Глобализация на човешкото съзнание

І. УВОД

1. Същност

2. Тенденции

ІІІ. НОВО СЪЗНАНИЕ

1. Нива на реалност

2. Промяна на човешкото мислене

3. Нова научна парадигма

ІV. ГЛОБАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ ИЛИ ТРЕТАТА ВЪЛНА

1. Глобализация на технологиите

2. Инфосфера

3. Психосфера

3.1 Глобална мрежа

3.2 Персонификация

V. СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ. ЗА И ПРОТИВ

1. Реалност в параметри и видими явления

2. Човешката страна на социално-политическата глобализация

3. Нова социална парадигма

VІ. ГЛОБАЛНА НАУКА

1. 
   Интердисциплинарност и трансдисциплинарност
   
2. 
   Синергетика
   

1. 
   Интеграция и диференциация
   
2. 
   Надиндивидуалност на културната парадигма. Универсални архетипни ценности.
   

ІХ. НООСФЕРА

Х. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ХІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

"Човекът е мярката за всички неща, за тези, които са ,че са и за онези, коите не са ,че не са."

Протагор ¹

В продължение на хиляди години човекът се е вълнувал преди всичко да осигури материални блага за съществуването си, както и да обмени информация със събратята си, за да опознае света, който го заобикаля отвън и отвътре. Но никога както днес, такъв обем от информация е на разположение на толкова голям брой от населението на Земята. Много често чуваме фразата, че Земята е едно " голямо село". През 1964 г. Маршал Маклуън привлече вниманието на учените, занимаващи се с проблемите на комуникациите и общуването, като публикува своя труд "Understanding Mediа"². Тази публикация предизвика голямо раздвижване не само сред академичните среди, но и сред обикновените хора с описанието на един феномен, който всички признават като характеризиращ края на века: явното скъсяване на разстоянията и световната интеграция, на основата на телекомуникациите: " След три хиляди години на експлозия, породена от механични и фрагментарни технологии западният свят преживява имплозия. През ерата на механиката, ние разширихме нашето тяло в пространството. Днес, след един век на електрическа технология, сме разпростряли нашата централна нервна система като мрежа върху цялото земно кълбо, преодолявайки така пространството и времето, поне в рамките на нашата планета. Бързо се приближаваме към крайната фаза на разширенията на човека: технологичната симулация на съзнанието. През този етап творческият процес на съзнанието ще се разшири колективно върху човешкото общество, както разширихме с различни средства нашите чувства и нашата нервна система."

В последствие много от становищата на Маклуън бяха оборени, но не и това за превръщането на света в едно планетарно село. В резултат на новите идеи се роди една значителна трилогия на Алвин Тофлър, в която той прави задълбочено изследване на културните промени, които изживяваме днес. Това са "Шок от бъдещето"³, "Третата вълна"⁴ и "Смяната на властта" ⁵.

Чуха се гласове като този на Едгар Морен⁶ за организацията и парадигмата за сложността, на Умберто Матурана⁷ за самоорганизацията и самопроизвеждащия се жив разум, на Фритьоф Капра за единството между наука и човешко самосъзнание, на Джеймс Лавлок ⁹ и неговата "теория Гея". "Намираме се в много въодушевяващ момент от историята, може би повратна точка", казва Иля Пригожин ¹⁰, Нобелов лауреат за 1977 г. за теорията му върху ролята на стреса, хаоса и безпорядък в

природата и в обществото, които могат да ни изведат до нов, по-висш ред. Заговориха и гласове от миналото като този на Пиер Тейяр дьо Шарден ¹¹ за точката Омега, в която се събират в затягащи се спирали всички нива от развитието на космоса.

Макар че публикациите на Маклуън станаха най-дискутираните, вниманието бе насочено към темите за средствата за комуникации като разширение на нашите сетива и на нашата нервна система. Но почти никой не обърна внимание на темата за разширяването на нашето съзнание като "финална фаза на разширяването на човека". Ако се върнем към Пиер Тейяр дьо Шарден ще открием, че тази идея не е нова. Нито идеята за имплозията, нито за новия тип съзнание са му били чужди.

През 1931 г. той написва "Човешката енергия" където казва: " Човешките приливи и отливи заляха всичко. Земята окончателно е обгърната от духа. Под постоянно ускоряващия се прогрес на средствата за въздушни и етерни комуникации, тя започна да се вижда с просто око, докато се превърне в смешно малко пространство. Паралелно с това географско смаляване /най-впечатляващо и бързо/, светът явно претърпява и други видове смалявания в резултат на непрекъснатите ни изследвания".

Идеята за развитието на едно универсално съзнание, надхвърлящо натрупването на индивидуалните съзнания, е централна концепция във философията на Тейяр дьо Шарден.: "Елементарните човешки енергии не действат в безпорядък, по капризите на статистическите закони... Те се стремят да насочат своите индивидуални лъчения към единна пулсация, т.е. да създадат едно организирано единство."¹³

Цялото човечество преживява дълбока криза. Съвременните общества се сблъскват със сложна проблематика, която застрашава оцеляването на човешкия вид и на неговите организации на живот. Научно-технологичната революция, икономическата глобализация, политическите регионализации, проблемите в енергийния, хранителния и здравния сектор, замърсяването на околната среда и изчерпването на природните ресурси изглежда са надхвърлили нашите възможности. Или поне не могат да бъдат решени с досегашните средства и начини на мислене. Заговори се за нова парадигма, за нов поглед към действителността и мястото на човека в нея. Или както казва Умберто Матурана ¹⁴, че "не може да се говори за дадена реалност, отделна от човека". Човешкият опит е основа за описанието на реалността. Колективната еволюция на човешката психика води до промените в познанията за заобикалящия ни свят, които от своя страна пораждат промените в човешката психика. Все по-често употребяваме понятието глобализация във всички сфери на нашия живот, но всъщност това е все по-ускоряващата се и непрекъснато променяща се колективна картина на нашето общество, на нашия свят, на човечеството като цяло в съзнанието на съвременния човек. Докато пиша тези редове, тази картина вече се е променила. Единственият шанс да оцелеем в тази все по-забързваща и усъвършенстваща се промяна е да се променяме и ние в същото темпо, да адаптираме нашето мислене съобразно новата
заобикаляща ни среда. Или по-скоро, да адаптираме нашата душевност към новата картина за света, която ни поднася глобализираното съзнание на съвременното човечество.

Изживяваме момент, в който все повече осъзнаваме, че изследването на всеки един аспект от човешкия опит трябва да бъде многостранен. Все по-ясно разбираме, че човешкият ум не може да съществува без мозък, но също така не може да съществува без семейни, социални, родови, етнически, расови и др. традиции, че разумът съществува единствено въплътен в тела и култури, а физическият свят е свят, разбираем единствено от биологични и културни същества.

В усилието ни да разберем физическия, биологическия и културния свят, в който съществуваме, все повече откриваме самите себе си и разчитаме все повече на себе си. Светът ще става по-етичен само ако ние желаем да вървим в тази посока. Заложени са на карта нашата отговорност и нашата съдба .

ІІ. СЪЩНОСТ И ТЕНДЕНЦИИ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

1.СЪЩНОСТ

Зигмунд Бауман¹⁵ в своята книга "Глобализацията" дава следната характеристика за това толкова често употребявано понятие: " Всички говорят за "глобализацията"; широко употребявана дума, бързо превърната в лозунг, в магическо заклинание, в шперц, за който се смята, че отключва вратите към всички настоящи и бъдещи мистерии. За някои “Глобализацията” е това, което сме задължени да правим, ако искаме да бъдем щастливи; за други "глобализацията" е неподатливата участ на света, необратим процес; тя е също процес, който засяга всички ни в една и съща степен и по един и същ начин. Ние всички сме в процес на "глобализиране" - а да бъдем "глобализирани", означава приблизително едно и също за всички "глобализирани"."

По мнението на някои автори глобализацията не е нещо ново. Попълването на световната географска карта, след откриването на Америка, бележи началото на този процес. Освен това търговията никога не се е бояла от разстоянията. Нека си припомним пътя на коприната или за пътешествията на Марко Поло. Търговията, развила се през деветнадесети век и началото на двадесети наистина заслужава да бъде наречена глобална. Но аткуалното ниво и темп на този динамичен процес се извършват в областта на технологиите, икономиката, културата, държавната структура и най-вече в човешкото съзнание.

да наблюдава в един и същи миг една и съща програма или едно и също излъчване, като например първата стъпка на човек на луната или първата атомна бомба.

Глобализацията представлява сложен и необратим процес, породен не само от интернационализирането на пазарите, на информацията и на техническия прогрес, а също така от универсализирането на екологичните изисквания, на човешките права и др., които водят до икономическата глобализация. Освен това_, с размиването на границите, обществата не са така затворени в пространството на властта и националните държави, а са отворени за връзки с многобройните транснационални организации. По този начин класическите концепции за общество, нация, суверинитет и държава, наследени от модернизма, се обезмислят в процеса на глобализация. От друга страна, глобализацията изисква нарастваща регионализация, макрорегионализация, което предполага един процес на денационализиране, в който националните държави виждат заплаха за своя суверинитет в политически, социален, културен и икономически план. Касае се за процес на централизиране_, в който няма място за локални решения, нито за изолирани действия, а отговорите трябва да се постигат в сътрудничество и по пътя на преговорите на глобално ниво. В същото време глобализацията предполага микрорегионализация. Докато социалните и икономическите пространства се глобализират, електронизират, дигитализират и сателизират, психологическите и политическите пространства се пулверизират, за да идентифицират човека с неговия дом и да го накарат да се почувства все по-близък до сънародниците си, до вярата, културата и езика на неговия етнос. За разлика от това, което става в глобален мащаб, където деперсонализираните трансакции отслабват социалните стойности, на местно ниво тези стойности стават все по-ценни за човека. Глобализацията придава особено значение на всичко малко и локално. Така, всяко социално, регионално или национално ниво има своя собствена култура. Но вместо да стои затворена в себе си, тя съхранява локалното в един процес на отваряне към света с разбиране на глобалното, без да се претопява в него. В теорията за комплексност това се нарича холистичен принцип, съгласно който всеки елемент зависи от цялото и всички елементи са взаимосвързани. Човекът зависи от социалната среда, както дървото от

екологията на гората и обратно. Следователно трябва да разглеждаме глобализацията като многостранен и многопластов процес, включващ всички параметри на живота / технология, култура, екология, човешки права, пазари.../, които да се разглеждат и разрешават в тяхната взаимозависимост, в един динамичен процес.

Настоящите условия на глобализацията включват големи възможности за експанзия на познанието, за обмен на постиженията в науката, за опознаването на различните култури. Но в същото време тя предполага и много големи рискове.

Тримата най-големи мултимилионери на света притежават повече богатства от 600 милиона жители на най-бедните държави в света.

може да си позволи изнудването и манипулирането на политици, бизнесмени съдилища и полиция и с това да заздрави още повече своите позиции.

Но ситуацията днес повече плаши, отколкото радва. Ганди¹⁷ казва следното: "Не желая къщата ми да е оградена с висока стена, а прозорците зазидани. Искам културите от всички земи свободно да се разпространяват в нея. Но не желая нито една да ме завладява." Културният поток днес върви от богатите към бедните страни. Културният капитал представлява един от най-динамичните в икономиката на развитите страни. Най-голямата индустрия на САЩ не е самолетостроенето нито автомобилостроенето, а развлекателната. Само за 1997 г. филмите на Холивуд донесоха печалба от 30 милиарда долара в целия свят. Сателитните комуникационни технологии се превърнаха в мощно средство в световен мащаб. Американските филми могат да се видят и в най-затънтените селища по света. "Тази инвазия на чужда култура може да застраши културното разнообразие и заплашва хората да изгубят своята културна идентичност. Местните и национални автентични култури трябва да бъдат защитени, за да могат да процъфтяват сред чуждите култури."

Процесът на глобализация предполага дълбоки промени, засягащи мирогледа, ценностната система и научните принципи на човешкото съзнание, които изискват нови модели, методи и стратегии за организиране на човешката еволюция. Политическите, социалните, икономическите и културните дейности, които обхващат земята, освен че налагат взаимодействие между държавите, образуващи световната общност, оказват значително влияние върху индивидите, като пораждат мащабни съотношения, надхвърлящи локалните връзки, като генерират засилващи се флуктуации, завладяват глобалната система и пораждат турбулентности, които не могат да бъдат овладяни със стратегиите на линейното мислене. Ерата на сложността представлява сега благоприятната среда за появата на нова научна законност на нелинейното мислене, което работи с неравновесни системи, податливи единствено на глобално описание, съгласно теорията на хаоса.
3.ТЕНДЕНЦИИ В ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Понятията "глобален" и "глобализация" започват да се употребяват в бизнес дисциплините в Университетите в Харвард, Колумбия, Станфорд и др. в САЩ, в началото на осемдесетте години. Оттам започват да се разпространяват в публикации на тези учебни заведения и в англоезичната икономическа и финансова преса. Днес глобализацията обхваща всички сфери на нашия живот.

Съществуват множество определения за глобализация. Болшинството считат, че глобализацията е само продължение на тенденцията от последните петдесет години към по-голяма международна икономическа интеграция. Разликата днес е в това, че пазарите са по-големи, по-сложни и взаимосвързани както никога до сега. Други автори определят глобализацията като нова фаза на интернационализиране на пазарите, което поставя във взаимна зависимост компаниите и нациите в несравнимо по-високо ниво на сложност от когато и да било. От тази гледна точка, глобализацията се приема като една трета фаза в процеса на интернационализиране на пазарите, която започва от осемдесетте години насам.

Свободното движение на капитали не е нова в нашата история, както и съществуването на транснационални компании. Още в края на деветнадесети век съществува свободно движение на капитали , а международния пазар е завладян от малко английски компании. Над тази ясна и проста схема изплува сложната плетеница от взаимодействия, която все по-трудно може да се обхване от погледа на отделния човек. Новото е растящата либерализация на икономиката, в която основна роля играят три действащи фактора: Международната организация за търговия, Международния валутен фонд и Световната Банка. Новото е и огромните мащаби на движение на стоки и капитали, сложните технологии за трансфер на капитали и информация, концентрираната икономическа власт на големите корпорации и накрая мощната конкуренция за повишаване на производителността и намаляване на разходите за производство.

Днес, глобалната търговия възлиза на 6 билиона годишно. Между 37 000 и 40 000 транснационални компании контролират 80 % от световната търговия. Близо 75 % от тази търговия се извършва между смесени предприятия, а 50 % се търгува между САЩ, Япония и Европейския съюз, където е концентрирано едва 15 % от населението на света, а предприятията произвеждат 75 % от световния брутен продукт.

Капиталът се придвижва в такива количества и с такава скорост, които само преди няколко десетилетия са били немислими. През 1996 г. например, инвестирането на частен капитал в развиващите се страни достига рекордната сума от 235 милиарда щ. долара или пет пъти повече от 1990 г. През 1992 г. финансовите активи възлизат на 35 трилиона, а валутните трансакции са 50 пъти повече от движението на стоки и услуги.

По отношение на миграцията цифрите са много скромни в сравнение с тези от преди сто години, като се има предвид строгите ограничителни разпоредби. В края на миналия век в САЩ емигрират около един милион шведи. Днес този процес изглежда по различен начин.

Технологичният напредък позволи да се върви към непрекъснато снижаване на разходите за производство и повишаване на качеството и производителността. Това отприщи един агресивен процес на сливания, на покупко-продажба на предприятия и образуване на производствени гиганти, които да отговорят на изискванията за икономичност и за нов вид трудови отношения, основани на схемата за гъвкавост на пазара за работна ръка.

Прогресът в технологиите и съвременните комуникации е една от основните характеристики на съвременния процес на глобализация. Тази технология не само позволява по-бързи, сигурни и географски неограничени комуникации, но снижи значително и тяхната цена. Това твърде много стабилизира качеството и достъпността на информацията за цялото общество.

ІІІ.НОВО СЪЗНАНИЕ

1. НИВА НА РЕАЛНОСТ

Изследвайки в перспектива историята на вселената, така както е представена в стандартния космологичен модел, може да се стигне до извода, че множество нива на реалност са се появили последователно и са се наслагали едно върху друго от Големия Взрив до появата на съвременния човек: квантово, класическо физично, биологично, психично, социално и т.н. нива. Съгласно теорията, преди петнадесет милиарда години вселената е била съставена само от кванти - частици и античастици /кварки, протони, неутрони, фотони и др./ и тъй като частиците се оказали малко повече от античастиците, само първите оцелели. Това квантово ниво и законите, които го управляват стоят в основата на вселената; върху него се наслагват всички останали нива на реалност, от него зависят всички напреднали технологии, залегнали в нашата цивилизация.

След тази кратка, чисто квантова фаза, вселената се организирала в космически единици - звезди, галактики и т.н. и се появило класическото физическо ниво, което се подчинява на законите на Нютон. До квантовата революция физиката изследва и обяснява само това ниво на реалност.

Нивото на биологическа реалност, открито единствено на земята, се появява преди около 3,8 милиарда години. Състои се от всички живи единици, от бактериите до човека. Макар и да се основава на предходните две нива и техните закони, то е подчинено на свои специфични закони. С времето еволюира. След едноклетъчните идват многоклетъчните . При живите организми без нервна система, взаимодействието с околната среда става посредством чувствителни рецептори чрез молекулярни сигнали за температура, светлина и др. Когато се появяват

сетивните органи в нервната система на многоклетъчните животни, отношенията с околната среда се променят коренно. Появява се ново ниво на реалност, това на перцептивната психика. Всъщност сетивните органи не са прости рецептори, а декодери, които превръщат различните нива на енергия / светлинна, звукова, термична и др./ в невронални послания, които мозъкът от своя страна превръща в съзнателни визуални, звукови и т.н. картини. Сборът от тези представи е специфично ниво на реалност , защото те са нови същности, творения на дух-мозък. Така, животните, притежаващи сетивни органи си създават представа за света, която се променя при различните видове. Цветовете, например, не съществуват в природата. Те са само електромагнитни лъчи с различна дължина на вълната , които се поглъщат или отразяват от предметите. Животното, умеещо да изгражда представи, създава цвета. Същото се отнася за звуците, миризмите и т.н.

От определен еволюционен стадий чувствата вариращи от болка или недоволство до върховни удоволствия са били свързани с тази нова реалност на ментални картини, родени от перцепцията. В процеса на еволюцията, централната нервна система и психичността се усложняват, особено при гръбначните. От прости автоматични реакции се стига до сложни процеси за решаване на задачи, свързани с нуждите, чувствата, спомените и възприятието на околната среда.

Накрая, едно последно психично ниво, това на разсъжденията изплува при Homo Sapiens с появата на говора. Благодарение на езика и разсъдъка човекът получава възможността да създава културни и социални реалности, които се опират на долните нива и се подчиняват на свои специфични закони. Други нива на реалност са тези, в които се развиват взаимоотношенията между самите живи същества, между живите същества и тяхната физическа среда. Пиер Тейяр дьо Шарден¹⁸ нарича тези нива на реалност биосфера и ноосфера. Л. Берталанфи развива своята теория за общите системи ¹⁹ . В наши дни С. Алегр ²⁰ представя земята и нейната повърхност затворена в наслагващи се сфери, които си взаимодействат непрекъснато: атмосфера, хидросфера, литосфера и биосфера, които са едновременно "резервоари", обменящи материя и енергия и които образуват една единна екосфера, чието динамично равновесие е нарушено от ноосферата.

Микрофизичният преход е особено смущаващ, защото законите и особеностите, които характеризират квантовото ниво, изглеждат несъвместими с тези на класическото физично ниво. Много учени се опитват да създадат една единна теория, която да обясни с едни и същи закони тези две нива.

Преходът от физическо към биологическо ниво също е бяло поле. Трябва да признаем, че между най-сложните клетки, открити в природата и едноклетъчния живот - бактерията, лежи безкрайно пространство. Не може да се обясни как се е появила, носител на радикално нови качества, които ще останат общи с другите живи същества. Колкото до прехода от невроналната дейност от електрохимическо естество към съзнателната психическа дейност, сътворяваща представи и чувства, то той си остава загадка.

Ако знаем как се извършва прехода от едно към друго ниво на реалност, можем да интегрираме локалното в глобалното. Науката щеше да бъде завършена, но този край е също така илюзорен, както и този на историята.

Ако всички системи, от физическите, биологическите до антропосоциалните, се крепят едни на други, тогава смисълът на тяхното съществуване ще зависи отчасти от този на компонентите на долното ниво. Всъщност обаче, всяка обгръщаща система поражда появата на нови качества, които нямат нищо общо с тези на долното ниво. Пърсиг²¹ пише: "неяснотата обаче се премахва, ако ценностите се подредят по еволюционни равнища. Ценността, която осигурява целостта на водната чаша, е неорганичен ценностен модел. Ценността в основата на единството на нацията е обществен ценностен модел. Те са съвършенно различни, защото се намират на различни еволюционни равнища. Различават се и от биологичния модел, който кара и най-скептично настроеният интелектуалец да се дръпне от горещата печка. Моделите нямат нищо общо, ако не се смята историческия еволюционен процес, който ги е създал. Но това е процес на ценностна еволюция."

Кен Уилбър²² в "Кратка история на всичко" пише: " Артур Кьостлер създаде термина "холон", за да обозначи даденост, която сама по себе си е цяло и същевременно е част от някакво друго цяло. И ако започнете да изследвате отблизо нещата и процесите, които действително същестувават, скоро ще стане очевидно, че те не са просто цялости, а са също и части на нещо друго. Те са цяло/части, или холони."

"Например целият атом е част от цяла молекула, цялата молекула е част от цялата клетка, а цялата клетка е част от целия организъм и т.н. Всяка от тези дадености не е нито цяло, нито част, а цяло/част, т.е. холон."

" И тезата е, че всичко по принцип е холон от един или друг вид. От две хиляди години съществува философска препирня между атомистите и холистите: кое в крайна сметка е реално: цялото или частта? Отговорът е "нито едното, нито другото". Или и двете, ако така предпочитате. Има само цяло/части във всички посоки: по целия път нагоре и по целия път надолу."

В края на 1993 г. руският учен Г. И. Шипов²³ публикува монографията "Теория на физическия вакуум". Физическият вакуум представлява материална среда, равномерно запълваща цялото пространство, с квантова структура, която не може да се наблюдава при невъзбудено състояние. Това е основната тъкан, върху която изплуват едно след друго всички следващи нива на реалност. Торсионните полета, като пето фундаментално взаимодействие в космоса, са носители на

информацията, която се предава мигновенно и без разход на енергия. Човешкото съзнание е висша форма на развитие на творящата информация. Според Пърсиг ²⁴ : "Съзнанието се съдържа в статичните неорганични модели, а материята - в статичните интелектуални модели. И двете са напълно самостоятелни еволюционни равнища на статични ценностни модели и като такива едното може да се вмества в другото без противоречия." Всъщност нивата на реалност се управляват от най-сложно организираното разумно ниво, това на колективното съзнание, което индивидуалния разум няма капацитет да обхване и до което може да достигне частично, в моменти на научно, творческо или мистично вдъхновение.

2. ПРОМЯНА НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

Това е видимата страна на глобализацията или онова друго ниво на реалност, сътворена от колективната икономическата мисъл на критична маса от човечеството.

Това ни напомня за Дейвид Бьом²⁵ и неговия скрит порядък във вселената, за себеповтарящата се природа на Варела²⁶ и Матурана²⁷. Еволюцията, била тя физическа, биологическа или психо-социална, е флуктуационен процес, чрез който постоянно се извлича, интегрира и подрежда все повече и повече информация от скрития към открития порядък на живота. При тази растяща сложност се провокира проява от по-висш порядък, поява на нови качества, които не са съществували в отделните елементи. Или цялото е повече от сумата на частите. Това ново качество не може да бъде разглеждано на части. Така нивата на реалност изплуват едно над друга, раждат нови качества, различни от качествата на елементите. Човекът, сам по себе си представлява сложна самоорганизираща се отворена система, в която се отразяват всички нива на реалност във вселената, от квантовата до ноосферната. Съзнанието на отделния човек остава някъде по средата в тази йерархия. Всички нива над него, които са продукт на разума, езика и социалния живот, стават все по-сложни и необхватни за неговото линейно мислене. За отделният човек става все по-трудно да осмисли и проуемее бурните еволюционни процеси в света и да преодолее чувството за обърканост и фатализъм. "Шокът от бъдещето е явление, което се развива във времето, той е продукт на ускореното нарастване на степента на промяна в обществото. Той възниква от наслагването на една нова култура върху

старата. Той представлява шок от собственото ни общество."²⁸ .

Съзнанието като колективна изява е социален продукт и като такъв е по-висша реалност от индивидуалните съзнания. Негови творения са социалната система, културата, икономиката, политиката, информационната система, биосферата, ноосферата и т.н. Всеки елемент има видима страна, която отделната личност може да улови, но тя не винаги отразява точно процесите в тази по-висша реалност. В повечето случаи човек е склонен с линейно-рационалната си половина да вижда негативните страни на промените, да рисува апокалиптична картина за бъдещето

или по-точно казано да възприема единствено разпадащата се плоскост на ентропията в еволюционния процес на живота. Другата, нелинейно и пространствено мислеща половина може да възприеме по-глобално сложната реалност, да разграничи нивата на реалност и да намери равновесното си положение в този еволюционен процес.

Процесите на глобализация могат да се групират в две основни категории:

1. Глобализация на отношенията / технологии, екология, икономика,

- създаването на световен финасов пазар;

- процъфтяването на държави-износителки;

- валутно координиране между индустриалните държави;

- край на студената война;

- обединяване на производителите на суровини;

- засилване на регионализма;

- разединяване между валутните котировки и международната

търговия;

- парников ефект;

- изтъняване на озоновия слой и киселинни дъждове;

2. Информатизация на обществата;

- промишлен кръговрат / производствени системи/

складове/

- компютаризирано разпределение/;

- микроминиатюризация,която позволява създаване на

"интелигентни" продукти;

- колапс на пазарите за суровини;

- разединяване между производство и заетост.

З. НОВА НАУЧНА ПАРАДИГМА
Курт В. Керам²⁹ , автор на "Богове, гробници и учени" констатира: " Ние, хората от двадесети век, завършваме една ера в историята на човечеството, продължила пет хиляди години...Ние не сме, както предполагаше Шпенглер, в положението на Рим в началото на християнския Запад, а в положението, в което се е намирало човечеството три хиляди години преди Христа. Подобно на праисторическия човек и ние сега отваряме и виждаме един нов свят." Едгар Морен³⁰ описва досегашния и все още господстващ мироглед така: " Това заслепение е част от нашето варварство. Все още сме в праисторията на човешкия дух. Само сложното мислене ще ни позволи за цивилизоваме нашето познание."

Представата за света, която започваме да имаме през деветдесетте години, е следствие най-вече на откритията в областта на физиката, направени през 1905 г. с

теорията на относителността на Айнщайн³¹ и през двадесетте години в областта на квантовата физика. В действителност въздействието на тези постановки върху културата надвишават периода, изчислен от Шрьодингер³². Изминаха повече от деветдесет години от формулирането на теорията на относителността и шестдесет от началото на квантовата физика, но една сега започваме да осъзнаваме техния дълбок философски смисъл. През изминалия век бяха направени много открития и в други науки като палеонтология, биология, химия, които, обединени в единна визия за света и човека, могат да дадат ново съдържание и развитие на човешкото съзнание. Дадохме си сметка, че си взаимодействаме със вселената. Сложи се край на опасенията на психолози, социолози и хуманисти, че са единствените, които не могат да дадат достоверни научни резултати, защото са само наблюдатели-участници, които нарушават с намесата си принципа на обективност. Днес концепцията за наблюдател-участващ най-добре описва работата на изследователите в квантовата физика. Не можем да възприемаме като наблюдатели, отделно от една реалност, с която си взаимодействаме, а като същества, които са част от тази реалност, която нарушаваме с нашите наблюдения. Реалността съществува в нашето мислене и достига до него чрез сетивата. Възприемаме я така, защото сме такива. Ако бяхме устроени по друг начин, щяхме да я възприемаме различно. Много от квантовите физици поддържат тезата, че наличието на наблюдател е необходимо условие за съществуването на вселената . Светът живее в нашето съзнание.

Въз основа на принципа за неопределеността на немския учен Вернер Хайзенберг³³, носител на Нобелова награда по физика за 1932 г., открихме, че случайността е основно качество на вселената. Това ще рече, че статистиката е не само инструмент на социалните науки, но и на естествените науки.

Съвременният физик Дейвид Бьом³⁴ поддържа тезата за скритата реалност. Според него случайността прикрива нашето невежество за все още неоктритите от нас неща. Философът Кен Уилбър³⁵, основен представител на течението трансперсонална психология, издаде сборник мистични есета, написани от известни физици, някои от които носители на Нобелова награда. В тях те приемат за по-вероятно идеалистическото виждане на Платон³⁶ за вселената, отколкото материализма на Демокрит ³⁷. Един от тях, сър Джеймс Джин ³⁸ стига до извода, че най-добрият начин да бъде описана вселената е като я приемем като мисъл в ума на някакъв вечен дух. Друг физик, сър Артър Едингтън³⁹ заявява съвсем сериозно, че светът е изграден от "ментална материя".

Откритията на съвременната физика са съвместими с мистичното виждане на вселената, където човек констатира под формата на експеримент, че е едно цяло с нея. Това провокира някои мислители да допуснат възможността да опознаят природата от мистична перспектива, разкъсвайки , чрез единението си с вселената, дуалността между наблюдател и наблюдавано. Физици с доказан авторитет са изненадани от любопитната паралелност на техните открития и мистичните описания на реалността. Тези прилики стоят в основата на книгата "Дао на физиката" на Фритъоф Капра ⁴⁰ и "Танцът на майсторите У Ли" ⁴¹ на Гари Зукав.

В края на века се забелязва възраждане и съзнателно развитие на интуицията чрез съзерцателни техники. В управлението на бизнеса все повече нараства интереса за развитие и по-добро приложение на възможностите на дясното полукълбо на мозъка, за разгръщане творческите възможности на човека. По пътя на интуицията откриваме, че има по-кратки пътища от сензорно-рационалните, за да бъде обхваната същността на реалността в нейната сложност. Любопитно е, че изследванията в административната сфера сочат единодушно, че преуспяващите в бизнеса използват повече интуитивно-рационалните системи за вземане на решения, отколкото научните методи. Въпреки това, в образователната система не съществува програма за развитие на интуицията.

Започваме да откриваме значението на холистична, няма/безсловестна/ и на пръв поглед противоречива парадоксална логика на дясното полукълбо , която открива истини в такива безмислени фрази като "любовта е вечна, докато трае". Този начин да се възприема реалността, като се използват различни от Аристотеловата логика схеми ни доближава до древните източни мислители и до философията на Хераклит⁴³. Парадоксалната логика ни помага да навлезем в свят, където противоположностите не са в противоречие, а съществуват в реалист, където не са необходими крайни решения.

Даваме си сметка, че формулата на Айнщайн, че Е=МV2, включва в себе си една "призрачна" вселена, изградена от енергия. Тази концепция за света започва да си проправя път във всички посоки на живота, от медицината, психотерапията до космическите изследвания.

"Неделимият" атом бе разделен на множество елементарни частици, без все още да се стигнало и може би никога няма да се стигне до най-малката неделима частица. Къде отиде твърдостта на материята? Вселената се оказа изградена от енергия в непрестанен процес на съзидание и разрушение.

Английският биолог Рупърт Шелдрейк⁴⁴ стига до предположението, че природата има памет и наподобява огромен компютър, където си взаимодействаме със законите на вселената. Според Шелдрейк тези закони не са предопределени, а са нещо като навици, които се утвърждават чрез повторение и еволюират. Това той нарича морфичен резонанс. Ако се докаже тази хипотеза, би означавало, че мисълта и волята могат да въздействат върху материята и освен това, ние сме част от универсална ментална мрежа. Тогава ние не сме обикновени пасивни субекти, а участваме активно в еволюцията на вселената.

Иля Пригожин ⁴⁵, Нобелов лауреат по химия за 1977 г. със своята теория за разсеяните структури доказва, че нито една реалност не може да бъде разбрана, ако не бъде свързана с друга, от по-високо ниво, потенциално обхващаща долната. Интерпретира втория закон на термодинамиката с твърдението, че ентропията не винаги означава разрушение на дадена система, защото тя може да еволюира до по-висши нива. От хаоса се ражда порядъка. Създава понятието "вектор на времето" :"Времето е необратимо по принцип, резултат е от сбора на неопределени обстоятелства. То е нестабилна динамична система и играе роля на създател на

Бел ⁴⁷ доказа теоремата за нелокалните връзки в квантовата фицика и с това постави много въпроси, най-вече за ефирното информационно поле, което пронизва всички следващи нива на реалност.

В деветдесетте години на миналия век учените откриха петото фундаментално взаимодействие в космоса - информационното. Негова проява са торсионните полета, носители на информацията в финия свят. На тази основа се изгради теорията на полето, която прерастна в теория на физическия вакуум. Появи се възможност да се моделират съзнанието и мисленето във формата на торсионни полета. Последните научни изследвания показват, че съзнанието и мисленето имат материална основа под формата на единно поле. Според руският физик А. Е. Акимов⁴⁸ "изучавайки задълбочено физиката на единното поле /на физическия вакуум/ може да бъде разбрана природата на съзнанието, на мисленето и на колективния разум”. Така науката откри един нов облик на старата вселена и откри нови предизвикателства пред човешкия ум и съзнание. Смисълът на новата космовизия не е да отрие един нов свят, а да го види по нов начин, както самоидцуциращото се и непрестанно еволюиращо колективно човешко съзнание е готово да възприеме. Човешката природа е отворена за постоянни трансформации и извисявания. Тя сама открива себе си и се учи от всяко ново откритие. Или както казва Мерилин Фергюсън ⁴⁹ в "Съзаклятието на Водолея": "Новата парадигма не означава повече знание, а ново познание."