Послание до Филипяни*
Гл. 2.1-3: ...Служете на Бога в страх и истина, като изоставите безсмисленото пустословие и заблудите на мнозина, вярвайки в Този, Който възкреси от мъртвите нашия Господ Иисус Христос и Му даде слава, и трон от дясната Си страна, на Когото служи всяко дихание, Който идва [като] съдия на живи и мъртви, Чиято кръв Бог ще изиска от онези, които не са повярвали в Него. А възкресилият Го от мъртвите и нас ще възкреси, ако вършим Неговата воля и ходим в Неговите заповеди и обичаме това, което Той е обикнал, въздържайки се от всякаква несправедливост, щлишество, сребролюбие,злословие, лъжесвидетелстване. Не връщайте на улото със зло или на хулата с хула, на удара с удар или на проклятието с проклятие, като си спомняте както каза Господ, когато поучаваше: не съдете, 3а да не бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и простени ще бъдете; с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. И че блажени са бедните и гонените заради правда, понеже тяхно е царството Божие.
( пгласно красноречивото определение на архиеп. Фила- |Н'т, св. Иустин бил “философ по име и образование, учи- мн' \ на I (прквата по ревност и апостолски дух, пострадал- ■I* * кипаси кончина-мъченик Христов” [Филарет: 1882,54].
Роден е ок. 105 г. във Флавия-Неапол (древен Сихем). Всвои- т«' търсения преминава през стоицизма, питагорейство- мн| и платонизма. Става християнин на 30 год., след което г един от най-пламенните апологети на вярата. Автор е па две апологии (До императора и Увещание кът елините-3а |к/пхснието) и на Разговор с Трифон. Умира мъченически заедно с учениците си по време на гонението при император Марк Аврелий (165 г.)
II щиния и преводи: Ор. 5.1и$Нш отша, диае ех1ап1 ипа сит ер|.ч(. Ас! Ою§пеШт кет ТаПаш, А1Ьепа§огае, ТЬеорЬШ ЛпПосЬ. е! Негпнае рНИояорК. Сит аррепсИсе §гае. 1а{. Рапв 1724.
Литература: Болотов, В. Лекции по истории древней Церкви. Т. II. М., 1994; Поснов, М. История на Християнската Църква. Т. 1, С., 1993; Филарет, архиеп. Истори- ческое учение об отцах Церкви. Т. I, СПб., 1882; Цоневски, Ил. Апостолският символ // ГСУ БФ, т. XX, 8, 1942/ 43; <съ1ц.> Древните християнски апологети и гръцката философия // ГДД, т.УН, 6, 1957/58; <съ1ц.> Патро- логия, С., 1986; Нагпаск, А<1. ГЬе ЬПзЮгуоШо^та. Уо1.28(3. 1^У, 1961.
Г
Разговор с Трифон иудеина
85, 132: Защото тъкмо в името на същия То]и Син Божи, роден преди всяка твар, Който се е родил от девица и станал страдащ човек, Който бил ра^пнат при Пилат Понтийски от вашия народ, умрял, възкръснал от мъртвите и се възнесъл на не
бето, всеки демон, като се проклина, бива побеждаван и покоряван... Защото то (чудото, което извършил Иисус Навин), води към това, от него вие да познаете Иисуса, Когото ние признаваме 3а Христос, Син Божи, Който бил разпнат, възкръснал, възлязъл на небесата и отново ще дойде да съди всички хора изобщо,започвайки от Адам.1
П&рва апология (До Императора)
61: Всички, които се убедят в истинността на нашето учение и нашите слова, които повярват и обещаят, че ще могат да живеят съгласно това учение, биват научавани с молитва и пост да изпросват от Бога опрощаване на предишните грехове. Също и ние се молим и постим заедно с тях. След това ги завеждаме там, където има вода, и те се възраждат по такъв начин, както сами ние сме се възродили, т.е. умиват се тогава с вода в името на Бога Отца, Владетеля на всичко, и нашия Спасител Иисус Христос и Духа Свети... Във водата се произнася над този, който иска да се възроди и се еразкаялза греховете си, името на всеобщия Отец и Господ Бог... И при (произнасяне) името на Иисус Христос, разпнат при Пилат Понтийски, и при името наДуха Свети, Който чрез пророците е предсказал всичко, което се отнася до Иисуса, просвещаемият се омива. * *
Св. Ириней Лионски (ок. 140-202 г.)
Св. Ириней живее непосредствено след времето на апостолските ученици, на мнозина от които е очевидец от времето на своето детство и младост. Самият той - малоа- Зиец по произход - израства вбв вярата близо до св. Поликарп Смирненски. Впоследствие става един от пбрвите епископи на Лион. Автор е на две сбчинения (Против ересите 6 пет книги и Доказателство на апостолската проповед), Й които полемизира с гностиците.
И съчиненията си св. Ириней често се позовава на “едната истинна животворяща вяра, която Църквата е приела от апостолите и е предала на своите чеда” (III, рг.), “проповядваната от Църквата истина” (1,9,5), “апостолското учение”, “апостолската наука” (1У,32,1), “неизменния канон на истината” (111,15,1), “канона на истината, който сме приели в кръщението” (1,9,4), “канона на вярата-основа на градежа и основа на спасението” (Доказателство... § 98) и пр.
Сподели с приятели: |