С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
| Наказателната бригада! След това, в лагера направиха "наказателна бригада В нея първоначално бяхме 15-20 човека, а впоследствие останахме 10-12. Това бяха Коста Муравиев, Христо Стоянов, Крум Неврокопски, Сашо Пършев, Манол Журналов от Пловдив, аз, и още няколко души. Отделиха ни в наказателната бригада, не че имаме някакви нарушения на правилника на лагера, а за да плашат с нас, останалите лагеристи. Например, докато в лагера нормата беше да се изкопае и иснесе с тарги на дигата, на разстояние 100 -200 м. – 5 кубика пръст, на човек, – то в наказателната, нормата бе – 10 кубика Понеже не ни даваха колички, ас тарги носехме пръстта, – трябваше да се групираме по двама, и така двамата трябваше да изкопаеми пренесем, – 20 кубика Естествено, това беше нещо невъзможно, нос това плашеха другите. – Това е болшевишка тактика на управление. За да се подчиняват и изпълняват, хората трябваше да има от какво да се страхуват За цивилизацията, заплаха бяха лагерите, затворите и убийствата, а за лагеристите, – наказателните бригади, карцерите, убийствата и т.н. Понеже неможехме да изпълняваме нормата, то винаги имаше поводи да ни наказват. Най напред ни наказваха с намаление грамажа на хляба, а след това почнаха да ни карати през нощта да работим – пълнене на понтоните свода помпане от двете ръчни помпи на ръка и прекарване с колички и бурета в тях, – по 100 литра вода. Ако не бягахме с количките, криминални биячи ни биеха със сопи, а когато бягахме, водата от буретата се плискаше, и пак ни биеха, защото сме разливали водата И в двата случая, боят ни беше сигурен. Така, цели два месеца, денонощно ни караха да работим Денем не ни биеха, а вечер, това бе нещо обикновено Аз съм издържал две денонощия и след това съм припаднал за неколко часа. Като дойдох в съзнание, трябваше пак да се хващам да работя Два месеца не знаехме какво е лягане и спане Припадането на лагеристи, беше редовно. Имаше надзиратели, които, като припаднем, идваха и ни ритаха по главите. Но имаше и някои по-човечни, които не ни закачаха и ни оставяха докато дойдем в съзнание, и по този начин малко ни се възвръщаха силите. Забой и наказания, винаги имаха повод. Ние едвам се движехме от изтощение. Всичко ни тежеше, даже шапките Денем не ни даваха да сядаме да починем. Разрешаваха само на обед, за 50-60 минути да седим, докато се храним, и то, не на сянка, а на слънце Така през време на един обяд, бай Христо Стоянов, припадна. Аз тръгнах да му дам малко вода ида го полея по главата, а мръсника - убиец, – надзирателя Върбан (Мечо, вдигнал автомата и се прицелил в мен. В това време Стоян Колев, лагерист от с. Полска Могила, Старозагорско, – извика: – "Христо, залягай" Веднага залегнах на 2-3 метра от бай Христо Върбан ме изпсува, прибра автомата, извади пистолета си и дойде с насочен пистолет към мен. Постоя така малко и ми каза, че сега ми се разминавано ако продължавам така, ще ме разстрелят! След някой ден, докато се хранехме, минава край нас н-ка Ив. Горанов. Храната която ни даваха в канчетата, освен рядка вода - помия, беше пълна и с малки червейчета. Това, особено лятно време, беше нещо обикновено, защото за готвене докарваха понякога и дреболии от птицекланницата в гр. Левски. Вътрешности, глави и крака от пилета, и тази карантия я държеха на открито във варели. Варелите стоеха на слънцето открити и не ни разрешаваха да ги покрием с нещо, затова веднага ги нападаха зелени мухи. Първия и втория - 131 - ден беше подобрено третия и четвъртия ден, варелите се пълнеха с малки бели Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|