С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
ЛИПСАТА НА БАЩИ В БЕЛИТЕ МЕГАЦЪРКВИ
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| Л ИПСАТА НА БАЩИ В БЕЛИТЕ МЕГАЦЪРКВИ В контрастна тъмнокожото общество, което е с култура без бащи, поради това, че повечето деца са родени от самотни родители, децата в бялото общество стават сираци главно в резултатна развод. Въпреки че нуждата от финансово упълномощаване е голяма сред белите сираци, тя е по-голяма в тъмнокожото общество, а белите сираци са склонни да имат по-голям успех в побеждаването на пречки за финансово преуспяване от сираците, които са тъмнокожи. Обаче, поради изоставянето и пренебрегването, което белите сираци преживяват чрез разпадането на техните семейства, тяхната социална подготовка е често недостатъчна. Разпространени са различни решения, за да се направи опити да се поправи тази недостатъчност. Много бели евангелски или харизматични християни ходят нацърква в неделя, за да бъдат обучавани на добри обноски и социални качества. Телевизионни програми социални сайтове предлагат съвет за всичко, от срещи и готвене до отглеждане на деца. Един от източниците, който снабдява тази форма на лечебна информация е бялата мегацърква. За разлика от тъмнокожата църква, която концентрира своето послание на финансово упълномощаване, бялото съответствие предлага информация от по-широк обсег от теми. Преживяването в неделя сутрин е опит да се компенсира загубата на бащи, което води до загубата на култура. Църквите, следователно, дават възможности за социални, финансови и политически мрежи. Проблема, обаче, е, че това е събиране на сираци, които тогава са учени от сираци. Въпреки че на тази промяна й липсва обективността, която иначе може да я направи полезна, тя се усеща като полезна поради простия факт, че информацията се позовавана нуждите от снабдяване и защита, във форма, която е важна за събранието. Л ИПСАТА НА БАЩИ КАТО РЕЛИГИОЗНИ ПОСТМОДЕРНАЛИСТИ Татко мой Татко мой 25 Друга промяна на културата без бащи, която сее издигнала от религиозния контекст са религиозните постмодерналисти, които имат тяхната различна гледна точка. Те напълно са отхвърлили наблягането на финансовото упълномощаване и социалните обноски като част от тяхното цялостно отхвърляне на църковната система. Техните вярвания са формулирани в съвременното главно виждане за провала на системите на съвременното общество, което се поддържа от постмодерналистите. Подобно на своите светски постмодерни братовчедите отхвърлят законността на всичко класифицирано като модернистко и имат пребъдваща вяра в изплуващата църква. Посочвайки към очевидните провали на църковните движения като цяло, религиозните постмодерналисти си присвояват правото да решават формите на всички религиозни неща, включително предефинирането на Бог. Теса се справили с това да оформят едни бог според собствения си вкус. Произлезлият бог няма никоя от характеристиките на бащите, които те презират и показва поведения, които са социално приемливи и незаплашителни. Такъв бог никога не дисциплинира, нито пък изисква отговорност. Този бог вярва в наследствената доброта на човека и винаги тълкува поведението на човека през лещите на алтруизма. Чрез тази леща, човека, който е отхвърлил всички злини на модернизма, като расизма, икономическия колониализъм, и експлоатацията на природата и се труди, за да създаде общество основано на честна търговия, зелена технология и нулеви въглеродни отпечатъци, е този, който притежава всички качества на един развит човек. Религиозния постмодерналист е човек, който няма нужда да бъде отговорен. Всичко, което този човек прави е мотивирано от най-висшите човешки идеали и ще създаде един свят по начина, по който Бог е възнамерявал в началото. Една съществена характеристика на религиозните постмодерналисти като група ечете са заменили образа на бащата с този на групата. Групата се характеризира с липса на конфронтация и постоянно търсене на консенсус. Те могат да приемат фигурата на бащата като наставник. Обаче, влагането на наставника е ограничено до предложения, които теса свободни да приемат или да отхвърлят. Наставника винаги е на изпитание, и неговите действия са разглеждани и сравнявани с бащите, които са провалили това поколение. Обсега на влияние на религиозните постмодерналисти върху културата на църквата от тяхното поколение ще се появи с по-голяма яснота стечение навремето. Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|