Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Мъжкото и женското „начало" като архетипи в универсален план
Изтегляне 4 Mb.
|
| 3.1.1
Мъжкото и женското „начало" като архетипи в универсален план На това равнище на реалността идентифицирането с Ин и Ян е почти неизбежно, освен в случаите, когато Духа е взел надмощие над дуалната дисперсия и вече разбира естеството на истинския „излъчен сигнал", който „антените" на съзнанието „декодират" на ниво проявление в трета плътност като две различни неща. Това създава парадокси и солидно усещане за бинарно-базирана вселена, в която има само един верен отговор, само едно правилно решение, само едно проявление в зависимост от пола и само една посока, в която съзнанието да тече, защото има две полярности, а съществата във вселената обикновено избират само една от двете по собствен избор. Надяваме се забелязвате, че не говорим просто за човека и човечеството, а за съзнанията, опериращи на дуалната плоскост по принцип. Това създава обособяване и отхвърляне. Защото да поемеш по единия път, неотменно означава да игнорираш другия все под някаква форма, което вече не е цялостно преживяване на ниво личност. Това създава условия за откъсване от първоначалния сигнал, защото съзнанието започва да се съсредоточава само в едно от неговите проявления. С „времето" персонифицираните от нас условно като „Ин" и „Ян" (за нуждите на този текст), започнали да се „втвърдяват" все повече. В трета плътност Ин ставал все повече Ин, а Ян все повече Ян. Архетипно това намира своето проявление в разделението на половете и при хора, и при извънземни. Мъжките и женските фрагментации съществуват само във физическите реалности, където функционираме според дуалната матрица. Затова винаги, когато четете това, трябва да помните, че половете са нещо характерно за трета плътност. Вашият Дух е И мъж, И жена, защото той е част от Източника, който е неутрално и безполово Съзнание. Половете не съществуват в по-високите плътности. Много религии ни учат, че след края на физическата ни инкарнация ние продължаваме да съществуваме като своя пол на духовно ниво. Това е умишлена дезинформация, за да може незрелите духове да продължават да се идентифицират със своето тяло в астралния свят, което пък служи на други цели (върху които няма да се спираме сега, защото не е моментът за това). Веднъж обособени, мъжкото и женското тяло (отново - не само в човешки контекст) започнали да създават условия за различни преживявания, защото се превърнали в инструмент на различни функции, точно както Ин и Ян имат различни характеристики, но са част от общ поток. Една основна черта на Полярностите е, че всяка една от тях иска да доминира над другата, защото смята, че е по-близко до Източника (забравяйки, че са само негово проявление). Това е нещо като „дефект" в трета плътност, където Ин и Ян, в лицето на техните физически отражения, много често забравят, че са взаимнозависими един от друг и не могат да съществуват поотделно, а само заедно или напълно смесени едно в друго, без установени граници (което е истински Баланс). Парадоксът в този антагонизъм, който виждаме, проявен на ниво съзнание е, че мъжът и жената искали доминация за своя вид и тип мисловни модели, но те неизменно проявявали аспекти от тези, които охарактеризират противоположния пол. Ако се запознаете с архетипните проявления зад Ин и Ян и след това направите повторен прочит на настоящата книга, ще можете да откриете такова женско заимстване при водещия мъжки принцип в лицето на Империята Сириус, и аналогичното проявление на много Ян-черти в Империята Орион. Макар и парадоксално за тези същества, няма нищо по-логично от именно това стечение на обстоятелствата, защото ние сме проводник и на двата типа енергия и не можем да функционираме пълноценно само едноканално (което не пречи на много видове съзнания да продължават да опитват). Няма ден без нощ, няма разбиране за светлина, без разбиране за мрак и т.н. - наясно сте с идеята. Ако трябва да прехвърлим нещата на земна плоскост, всеки Висш Аз участващ в земната Игра има инкарнации както на мъж, така и на жена. По правило не се запазват съзнателни спомени за тях. За да се предотврати прекалено силно отъждествяване на индивида с настоящия му пол, на дадени нива в мъжа има вътрешна идентификация с женственост. Това олицетворение на женственост в мъжкото е истинското проявление на това, което Юнг нарича „анима". Следователно тази анима в мъжа е духовното усещане и идентификация с всички женски инкарнации, които има този Висш Аз в момента. В нея се съдържа познанието за „женското начало" (Ин) на мъжа и интуитивното разбиране за всички женски качества, с които е надарена личността в тяло. Следователно анимата е важна защита, която предотвратява прекомерното отъждествяване на мъжа с културните мъжки характеристики, наложени от настоящето му минало, среда и образование. Анимата служи не само като личен, но и като масов цивилизационен „прекъсвач". Тя смекчава силните агресивни наклонности и служи като мост, както при комуникацията с жени в семейните връзки, така и при комуникацията, що се отнася до изкуството и вербализацията. Това е една от причините мъжът понякога да сънува себе си като жена. Конкретният начин, по който го прави, може да му каже много за собствените му инкарнационни избори като Висш Аз, в които личността е жена. Мъжествеността и женствеността очевидно не са противоположности, а сливащи се тенденции. Жрицата, майката, младата вещица, съпругата, старата мъдра жена - всичко това са архетипи, просто защото те са „коренни елементи", които символично изобразяват различни видове женски качества и различни видове женски животи, които се изживяват от Висш Аз чрез настоящо инкарнационно тяло на мъж (примерно). Жените (преди 19 век) обаче, нямат нужда да им се напомня за тяхната женственост, за да не се отъждествяват прекалено с настоящия си пол. Затова пък съществува онова, което Юнг е нарекъл „анимус", или скритото мъжко начало в жената. То представлява мъжките животи, в които участва Висшия Аз - младо момче, свещеник, агресивен „мъж от джунглата", мъдър старец. Те са типажи, изобразяващи по общ и символичен начин мъжки животи, живени от днешни жени. Следователно жените могат да научат много за инкарнационното си настояще като мъже, като изучават сънищата, в които се появяват тези типажи или в които те самите се появяват като мъже. Имаме достъп до всичко това чрез нашето подсъзнание. Истинското подсъзнание обаче, не е подсъзнателно. Напротив, то е толкова истински и неописуемо съзнателно, че ври и кипи. Животът, който познаваме, е само една от многото области, в които то е съзнателно. Нашата реалност съществува в една конкретна сфера на дейност, в която агресивните качества, характеристиките, които ни карат да правим този тласък навън, са крайно необходими, за да предотвратят завръщането към безкрайните възможности, от които тъкмо сме излезли. Но ние черпим силата и креативността си от тези подсъзнателни възможности и този крехък и същевременно мощен тип индивидуално съзнание, което имаме. Двуполовото разделение е било прието като възможност, за да се отделят и балансират тези изключително необходими, но привидно противоположни склонности. Само начинаещото съзнание се нуждае от този тип контрол. Следователно анимата и анимусът са заложени дълбоко с техните необходими взаимно допълващи се, но привидно противоположни наклонности и са изключително важни за поддържането на самата природа на нашето човешко съзнание. В нелепия си опит да се диференцират колкото се може повече един от друг обаче, те започват и да крадат собствените си характеристики. Така например, широко разпространен мит-заемка е, че жената е тази, която дарява с живот и е самият негов източник. Това е погрешно. Мъжът е този, който дарява живота и го прави възможен. Той е Ян, той е отдаващият, оживотворяващ принцип. Всеки един сперматозоид е жив за себе си, когато напуска мъжа (активно Ян-начало). Всички те търсят женската яйцеклетка, тъй като тя е матрицата, необходима на сперматозоида, за да развие живота. Яйцеклетката е сбор от материя. Тя няма живот сама по себе си. Тя е среда (пасивно Ин-начало).150 Жената износва живота, тя не го създава. Това е много важна разлика на архетипно ниво свързана с Ин и Ян, която човек трябва да разбере, абстрахирайки се от пола си, ако иска да схване по-дълбоките енергийни шаблони на дуалната реалност. Това не е твърдение, което се опитва да принизи жената и нейната роля, както не е и нашето субективно философско-езотерично мнение за нещата. Това е наука, стара колкото света и е просто начинът, по който са устроени телата и енергийните ни системи. На който не му харесва - има проблем със самото естество на реалността. Всичко това е един много добър пример за заемка, която не се разбира масово. И двата пола имат равна по важност роля в създаването на нов живот, но имат различна функция. Това не е състезание. На Земята (Ин) не може да вирее нищо без Слънце (Ян). То е причината тук да има живот, защото то е неговият носител. В същото време, ако нямаше Земя, която да бъде среда за този живот - щяхме да имаме просто Ян, който не служи за нищо. Именно затова те винаги вървят заедно, защото са безсмислени един без друг, понеже са част от Цялото. Митът за жената, която дарява живот обаче, служи на рептилоидното съзнание, което е социално доминирано от женските индивиди. Поддържането на женския пол като център на тяхната култура, е нещо повече от необходимо. Понеже мъжкият принцип е отговорен за създаването, именно това е и архетипната причина, поради която единият аспект на сирианците, в който те са се специализирали на галактическо ниво, е да създават нови раси151. На тази база, създаденото вече започва да вирее в насадената орионска култура, която е от женски принцип. Отново - създател на живот (мъжко начало в лицето на Империята Сириус) и среда (женско начало в лицето на Империята Орион). Виждаме как вселенските мисловни модели, характеризиращи Ин и Ян на микрокосмическо ниво, се манифестират като архетипи на равнище макрокосмос в контекста на различните космически раси. Изяснихме още няколко основни аспекта на разделението и факта, че то не може да бъде отново цялостно, ако не се самоинтегрира. Привидният конфликт между Ин и Ян е само репер за тяхното сътрудничество, което колкото и да бъде отричано, не може да бъде избегнато. Разбрахме и че характеристиките на двете Полярности се изразяват една друга качествено под скритата форма на „заемка", защото те не са сами по себе си. Жената претендира да е създателят на живота, защото на коренно равнище, тя е както Ин, така и Ян, който е създателят - тя не може да отрече собствената си същност и обвързаност. Тъй като Ин не може да съществува без Ян, този аспект започва да отразява някои негови качества и ги приема за свои, което не е правилно, но в същото време не е и напълно погрешно, защото те са взаимосвързани и да няма такова идентифициране би било нелогично на много равнища. Разбира се, бе даден единичен пример за едната полярност, но подобни могат да бъдат дадени и в обратната посока. Нека сега преминем към следващия основен аспект, чието постепенно разгръщане ще ни заведе право на въпроса, който ни интересува в тази така основна точка. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|