Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| Спагети?, на Мату му беше забавно, но лесно си представи как спагетените нишки излитаха от точката на произхода.
- Тези нишки от спагети са мястото, където живеем, Мату. Тези нишки са това, което наричаме физическа вселена... в тях се намира материята. Между тези нишки няма нищо... там е само Празнотата, която не е била запълнена с „Есенцията на материята". Сега си представи една от тези дълги нишки материя да се увива и извива около Празнотата. Намотавания и осморки, това е нашата вселена... или поне това, което мислим, че е нашата вселена. Ако сме на единия край на огънатата и извита нишка и една ярка звезда е на другия край, светлината пътува до нас по тази нишка... не пътува през пространството, в което няма „Есенция". Светлината може да пътува само през тази нишка. И въпреки че тя следва всевъзможните извивки и намотки на нишката, ние вярваме, че тя изминава директен... и прав път, за да стигне до нас. Удивително!, Мату можеше да си представи нишката и звездната светлина, която пътува през нея, извивайки се и правейки лупинги. И въпреки това, ние си мислим, че се движи в права линия. Невероятно! - Сега си представи, че нишката от физическата вселена се огъва така, че почти се докосва в двата края, но все пак краищата са разделени. Светлината идваща от звездата от единия край ще пътува, ще направи лупинг и накрая ще я видим с очите си. Ние виждаме пътя й като права линия, но светлинните лъчи са напълно обърнати. Но сега, Мату, е важно да разбереш нещо. Звездата и Земята почти се докосват и въпреки това, ако следваме нишката, ще се окаже, че сме на светлинни години един от друг. Нашата вселена се състои от много нишки от материя. Подобно е на нишки от мрежата на паяк, които се простират в много различни посоки, докосвайки се на някои места, а на други са разделени. За да се използва „огъващия пространството двигател", той просто огъва една нишка на физическата вселена, така че тя да докосне друга част. Пътуването е почти мигновено.91 Удивително!, помисли си Мату. Просто невероятно! - АТ-EN на Кралицата разполагал и с двата вида. Също така, във вътрешността на кораба се намирали най-усъвършенстваните и нови оръжия, разработени от учените МАКН. Светлинни лъчи, които режели и стопявали, звукови вълни, които огъвали, повдигали или заличавали, гореща вълна, която може да замрази своята мишена92, електромагнитни вълни, които могат да преструктурират формата на даден обект, електрогравитационни вълни, които притеглят и изместват планети от тяхната орбита и най-новите технологии за контрол върху съзнанието..., както и всеки инструмент или оръжие разработени наскоро - всичко това се намирало на АТ-EN. В центъра на огромната Смъртоносна звезда се намирало изкуствено слънце. На вътрешната повърхност на кълбото имало цели слоеве от изкуствени скали и пластове почва, годна за виреене на живот. На изкуствената земя били проектирани внимателно поддържани езера и реки, дори малки планини и хълмове. Атмосферните условия били стабилизирани чрез специални апарати, които поддържали постоянна температура и климат. Куполни градове, които имали кули проектирани за бизнес, военни щабове и частни домове били заложени в дизайна на кълбото. Пътуването от един куполен град до друг било извършвано чрез въздушни кораби, които навигирали през вътрешните небеса на АТ-EN. Накратко, Мату, в самия AT-EN се намирал един внимателно проектиран и постоянно наблюдаван малък свят. Уау!, Мату се бе замечтал. Цял малък свят вътре в един кораб! Удивително! - Когато населението на „Вътрешния свят", както те го наричали, гледало към центъра на кълбото АТ-EN, към изкуственото слънце, те действително гледали... „нагоре". Когато гледали към краката си „надолу", на практика те гледали в обратна посока на изкуствената кора и към външния корпус на кораба. Въпреки че светът бил обърнат, Мату, това бил почти перфектният рай за тези, които го населявали. Фактически, поколения от хора били родени и израснали на „Вътрешния свят". Някои от тях не познавали друг живот и не искали нищо друго. Да, но никога да не излязат навън?, Мату направи гримаса. Възможно ли е тези хора да не са искали да излизат? Пер видя физиономията на Мату. - Може би, ако ти разкажа повече за „Вътрешния свят", ще разбереш защо тези хора не са искали да напускат, Мату... - предложи Пер. Мату кимна. Навярно..., помисли си той. Дано да е добра история. - Във „Вътрешния свят"... - започна отново Пер - Околната среда била напълно чиста. Въздухът бил безопасен за дишане и без замърсители. Корабите, които пътували по вътрешните небеса, били задвижвани от електромагнитни полета, които били внимателно проектирани така, че да не влизат в контакт с населените зони. Изкуственото слънце не излъчвало вредна радиация, нито пък ставало прекалено горещо. Нямало нито слънчеви бури, нито смъртоносен слънчев вятър. Дъждовете били внимателно насочвани и можели да се пускат или спират с точност до секундата. Нямало нито мъгли, нито вятърни или снежни бури. Изкуствените водни басейни били изпълнени с подходящи форми на подводен живот, реките течали по чисти речни корита, а малките планински хълмове били поръсени с истински сняг. Населението на „Вътрешния свят" можело да се наслаждава на изкуствено създадените открити пространства, които били защитени от хищници и хаотични и непредвидими метеорологични условия. Никога не било нито прекалено горещо, нито прекалено студено. Дневните и нощните периоди били внимателно регулирани, а грандиозни светлинни шоута придружавали всяка смяна. Изкуствената земя била създадена по такъв начин, че да няма замърсители и да е свръх-абсорбираща, в случай че някакъв вид замърсител се разлее по нея. Освен това била плодородна и можела напълно да поддържа индивидуални градини и всякакви фермерски операции. Зеленчуците и плодовете, които били отглеждани в специално изградени за тази цел ферми, също били чисти от замърсители и опасни инсектициди. До „Вътрешния свят" били допускани само полезни примитивни форми на живот. Нямало вредители или форми на живот, които да разпространят болести и инфекции. Нямало животни, които се хранят с мърша, които да застрашат безопасността и здравето на населението. Всяка изложена зона на повърхността можела да поддържа живот... накратко, това бил един Свят-градина. Внимателно проектираните и конструирани куполни градове били безопасни. Всяко движение било тотално наблюдавано, така че жителите изобщо не се страхували от каквато и да е криминална активност. Нямало затворнически колонии, нямало и центрове за арести и наказания. Пътуването се извършвало чрез въздушните кораби или от совалки движещи се през тръби, които свързвали всяка точка от града до всяка друга точка на кораба, така че нямало задръствания, замърсявания или инциденти. Имало напълно оборудвани медицински пунктове с най-новите технологии в тази сфера, включително камери за съживяване и регенерация. Имало и центрове за забавления, които доставяли най-новите холографски прояви на музиканти, художници, лектори, говорители... и дори Кралското семейство на самата Кралица. Всеки жител имал специфични задължения, както и доста свободно време за лично развитие и растеж. Брачните партньори били щателно изследвани, а биологичната репродукция била програмирана и се извършвала само когато е необходимо. Всяко удоволствие било позволено, стига да не пречи по някакъв начин на управлението на кораба. Центровете за стимулация93 били достъпни за всеки, но рядко били използвани, защото всеки бил щастлив по своята същност. Цикълът на живот бил изключително дълъг поради здравословния и лишен от стрес начин на живот, който жителите водели. Правилното хранене и хранителни навици били норма, а спортуването било част от всекидневния живот. Жителите били в безопасност, живеели дълго, били здрави, интелигентни и щастливи. Всяка една тяхна нужда била изпълнявана и всяко желание било задоволявано. Животът бил идилия. А когато живееш в напълно контролирана околна среда, не можело да става и дума за живот на повърхността на напълно непредвидима и нестабилна планета, на която живеят точно толкова непредвидими и нестабилни хора. Накратко, Мату... животът във „Вътрешния свят" бил точно като живот в рая. Хммм! И вероятно доста скучен., помисли си Мату. Пер видя изражението на неговото лице. - Не, Мату... - поклати глава Пер - Мога да видя недоволство по лицето ти, но ти грешиш. Животът в АТ-EN бил близо до перфектното съществуване за жителите му. Фактически, молбите за пребиваване на Звездния кораб често били отхвърляни. За да живее на AT-EN, всеки жител трябвало да премине през предварителни изследвания и проверка на здравния статус. Входните изисквания били много строги. Другият начин да бъдеш допуснат да живееш на кораба, бил ако си роден там. С времето всеки Звезден кораб АТ-EN имал свое собствено специфично население, подобно на човешките същества и техните националности. Да си поданик на Звезден кораб АТ-EN било повод за гордост. Съществата често се самоопределяли на база Звездния кораб, на който живеели. Да си жител на кораба било голяма чест... и често било мерило за положението на човека. Ако някой жител на АТ-EN извършел престъпление или пък пристъпил някое правило, наказанието било сурово... това означавало незабавна отмяна на жителството му на кораба. Това само по себе си, Мату... потенциалната загуба на рая... било доста плашещо за повечето жители, така че това била гаранцията, че проблеми няма да има. Най-голямото наказание за жителите на АТ-EN, което можели да понесат, било прокуждането. Загубата на Света-градина била съдба, по-лоша от смъртта. Мату се изправи внезапно... отново! Боже мой! Загубата на Градината на АТ-EN! Боже... може ли да е?... Може ли наистина да е?... Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|