Римско частно право
Изтегляне 435.5 Kb.
|
Свързани:
z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, Лекции-ОТП 1 КУРС
| Брак и развод.Зестра. Бракът се дефинира от Модестин като съединение на мъжа с жената в
Общност за цял живот. Формита на брак в РП са: 1. Брак чрез конфареация – т.е. религиозен брак. Чрез конфареацията жената излиза от цивилното семейство на баща си и попада под съпружеската власт /manus/ . Тя се приобщава и към религиозния култ на семейството на мъжа си. Сключването на такъв брак ставало с тържествено жертвоприношение от десет свидетели в присъствие на върховния жрец и жреца на Юпитер. Разтрогването му също ставало по тържествен начин, а също и при смъртта на един от съпрузите или чрез сделка. 2. Брак чрез коемпция – т.е. покупка на жената от мъжа. И тук жената е под manus на мъжа, но запазва религиозните ценности на семейството на баща си.Сключването ставало пред пет свидетели и един либрипенс. Разтрогването му става със смъртта на един от съпрузите или чрез сделка, или по волята на мъжа.
Брак чрез usus – след едногодишно съпружеско съжителство без конфареация или коемпция, се считало че мъжа има manus над жената. . Разтрогването му става със смъртта на един от съпрузите, или чрез сделка, или по волята на мъжа. Бракът с manus, в последствие е можел да бъде прекратен и по волята на жената, стига да няма сключена сделка за това. 4. След въвеждането на третата форма се приема и бракът без manus – при него жената оставала в цивилното семейство на баща си , мъжът нямал manus в/у нея. Родените от този брак деца се приемали за законни и остават под властта на бащата. Сключването му ставало със съгласие м/у мъжа и жената за встъпване в брак и намерение за общ постоянен живот. Прекратяване на един такъв брак ставало чрез смъртта на един от съпрузите, чрез сделка или по волята на един. Тук вече се въведжа и понятието прекратяване по взаивно съгласие. За да може да се сключи брак по РП трябвало съпрузите да са римски граждани и да имат това право. Бракът се сключва м/у различни полове като мъжът да енавършил 14, а жената 12 години. В течение на времето били налагани разни забрани за сключване на брак като напр.: м/у низходящи и възходящи роднини, м/у зет и тъща и зет и балдъза, м/у свободно родени и освободени роби и др. Имуществените отношения м/у съпрузите били различни в зависимост от вида на брака: При брак с manus – жената влиза в семейството на мъжа и акое имала някакво имущество то става имущество на мъжа. Мъжът отговаря за задълженията и преди брака до размера на това имущество.Какъвто и имот тя да придобие, няма права над него. При брак без manus – жената не попада под властта на мъжа, следователно имотите и остават за нея и тя може да придобива други т.е. в имотно отношение те са разделени. Забранени са имуществени дарения докато трае бракът ,с изключение на смъртта на съпруга-дарител. Важна роля за имуществените отношения има зестрата, ако такава е уговорена.Зестра се нарича, това което мъжът получава , за да бъде облекчен при разноските около сем-вото. Той е длъжен да го издържа от своето имущество. Зестрата може да се учреди по няколко начина: 1. Чрез специален вербален договор – dictio dotis – той се сключва с тържествени думи отправени от учредителя към съпруга. Чрез dictio dotisзестра могат да учредят съпругата, нейният възходящ или длъжниците им. Този начин е изчезнал при Юстиниан. Чрез обикновена стипулация с която учредителят поема задължение към мъжа Чрез прехвърляне на права – манципация, цесия, традиция и др. Чрез неформално съглашение – пакт за зестра. Учредяването във всички тези случаи може да бъде от страна на жената, от нейния възходящ или от трето лице. Ако бракът не се сключи отпада и учредената зестра. Имуществата, които влизат в зестрата , влизат в имуществата на мъжа. В началото на Империята обаче е било забранено на мъжа да отчуждава недвижимите зестрени имоти без съгласието на жената. Във втори век пр.Хр. жената добила право да иска при прекратяване на брака и връщане на зестрата. Не цялата, на тази част която е справедливо да се върне. Ако бракът е прекратен поради смъртта на жената този иск може да се води от възходящият /ако той е учрудител/, в противен случай тя остава у мъжа. При вина на жената – при прекратяване мъжът запазва част от зестрата. За да се защитят интересите на жената при конституиране на зестрата се уговаряло в случай на развод мъжът да върне цялата зестра. В източната част на Империята е съществувал обичай – мъжат да дава дарение на жената преди сключване на брака. Този институт е влязъл по-късно и в РП. В случай на такова дарение това което мъжът давал, се е давало и като зестра от жената т.е. то оставало отново при мъжа, но при прекратяване жената имала право да го иска.
Изтегляне 435.5 Kb. Сподели с приятели:
|