинк, желязо и олово в растителната биомаса, като това е по-силно изявено при високото ниво на замърсяване с мед. Установява се доказана положителна корелационна връзка между обменните форми на медта и концентрацията на мед в растенията (R=0,798).

Ключови думи:тежки метали, техногенно повлияни почви, биодостъпност
13. Атанасова Е., И. Атанасова, Ц. Симеонова, Л. Ненова, М. Теохаров, М. Стойкова – Оценка на хранителния статус на рукола (Eruca sativa) в техногенно повлияни почви, Почвознание, Агрохимия и Екология, год. XLIX, № 1, 2015. стр.65-71.

Резюме: Целта на изследването е да се установи ефектът на въздействието на техногенно повлияни почви с физикохимични характеристики, благоприятстващи фиксацията на тежките метали при допълнително замърсяване с мед върху натрупването на биомаса и макроелементи в надземните части на широколистна рукола (Eruca sarivа). Обект на проучването са почви от индустриалната зона на металургичния комбинат „Кремиковци”: Излужена канелена горска почва и слаборазвити почви (Регосоли). За контрола е взета естествена Излужена канелена горска почва от землището на с. Сеславци, разположено в близост до комбината. С изследваните почви е изведен съдов вегетационен опит с рукола в 12 варианта със и без добавена мед в количества от 500 mg.kg^-1и 1000 mg.kg^-1. Растенията са отглеждани в продължение на 30 дни, след което е отчетен добивът в свежа биомаса. Установено е, че техногенно повлияните почви притежават неблагоприятен водно-въздушен режим. Наблюдаван е дисбаланс в храненето с макроелементи при тези почви спрямо незамърсената излужена канелена горска почва. Установено е понижение на добивите в техногенно повлияните почви спрямо контролата. При тях се наблюдават Cu-P антагонистични взаимодействия, поради имобилизация на фосфора. Не се наблюдава Cu-Ca Cu-Mg антагонизъм в резултат от замърсяване с мед.

Ключови думи: техногенно повлияни почви, макроелементи, мед, Eruca sariva,въглища, кокс
Научни трудове и доклади в сборници от международни конференции
14. Simeonova Ts., P. Dimitrov, 2007. Model and software of a system assessing irrigation water quality, ICID 22^nd European Regional Conference, “ Water Resours 2-7 September 2007 Pavia- Italy, pp. 1-7.

Резюме: Разработена е система базирана на компютърно оценяване на качеството на поливните води, която дава препоръки за тяхното използване с цел превенция на отглежданите култури. Системата използва информация от лабораторния анализ на водите, данни за отглеждане на културите, почвени и агроклиматични характеристики, използваните технологии за напояване, и др. параметри. Получените крайните резултати и препоръки са предназначени за потребителите на системата. Моделът определя пригодността на водата за напояване на различните култури, въз основа на методика, оценяваваща качеството на водите. Той съдържа следните елементи: въвеждане в базата данни на индикаторите за качество на поливната вода; оценка на качеството на водите за напояване; отправяне на препоръки за използване на водата за напояване. Базата данни включва постоянна информация за влиянието на качеството на водите за напояване върху земеделската продукция, информация за потребителите на водата, данни за водоизточниците и водните проби, показателите на водите от лабораторните анализи. Програмната структура на системата се състои от три основни модула: Въвеждане на входни данни и тяхното актуализиране; Оценка на качеството на водите за напояване; Резултати и препоръки. Входните данни са разделени в три блока в зависимост от източника на информация и нейното естество: водоползвателите; напояваните полета и данните от лабораторните анализи. Резултатите и препоръките се групират в зависимост от обработената информация, отразявайки възможните потенциални проблеми свързани с напояването, които могат да възникнат. Изборът на препоръки зависи от получените показатели и резултати.

Ключови думи: оценка на качеството на водата за напояване, модел, софуер
15. Dimitrov P., S. Kalcheva, N. Kathijotes, Ts. Simeonova, 2008. Assessing Suitability of Water for Irrigation in Bulgaria, Conference on water observation and information system for decision support, BALWOIS 2008 - Ohrid, Republic of Macedonia - 27, 31 May 2008, pp.1-5.

IBSN 978-608-4510-00-0 (електронен сборник)

Резюме: Контролът върху качеството на поливните води е необходим с цел да се избегнат възникващите проблеми като намаляване на добива от отглежданите култури и влошаване на получената продукцията при използване на води с по-ниски показатели. Системата за оценяване пригодността на водата за напояване използва информацията от лабораторните анализи за химичния състав на водите, вида на отглежданите култури, почвени и агроклиматични характеристики, начините на напояване, законови разпоредби и др. Представени са основните насоки за определяне пригодността на водите за напояване, при отглеждането на различни култури, на базата на оценката на тяхното качество и по-точно създаване на база данни с показатели за качество на тези води, фокусирайки се върху методологията за вземане на решения за пригодността им за използването им за напояване. Базата данни съдържа постоянна информация относно влиянието на използваната поливна вода върху земеделската продукция, персонална информация за ползвателите, данни за водните източници, химически показатели от лабораторни анализи на пробите и др.

Ключови думи: оценка на качеството на водата, напояване, методология, система за оценяване, база данни
16. Бенкова, М., Л. Димова, Ц. Симеонова, 2010. Изследване състава на почвения разтвор при мелиорация на замърсена с тежки метали кисела почва в моделeн eксперимент. В: Сб. "Научни трудове" на Аграрния университет, Пловдив, том 55, кн. 2 стр. 57-64.

Резюме:. Целта на настоящата работа е да се изследват състава и свойствата на почвения разтвор в моделни съдове, при различни варианти на мелиориране: CaO; железен хидрооксид; зеолит; въглищен прах и торф в различни концентрации и комбинации по между им. За характеризиране на химичния състав и свойствата на течната фаза на почвата, през двете експериментални години, почвен разтвор е събиран от две дълбочини (15 и 30 cm) от всички изследвани варианти чрез “Rhizon soil moisture sampler” (устройства за събиране на почвен разтвор чрез прилагане на вакуум). В разтвора са определени следните показатели - стойности на pН, съдържание на амонячен и нитратен азот, К⁺, Na⁺, Ca²⁺,Mg²⁺_,Cu²⁺ и Zn²⁺, HCO₃^- и Cl^-. Получените резултати показват, че внесените мелиоранти водят до промени в разтворимостта и концентрацията на елементите в почвения разтвор. С увеличаване на рН се увеличава адсорбцията на Cu и Zn в почвата и се предполага по –ниско измиване на третираните варианти. При варианта с оптимална доза Ca и въглища, както и с оптимална доза Ca, въглища и железен хидроксид се отдава най-малко количество мед в капилярните пространства на почвата. При контролата и при вариантите със зеолит, където реакцията на средата е в рамките на рН = 4,6 съдържанието на мед и цинк в почвения разтвор е най-високо.

Ключови думи: почвен разтвор, мелиоранти, тежки метали, замърсена почва;
17. Симеонова Ц., В. Колева, Д. Стойчева, 2011. Влияние на земеползването върху баланса на компонентите на почвения разтвор. В: Сборник Научни доклади от международната научна конференция «100 години почвена наука в България », 16-20 май, София, с. 343-347.

Резюме: Оценено е влиянието на различните начини на земеползване върху скоростта и посоката на изветряне на първичните минерали в почвата, чрез анализиране на компонентите на почвения разтвор. За целта е използван методът за баланс на йоните предложен от Гарелс и Макензи (1974). Същността му се състои в последователно изключване на компонентите от разтвора, като крайна цел е по остатъка на SiO₂ в почвения разтвор да се определи типа на настъпилите промени в минералната част на почвата. След извършване на процедурата на компенсиране в зависимост от количеството на остатъчната концентрация на SiO₂ и съотношението на сумата на К⁺ и Na⁺ в разтвора, може да се определи интензивността и геохимичната същност на процесите на изветряне. Изследването е проведено през периода 2005-2007 г., върху Излужена смолница и Алувиално-ливадна почва. Включени са следните типове земеползване: горска растителност и постоянно затревени площи. Установено е, че различните начини на земеползване при Алувиално-ливадната почва и Излужената смолница оказват влияние върху скоростта на изветряне на плагиоклазите, но не променят насоката на педогенното изветряне. Това се потвърждава от получените близки до единица съотношения между силиция, хидрокарбонатите и сумата на едновалентните катиони.

Ключови думи: антропогенно влияние, почвен разтвор, химически съединения, изветряне

18. Симеонова Ц., Д. Стойчева, 2011. Обобщена оценка на влиянието на земеползването върху химичния състав на почвения разтвор. В: Сборник Научни доклади от международната научна конференция «100 години почвена наука в България », 16-20 май, София, с. 954-957.

Резюме: Целта на настоящето изследване е да се направи обобщена оценка на влиянието на земеползването (гора, тревна растителност и угар) върху химичния състав на почвения разтвор, получен от три почвени различия, използвайки статистически метод за анализ. Проучването е проведено през периода 2005-2007 г., върху следните почви: Излужена смолница (Средец, Старозагорско), Излужена канелена горска (Г.Лозен, Софийско) и Алувиално-ливадна почва (Цалапица, Пловдивско). В схемата на експериментиране са включени типове земеползване натоварващи по-различен начин агроекосистамата - горска растителност, тревни площи и угар. Почвени проби за изместване на почвен разтвор са взети от дълбочина 0-30, 30-60 и 60-90 cm. Разтворът е получен чрез изместване с 96⁰ етилов алкохол. Почвеният разтвор е анализиран за стойности на рН и съдържание на K⁺, Na⁺,Ca²⁺, Mg²⁺, NO₃^-, HCO₃^-, Cl^-. Получените резултати са обработени чрез еднофакторен дисперсионен анализ (One Way Anova). Доказано е, че факторът земеползване е статистически значим (р=0.05) при някои основни характеристики на почвения разтвор като съдържание на калий, калций, магнезий и нитратен азот. По отношение на съдържанието на калций статистически доказана разлика и при трите изучавани почви е установена под угар за слоя 0-30 cm. Статистически доказани разлики при нитратния азот са констатирани в почвения разтвор при трите начина на земеползване при алувиално-ливадна и излужена канелена горска почва. Обобщените резултати показват, че земеползването влияе в различна степен върху химичния състав на разтвора в зависимост от физико-химичните характеристики на изучаваните почви. Установено е, че почвеният разтвор може да служи като индикатор за ранна прогноза на процесите, протичащи в почвата.

Ключови думи: оценка, земеползване, химични елементи, почвен разтвор

19. Стойчева Д., В.Колева, М. Керчева, Ц.Симеонова, М.Бенкова. 2011. Характеристики на почвения разтвор от основни почви в страната. В: Сборник Научни доклади от международната научна конференция «100 години почвена наука в България », 16-20 май, София, с. 348-353.

Резюме: Целта на изследването е да се характеризира почвения разтвор от основните почвени различия в страната и да се отразят наблюдаваните общи закономерности в разпределението на биогенните елементи по дълбочина на почвения профил. За обект на проучването са използвани 20 представителни почвени профила от Северна и Южна България, като единадесет от тях са под горска и тревна растителност, а осем са под обработваеми площи (поддържани като угар). Установено е, че по химичната си природа почвеният разтвор от основните почвени различия в страната се характеризира с хидрокарбонатно-нитратно-калциев състав, със стойности на рН 4.50-8-50. В почвения разтвор от повърхностните хоризонти на изследваните почви се наблюдава добре изразена акумулация на азот, фосфор, калций, магнезий, органичен въглерод и хидрокарбонати. Анализът на получените данни показва, че върху съдържанието на химични елементи в разтвора влияние оказват протичащите почвообразувателни процеси и земеползването. Установено е, че почвеният разтвор от повърхностните хоризонти на необработваемите почви (под тревна и горска растителност) е по-богат на йони в сравнение с изследваните аналози от обработваеми почви. Почвеният разтвор е много чувствителен на антропогенни натоварвания, поради което може да се използва за ранно прогнозиране на възможните промени, които могат да настъпят в почвата, вследствие на различни въздействия.

Ключови думи: почвен разтвор, характеристика на химичния състав, екологична оценка

20. Стойчева Д., П. Александрова, В. Колева, Ц. Симеонова, И. Митова и Е. Атанасова, 2011. Баланс на азота при отглеждане на различни зеленчукови култури на алувиално-ливадна почва в Южна България. В: Сборник Научни доклади от международната научна конференция «100 години почвена наука в България », 16-20 май, С., с.654-658.

Резюме: Целта на тази разработка е да се направи баланс на азота в условията на полски торов опит със зеленчукови култури, да се оцени неговият износ с биомасата на отглежданите култури и загубите му с дренажния отток. През периода 2003-2007 г. върху Алувиално-ливадна почва са проведени еднофакторни полски ескперименти с различни зеленчукови култури (зеле, патладжан, домати, моркови). Изпитани са три норми на азотно торене: N₀, N₈, N₁₆ kg.da^-1_.За изучаване миграцията на химичните елементи с лизиметричните води на дълбочина 100 cm от повърхността са монтирани, врязани в почвата лизиметри тип Ебермайер. Наблюдавано е, че компенсиране на внесените и изнесените количества азот се постига и при двата варианта на торене (N₈, N₁₆) при всички отглеждани култури. За да се оцени постъпването на азота с валежите и поливните води като източник на натоварване на обработваемите почви, трябва да се изхожда от факта, че около 60-70 % от прилаганите минерални азотни торове се включват в биологичния кръговрат, което означава, че приход от порядъка на 4.0 kg.da^-1 азот би могъл да повлияе върху баланса на този елемент, в условията на съвременното земеделие. Загубите на нитратен азот с лизиметричните води достигат до 3.75 kg.da^-1. Получените данни показват, че при разработването на отделни технологични решения за отглеждане на зеленчукови култури в зони с екологични ограничения е необходимо да се прилагат екологосъобразни норми на азотно торене, за да се създадат условия за максимално включване на азота в биологичния кръговрат на веществата.

Ключови думи: агроекологична система, торене, азотен баланс, опазване на околната среда

21. Атанасова Е., Ц. Симеонова, Д. Стойчева, В. Колева. 2011. Измиване на нитратен азот от почвата и износ на азот при отглеждане на зеленчукови култури. В: Сборник Научни доклади от международната научна конференция «100 години почвена наука в България », 16-20 май, София, с. 437-441.

Резюме: Целта на изследването е да се проследи влиянието на минералното торене върху износа на хранителни елементи с растителната продукция и измиването на азот и базични катиони от почвата в условията на отглеждане на зеленчукови култури. Данните са от тригодишен полски опит изведен в ОП Цалапица, Пловдивска област върху Алувиално-ливадна почва. През изследвания период са отглеждани следните култури: бяло главесто зеле-2003 г., моркови – 2004 г., и патладжан – 2005 г. Схемата на опита включва различни норми на азотно торене: N₈, N₁₆, N₂₄ и угар (контрола) N₀ на фон P₈K₈ kg.da^-1. За изучаване миграцията на химичните елементи с лизиметричните води на дълбочина 100 cm в почвата са монтирани врязани модифицирани лизиметри тип Ебермайер. Анализът на данните показва, че износът на азот с общата биомаса е най-висок при патладжана и достига при максимално торения вариант до 23.25 kg.da^-1, докато при останалите две култури е два пъти по-нисък. Измиването на нитратен азот с лизиметричните води от 0-100 cm почвен слой през 2003 и 2004 г., при отглеждане на зеле и моркови се движи между 0.12-0.69 kg.da^-1, докато през 2005 г., при отглеждане на патладжан е констатирана увеличена водна миграция и износът на нитратен азот със водите е доста по-висок от 2.2 до 3.75 kg.da^-1.

Ключови думи: износ на азот с биомасата, лизиметрични води, измиване на нитрати, моркови, зеле, патладжан.

22. Бенкова М.,Л. Димова, Ц. Симеонова, 2011. Изследване състава на лизиметрични води при мелиорация на замърсена с тежки метали кисела почва в моделен експеримент. В: Сборник Научни доклади от международната научна конференция «100 години почвена наука в България », 16-20 май, II част,София, с. 808-811.

Резюме: Целта на настоящата работа е да се изследва състава на лизиметрични води в моделни съдове, при различни варианти на мелиориране. Експериментът е изведен върху замърсена с тежки метали кисела почва (Dystric Fluvisols). Насипните лизиметри са конструирани така, че да позволяват преминаването на воден отток през почвения профил и са снабдени с устройства (полиетиленов колектор) за събиране на лизиметричните води. Изучени са пет вида органо-минерални смеси в различни концентрации и комбинации – CaO, торф, въглища на прах, железен хидроксид и зеолит. Съдовети са засети с житни треви, характерни за изследвания район. В течната фаза са определени стойностите на рН, амонячен и нитратен азот, К⁺, Na⁺, Ca²⁺, Cu²⁺и Zn^2+,HCO₃^- и Cl^-. Анализът на данните показва, че комбинирането на оптимална доза варов материал с въглищен прах, както и добавката на железен хидроксид към органоминералната смес, намалява съдържанието на мед в капилярните пространства на почвата. Внасянето на въглища ограничава измиването на медни йони (0,08 и 0,15 mg.l^-1) с лизиметричните води, като ефектът на въздействието се доближава до този на максималната доза варов материал. При контролата и при варианта със зеолит, съдържанието на мед и цинк във водите е най-високо. Установени са добри корелационни зависимости между стойностите на рН и съдържанието на мед, цинк, калий и калций.

Ключови думи: лизиметрични води, мелиоранти, тежки метали, замърсени почви
23. Stoicheva D., M.Kercheva, V.Koleva and Tsetska Simeonova, 2011. Groundwater Quality Monitoring in an Experimental Field Station in South Bulgaria, Final confrence of COST Action 869, Keszthely, Hungaria, 12-14 October 2013, In: Proceedings of International Conference on Realistic Expectations for Improving European Waters , Edited by Dr. István Sisák,” pp.152-162.

Резюме: Целта на изследването е да се представят резултатите от мониторинга на качеството на подземните води, извършен на територията на малък водосбор в с. Цалапица, Пловдивско върху Алувиално-ливадна почва. Нивото на плитките подземни води е наблюдавано в три сондажни кладенеца, изградени в опитното поле, като проби за химичен анализ са вземани всеки месец. Изследването е проведено през периода 2005-2010 г., където са отглеждани различни култури при различни норми на торене. Резултатите са сравнявани с предишен 12-годишен период (1992-2004). През последните години на изследване е установена тенденция за намаляване концентрацията на нитратите (около и под ПДК) в подземните води. По-високи стойности са измерени през пролетно-летните месеци. Наблюдавано е съответствие между динамиката на нитрати и калий за целия период на изследване. Концентрацията на калция варира в по-тесни граници, но динамиката на този катион съответства на динамиката на нитратите. За да не се създава предпоставка за замърсяване на водите от земеделски източници е необходимо да се прилагат екологосъобразни норми на азотно торене, особено при почви с екологични ограничения.

Ключови думи: химичен състав, подземни води, земеделие, нитратно замърсяване, алувиално-ливадна почва
24. Симеонова Ц., М. Бенкова, Л. Ненова. Д. Стойчева, 2013. Влияние на земеделските практики върху съдържанието на нитрати в подземни и повърхностни води, Сборник доклади от Втора научна конференция с международно участие "Теория и Практика в Земеделието", 22-24.11.2013г., Юндола, стр. 269-274.

Резюме: Целта на настоящето изследване е да се направи мониторинг и оценка на влиянието на различни земеделски практики и типове земеползване върху качеството на подземните води в уязвими зони на територията на малък водосбор.

Проучването е проведено на ниво водосбор в района на с.Цалапица, Пловдивска област през периода 2008-2011 г.,върху Алувиално-ливадна почва. Обхваща 25 мониторингови точки, разположени под дифузни и локални точкови източници на замърсяване. Включени са проби и от реките Марица и Потока. Мониторингът е извършен два пъти годишно, отчитайки изискванията на нормативните документи. Разгледани са промените в съдържанието на нитрати. Резултатите от четиригодишното обследване на водосбора показват, че при точковите източници рискът от замърсяване на водите с нитрати е значителен, в сравнение с площните, като нараства особено при съчетание на интензивно натоварване на малки участъци земя с открито торосъхранение.

Ключови думи: подземни води, антропогенно натоварване, риск от нитратно замърсяване
25. Simeonova Ts., L. Nenova, D. Stoicheva, 2014. Influence of Anthropogenic Loading on Nitrogen Leaching in Fluvisols. The Nitrogen Challenge: Bulding a blueprint for nitrogen use efficiency and food security, Proceedings of the 18th Nitrogen Workshop, Edited by: Cláudia M. d. S. Cordovil:, Lisbon, Portugal, 30th June – 3rd July 2014, pp. 510-511.

Резюме: Целта на проучването е да се оцени влиянието на торенето върху миграцията на нитратен азот с лизиметричните води от Алувиално-ливадни почви (Fluvisols). По време на изследвания период са отглеждани културите: 2008 г. - пшеница (последействие); 2009 г., 2010 г. и 2011 г. – царевица, приложени са различни норми на азотно-фосфорно торене. За изучаване на миграцията на химични елементи по почвения профил са монтирани врязани в почвата лизиметри тип Ебермайер на дълбочина 50 и 100 см. Констатирано е увеличение на загубите на азот от вариантите на торене, особено при най-високата норма В₃ (N₂₀). Резултатите от многогодишните торови опити показват, че внасянето на азотни торове особено в количества значително превишаващи износа им с продукцията, е предпоставка за значителен износ на нитратен азот по профила на Алувиално-ливадната почва. При тези условия, се увеличава съдържанието на нитратен азот в лизиметричните води, достигайки до 3.6 kg.da^-1, които са и най-високите измерени стойности, при отглеждане на царевица като монокултура за 40 годишен период.
26. Симеонова Ц., И. Димитров, П.Александрова, Д. Стойчева, Л.Ненова, 2015. Последействие на минералното торене върху добива от зърно при изравнителни посеви от ръж и пшеница, отглеждани на алувиално-ливадна почва, В: Електронен сборник от Научни доклади, Международна конференция посветена на Международната година на почвите и 140-та годишнина от рождението на Никола Пушкаров „Почвата и Агротехнологиите в променящия се свят”, София 11-15 май 2015 г, стр. 284-289.

Резюме: Целта на изследването е да се направи оценка на последействието на минералното торене при изравнителни посеви с ръж и пшеница върху добива, получената биомаса и износа на хранителни елементи. Опитите са изведени през периода 2011-2012 г., върху Алувиално-ливадна почва с индикаторни култури - ръж (след отглеждане на царевица) и пшеница (след отглеждане на моркови). Определено е съдържанието на макроелементи в зърното и сламата и е отчетен износът на химични елементи с биомасата. Получените резултати показват ясно влиянието на минералното торене на предшественика върху добивите от ръжта и пшеницата, отглеждани като последействие. При ръжта, различията между вариантите с торене, по отношение на добивите се очертават много по-добре (129 – 207 kg.da^-1), докато при пшеницата добивите от торените варианти са много близки (399 – 417 kg.da^-1). Полученият добив от ръжта и пшеницата е най-висок при максималната норма на торене на царевицата – N₂₅P₂₀K₀ и съответно на морковите – N₂₄P₈K₈. Тази зависимост се запазва и при износа на хранителни елементи с биомасата. Износът на азот с биомасата на ръжта от торените варианти се движи в границите от 4,5 до 8,1 kg.da^-1, докато при пшеницата варира от 13,3 до 13,8 kg.da^-1. При останалите макроелементи с изключение на калия, износът е незначителен и варира в тесни граници.

Ключови думи: пшеница, ръж, биомаса, добив, износ на хранителни елементи
27. Симеонова Ц., Л. Ненова, М. Бенкова, Д. Стойчева, И. Димитров, П.Александрова, 2015. Kачество на повърхностни и подземни води при различно земеползване в зони с екологични ограничения, В: Електронен сборник от Научни доклади, Международна конференция посветена на Международната година на почвите и 140-та годишнина от рождението на Никола Пушкаров „Почвата и Агротехнологиите в променящия се свят”, София, 11-15 май 2015 г, стр. 290-296.

Резюме: Целта на изследването е да се оцени влиянието на различни типове земеползване и земеделски практики върху качеството на подземните води на ниво водосбор и урбанизирани територии в уязвими зони. Изследването е проведено през периода 2012-2014 г., в района на с.Цалапица, Пловдивска област, върху Алувиално-ливадна почва. В мониторинга са включени 33 водоизточника под различни начини на антропогенно натоварване: трайни насаждения, лозови масиви, оризови полета, пасища, обработваеми земи (ниви) и други дифузни източници. Обследвани са и водите под смесени урбанизирани територии в рамките на населеното място, означени като точкови източници на замърсяване, където на малки площи интензивно се отглеждат зеленчукови култури и животни. Проведените тригодишни изследвания в район с екологични ограничения показват, че изпитваните начини на земеползване и прилаганите земеделски практики в различна степен въздействат върху обогатяването на подземните води с нитрати. Данните посочват увеличаване на натоварването в урбанизираните територии. Установено е, че от обследваните водоизточници през 2012 г., 43% са със съдържание на нитрати под пределно допустимите концентрации (ПДК = 50 mg.l^-1) за питейни води, а останалите 57% надхвърлят този стандарт. През следващите две години е констатирано значително подобряване на качеството на водите. Наблюдавно е и двойно намаляване на кладенците с повишено съдържание на нитрати над 100 mg.l^-1 – от 21% през 2012 г. до 10% през 2014 година.

Ключови думи: антропогенно натоварване, повърхностни и подземни води, екологичен мониторинг, уязвими зони
28. Герасимова И., М. Иванов, Ц. Симеонова, 2015. Агропроизводствени характеристики на основни почвени типове в България в научна експедиция по проек BG051PO001-3.3.06-0042, , В: Електронен сборник от Научни доклади, Международна конференция посветена на Международната година на почвите и 140-та годишнина от рождението на Никола Пушкаров „Почвата и Агротехнологиите в променящия се свят”, София, 11-15 май 2015 , стр. 596-604.

Резюме:Целта на настоящата разработка е да се установят агропроизводствените характеристики на три почвени различия, да се оценят техните физико-механични и химични свойства, както и пригодността им за отглеждане на селскостопански култури.

Обект на изследване са три почвени профила: Средно излужена канелена горска почва, леко глинеста, Средно излужена чернозем смолница и Слабо излужен чернозем. Те са описани по време на проведеното почвено училище през есента на 2014 г., където са взети почвени проби от три различни агроекологични района: с. Патриарх Евтимово, Карнобат и с. Ветрино. Изследвани са агрохимичните, химичните и агротехническите характеристики на трите почвени различия. Получените резултати показват, че почвите се различават по своя механичен състав, съдържание на хранителни елементи, физични и химични свойства. При добра агротехника тези почви успешно могат да се използват за отглеждане на голям брой култури и да се гарантира получаването на устойчиви добиви.

Ключови думи: почвен тип, почвени обработки, заплевеляване
29. Stoicheva D.,Ts. Simeonova, S. Marinova, T. Mitova, V. Petrova, 2016. Impact of land use on surface- and ground- water quality assessed in the watershed level of Parvomaitsi village – Veliko Tarnovo region, Семинар по екология с международно участие, 21-22 април 2016, София, България. http://www.iber.bas.bg /под печат/.

Резюме: Целта на изследването е да се оцени влиянието на различни начини на земеползване и природните фактори върху качеството на повърхностните и подземните води на ниво водосбор. Проучването е част от мониторинг, проведен през 2013 г., на качеството на водите в района на с. Първомайци, област В. Търново. Проби от подземни води са вземани от постоянно изградени сондажни кладенци и домашни кладенци. Проби за анализ на повърхностните води са взети от река Янтра. Установено е, че повърхностните и подземните води в изследваният водосбор имат от неутрална до алкална реакция и хидрокарбонатно-калциево-магнезиев химичен състав. Данните показват, че съдържанието на нитратен азот в плитките подземни води варира в широк диапазон в зависимост от местоположението на изследваните кладенци. Концентрациите на калция и магнезия в подземните води, не превишават ПДК за питейни води. Наблюдавано е значително вариране на данните за съдържание на хидрокарбонати, които зависят в известна степен от антропогенното натоварване. Стойностите на хлор и сулфати във водите се характеризират със значително по-слабо вариране. Получената информация може да бъде използвана като методологичен подход за по-нататъшна оценка на влиянието на земеползването върху околната среда на ниво водосбор.

Ключови думи: начини на земеползване, повърхностни и подземни води, химични елементи, опазване на околната среда
30. Simeonova Ts., 2016. Monitoring the nitrogen leaching from arable fields and its ecological aspects, Семинар по екология с международно участие, 21-22 април 2016, София, България. http://www.iber.bas.bg /под печат/.

Резюме: Целта на това проучване е да се изследва измиването на азот от обработваемите площи и да се оцени най-добрата земеделска практика при отглеждане на зеленчукови култури. Изследването е проведено през 2014 г., в с. Цалапица, Пловдивска област, върху Алувиално-ливадна почва, в условията на полски експеримент с отглеждане на картофи, който е част от многогодишен зеленчуков опит, извеждан в продължение на повече от 30 години. Изпитани са четири норми на азотно торене: T₀ (N₀) угар; T₁ (N₆₀); Т₂ (N₁₀₀); T₃ (N₁₄₀) kg.ha^-1. Опитът е оборудван с модифицирани лизиметри тип Ебермайер, поставени на дълбочина 50 и 100 см от повърхността на почвата. Експерименталните резултати показват, че съдържанието на нитратен азот в лизиметричните води варира от 6.55 mg l^-1 до 30,75 mg l^-1 при различните варианти на торене. Установено е увеличение на количеството на нитратен азот във водите при максималната норма на торене. Получените резултати показват повишаване на загубите на азот от торените варианти, особено при най-високата торова норма T₃ (N₁₄₀), достигайки до 12.8 kg.ha^-1 за 0-50 cm почвен слой. Констатирано е, че когато се внасят азотни торове в норми с 50% по-високи от оптималните се създава предпоставка за получаване на лизиметрични води със съдържание на NO₃^-N 2-3 пъти по-високи от ПДК за питейни води. Формиране на значително количество остатъчен минерален азот и увеличаване на загубите на нитрати по почвения профил на алувиално-ливадната почви е възможно при внасяне на максимално количество азотни торове. Резултатите от това проучване показват, че използването на оптимално торене при отглеждането на зеленчукови култури е основният фактор за устойчиво производство без риск от замърсяване на агроекосистемата.

Ключови думи: торене, отглеждане на картофи, измиване на нитрати, лизиметрични води, земеделски практики
31. Симеонова Ц., Е. Филчева, Д. Стойчева, 2016. Влияние на земеползването върху съдържанието на хумус и някои агрохимични параметри по дълбочина на почвения профил, Четвърта конференция с международно участие „Хумусните вещества и ролята им за смекчаване на климатичните промени”, София, 8-10 септември 2016, стр. 62-74.

Резюме: Целта на изследването е да се изучи влиянието на начините на земеползване върху промените в съдържанието на хумус и някои почвени параметри по дълбочина на почвения профил при три различни по физико-химичните си характеристики почви. Изследването е проведено през периода 2005-2007 г. върху Излужена смолница (Pellic Vertisol), Излужена канелена горска почва (Chromic Luvisol) и Алувиално-ливадна почва (Eutric Fluvisol) на дълбочина 0-30, 30-60 и 60-90 cm. В проучването са включени следните начини на земеползване: постоянно затревени площи (ливада), горска растителност (смесена гора, акациеви дървета и сливови насаждения) и обработваеми площи (площи оставени под угар в продължение на много години). Получените резултати показват, че земеползването влияе в различна степен върху съдържанието на хумус, почвената реакция и статуса на основните хранителни елементи (азот, фосфор и калий) в изучавани почви, което е отпечатък на техните физико-химични характеристики. При всички изследвани начини на земеползване и почвени различия с най-високи абсолютни стойности на изучаваните почвени параметри се характеризира повърхностният (0-30 cm) слой, като се наблюдават типични общи закономерности в тяхното разпределение по дълбочина на почвения профил. Констатира се намаляване на съдържанието на минерален азот и подвижни фосфор и калий по дълбочина на целия почвен профил и при трите изучавани почви. Съдържанието на хумус и подвижни форми на азот и калий от повърхностните слоеве на необработваемите почви (под тревна и горска растителност) е по-високо в сравнение с изследваните аналози от обработваемите почви.

Ключови думи: почви, различни начини на земеползване, съдържание на хумус, агрохимични параметри
32.Симеонова Ц., Д. Стойчева, В. Колева, 2016. Влияние на многогодишното минерално торене върху съдържанието на органичен въглерод и азот в почвения разтвор и лизиметричните води, Четвърта конференция с международно участие „Хумусните вещества и ролята им за смекчаване на климатичните промени”, София, 8-10 септември 2016, стр.75-85.

Резюме: Целта на това проучване е да се оцени влиянието на многогодишното минерално торене върху съдържанието на органичен въглерод и азот в почвения разтвор и лизиметричните води при отглеждане на царевицата като монокултура върху алувиално-ливадна почва. Изследването е проведено в условията на многогодишен полски торов опит (1972-2008 г.) с царевица, отглеждана като монокултура при напояване. Почвените проби са вземани от 0-20, 20-40, 40-60, 60-80 и 80-100 cm дълбочина от три варианта на азотно торене: В₁ – без торене, В₃ – торова норма, изчислена да компенсира 100% износа на азот с продукцията и В₅ – да компенсира 50 %. Лизиметрични води са събирани от същите варианти на торене на дълбочина 0-50 и 0-100 cm от повърхността на почвата от модифицирани лизиметри тип Ебермайер. При сравняване на трите изучавани варианта на торене се вижда, че 37- годишното минерално торене на алувиално-ливадната почва при отглеждане на царевицата като индикаторна култура се отразява чувствително върху съдържанието на органичен въглерод и азот в почвения разтвор по цялата дълбочина на почвения профил. Осредняването на многогодишните аналитични данни за състава на лизиметричните води, получени при условията на извеждане на полския експеримент показва, че съдържанието на органичен въглерод и азот в тях, не се влияе значително от нормите на торене.

Ключови думи: торене, почвен разтвор, лизиметрични води, органичен въглерод, миграция на азот
33. Симеонова Ц., Д. Стойчева, М. Керчева 2016. Химичен състав на подземните води в зависимост от начина на земеползване, сп. „Водно дело” , кн. 5/6, стр.35-40.

Резюме: Целта на изследването е да се установи влиянието на различните начини на земеползване върху химичния състав на подземните води на ниво водосбори, попадащи върху уязвими зони или в зони, застрашени от замърсяване в резултат на земеделска дейност. Мониторингът е проведен през периода 2005 – 2007 г., и през 2015 г., в три района на страната - с. Средец ( Старозагорска област), село Лозен (Софийска област) и с. Цалапица ( Пловдивска област). В схемата на изследването са включени начини на земеползване, натоварващи по различен начин агроекосистемата – ниви, трайни насаждения, лозови масиви, оризови полета, пасища, ливади и кладенци под смесени урбанизирани територии (в населените места), където се отглеждат интензивни зеленчукови култури. Водните проби са вземани два пъти годишно, съгласно нормативните документи. Пробите от подземните води са анализирани за стойности на рН и съдържание на K⁺, Na⁺, Ca²⁺ и Mg²⁺. Установено е, че подземните води под смесени урбанизирани територии се характеризират с по-ниски стойности на рН и по-високо съдържание на химични елементи. Водите от кладенците под обработваеми земи и постоянно затревени площи се характеризират в повечето случаи с алкална реакция и съдържание на химични елементи под или близко до ПДК за питейни води. Резултатите от проведените изследвания показват, че точковите източници на замърсяване, каквито са населените места, допринасят за по-интензивно обогатяване на подземните води с химични елементи.

Ключови думи: земеползване, химичен състав, подземни води, уязвими зони.
34. Симеонова Ц., Д. Стойчева, М. Керчева, 2016. Влияние на земеползването върху съдържанието на нитрати в подземните води, сп. „Почвознание, Агрохимия и Екология”, кн. (под печат).

Резюме: Целта на проучването e на ниво конкретен водосбор да се изследва влиянието на различни начини на земеползване (обработваема земя и постоянно затревени площи), така също и смесени урбанизирани територии (в населени места) върху съдържанието на нитрати в подземните води. Проучено е влиянието на различни начини на земеползване върху съдържанието на нитрати в подземните води в три региона на страната - с. Средец ( Стара Загора), с. Цалапица ( Пловдив) и село Лозен (София) през периода от 2005-2007 и 2015 година. Установено е, че интензивното земеделие (обработки на почвата, торене, отглеждане на зеленчукови култури, напояване, внасяне на хербициди и т.н.), оказва влияние върху химичния състав на плитките подземни води. Констатирано е, че съдържанието на нитрати е около пределно допустимата концентрация за питейни вода (50 mg.l^-1), като се наблюдават по-високи стойности, главно през пролетта и лятото на целия изследван период. При почви с лек механичен състав, могат да се създадат условия за по-голяма миграция на химичните елементи и минерален азот по почвения профил, както и обогатяване на подпочвените води с нитрати. Прилагането на правилата за добри земеделски практики, утвърдени с нормативни документи за нашата страна, в тези територии е задължително.

Ключови думи: интензивно земеделие, уязвими зони, измиване на нитрати
Научно-популярни статии
35. Атанасова, Е., Ц.Симеонова, Д. Стойчева, 2011. Износ на азот при отглеждане на зеленчукови култури., сп.”Земеделие плюс”, бр. 11-12, стр. 35-37.

Резюме: Целта на проучването е да се изследва влиянието на минералното торене върху износа на хранителни елементи с растителната продукцията и измиването на азот и базични катиони от почвата в условията на отлеждане на зеленчукови култури за тригодишен период. Опитът е изведен в района на с. Цалапица, Пловдивска област, върху Алувиално–ливадна почва. За тригодишния период на изследване са отглеждани следните култури – бяло главесто зеле (2003 г.), моркови (2004 г.) и патладжан (2005 г). Установено е, че зелето и патладжанът са използвали внесените количества хранителни елементи с торовете в условията на опита, докато морковите не са усвоили внесеното количество на торовия азот във вариантите N₁₆P₈K₈ и N₂₄P₈K₈. Измиването на нитратен азот с лизиметричните води от почвения слой 0-100 cm през 2003 и 2004 г., при отглеждане на зеле и моркови е в границите между 0.12-0.69 kg.da^-1. През 2005 г., при отглеждане на патладжан е констатирана увеличена водна миграция на азота и калция в сравнение с преходните години, за азота в количества между 2.2 и 3.75 kg.da^-1 при торените варианти, при калция в границите от 9.72 до 13.05 kg.da^-1.

36. Стойчева Д., М. Керчева, П.Александрова, Ц.Симеонова, М. Бенкова, 2012. Нитратна Директива – качество на водите, сп.”Земеделие плюс”, бр.1, стр. 21-23.

Резюме: През последните години изследванията в земеделието са свързани с разработването на добри земеделски практики във връзка с получаването на продукция, отговаряща на международните стандарти за качество, и намаляване на въздействието върху околната среда. Именно затова, през последните 20 години, редица държавни стратегии и мерки в Европа са насочени към регулиране и употребата на азот в земеделието. Основен нормативен документ е приетата Нитратна Директива (676/91ЕЕС) през 1991 година. Основните въпроси, които Директивата разглежда са: определяне на екологосъобразни начини на земеползване; установяване на уязвими към нитратно замърсяване земеделски райони; програми за мониторинг на съдържанието на нитрати в подземните води и наличие на еутрофикация в повърхностните води; съставяне и изпълнение на план за действие в уязвимите зони и др. Нитратната Директива на ЕС се въвежда в Българското законодателство с наредба № 2 от 2000 г., актуализирана през 2008 г., и предвижда мониторинг (наблюдение ) на качеството на подземните води в уязвимите зони и спазването на Правилата за добра земеделска практика и Програмата за действие с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати. Те регламентират употребата и съхранението на азотсъдържащи торове. Решаването на проблема за опазване качеството на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници изисква определяне на максимално допустимото натоварване с азот на обработваеми почви с цел запазване на устойчивотто равновесие на агроекосистемата. Правилното прилагане на екологосъобразни технологии и отделни технологични решения от земеделските производители в уязвими зони и в зони с екологични ограничения води до чувствително намаляване на измиването на нитратен азот по почвения профил и опазване на качеството на подземните води в резултат на земеделска дейност.

Каталог: images -> nauchni-stepeni
nauchni-stepeni -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент" по професионално направление 2 Растителна защита, научна специалност „Фитопатология", обн в Дв бр. 63/ 18. 08. 2015 г
nauchni-stepeni -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент" по професионално направление 2 Растителна защита, научна специалност „Фитопатология", обн в Дв бр. 63/ 18. 08. 2015 г
nauchni-stepeni -> Селскостопанска академия
nauchni-stepeni -> Конкурс за академична длъжност „доцент по Технически науки
nauchni-stepeni -> Конкурс за избор на академична длъжност „професор
nauchni-stepeni -> Конкурс за академична длъжност „Доцент" I. Научни публикации I научна публикации, свързани с дисертацията за образователна и научна степен „доктор"

Изтегляне 373.48 Kb.

Сподели с приятели: