Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”

Градинската овесарка (Emberiza hortulana) обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене. Среща се и в обработваеми земи с разположени по периферията синури и храсталаци, стари лозя и други обработваеми земи, ливади и пасища с хасталаци и широколистни дървета. Гнездата са разположени най-често на земята като са прикрити от туфа трева ири друга растителност, камък или др. Не сме отбелязали гнездящи двойки, но използва терена като хранителна база.

Горската чучулига (Lullula arborea) се среща се в голяма част от страната. Обитава пасища и ливади в близост до ивици от дървета и храсти или в покрайнини на гори. Гнезди по земята, често в близост до храсти Храни се с насекоми и семена, които намира по земята. Не сме отбелязали гнездящи двойки, но използва терена като хранителна база.

С близка биология е белочелата сврачка (Lanius nubicus), която обаче е с много ниска плътност в защитената зона и е вид, включен в Червената книга на България. Не гнезди в проучвателната площ и не сме я отбелязвали на терена. Възможно е да прелита при миграции.

Гнезди по сухи припечени места и каменисти терени с рядка тревиста растителност до 500 м н.в. За зоната са отбелязани 1-9 двойки. Не гнезди в проучвателната площ и не сме я отбелязвали на терена. Не гнезди и в квадранта, където ще се извършва проучването.

Площ „Саръкая” е подходяща за източносредиземноморския вид голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). За зоната са отчетени 3-5 двойки. Територията на разпространение в България е около 6000 km². Популацията е фрагментирана и много находища са с по няколко двойки. Численост 950-1100 гнездещи двойки на 1200-1400 km² възможни за вида местообитания при средна плътност 0,8 двойки/km². Средна максимална плътност за страната е 1,6 двойки/km². Гнездото най-често се прави в драка, също на кукуч и дървовидна хвойна. Обитава сухи каменисти склонове, долини и ждрела с храстова растителност и светли ниски гори от средиземноморски тип в хълмистия и предпланинския пояс, както и по морския бряг. Не сме отчели гнезда на терена, но наличието на храсти от драка дава възможност за гнездене.

 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) е приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид. Гнезgи основно на по-горещц и cyxu места – в храсталаци на места с умерен кмита от Paliurus spiпa-christi, Rosa зр., Cгataegus тoпogiпa, Juпiperus oxycedrus, Carpiпus orieпtalis, Rubus зр. u gp. до 800 м н.в., понякога и по-високо. За зоната са отчетени до 20 двойки. Вероятен за площта вид.

Предвидените теренни дейности са силно ограничени по площ, времетраене и интензитет. Ще се засегне минимално оскъдната растителна покривка, характерна за настоящия момент. Тя ще се възстанови след рекултивацията.

За прокарването на канавите и разчистките са избрани изключително голи терени, а проучвателната кариера е върху старо кариерно гнездо, от където е добиван материал за местното население. Няма да се засегнат места, подходящи за гнездене – дървесната растителност по деретата, храстите и терени с по-плътно тревисто покритие, където наземно гнездящите птици могат да прикрият гнедата си. Времетраенето на теренните проучвателни работи е само няколко дни, заедно с рекултивацията. Ще се извърши в сухите летни месеци, когато размножителния период е отминал и птиците скитат в търсене на подходящия хранителен ресурс. В този смисъл не можем да очакваме загуба на местообитания за нито един вид, въпреки евентуалното присъствие на терена.

Ограниченият характер на геологопроучвателните работи е сравним с въздействията от селскостопанските дейности и не предполага причиняване на фрагментация на популациите на включените в предмета на опазване птици или промяна в техните качествени и количествени характеристики. Не се очакват и загуби на индивиди предвид силно подвижния характер на представителите на класа. Не се прекъсват или дори нарушават миграционни коридори.

Може да се очаква незначително обезпокояване, което няма да доведе до отдръпване на популациите.

Недопустимо е проучвателните дейности се провеждат в размножителния период защото тогава е възможно да се очаква макар и минимално отрицателно въздействие върху някои видове пойни, свързани с подобни биотопи - градинска овесарка (Emberiza hortulana), горска чучулига (Lullula arborea), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Очакваното или вероятно въздействие върху видовете птици, включени в предмета на опазване на защитена зона „крумовица”, сме определили на база представения вече статус, след проведени теренни наблюдения и отчети. Представено е в следната таблица, където то е отразено както по време на провеждането на геологопроучвателните дейности, така и по време на рекултивационните мероприятия:

2. 
   Описание и анализ на въздействието на план, програма и проект/ инвестиционно предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение.
   
   1. 
      Въздействие върху структурата на защитена зона „Родопи Източни”
      

• 
  Канави с общ обем до 400 м³ и площ 0.8 дка при стандартни дълбочина 0.5 м и широчина 0.5 м;
  
• 
  Разчистки, които ще имат спомагателна функция и ще се извършат на места, където туфите излизат на повърхността или в близост до повърхността с обща площ до 0.1 дка;
  
• 
  Пробна (проучвателна кариера) със стандартни приблизителни размери 10 х 10 х 3 метра - 0.1 дка.
  

Така теренните геологопроучвателни работи ще се извършат сумарно върху около един дка, т.е. засягат се временно и възстановимо само 0.00005% от нея.

Както изяснихме в т. 5.1. не се засягат подлежащи на опазване местообитания и местообитания и популации на видовете, включени в предмета на опазване на защитена зона „Родопи Източни”.

За дейността не се изисква смяна предназначението на земята и участъците, предмет на изработването на канави, разчистки, сондажи и проучвателна кариера незабавно ще бъдат рекултивирани.

Въздействието е напълно обратимо в рамките на срока на договора от една година, а на практика теренната работа – проучвателна и рекултивационна, заема не повече от месец.

Няма да бъде променено площното разпределение на земите, горите и водните площи в зоната, цитирано в т. 4.1. На практика терените ще бъдат със съхранено покритие и непроменено предназначение.

Сруктурнопределящите инвестиционни предложения, цитирани в Приложение №1 и обобщени в Таблици 1 и 2 в т. 2 са разпръснати в цялата територия и заемат общо 3 391.611 дка или 0.156 % от зоната.

Въпреки голямата площ на предвидените други геологопроучвателни работи в защитената зона (Приложение № 3, Таблица № 5 в т.2) можем с достатъчна достоверност да твърдим, че за всеки един проект те се ограничават площно в рамките на 1-1.5 дка или общо около 50 дка, които незабавно в рамките на договорирания с МИЕТ срок се рекултивират изцяло.

В община Крумовград проектите за търсене и проучване са само два и отдалечени един от друг. Вторият работен проект за търсене и проучване на скално-облицовъчни материали е в площ „Агликина поляна”, в землищата на селата Егрек, Голям Девисил и Девисилово. Засягат се общо 4 540 дка или 0.210 % от зоната но реално площното въздействие е в рамките на около два дка.

В този смисъл на този етап от процедурите не може да се очаква и кумулативно въздействие.

Предвид на всичко това не може да се очаква нарушаване на балансите, характеризиращи структурата на защитена зона.

2. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Nature -> Natura%202000 -> DOSV
   Natura%202000 -> Влажни зони с международно значение (Рамсарски места)
   Natura%202000 -> Програма „ околна среда 2007-2013 г. Европейски съюз
   Natura%202000 -> Влажни зони с международно значение (Рамсарски места)
   Natura%202000 -> Повишаване на обществената информираност за новото Рамсарско място в България „Карстов комплекс Драгоманско блато”
   DOSV -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”
   Natura%202000 -> Повишаване на обществената информираност за новото Рамсарско място в България „Карстов комплекс Драгоманско блато”
   Natura%202000 -> Индентификационен код
   
   
   
   Изтегляне 2.49 Mb.
   
   Сподели с приятели: