С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански

** Гр. текст по СС5 [37, 258): «Пштейш ооу е!<; веоу Паугократора' ка! ехе; Хрютоу ’ 1т]ао0у, тоу шоу айтоО тоу роуоусуг), тоу КОрЮУ ^ЦШУ, ТОУ уеуут10еута 6к Пуейцатод ауюи кш Марйис; хп<; ларОеуоъ, тоу бях Поутюи ПЛатои атаирсобеута

рия Дева, при Понтийски Пилат ра^пнат и погребан и в тре­тия ден възкръснал от търтвите, възлязъл на небесата и се­дящ отдясно на Отца, откъдето ще дойде да съди живите и търтвите. И в Светия Дух, светата Църква, опрощаването на греховете, възкресението на плътта, живота вечен.
В редакцията на Триденшския свбор*:
Вярват в Бога Отца Вседържителя, Творец на небето и земя­та. И в Иисуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ: Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария, Кой­то пострадал при Пилат Понтийски, бил разпънат на кръст и бил погребан, Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от търтвите, Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога От ца Всетогъщия. Който отново ще дойде да съди жи­вите и търтвите. Вярват в Светия Дух. Вярват в светата съборна Църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на плътта [на търтвите], Във вечния живот. Атин.
сгисШхи$е$1 е1зерикиз,1егПаске кси тсирЕУта кои тг) тр(тг) пцера ге$иггехк а тоПш$, а«сепсШ т ауаахаута йк тшу УЕкршу, саеюз, $ес!е1 ас! с1ех1егаш ра*ш, йуофаута ец той<; ойрауой<; кой ипс!е уеШигик е$1 шсИсаге \муо8 е( кавгцлсуоу еу Зе^ш той Патрон, шоПио»; е( т 5рш1ит 5апс(ит, 50еу ерхвтои кр(УЕ1У {^<дута<; кой 8апс1ат есс1е81ат, гегт$$юпет уекройс;' кой ец то ауюу ПувСца, ресса1огит, сагт.ч геяиггесПо- йуиху екк1г|а(ау, йфеоту йцартоу, пет”. аарко<; ауаахасяу, ^сог|У снюуюу».
/
* Прев. Ил. Цоневски 11942/1943,44-45]. Ориг. текст по йейтпк са(НоИсае есскзгае о//ки$ ас ттШегш (1568): “Сгесю т Оеит Ра1гет отшро1еп1ет, Сгеа1огет соеН е1 (еггае; Е( т 1е8ит СЬп$1ит, РШит еш$ итсит, Ооттит по8*гит, ^и^ сопсерШз с!е $рт1и 8апсЮ, па1и8 ех Мапа У1г§те, ра88и8 8иЬ Роп1ю РЛаЮ, сгиаГ1хи8, тоПии$, е1 «ерикиз, ск8сепск1 ас! тСета, (егиа сИе гевиггехк а тоПшз, азсепсШ ай соеюв, 8ес1е1 ас1 с1ех1егат скм Ра1п8 ОттпрсЯепиз, ипс!е уеп1иги8 ев* шсИсаге У1У08 е1 тоПиов; Сгесю т Зрикит ЗапсШт, 8апс1ат есскмат са1ЬоНсат, 8апс1огит соттипюпет, гепшзюпет ресса1огит, сагтз гехиггесиопет, е1 укат ае(егпат. Атеп.”

2. 
   Символ на Антиохийскаша цьрква
   

Този Символ е запазен 6 латинска версия от 431 г. Помо­лен от дякон Лав (впоследствие папа Лев Велики) да сйста- ви опровержение на учението на Несторий, св. Йоан Каси- ан цитира текста на Символа ($утЪо1ит АпНоскепит), под­чертавайки, че “в този символ е изложана вярата на всички цйркви,... защото вярата е една 3а всички цйркви”.