Първо послание до коринтяни
Увод: Божията Църква в Рит до Божията Църква в Коринт - (> призваните, които са осветени по воля Божия чрез Господа пчшего Иисуса Христа - благодат и мир да ви се дадат в пълнота от Бога Вседържителя чрез Иисуса Христа.1
46,6: Нима нямаме един Бог и един Христос? Нима нямаме един Дух на благодатта, Който се изля върху нас, и едно призвание в Христа.* *
Св. Игнатий Богоносец (I-107 г.)
С 6. Игнатий е “ученик на апостол Йоан и слушател на апостол Петвр” (Григорий Дбоеслоб, Ер. 37 АЛ Апав1а$шт АпНосН.). Поставен е от апостолите 3а епископ на Антио- хия след Еводий и остава таквв в продйлжение на четиридесет години. Свгласно Евсевий Кесарийски по времето на император Траян заради вярата си Игнатий е изпратен под стража в Рим и хвврлен на зверовете в Колизеума (107 г.). По бреме на пътуването квм столицата той пише шест писма до различни цвркви, в които наставлява християните квм единство.
В своите послания св. Игнатий говори 3а Христовото раждане, смврт и ввзкресение, а свщо и 3а “двете природи” в Христос - божествена и човешка - учение, което по-квсно виждаме в много други вероизповедни формули.
Издания и преводи: ТШ. Ер151. 5.1§па1:п, На1ае, 1821. Избор- ник (св. Игнатий Богоносец, св. Поликарп Смирненски, св. Папий Йераполски, св. Григорий Нисийски, преп. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. Григорий Пала- ма). С., 2001.
Литература: Болотов, В. Лекции по истории древней Цер- кви. Т. II. М., 1994; Поснов, М. История на Християнската Цврква. Т. I. С., 1993; Филареш, архиеп. Истори- ческое учение об отцах Церкви. Т. I. СПб., 1882; Цоневски, Ил. Апостолският символ И ГСУ БФ, т. XX, 8, 1942/ 43; <свгц.>Патрология. С., 1986.
Послание до Ефесяни1
18.2: Защото нашият Бог Иисус - Потзаникът - бе заченат от Мария, от сетето на Давид, по Божието домостроителс- тво от Светия Дух. Той се роди и бе кръстен, 3а да очисти водата в страдание.
Послание до Тралийци
9.1: Затова бъдете глухи, когато някой ви говори без Иисус Христос, Който е от рода Давидов, от Мария, Който наистина се роди, яде, пи, наистина бе преследван при Понтий Пи- лат, наистина бе ра^пнат под погледа на небесните и земните, и подземните и Който наистина възкръсна от мъртвите, тъй като Го възкреси Неговият Отец. Той ще възкреси и нас, вярващите в Него, в Иисус Христос, без Когото нямаме истинен живот.
Послание до Смирненци
1.1-2: Прославям Бога Иисус Христос, Който ни дари с премъдрост, защото имах на ум, че вие сте установени в непоклатима вяра, също както приковани на кръста на Господа Иисус Христос и по плът, и по дух, и сте основани в любов в кръвта Христова, напълно убедени в нашия Господ, че Той наистина е бил от Давидовия род по плът, Син Божи по Божия воля и сила, наистина роден от Дева, кръстен от Йоан, 3а да се изпълни всяка правда от Него, наистина прикован в плът заради нас при Понтий Пилат и тетрарха Ирод [към дърво], от плода на което - богоблаженото Негово страдание - сме ние, ]а да вдигне знаме във вековете чрез въкресението 3а Неговите светии и вярващи, дали сред юдеите, или сред езичниците, в едно тяло на Неговата Църква.
С6. Поликарп Смирненски (+ 156 г.)
Св. Поликарп е роден около 70 г. сл. Р. Хр. Той е един от учениците на св. Йоан Богослов, от когото е рйкоположен 3а епископ на Смирна. След мйченическата смйрт на св. Игнатий Антиохийски е почитан от християните като “учител на Азия” и “басца на християните”. По време на едно от гоненията е изгорен жив от езичниците. Най-вероятната дата на неговото мйченичество е 23 февруари 156 г. До нас е достигнало едно негово послание До Филипяни (150 г.). Запазено е сйицо писменото свидетелство 3а неговото мъченичество.
Окоп. 1709; В1Ь1. 11а1г. Т. I, 1765; Изборник (св. Игнатий Богоносец, св. I юликарп Смирпенски, св. 11апий Йерапол- ски.св. Григорий Нисийски, преп. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. Григорий Палама), С., 2001; Христи- анское чшение, 1821.
Литература: Поснов, М. История на Християнската Църква. Г. I. С„ 1993; Филареш, архиеп. Историческое учение об отцах Церкви. Т. 1,СП6„ 1882; Цоневски, Ил. Апостолският символ // ГСУ БФ, т. XX, 8, 1942/43; <сй1ц.> Патрология. С., 1986.
Сподели с приятели: |