Татко мой Татко мой 26 склонни да съблюдават въздържане в разпределянето на информацията, която събират за световната публика. Както споменах преди, културата на сирака на това поколение е задвижвана от двете нужди на търсене на снабдяване и защита. Сирака не разчитана никой друг освен на себе си, и вярва, че бъдещето му зависи от самия него. Той не е получил никакво ценно наследство от предишните поколения и не чувства никакво задължение да завещае нещо на бъдещите поколения. В
своята самостоятелност, сирака никога не се доверява истински на някой друг човек, и е посветен на собственото си благополучие като свои пръв приоритет. Той е управляван от страха от това, че няма достатъчно, за да снабди всичките си нужди и че
никога не е достатъчно добър, за да посрещне очакванията на другите. Сирака, следователно винаги е несигурен относно чувствата на другите. Съдбата му се определя от уменията му, и той не вижда целта на живота си като една развиваща се реалност. Неговата съдба може да се пресметне единствено според увеличаване на способността му да снабдява това, от което се нуждае, а успеха му се измерва според постиженията му. Сирака няма усещане за божествен призив определящ съдбата му. Винаги когато си мисли за
свето взаимоотношение с Бог, той автоматично подразбира стандартна изпълнение. Той иска да знае каква цена трябва да плати, за да спечели Божието благоволение, и дори когато прегърне теология на благодат, той все още функционира от един манталитет надела. Неговата
религиозна вяра изглежда, че няма никакво въздействие върху тези основни наематели на неговата култура. Той живее между естествения свят и духовния свят и гледа да поддържа психичното си здраве като държи тези два свята напълно разделени. Възникването на тази култура, нейната способност за разпространение и нейната неумолима движеща сила повдига много въпроси относно човека, неговото съществуване и съдбата му. Откъде произлиза културата на сирака, и как е станала толкова напълно проникваща Човечеството винаги ли е било такова Дали тази култура е неизбежния резултат от еволюирането на
човека от първичните състояния, за да стане доминиращия страховит хищник Вероятно по-притискащи са въпросите за по-добрия начин. Имали начин за по- благородно съществуване Ако има, имало ли е някога виждане, което да е определяло съществуването и целта на човека И, можели той да намери пътя си към дома – вероятно
дори до дома на Баща си Сподели с приятели: