С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
събранието си, пред вас, в следствения кабинет
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
- Навигация на страницата:
- КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България"
| събранието си, пред вас, в следствения кабинет Което много ги ядоса Не знам само дали сбърках, че им обещах, както те настояваха, да ме освободят, при условие, че няма да напускам един месец, община Трън. С това условие, след три дни арест, ме освободиха. Най-вероятно, и без това, щяха да ме освободят, защото точно тогава в България пристигаше френският Президент, Франсоа Митеран. От "Развигор", веднага отидох при Екатерина Маркова, която като ме видя че влизам, ме целуна, каточели идвах от Диарбекир. При нея заварих още неколко души от дружеството, между които и Димитър Томов. Там рзбрах, че всички задържани в Пловдив, вече са освободени. Екатерина ми призна, че е подписала да не се занимава повече с дружеството. Това се принудила да направи, заради двете си малолетни деца, които, ако тя бе задържана, оставаха сами. Тази ú постъпка напълно оправдавам, още повече, че тя продължи, както и преди, да ни подкрепя и съдейства Между другото, Екатерина себе завърнала от Австрия, заради проблеми в лагера за емигранти, а се били скарали и с Едуард, но скоро след това, пак замина, като настоятелно подканяше имен, да заминем заедно, но аз вече бях отказал да напускам България След излизането ми от ареста, прекратих гладната стачка и заминах на село за един месец, както бях обещал в ДС. Тогава не знаех че Илия Минев и Петър Манолов, са обявили безсрочна гладна стачка, за която научих по-късно от радиото За арестуването ни в Пловдив, във в. "Работническо дело, на 13 януари, излезе следната статийка: Съобщение на МВР - 90 -На 11 януари 1989 г. органите на МВР с разрешение на прокуратурата задържаха в Пловдив група лица, между които Илия Стоянов Минев, Григор Симов Божилов, Димитър Томов Йорданов, Благой Василев Топузлиев и други, по-голямата част от които са осъждани за различни престъпления. Следствените органи предприемат необходимите действия за изясняване на фактите и обстоятелствата, уличаващи тези лица в извършване на престъпления от общ характер, изразяващи се в това, че в съучастие и съзнателно са разгласявали неверни твърдения с цел да създават недоверие към властта и нейните мероприятия. След приключване на разследването материалите ще бъдат предадени на прокуратурата. Това бе втора публикация, в която се споменаваше че има някакво движение или група хора, борещи се за човешки права, като се цитираха и имената ни Такова нещо небе допускано десетилетия, но явно повече неможеха да игнорират и премълчават набираща известност, продемократична, правозащитна дейност По повод гладните стачки на Петър Манолов и Илия Минев, доста хора се обаждаха до западните радиостанции в тяхна защита и подкрепа По това време, за първ път се чу и името на Румен Воденичаров, за когото никой от нас, дотогава небе чувал. Воденичаров неколко пъти е посещавал Илия Минев, по времена гладната му стачка в гр. Септември и многократно се изказа по радиостанциите, в негова защита. Клеветническата кампания срещу ръководството на дружеството В началото на Февруари 89 г, в гр. Трън, в предприятието, в което принудително ме назначиха на работа, дойдоха двама журналисти, от в. "Работническо дело" и от софийския областен вестник "Априлско дело, с настояване да ме интервюират Отказах им, понеже вече знаехме че готвят оклеветяването ни и ще използват интервюто само за повод. Но след като обещаха че ще ми дадат презапис на касетата с интервюто, се съгласих Обещаха, и излъгаха Интервюто се проведе ведно от работните помещения. "Журналистите" запълниха една касета с отговори на техните въпроси, и си заминаха. След неколко дни, на 7 февруари, във вестник "Работническо дело" излезе голяма статия, озаглавена "КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България" Статията беше изцяло клеветническа, целяща да даде тон и насока за "всенародно осъждане и възмущение Още на следващия ден започнаха да се провеждат нарочни събрания на "трудовите колективи" и партийните организации, и съответните "отзиви" във вестниците Цялата статия беше за Илия Минев за менза Едуард Генов и за Петър Манолов. За Минев пишеха че е легионер – фашист За менче съм "криминален престъпник – борец за човешки права, и че съм бил крал икони в Югославия А центърът на статията, бяха най- тенденциозно подбрани стихове и съчинения на поета Петър Манолов, иззети т дома му Тези части от негови съчинения бяха извадени извън контекста на творбите му и нямаха никакво отношение към дружеството, но за целите на оклеветяването, ги приписваха като уж извадки от наши документи и програми А под един от цитираните негови куплети, бих се подписали аз Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|