Римско частно право
Царски период.Република.Архаично и предкласическо право
Изтегляне 435.5 Kb.
|
Свързани:
z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, z R4P VTU ii Variant, Лекции-ОТП 1 КУРС
| Царски период.Република.Архаично и предкласическо право.
Вторият етап от раз-ето на рим.държава и на римското право е от средата на 3-ти век пр.нашата ера до 1-ви век от настоящата. По това време Рим е завладял Италийският полуострови голяма часто то Средиземноморският басейн и се превръща в могъща империя. В ръцете на робовл. Се натрупват огромни богатства –земи, роби, добитък, злато и сребро. Сенатското съсловие става собственик на значителна част от завладяната земя, а т.нар.”конници” – придобиват пари и движими вещи. От друга страна дребните и средни занаятчии и земевладелци не издържат на конкуренцията на едрия римски нобилитет и се разоряват. През този период освен земеделието и животновъдството се развиват и стигат до разцвет търговията и занаятите и едрите зем.ст-ва, които използват труда на робите. Големите завоевания на рим.империя поставят проблема за управлеинето на завладените земи,за усъвършенстване на рим.право и пригаждането му към изискванията на усложнения икон.обмен. Земите, придобити от ричляните са били подложени на различен политически режим. Италийските земи са били две категории: римска земя и съюзнически земи. “Римска земя” – включва не само земите на града Рим, а и земите на т-нар.муниципии /общини/ загубили пол.си самостоятелност /населението обаче е прието в числото на римските съюзници/ и земите на колониите. Мунициите и колониите са се ползвали с известно самоуправление, но са били подчинени на римските магистрати. “Съюзнически земи” – съюзн.общини са имали широка автономия-имали собствена територия, право и управление, в които Рим само в изключит.случаи се намесвал. Отношенията пом/у им са били на основаната на съюзн.договори. Клаузите на тези договори били различни. В някои случаи сюзниците запазвали формално своя суверенитет, а в други го губели. Напр.латинският съюз – особено благоприятно е било положението на латините. Близък до режима на съюзниците е бил този на колониите, основани от Рим или от Рим и някои от съюзниците. Земите вън от Италийският полуостров са били подчинени на режим твърде различен от италийските земи. Докато голяма часто от итал.земи са администрирани от намиращите се в Рим магистрати, за отделечените от Рим “провинциални земи” това е невъзможно. От друга страна тези земи не са могли да запазят своята пол.самостоятелност и суверинитет както при латинския съюз. Те са били управлявани от един губернатор – римски магистрат, изпращан в съответната провинция. Първоначално е бил изпращан един консул или претор, а след това един проконсул лесп.един пропретор. Този режим е претърпял не малко промени с времето. Републиканското устройство на Рим трудно е успявало с управлението на тези огромни земи, съществували и конфликти м/у робовладелци и роби, м/у различните прослойки на обществото.Противоречията м/у устройството и и изискванията за адекватно упр-е са довели до съдването на ПРИНЦИПАТА. РЧП се е пригодило много по-лесно.Преторът е организирал съдебните процеси и е налагал санкции на наформални съглашения – продажба ,наем, дружество, залог и др.Чрез изградената от претора система на хонорарно право и чрез санкциониране на установеното при международния обмен право на народите е изградено правото на късната римска република – предкласическото римско право. Изтегляне 435.5 Kb. Сподели с приятели:
|