Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”

Изтегляне 2.49 Mb. страница 7/14 Дата 08.05.2018 Размер 2.49 Mb. #68742

Навигация на страницата:

• Всички представители на семейство
• РОДОПИ-ИЗТОЧНИ
• Sabanejewia
• COLEOPTERA ) в предмета на опазване са включени 5 вида.

-

Млечкови / Euphorbiaceae	кипарисова млечка	Euphorbia cyparissias	-
	слънчева млечка	Euphorbia helioscopia	-

Установените от нас представители на висшата флора са 69 от 18 семейства.

Липсата на водни площи определя и невъзможността за развитие на „Водни течения от равнинни до планински нива с растителност от съюзите Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion” (3260), както и на крайбрежните „Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior” (91E0*) и „Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba” (92A0), налични в поречието на река Крумовица. Такива не се развиват и по двете дерета, тъй като те са сухи в преобладаващата част от времето и въпреки наличието на някои от елементите – например върби.

Типичното съобщество 92A0 включва крайречни съобщества в средиземноморския басейн, доминирани от Salix alba, Salix fragilis, Populus alba, Populus nigra. В дървостоя единично участие имат Quercus robur, Alnus glutinosa и Ulmus minor, а в храстовия етаж – Cornus sanguinea, Viburnum opulus и Frangula alnus. Разпространени са на преовлажнени места край реките в низините и долните части на планинските склонове. Почвите са торфено блатни или алувиални. В случая въпреки наличието на единични върби и възможността ако липсват периодични залесявания и сечи да се развият и аборигенни видове тополи, то липсата на водно течение и достатъчна овлажненост на почвите, както и неотговарящия на изискванията състав, предопределя невъзможността от развитие на хабитата. В района изцяло липсват дори и единичини екземпляри от елша (Alnus glutinosa) и развитието на 91E0* е също невъзможно.

Районът е обезлесен от столетия и се е използвал интензивно в миналото като единствените с възможност за обработване земи между две от махалите на село Долна кула и като пасища през ранна пролет, тъй като субсредиземноморския климат се отличава с максимум на валежите през студеното полугодие.

Липсата на каквито и да е коренни или вторични дървостои, освен единични диви круши и описаната подробно растителност в деретата, определя и липсата на горски съобщества от предмета на опазване – „Luzulo-Fagetum букови гори” (9110), „Asperulo-Fagetum букови гори” (9130), „Средноевропейски букови гори върху карбонатна основа от съюза Cephalanthero- Fagion” (9150), „Galio-Carpinetum дъбово-габърови гори” (9170), „Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове” (9180*), „Източни гори от космат дъб” (91АА), „Балкано-панонски церово-горунови гори” (91M0), „Мизийски букови гори” (91W0), „Мизийски гори от сребролистна липа” (91Z0), „Гръцки букови гори с Abies borisii-regis” (9270), „Гори от Platanus orientalis” (92C0), „Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)” (92D0), „Суб-средиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор” (9530*). В площта и в близост до нея няма наличие на хвойнови храсти и липсват „Съобщества на Juniperus communis върху варовик (5130) и Храсталаци с Juniperus spp (5210).

Скалната основа и теренните дадености изключват наличието на „Карстови или базофилни тревни съобщества от Alysso- Sedion albi” (6110*), „Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (важни местообитания на орхидеи)” (6210*), „Варовикови скални клонове с хазмофитна растителност” (8210), „Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове” (8220), „Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii „ (8230), „Неблагоустроени пещери” (8310).

Тревното съобщество е с вторичен произход, резултат на запустяването, характеризира се с разнотревие и представения състав не отговаря на този на включените в предмета на опазване „Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea” (6220*), „Източно-субсредиземноморски сухи тревни съобщества” (62АО), „Оро-мизийски ацидофилни тр. Съобщества” (62D0), „Низинни сенокосни ливади” (6510), „Планински сенокосни ливади” (6520).

Така подробно описаният характер и състав на фитоценозите в геологопроучвателната площ „Саръкая” изключва възможността за наличие или възможности за развитие на някои от типовете природни местообитания, предмет на опазване в Защитена зона „РОДОПИ ИЗТОЧНИ”, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие.

Такива са разположени по склоновете на планината и възвишенията над проучвателната площ и в поречието (долината) на река Крумовица, отдалечени от изследвания терен и не се засягат по никакъв начин пряко или косвено от реализацията на ограничените проучвателни дейности. Използваната техника и персоналът, зает с мероприятията, няма да навлизат в територитории.
Въздействието върху типовете природни местообитания, предмет на опазване в Защитена зона „РОДОПИ ИЗТОЧНИ”, представяме в следната таблица:

код	непр яко	пря ко	крат ко трай но	сред но трай но	дъл го трай но	вре мен но	пос тоян но	куму ла тив но	поло жител но	отри цател но	загу ба /%/
3260	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
5130	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
5210	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
6110*	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
6210*	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
6220	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
62А0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
62D0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
6510	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
6520	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
8210	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
8220	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
8230	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
8310	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
9110	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
9130	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
9150	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
9170	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
9180*	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
91АА	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
91ЕО	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
91МО	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
91W0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
91Z0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
9270	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
92A0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
92СО	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
92D0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
9530*	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0

5.1.2. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху видовете - предмет на опазване в защитена зона „Родопи Източни”.
В геологопроучвателната площ „Саръкая” и в близост до нея не сме отбелязвали находища на орхидеята обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), единствения растителен вид от предмета на опазване. Включен е в Приложение № 3 на ЗБР. Цъфти в периода май-август. Висока е 40 - 60 см. В България макар и рядко е установяван в цялата страна. Предпочита по-богати почви и по-влажен микроклимат. Всички представители на семейство Салепови обикновено се развиват като част от фитоценозата в местообитанието „Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (важни местообитания на орхидеи) (6210*), каквото липсва на терена. В Източни Родопи орхидеите се развиват много често и на терени, заети от хвойнови съобщества.

Дейността не засяга ихтиофауната и други хидробионти в района, в т.ч. на включените в предмета на опазване на Защитена зона „РОДОПИ-ИЗТОЧНИ” риби – распер (Aspius aspius), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) и балкански щипок (Sabanejewia aurata), влечуги - обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и южна блатна костенурка (Mauremys caspica), както и безгръбначните - ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus). Техните местообитания са свързани с река Крумовица, отдалечена значително от геологопроучвателната площ. Микроязовирът е пресъхващ и не предоставя екологични ниши за тези видове. Не се засяга от реализацията на теренните геологопроучвателни работи.

От разред Твърдокрили (COLEOPTERA) в предмета на опазване са включени 5 вида. Местобитанията на двата представителя на семейство Сечковци (Cerambycidae) са свързани с горски местообитания – на обикновен сечко (Cerambyx cerdo) с дъбови гори, а ларвите на буковия сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета. Типично горски са и бръмбар рогач (Lucanus cervus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) от семейство Бръмбари бегачи (Carabidae), като ларвите им се развиват също съответно в дъбови и букови гори.

Данни за установяването на Probaticus subrugosus, в района липсват и в научната литература. Не се очаква въздействие върху местообитанията и популациите му в защитената зона

Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) е представител на шипогръдите скакалци от семейство катантопиди (Catantopidae) и обитава сухи тревни и естествени обитания. Няма съобщения за района, но е вероятен вид за околните терени със съхранено тревно покритие. Теренните мероприятия не засягат негови местообитания.

Изтегляне 2.49 Mb.

Сподели с приятели: