Известен е съицо като Апостолски ситвол (АроНоИсит). Запазен е в две версии - гръцка и латинска. Латинската редакция е поместена в Апостолското предание на Иполит Римски и датира от времето преди 235 г. Коментар върху та-
Зи редакция е запазен и от Руфин Аквилейски. Грсцката редакция е открита в текстове от IV в. Вбв времето на Кон- трареформацията - на Тридентския свбор (1545-1563 г.) - е вписан в Католическия катехизис в по-разширена форма.
Издания и преводи: СС5Ь (20: 133-182); СС5 (37: 258); Ое Атт$ смкоНсае есс1е$1ае о^кИз ас тт$Ши$(1568); Наегез. 72. п. 3. Ра1ауп ес1к. 1682 8. Ер1рЬап. Т. I, р. 836. Сотеп1.1п хутЬо1. аро51о1. п. 4, 5; СС5 (37: 258); Еиц(ЗоХа Пштеак;. Доуратнсо! оро1 ка1шу6уе<; тсоу Ожоиреуиссоу Ешобоу. А0- г|уа, 2004, о.12.
Литература:Коев, Т. Вьпросйт 3а символа на вярата в миналото и днес // Д/С1983/4; <сб1ц.> Древните християнски символи и тяхното значение // Л,К 1983/1; Кривоше- ин, В.Символические текстм в Православной церкви // ЖМП, 1961,№ 11;Силвест»р,еп.Православнодогматич- но богословие. Т. I, С., 1912; Цоневски, Ил. Апостолският символ // ГСУ БФ, т. XX, 8, 1942/43; <съ1ц.> Патро- логия, С„ 1986.
