Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| О, чудесно! Грешни имена за AR... Великолепно! Е..., помисли си Мату. Поне Учителят ме предупреди предварително.
- Било комплимент за способностите на пилотите на Вълчите AR, че е назряло такова объркване между Смъртоносната звезда АТ-EN и Вълчата Смъртоносна звезда. Пилотите обучени да управляват AR разбрали, че астероидният боен кораб не се пилотира като произведен от фабрика звезден кораб. В резултат на това Вълчите пилоти развили не само нови техники за междузвездна навигация, но се научили също така и да придобиват „вътрешна интуиция", която рептилианските звездни пилоти в лъскавите и добре построени кораби не могли да развият. Докато рептилианските звездни пилоти били обучени на мигновена реакция към електрониката и инструментите, които следели пространството около тях, Вълчите пилоти били принудени да се научат да управляват своите кораби, все едно че са астероиди в космоса, като по този начин трябвало да предвиждат къде ще ги отведе потокът от междузвездни „води". Това изисквало незабавна адаптация към физиката на космоса, в който се намирали и повърхностните умения не били достатъчни. Често пилотите използвали естествената динамика на новото пространство като сърфирали по електромагнитните вълни или слънчевите ветрове. Поради това, че пилотите на AR практически управлявали астероид, най-прекият маршрут до определена цел бил този, който корабът AR, по доста обиколен начин, следвал междузвездния поток между звездите и планетите. Но колкото и взискателно и времепоглъщащо да било подобен род летене, точно тази техника се доказала толкова смъртоносна за техните врагове. Слънчевите системи рядко подозирали приближаващия рояк астероиди и дори когато се усъмнявали, те просто не можели да следят всеки метеоритен дъжд, който навлизал в тяхната система. Успехът на Вълчите завоевателни кампании бил базиран на тази проста предпоставка: всеки астероид бил потенциален боен кораб... боен кораб, който никой не подозирал. Вълчите пилоти станали Майстори на летенето по потоците на „небесните води" между звездите и слънчевите системи, използвайки естествения поток на космоса, за да атакуват своите врагове. Рептилианските пилоти били Майстори на пълната фронтова атака, преминавайки през защитните полета и електромагнитните мрежи с такава сила, че можели да отнесат цялата фронтова линия на противника. Технологията била силата на рептилианските пилоти, уменията в пилотирането била силата на Вълчите пилоти... Когато двата типа пилоти били обединени в армадите от частите ТАК на Кралицата на рептилианската Империя, нито една звездна система не била в безопасност. Убеден съм., каза си Мату. Страхувам се да си помисля как Човечеството може изобщо да се справи с тези две звездни раси. Виждам малък шанс това да стане в битка... всъщност виждам много малък шанс изобщо. - О... - добави Пер неочаквано - Също така, имай предвид, Мату, че АТ-EN... и AR били считани като продължение на Кралицата и нейната мощ. На практика някои хора възприемали АТ-EN и AR като въплъщения на самата Кралица. Често се случвало някои от древните звездни хора действително да приравняват AT-EN, AR и Кралицата на Небесата. Това също, Мату, трябва да остане на преден план в твоите познания за историята на звездите в нашата галактика... и съществата от звездите на Орион и Сириус. Мату си записваше нещата бързо, като в същото време се протегна за още хартия. - Сега, нека продължим и да видим някои от имената, дадени на този толкова удивителен кораб, могъщия АТ-EN на Кралицата... Боже мой, дали изобщо се уморява? Пер е непреклонен., промърмори Мату. Как знае всички тези неща? Как успява да ги задържи в главата си? Мату спря и се вгледа към Старейшината за момент, докато той продължаваше да говори. Кой си ти?, искаше да знае той. Откъде идваш? Наистина... - Освен, че е в основата на легендата за „Окото на Всемогъщия в Небесата", АТ-EN и AR дали началото и на други истории, които се разказвали около огъня и в домовете на другите светове. Много истории описвали най-ужасния „Звяр на Небесните Води". Чудовище с едно ужасяващо око, което можело да види всичко и да бълва огън. Това, разбира се, била препратка към смъртоносния АТ-EN. Други истории разказвали как „Звярът от Водите" пътувал през „небесните реки" и можел да унищожава корабите и да поглъща човешките пилоти. Очевидно, тъй като „звярът" пътувал по „небесните реки", това била препратка към Великия AR. Тъй като „Звярът" бил „от Водите" или „небесните реки", много истории за ужасния демон го описват като „морско чудовище" или „морски демон". Много често към описанията били добавяни фантастични аспекти, легендите били украсявани с детайли, които разтягали въображението на слушателя. Но във всеки случай, „морският демон" или „морското чудовище" се отнасяли за АТ-EN или за AR.90 С ужасяващи разрушителни сили и със способността си да поглъща хора... Вълчите бойци, които били на AR!, предположи Мату. - ... това, разбира се, било препратка към смъртта, която сеели АТ-EN и AR и тяхната способност да кръстосват „водите на космоса". Имай предвид тези идеи, Мату, защото ще бъдат много важни впоследствие. Мату се постара тази бележка да се откроява сред останалите му записки. - Нека сега насочим вниманието си конкретно към самия АТ-EN... - каза Пер - AT-EN на Кралицата, Кралският Флагмански Кораб на Междузвездната Армада SSS, бил с размера на малка планета. В действителност имало няколко типа АТ-EN, Мату, и те варирали по своя размер, но за нашите цели ще говорим за най-голямата от Смъртоносните Звезди... АТ-EN на Кралицата. Изцяло конструираното кълбо било направено така, че да е напълно независимо. Корабът използвал два основни вида двигатели, такъв на принципа на „отблъскване и притегляне" и двигател, който „огъва пространството". Двата различни типа задвижване били необходими, за да се пътува през двата различни типа пространство на нашата галактика. „Истинският" космос и „Универсалният" космос. В „Истинския" космос съществуват доста на брой небесни тела, слънца, планети, астероиди, комети, които са доста физически и „реални". В „Универсалния" космос няма физическо съществуване, няма материя... това е „Дъхът на Великата Празнота", който още е непроменен и неразграден в сравнение със света на физическите неща. За да се пътува през „Истинския" космос най-често се използвал двигател, който работел на принципа „оттласкване и притегляне". За да се пътува през „Универсалния" космос бил разработен „огъващият пространството" двигател. При системата с „оттласкване и притегляне" корабът фактически използва два метода, за да се предвижва през „Истинския" космос. В единия случай корабът се движи през „космическите води", отблъсквайки се от „материала" на космоса. Древните гребци, например, използвали гребла, за да се отблъснат от водите на реката, така че да задвижат кораба напред. В по-късни времена горещи газове били изпускани от задната част на кораба, които понякога били наричани „тласкачи", които задвижвали кораба напред или нагоре. Още по-късните двигатели използвали светлинни и електрически частици за задвижване напред. При втория метод, една точка в космоса, еднаква по размери с кораба, бива притеглена към летателния апарат с помощта на устройство, което генерира електрогравитационно поле. След като точката бива издърпана до кораба, електромагнитният двигател се изключва. Когато времето и пространството се върнат до своята първоначална форма, точката, заедно с кораба вътре в нея... е вече на своето първоначално място във време-пространството. Въпреки че пътуващите в кораба няма да почувстват нищо, ще изглежда че пространството около самия кораб прелита около него. Наблюдателите от дистанция ще видят нещо подобно на разпъване на пространството, което изведнъж се връща в първоначалното си състояние, като се наблюдава и някакво замъгляване, в което се намира корабът. Това е „притеглящият" метод, но той е доста ограничен и може да се използва само по маршрути, по които няма никакви препятствия. „Отблъскване и притегляне", хм? Звучи прекалено просто., помисли си Мату. - За да разбереш „Универсалния Космос", Мату... - Пер се облегна назад - Ние трябва да се върнем в първия момент на времето... Дъхът на UAH. Някои учени го наричат „Големият взрив", моментът в който една малка точка експлодира и дава живот на вселената. Ние няма да дискутираме действителното събитие сега, Мату. Нека просто се съгласим, че е имало момент, през който вселената се е появила от Празнотата. Сега, представи си, че от тази малка точка излезли нишки от материя, все едно били Нишки от спагети. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|