б. Канонически постановления
Канон 1: Признахте 3а справедливо да си останат в сила правилата, изложени от светите отци на всички досегашни събори.
Канон 14: Понеже в някои епархии е позволено на четци и певци да встъпват в брак, светият събор определи: на никой от тях не се позволява да взета жена друговерка; ония, които са добили вече деца от такъв брак и са успели да ги кръстят у еретици, нека ги довеждат до общение с вселенската църква; а онези, които не са ги кръстили, да не ги кръщават у еретиците, нито да ги съединяват в брак с еретик, юдеин или езичник, освен в такъв случай сато, когато лицето, което встъпва в брак с православен, обещае да претине в пра- вославната вяра. Който наруши това постановление на светия събор, нека бъде наказан според правилата.
Канон 17: Във всяка епархия селските или колибарските енории да си останат неизтенно под властта на ония епископи, които са ги итали, а най-вече ако в продължение на тридесет години те безспорно са ги итали под ведотството си и са ги управлявали. Ако ли преди изтичането на тридесет години е бил или бъде предявен спор 3а тях, тогава да се позволи на тези, които се апятат онеправдани, да се отнесат по тоя повод до областния събор, а ако някой е онеправдан от титрополита си, нека се съди пред екзарха на диоцеза или пред цариградския престол, както е казано вече. Ако пък по силата на царска власт се е основал или ще се основе някой град, редът на църковните енории да следва държавно- то и гражданско разпределение.
Канон 28: Следвайки напълно определенията на светите отци и признавайки четеното днес правило на сто и петдесетте боголюбезни епископи, събрани на събор в дните на Теодосий Велики, блажена ту памет, в царстващия град Цариград, нови Рит, и ние така също определяме и постановяваме относно предимствата на светата църква в същия град Цариград, нови Рим, понеже на престола на древния Рим, отците правилно дадоха предимство като на царстващ град. Затова, водени от същите съображения, сто и петдесетте боголюбезни епископи признали равни права на
светия престол на новия Рит'2, разсъждавайки правилно, че градът, който е удостоен с честта да бъде град на царя и правителството и който се ползва с предимства, дадени на древния царствен Рит, и в църковните работи трябва да бъде въздигнат като него и да бъде втори след него. На тия итенно основания митрополитите на областите Понтийска, Асийска и Тракийска, а също и епископите у дру- гоплеменните от поменатите диоцези, да се поставят от горепоменатия свети престол на светата цариградска църква, т.е. всеки митрополит на поменатите области заедно с епископите от областта трябва да поставят епархийски епископи, както предписват божествените правила; а пък самите митрополити на речените области, както се каза, трябва да бъдат поставяни от Цариградския архиепископ, след като изборът се произведе според обичая, и му бъде представен.
3.5. От с&бора 6 Константинопол (553 г.) - Пети вселенски
Сбборбт е свикан от император Юстиниан по повод не- Затихващите в Цбрквата вблнения, предизвикани от последователи на несторианството и монофизитството. Кбм тези вблнения се прибавят и разпространяваните от палестинските монаси от Великата лавра - манастира на св. Сава Освещени - заблуди, основани на грешки в богословската система на Ориген. В актовете си отците на сббора осбждат грешките в сбчиненията на трима епископи: Теодор Мопсуестийски, Ива Едески и бл. Теодорит Кирски. Оттук сбборбт е известен и като “Сбборбт 3а трите глави”. Сбборбт предава на анатема Теодор Мопсуестийски, но не и останалите двама, поради факта, че тяхното православие било несбмнено 3а отците от Халкидонския сббор. Осбдени са само някои от сбчиненията им. Причина да бб-
Осъдени са само някои от съчиненията им. Причина да бъ- дат предадени на анатема хора, които вече били починали 6 мир с Църквата, е фактът, че застъпниците на нестори- анството и на монофизитството продължават да разпространяват идеите им, но не чрез съчинения на ересиар- сите, а като злоупотребяват с имената на такива отци, които в отделни периоди изказват и неправославни становища. Такъв е случаят и с Ориген, чиито грешки са мултиплицирани до такава степен в оригенизма от VI в., че това налага името му изрично да бъде посочено сред тези на осъдените от четирите вселенски събора еретици, въпреки факта, че самият той умира в мир със съборната Църква.
Сподели с приятели: |