С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
| разберем, там имаше около 600 жени, чийто режими живот, също беше трагедия – Откъснати от живота, побоища, смърти т.н. "Празнуване на нова година" В помещението бяхме около 170 човека. Имаше една иззидана печка, отгоре с дебела ламарина, но тя нищо неможеше да затопли, понеже на много места покрива беше пропаднал, небето се виждаше и върху нас навяваше сняг. Но върху печката поне можехме да си затоплим вода в кутии от халва. Понеже беше голям глад, когато копаехме пръст за дигите, събрахме разни грутки, като малки картофчета, и по този начин можахме да съберем няколко кг. Доктор Сиво Чапаров, от Стара загора и д-р Свинарски (?), които гледаха добитъка, можаха да ни донесат за нова година, и малко царевични зърна. Сварихме ги и по този начин посрещахме нова година, като за всеки раздадохме по две три супени лъжици грутки и по 1 лъжица царевични зърна. В помещението не бяха случайни хора. Имаше свещеници, министри, депутати, офицери, генерали, лекари, адвокати и др. Аз бях един от най-младите лагеристи и като такъв, най-вече аз варех "продуктите. След като раздадохме поравно на всеки, към 11-12 ч, от големите мъки към семейства и близки, и от неизвестността на съдбата ни, – без никой да е организирал, всички почнаха да пеят разни църковни и новогодишни песни, които продължиха почти цяла нощ. Това вбеси надзирателите и администрацията, и на следващия ден някой ние наклеветил (Разбрахме, че един от тях е Милко Домозетов). Нас ни извикаха и ни съблекоха голи, по долни гащета и ризи с къс ръкави ни вкараха, през зимата в карцера, покрит с турски керемиди, през които снежинките прелитаха. Бяхме наказани – аз, Страти Димитров, от с. Ново Паничерево бургаско, Стойко Коричев, от Ст. Загора и Иван Титев, от с. Галата – варненско. И четиримата бяхме по убеждение земеделци. Обвиниха ни, че уж ние сме били организатори на това "тържествено" посрещане на нова година, което не беше верно. В карцера, голи, гладни, върху цимента, наказани за 28 денонощия, действително щяхме да умрем и четиримата. Но по неизвестна божествена сила, или по случайност, не зная, но явно Бог ни помогната на следващия ден, един от главните надзиратели ни отключи за да ни изкара за клозета, и като ни видя голи взаимния студи снежната виелица, разбра че така скоро ще загинем. И като се прибрахме в карцера, почна да ни пита, кой откъде е. Последен аз му казах, че съм от Долна Липница. Оказа сече същият води жена от моето село и шуреят му беше навремето наш човек – земеделец. Този надзирател е бил някакъв шеф в Ловеч, по търговията, но нещо се провинил по партийна линия и за наказание го докарали надзирател в лагера, с цел да се "осъзнае и поправи. Така той ни съжали и ни каза, че в съседния карцер било пълно с папурени рогозки. Казани да вземем една рогозка ида я - 128 - постелем на цимента, за да може върху нея да лягаме, но ни предупреди, че ако случайно дойде някой от началниците и види рогозката, то ние да него издадем, че ние разрешил да я вземем, защото и него тогава го чакало най-лошото. Аз обешах да кажа, че аз съм взел рогозката без надзирателя да види. Този надзирател, казваше се Фильо, обеша да поиска от неговите колеги да им вземе дежурствата, докато изкараме те дни карцер, като се престори, че уж след това имал важна работа, и те пък тогава да го заместват. Казани още, че докато е той дежурен, ще гледа да ни донася мако повече храна от кухнята, под различни предлози. Итака, при условията при коити бяхме поставени, това ни спаси от гладна смърти от замръзване Благодарение на този надзирател, Фильо от Ловеч, ние останахме живи и сега мога да опиша този случай Не се мина много време, след това наказание, имен пак ме вкараха в карцера, без дами казват за какво, а то било, понеже съм получил обвинителен акт за поставените плакати на партийния дом. Вкарали са ме в карцера, за да немога да се обадя на някой адвока и на моите близки; да направя възражение и т.н. Чак в деня, когато щяха да ме конвоират за делото в София, – в карцера дойде надзирател, да ме кара да се подпиша на призовката, че съм получил обвинителния акт, в деня когато ме карцираха, а не в момента когато ми се връчва Отказах да подпиша. Началника на ДС, Борис Митев, който бе причина, много хора да загинат в Белене, казана надзирателя – "Остави го Като не иска да подпише, ние ще пишем че сме му я предали и той е отказал да я подпише Но щом се върне от делото, една нощ ще го изкараме и ще го залепим на оградната мрежа" Което ще рече, все едно, при опит за бегство са ме убили. Въпреки заплахите, аз не подписах. Изкараха ме от карцера, накараха ме да се омия и обръсна, и веднага ме конвоираха до София за делото, което щеше да се гледана следващия ден в съдебната палата. Когато ме вкараха на съдебното заседание, влязоха доста млади хора, които били студенти – слушатели. Щом застанах пред съда, съдийкта започна дами чете обвинението. Аз я прекъснах и исках да се отложи делото, за да мога да си подготвя защитата да направя възражение; да пиша някои свидетели да си взема адвокат, който да се запознае с делото и т.н. Прокурора неми уважи исканята, което стана причина да влезем в пререканя с него. Аз го обвиних, че като блюстител на закона, – чене си изпълнява както трябва служебните задължения; че елементарните ми законни права не се спазват че всичко това което правят е незаконосъобразно и затова протестирах Накрая стигнахме до споразумение, преди да си дам съгласието че ще отговарям на въпросите на съдията и на прокурора, то, аз да задам на прокурора няколко въпроса и той дами отговори на тях Итака първо го запитах Признавали фашизма, за една от опасните диктатури на света? Той каза, че е така и чете, комунистите, са били в авангарда на борбата против фашизма. А аз му казах, че антифашисти са Де Гол, Аденауер, Айзенхауер, Чърчил и т.н., и че когато фашизма е опоустошавал Европа, то Москва и комунистите, вместо да се вдигнат на борба против фашизма, имаха с тях пакт за приятелство и взаимопомощи не си мръднаха пръста в защита на тия народи Прокурора започна да беснее и започна да ме пита какви са другите ми въпроси, а те бяха – "През времето на фашизма, имало ли е правосъдие Той отговори, че фашизъм и правосъдие, са две несъвместимости А аз му казах Диктатурата ви, и правосъдие, са две несъвместимости Запитах го още През г. във фашистка Германия, имало ли е правосъдие или не Той ми заяви, че с отговора на втория ми въпрос, смята че мие отговорили на този, третя, име попита със стиснати зъби, имам ли други въпроси Казах му, че имам, но първо искам да се изкажа във връзка с отговорите му и действителността. - 129 - Казах му – Вие казвате, че фашизъм и правосъдие, са две несъвместимости, и че през 1933г. във фашистка Германия, не е имало правосъдие. През г. фашистите в Германия, съдеха Г. Димитров, Попов, Талев и др., в обвинение, чеса извършили голямо престъпление – запалването на Райхстага. И въпреки всичко, на подсъдимите име дадена възможност да имат адвокати, и то от чужбина наделото да присъстват техните близки и т.н. А сега вие комунистите, когато мен ме съдите, 30 години по-късно, – когато човешката култура и правото, трябваше да сана по-голяма висота когато само преди една година имахте "Априлски пленуми отчетохте за грешки, маса престъпления дето са извършвани, като невинно са вкарвани хора по затворите, лагерите и т.н, – ето че сега не се спазват елементарните ми права Нито адвокат, нито подготвена защита, нито свидетели, нито близки, да видят и разберат, как беззаконно ме съдят за нищо Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|