Римско частно право
Принципат.Класическо право
Изтегляне 435.5 Kb.
|
Свързани:
z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, Лекции-ОТП 1 КУРС
| Принципат.Класическо право.
Краят на римската република се характеризира с продължителни и ожесточени класови конфликти м/у роби и робовладелци от една страна /роб.въстания в Сицилия и въстанието на Спартак/ и м_у различните прослойки от робовладелците от друга. /гражданските войни по времето на Марий, Сула, Помпей и Цезар/. В края на републиката обаче робовладелието още не било изживяло своето време. Принципатът е бил един компромис, явил се в резултат на класовите конфликти на разични прослойки на римското робовладение, който е трябвало да укрепи неговите позиции. От държавно-правно гледна точка кризисът на рим.република произтича от несъответствието м/у държ.устр-во на Рим /като град-държава/ и нуждите на новообразуваната огромна империя. Многобройната прослойка на робовладелците не е доволна от републиканското устр-во, което дава власт в ръцете на сенатори и конници , а и техническто управление чрез магистратури вече е била неудачна. Най-удачна форма на управление в този момент е била монархическата. Имало е обаче и пречки – римският нобилитет е твърде силен, корените на римското робовладение все още дълбоки. При това положение новата форма на държ.устр-во не е могла да бъде друга освен компромис. Така се достиге до Принципата. В началото на Принципата повечето от републиканските институции са били запазени формално, но чрез съсредоточаване на някои от тях в ръцете на един човек – принцепса са придобили ново съдържание и смисъл. Компромисният характер на Принципата проличава и в различната му изява в Рим и провинцията. В Рим принцепсът е само пръв сенатор / с голяма власт, основана на авторитета му/ то в провинциите принцепсът бива прославян като господар на цялото културно човечество, като покровител на онеправданите. По време на Принципата сенатът запазва формално същите си функции. Консулите обаче загубват своето значение, те прижават длъжност без реална власт. Вече тази власт е в ръцете на принцепса. Преторите могат да организират граждански процеси, но техните решения могат да се отменят от принцепса. Развитието на Принципата се характеризира и със създаване на нова държавна администрация. Създават се нови подчинени на принцепса службе – полицейски, фискални и пощенски. /по времето на Октавиан Август /. Назначените там получавали заплата от принцепса и били проверявани от лица, произхождащи от сенатското съсловие. – префекта на Рим, префекта на преторианската гвардия и др. Принцепатът постепенно се изявил като наследствена монархия. Разцветът на робовл.икономика през този период е немалко улеснен от настъпилия мир в пределите на Римската държава, който пък е спомогнал стопанския обмен и до усложняване на обменните правоотношения на римското робовл.стоково стопанство. Тези правоотношения са уредени от римското право и по-специално от римската юриспруденция. В този период живеят и творят най-видните представители на римската юридическа мисъл –Лабеон, Салвий Юлиан, Папиниан, Паул. Те доразвиват и обогатяват с блестящи разрешения това, което предкласическото право е създало.
Изтегляне 435.5 Kb. Сподели с приятели:
|