Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| Глава V
Окото на Бога Кошмарите на Мату бяха като живи. Огромни люспести дракони кръжаха около него, а ноктите им - готови да го разкъсат на парчета. Жълта отрова се стичаше от устите им върху му. Те се взираха в него със страшните си червени очи, които направо пронизваха мозъка му... изпълвайки главата му с видения, за които той бе убеден, че драконите искаха да види. Образите преминаваха през съзнанието му... той бе добро момче, той бе патриотичен гражданин, той бе послушен... той бе без душа. Чувстваше как духът му бива изсмукван... беше повече от ужасяващо. За първи път в живота си той почувства нуждата да избяга. Докато се обръщаше в съня си, за да избяга от драконите, изведнъж се озова изправен пред кучета, големи, колкото него. Те имаха жълти очи, а зъбите им бяха оголени. Гледаха го с глад в очите си като хвърляха погледи по цялото му тяло. Едно от тях си облиза устните. Мату не знаеше кое от тях се нахвърли първо върху него, само знаеше, че единият му крак вече го няма... от отрязания крак изтичаше кръв. Нещо прониза задната част на главата му. Мозъкът му беше разбит, а тялото му разкъсано на парчета. Сепвайки се, той се събуди. Сърцето му препускаше и целият бе в пот. Изправи се и започна да се облича. Слънцето не беше изгряло, но имаше нужда от разходка. Когато се облече, прибяга до стълбите и отвори вратата към манастира. Когато пристъпи навън, той погледна към звездите. Красиви са..., помисли си той. След това ги прокълна. Започна да бяга надолу по пътеката към гората, но преди да я достигне, спря. Дърветата бяха мрачни... много мрачни. Сякаш бяха приели форма. Мату бе удивен. Всъщност, някак си той бе изплашен. По дяволите!, помисли си той. Позволявам на историите на Учителя да ме завладеят, усмихна се той на себе си. Държа се като дете. Колко глупаво от моя страна. Той погледна отново нагоре към звездите. Това не са просто „истории"..., напомни сам на себе си. По дяволите! С тази си мисъл той се обърна и отиде до брега. Когато стигна до белите пясъци, той започна да се взира във водата. Какво ли създание стоеше там, чудеше се той. Дали ние човешките същества сме просто една обикновена крачка, която Живота е направил на тази планета? Дали сме финалната раса завоеватели или сме временните крале и кралици от „средните векове" от историята на нашия свят ? Той се обърна и започна да ходи по пясъка. Пер наблюдаваше тихо от прозореца на библиотеката на манастира. Мату не беше изморен, когато се върна сам. Мислейки си да прочете някоя книга, той си проправи път до библиотеката. Когато Мату влезе в стаята, свещите вече бяха запалени. Той се огледа наоколо, но не видя никого. Докато сядаше на своята масичка, Пер се обърна от мястото до прозореца и започна да говори отново: - С подписването на Алианса Империята на Вълчите Крале била на практика погълната от Империята на рептилианската Кралица... - започна той. Мату за малко щеше да изскочи от кожата си. Боже!, каза си той. Откъде се появи? - Но за разлика от други Империи, които изчезвали, когато ставали част от Империята SSS, Империята на Вълчите Крале била моментално изстреляна на завидната позиция на Наложители на Реда в рептилианската Империя. И точно в този контекст, като вторите по сила същества в рептилианската Империя, ще разгледаме титлите и институциите на Световете на Вълчите Крале. Мату се протегна за празен лист хартия. Пер изчака за момент. - Докато Вълчите астронавти си проправяли път към външния космос, те бързо научили, че физическите закони, които съществували на техните родни светове, не били приложими за огромните празни пространства между планетите на тяхната слънчева система. Докато си проправяли път отвъд световете на тяхната слънчева система, те открили, че законите на физиката се променяли още веднъж. Междузвездното пътуване разкрива много тайни на вселената, Мату... никой не може да пътува през „небесните води" без да е наясно с влиянието на Великата Пустота. Не е ясно, Мату, как точно Вълчите хора започнали да наричат Великата Празнота „UAH", звукът от издишаният въздух. Може би са научили това име от някой от многото светове, които покорили, или може би го научили от следенето на многото комуникационни съобщения на другите светове. По някакъв начин Вълчите същества придобили концепцията и името UAH. Считайки себе си за преки наследници на Великата Празнота, те се наричали UAH-RRR, или както някои ги познавали UAHR. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|