Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| 2.
Еволюция и съзнание Зеленият свят безспорно е най-посредствената част от настоящата книга, която не заслужава милост. По всяка вероятност това е глава, изцяло писана от автора в миг на отчаяние поради липса на каквото и да е идея за реалния произход на рептилоидните същества. В резултат имаме развита дарвинистка теория, на която всеки в космоса би се изсмял. Идеята, че цяла една космическа раса може да произлиза от личинка е валидна само в някои много ограничени перспективи, защото съзнанието е това, което развива формата, а не обратното. Формата никога не може да развие съзнанието. Всъщност, всяко съзнание съществува едновременно и следователно не е „еволюирало" в този смисъл на думата, който съвременната наука (и респективно авторът) се опитва да вложи. Различните мисловни модели плюс външната среда (която е предварително избрана), променят формата „с времето". Никой Висш Аз няма интерес да има преживявания под формата на личинка в продължение на билиони години и можете да бъдете абсолютно сигурни в това. А нещо няма как да бъде живо, ако не бъде анимирано от духовна есенция. Развитото съзнание формира много различни модели и навлиза в реалността постепенно (има много начини едно съзнание да навлезе в материя). Съзнанието не е произлязло от атоми и молекули, разпилени случайно из вселената или в много вселени. Съзнанието не се е появило, защото неодушевената материя изведнъж се е впуснала в оживена дейност. Съзнанието е съществувало винаги и е развило формата, в която след това е започнало да се проявява. Теорията за еволюцията е също толкова красива приказка, колкото и теорията за библейското сътворение. И двете са много удобни, и двете са методи за разказване на истории, и двете може наглед да се вписват в собствените си системи, но въпреки това, в по-голям мащаб те не могат да бъдат реални. Никоя форма на материята, колкото и голям потенциал да има, няма да еволюира сама в съзнание, независимо какви други късчета материя се добавят към нея. Без съзнанието, материята, носеща се и чакаща друг компонент да й придаде реалност и съществуване - не би я имало във вселената. Всички епохи на Земята, както минали, така и настоящи и бъдещи, съществуват сега, в този момент. Някои форми на живот се разработват в това, което ние приемаме като „настояще". Те ще се появят физически, едва когато достигнем своето бъдеще. Това може да бъде разбрано само на вътрешно ниво, то няма как да бъде обяснено линейно. Тези форми обаче съществуват и в настоящия момент толкова реално, колкото и динозаврите. Ние избираме да фокусираме вниманието си само върху едно точно определено поле от пространствено-времеви координати, приемайки ги като настояща реалност и се затваряме за всички останали. По-точно казано, сложните физически форми не са резултат от по-ранни, прости такива. В по-общ смисъл те съществуват по едно и също време. От друга страна са необходими по-сложни организации на съзнанието, за да формират и навлязат в по-сложните физически структури и да им вдъхнат живот. Всички структури се формират от съзнание. Фрагментът е съзнание, което не е толкова развито, колкото нашето собствено. Живите части на природата са резултат от нашата собствена креативност, проекции и фрагменти на собствената ни енергия, която идва при нас от Висшите ни Аз, Земния Планетарен Дух и самия Източник. Тъй като ние не виждаме бъдещето и не разбираме, че животът се разпростира във всички посоки, съвсем логично предполагаме, че настоящите форми трябва да са базирани на минали такива. В същото време затваряме очите си за доказателствата, които не подкрепят тази теория. С други думи, няма еднолинейно развитие. Фрагментните елементи, насочени навън от нас като вид, разбира се, също надграждат физическата ни реалност, защото без да се поддържа финият баланс на това сътрудничество, нашият конкретен тип среда не би бил възможен. Неслучайно повтаряме при всеки възможен случай, че ние не сме своето тяло. Усещането ни за идентичност, свобода, сила и любов би се увеличила неимоверно, ако можехме да разберем, че това, което сме, не свършва с границата на кожата ни, а се разпростира навън във физическата среда, която изглежда обективна, или не-азова. От биологична гледна точка би трябвало лесно да разбираме, че физически ние сме част от Земята и всичко в нея. Изградени сме от същите елементи, дишаме същия въздух. Ние сме биологично и химично свързани с познатата ни планета. Тъй като тя, обаче, също така се формира естествено и непринудено от собствената си излъчена енергия, тогава Азът трябва да бъде разбран в много по-голям контекст. Този контекст ще ни позволи да споделяме житейските преживявания на много други форми, да следваме модели на енергия и емоции, които не можем дори да си представим. Всичко това идва да ни покаже една доста по-различна картинка по отношение на произхода на спряганите в тази книга раси, защото те също са съзнание от подобен на нашия ред. И макар теорията с личинките146 да звучи много архетипно за човешките представи, то тя се случва само на места, където не е планирана духовна есенция от клас, подобен на типа енергетика за който говорим тук. Такъв сценарий е възможен и на планети, на които няма видим живот освен този, който е директно оживотворен от съответния Планетарен Дух на конкретното планетарно тяло. Такъв е бил случаят с Тиамат в неговата много-много ранна история, доста преди откриването му от каквито и да е извънземни раси. При създаването на достатъчно развит физически организъм от Планетарния Дух147 на въпросната планета, може да има инкарниране в него от страна на друг Висш Аз. Това обаче са много специални случаи на сътрудничество, когато въпросният Планетарен Дух не участва в дадена Игра. Въпреки че намираме тезата за произхода на рептилиите на Робърт за ограничена, твърдо сме съгласни с него, че рептилиите имат полу-инсектоидно148 минало и дори в някои касти физическите характеристики на това са запазени. Сякаш по-скоро оттам е наследен и кошерният им манталитет. При това положение... какъв тогава е произходът на рептилоидните същества? По-близка до нас теория за рептилиите е, че те най-вероятно са изхвърлени в тази галактика от по-стара Игра (не е ясно точно в кой момент се е случило това). Навярно това е дело на самите Създатели на Играта в сътрудничество с други „сили". Съществува някакво много натрапчиво усещане у нас, че на дадено равнище, рептилиите сами не са наясно с пълните подробности около собствения си произход149 и това не е случайно стечение на обстоятелствата, а много съзнателен избор от тяхна страна, с който е свързан и типът йерархична система, който те разпространяват идеологически из галактиката. Това е моделът на пирамидата с 13-те реда, за която говорихме на предишните страници. Те дотолкова са се изгубили в тази си роля и дотолкова са блокирали идеята за самото търсене на нещо различно от това, което са, че културата им няма начин да генерира нещо ново в смисъла на някаква различна посока на развитие. Всъщност рептилоидното съзнание по всяка вероятност играе метафоричната роля на „ордена" (за който писахме в предговора), на ниво галактическа Игра. Тези същества са катализатор на съзнание. Съзнание, което иначе би залиняло. Рептилиите сякаш са програмирани да завладяват и поглъщат всички раси и видове, които срещат по пътя си. Тези, които не могат да бъдат погълнати, трябва да бъдат унищожени. Целта на всичко това е да се установи най-перфектната форма на физическа реалност, която би могла да съществува във всяка среда (от дадена полярна перспектива, която има много специфична функция в големия сценарий). Ако се замислим, ще осъзнаем, че това е доста тежка роля на духовно ниво, защото тя предполага да останеш в нея „докрай" и да завършиш „последен". За да бъде изиграна тази роля, ти наистина трябва да вярваш в нея. Това е естеството и на земната Игра - ние дотолкова сме се вживели в живота, който водим тук, че сме забравили кои наистина сме и какъв е смисъла на престоя ни тук (нещо, което донякъде е част от самата идея на нещата). Положението на рептилиите е доста по-тежко в сравнение с нашето в това отношение обаче, защото те навярно са вписани в много по-голяма схема от нашата. Те се опитват да изкласят собствената си матрица, което, поради естеството на фиксираната им природа, е много трудно. Повечето от тях напредват на вълни, когато в галактиката се отвори прозорец за Игра от естеството на земната такава. Всъщност много от нас са бивши рептилии, защото сме били част именно от тази схема. Тъй като рептилиите са най-старата раса в галактиката, те считат себе си за вид превъзхождащ другите такива, което от тяхна гледна точка им дава правото да властват над всичко съществуващо. За тях това е нещо толкова естествено и очевидно, че те са невероятно възмутени и дори погнусени от факта, че останалите същества в този сектор не разпознават това като абсолютна истина и не им придават автоматично монархичен статус. Рептилиите са покорили безброй звездни системи и са изменили генетично повечето от формите на живот, на които са попаднали. Разбира се, най-голямо струпване на рептилии има на Минтака и Ригел, но тези същества имат начин да поддържат относително абсолютен контрол навсякъде, където са били (те пътуват из нашата галактика от минимум 4 милиарда години) и за това вече бе говорено. Както виждате, говорим за доста мъглива тема като цяло и задълбочаването в нея няма особено голям смисъл за нас хората. Идеята зад коментара ни в тази точка към I-ва глава е да обясним нещо принципно, което ще ни помогне за разбирането и на други аспекти на реалността, отколкото да навлизаме в конкретика. А именно - че без съзнание няма самостоятелно „еволюираща" материя. Империята Орион има и ще продължава да има голяма роля в еволюцията на нашето собствено съзнание и макар да възприемаме действията й като доста негативни, то всичко има своето неутрално значение и място в по-голямата картина. За да спрем да се (само)обусловяваме, най-мъдро ще е да отворим съзнанието си и да възприемем собственото си положение като възможност, а не като впримченост. “Да отворим съзнанието" си също така е съвет, който ще ни помогне особено много за балансираното разбиране на следващата точка в следговора, която ще бъде и най-противоречивата и провокираща в цялата книга. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|