Служебен когнитивен процес. /СГП/

Служебн.ког.процес е дело на императорското право .Той е въведен в началото на Принципата ка-

то извънредна процедура ,наред с формуларния процес.Най-характерната му част, която го различава от форм. и лег.процеси, е че при него е премахнато разделянето на гражд. Процес на две части – пр-во пред съдебния магистрат и пр-во пред заклетия съдия. Цялото пр-во е пред съд.магистрат – орган на държ. власт. Първоначално сл.к.пр-с се явяв като ср-во за защита на незащитени нето от цивилното,нито от преторското право казуси.След установяване на Принципата, заинтерусуваните страни са могли да потърсят съдействието на императора за решаване на един спор , който се разрешевал по реда на формул.процедура. Т.е. императорът/или негови служители/ е бил първа и въззивна инстанция. Този процес се прилага и в провинциите.

По времето на Домината сл.ког.пр-с завладява целия терен на гражд.процедура в територията на цялата Римска империя. По това време бюрокр.методи налагат своя отпечатък в/у сл.к.пр-с. Последният се свързва със строго установени норми и срокове.СКП се осъществява с писмени молби към съда и гр.пр-с не е вече безплатен. Воденето е свързано със заплащане на съд.разноски. Връзката на съда със страните се осъществява с помощта на спец.сл.лица – екзекутори. За да се ограничат произволите, има регламентирани функции на съд.органи, като при нарушаване има много строги санкции.

2. Съдоустройство – по време на Домината се установила сложна йерархическа стр-раа на съд.власт, съобразена с администр.у-во на Римската империя. В адм.отношение делението е следното:

Империа /император/

Префектури /префекти/

Диоцези /викарии/

Провинции/губернатор/

4. 
   Призоваване на съд. Отсъствено пр-во. Призоваването е с участието на съд.магистрат.
   

от ищеца, съд.магистрат я проучва дали е процесуално допустимаи нарежда препис да бъде връчен ан ответника., като определя деня и часа на явяването му. Ответникът излагал своите възражения против иска. При подаване на молбата ищеца с клетва или поръчителство се задължава да извърши литисконтестация и при безуспешен за него изход да заплати направените от ответника разноски.

Ответникът се явява на определената дата и час.

- Ако не се яви ответникът – делото се разглежда и решава без него /НЕ ВИНАГИ В НЕГОВА ВРЕДА/. Ако не се яви ищеца – делото се прекратява, без той да губи иска си. Само заплаща разноските. След 3 кратно неявяване на ищеца, по искане на ответника.Делото се разглежда и иска се отхвърля.

5.Ход на процеса.Литисконтестация и ексцепция.Доказателства. –

А/след като страните се явят, съдията проверява поставеният казус от компетенциите на съда ли е, дали страните са пров и дееспособни, дали спорът е подсъден нему и т.н. След това се започва литисконтестация.Тя е извършена тогава, когато съдията започне делото с изслушване на обясненията на страните.

Б/ системата на соказателствата при СКП е различна. Съдията приема даден факт за установен или не, в зависимост от това дали има доказателства. Ищецът установява фактите, доказващи неговата акция, а ответника –неговите възражения.

1. Свидетелски показания - според Юстиниановото право заплащането на дълг, може да се докаже с писмени доказателства или с 5 достоверни свидетели под клетва. /при Константин и двете, при Домината – свидетелества под клетва, най-вече знатни/.

2. Писмени доказателства – по време на Домината играели значителна рола. Те се делели на – частни актове, нотариални актове и актове, съставени и регистрирани в книгите на един компетентен чиновник.

3. Вещи лица – графолозите сравнявали почерци на отделни документи.

4. Признание – правно /когато ответникът признава самото предявено в процеса право/ и фактическо /признаване на факти, пораждащи това право/.

5. Клетва – прилага се при всички искове и има за предмет не само спорното право, но и отделни факти.

6. Презумции - понякога преки доказателства за съществуването на един ,подлежащ на доказване факт липсват. Съдията заключава от друг, установен факт т.е. той си служи с презумция.Ако той действа по силата на своето убеждение тогава е налице една фактическа презумция, а ако е по силата на едно правно предписание – юридическа. Голямо значение при СКП са имали юридическите презумции. Правната норма предписвала на съдията от даден установен факт да се извади заключение за съществуването на друг, подлежащ на установяване. Напр. От факта че кредитора е връчил на дръжника дълговия запис, се изважда презумцията че дългът е изплатен , ако са изтекли 30 дни от връчването на записа.