С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански

Литература: ПоповиЬ, 1. Догматика Православие Цркве.
Т. I. Београд, 1980. Силвестър,еп. Православнодогматич-
но богословие. Т. I. С., 1912; Ке11у, I. Еаг1у СЬпз^ап СгеесЬ.
1ЧУ, 1950.
Текст на Символа¹
Вярват в единия Бог Отец Вседържител, Творец на всичко съ­вършено видимо и невидимо. И в единия Господ Иисус Хрис­тос, Слово Божие, Бог от Бога, светлина от светлината, жи­вот от живота, единороден Син, роден преди всяко създание, преди всички векове роден от Отца, чрез Когото и всичко е про­излязло - въплътил се3а нашето спасение и живял между чове­ците, и страдал, и възкръснал в третия ден, и възлязъл при От­ца, и Който пак ще дойде в слава - да съди живите и мъртви­те. Вярваме и в единия Дух Свети.

2. 
   Символ на Иерусалимската църква
   

Този символ се съдържа в катехизическите поучения (IV, 7) на св. Кирил Иерусалимски, който коментира отделни­те негови части. Поради спазването на т.нар. сН$с1рНпа агсат св. Кирил не цитира текста изцяло, но “реконструи­рането” му от по-късните изследователи [51ерЬеп80п:
1961,303-313] е станало бъзможно на базата именно на ко­ментарите (6ж. РС 33, 605-1060). В тях св. Кирил нарича крьщелния символ на Йерусалимската цьрква “свята и апос­толска вяра”, удостоверявайки с това неговия древен и апостолски произход.

I
Издания и преводи: НаЬп, В1Ь1ю1Ьек с!ег 5утЬо1е ипс! С1аиЬеп$ге§е1п с!ег Ак. КнсЬе 132-134; 81ерЬеп8оп, А. А.ТЬе Тех! оГ{Ье 1еги$а1ет Сгеес1//81и(11аРа1п81каШ. ВегНп, 1961, р. 303-313; Древшя форми символа верм православной церкви. Челъцов, 1869; Цоневски, Ил. Апостолският сим­вол // ГСУ БФ, том XX, 8, 1942/1943, с. 9.
Литература: ПоповиЬ, I. Догматика Православие Цркве. Т. 1-Ш. Београд, 1980; Силвесшвр, еп. Православно дог- матично богословие. Т. 1. С., 1912; С»бев, Т. Древната Иерусалимска църква от основаването й до I Вселенски сббор // ГДА, т. XXV, 2, 1975/1976; Ке11у, I. Еаг1у СЬпхПап СгеесЬ. КУ, 1950.
Текст на Символа¹
Вярвам в един Бог Отец Вседържител, Творец на небето и зе­мята, и на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Син Божи, Единороден, роден от Отца преди всички­те векове, истинен Бог, чрез Когото всичко е станало, въплъ­тил се и въчовечил [се], разпнат и погребан, възкръснал от мър­
твите в третия ден, възлязъл на небесата, седнал отдясно на Отца; [Който] пак ще дойде в слава да съди живите и мърт­вите, царството на Когото няма да има край. И в единия Дух Свети Утешител, Който е говорил чреу пророците. [Ив едно покайно кръщение }а опрощаване на грехове] И в една света вселенска църква. И във възкресението на плътта. И във веч­ния живот.

2. 
   Символ на Александрийската ц&рква
   

Текстът на Символа се съдържа в писмото на Александ­рийския епископ св. Александър (313-328) до Александър, епископ на Константинопол, по повод ереста на Арий. След като изобличава еретическите възгледи, св. Александър по­мества и Символа на своята църква, наречен от него “апос­толските догмати” (та аттоатоХхка ббурата).
Издания и преводи: Уа1е8, ес1. р. 8-20. ТЬеосюге¹ есс1е$. №«1. ИЬ. 1, р. 4; РС 18, 547-582; Древния форми символа верм православной церкви. Чельцов, 1869; Цоневски, Ил. Апос­толският символ // ГСУ БФ, том XX, 8, 1942/43, с. 9; 2л')ц|}о/.а Шатеах;. Доуцатиап оро1 кш кауоуес; тсоу Охкоиргуиаоу 1тю5оу. А0г|уа, 2004, о.12.
Литература: Силвестър, еп. Православно догматично бо­гословие. Т. I. С., 1912; Ке11у, ]. Еаг1у СЬп811ап Сгеес18. ИУ, 1950.
^уеуето [то оаркоо0ЕУта ках] тасреута ка! йуаатаута [Йкуекрсоу] тг) трхтг) прера, ка! ауеЛбоута ек; тойд ойрауойд, ках каОхааута ек ве^хозу той яатро<; ках ерхореуоу Ь 5о?ц крхуах Сйутад ках УЕкройд, об тг)? РаохХехас ойк есттах теХод. Ках е\с, еу аухоу тгуейра тоу тгарйкХптоу, то ХаХпаау 6у тохе тгросрлтахд, ках Ехд §у (Затгтхара ратауохае ехс; асрЕоху арартх&у, ках ехс рхау бсушу ка0оХокг|у йккХпстхау, ках Ехе ааркое ауаатастху, ках Ехе С^пу ахсоухоу».