"Независимо дружество за защита правата на човека в България"

- 101 -
официално, документи за регистрация. В учередителния протокол се казваше Дружеството
ще се бори, с мирни и демократични средства, за зачитане на човешките права в България, и
ще подпомага българските власти, при всички инициативи в тази насока!
Подадената от нас ръка, бе високомерно пренебрегната, а срещу ръководството на
дружеството, с председател Илия Минев, секретар Цеко Кръстев и пълномощник Едуард
Генов, – започнаха гонения и репресии.
Преди една година, въпреки постоянните арести и гонения, когато нашето дружество
печелеше все по-голяма известности подкрепа, и успешно се разгръщаше в страната, ДС
арестува целото ръководство на дружеството и ние нямаше да излезем от затвора, ако не
беше решителната международна подкрепа
Само след три дни, властите се принудиха да ни освободят, но продължиха да ни държат
под домашен арест. И за да ни съкрушат окончателно, както те се надяваха, предприеха
клеветническа кампания срещу дружеството и срещу неговото ръководство – с цялата мощна пропагандните средства И една година след това, – сега, когато сме на път да станем
правова държава и има реални тенденции, средствата за пропаганда да се превръщат в
средства за информация, – ние настояваме да се каже на бългаския народ истината
"КОЙ И КАК се бори са правата на човека в България"!
— Гражданина Кюстендил Дами и господа Предлагам, всички ние заедно да
настоим, вестниците "Работническо дело" и "Априлско дело, да публикуват опровержения на
поместените преди една година в тях, статии, – насъщите страници и в същия обем Става
дума за статиите
"КОЙ И КАК се бори за правата на човека в Билгария" и "Трънският
"месия". — Който е съгласен да поискаме такова опровержение, да вдигне ръка
(Всички вдигнаха ръка и се вдигна истинска гора от ръце) — Благодаря ви
Граждани Програма на нашето дружество е "Всеобщата декларация за правата на
човека". Нашата крайна цел е, българското законодателство да се приведе в с
съответствие с международните договорености, за човешките права
Член на дружеството, може да стане всеки български гражданин.
Благодаря виза вниманието, и
ПОБЕДА!

След неколко дни, същото обръщение прочетох и на първия импровизиран митинг в Трън, но там присъстваха само около двеста души. От излизането ми от затвора, ноември 85 ги досега, живея на село, и както всичките ми пътуваня по обществени задачи, така и това до Кюстендил, си беше за моя сметка, а и не съм очаквал да е другояче. През февруари се проведе първата "Национална конференция" на дружеството. В подготовката ú не съм участвал, но името ми беше поставено на първо място в листата на предложените за избиране в новия управителен съвет. По времена конференцията, си дадох отвод. Не исках да съм в ръководството, поради много причини
1 – Явно, вече нямаше да съм между свои в ръководството на дружеството.
2 – На самата конференция, а и преди нея, вече се получаваха известни сблъсъци с Илия Минев и събраните около него хора, поради неудачното избиране на Румен Воденичаров.
3 – Нямах квартира в София и нямах средства, да се издържам.
4 – Наивно вярвах, че нещата в България, така или иначе, ще вървят към много по-добро!?
Към края на конференцията, споровете в залата на "Дома на киното, се усилваха. Затова, с Коста и Драго, излязохме в кафето. След малко дойде Воденичаров име помоли да ида да кажа нещо, защото конференцията може да се провали. Нямах желание да се изказвам, но Илия Минев, като главен аргумент против Воденичаров, твърдеше, че Воденичаров "Даже не е член на дружеството, а бай Илия бе казвал това и задруги членове, когато му ставаха неудобни Така, покрай основателните аргументи, Илия Минев използваше и неистини, което за мен небе приемливо Не обичам никакви неистини, особено по най-сериозни въпроси, и от сериозни

- 102 - хора, затова влязох в залата и направих изказване за "откритото писмо" и за събранието във вилата на Румен Воденичаров, в Панчарево, където заедно участваха, и Илия Минев, и Румен Воденичаров, и където никой не каза, че Воденичаров не е член на дружеството Там, за първ път видях Воденичаров, като домакин на събранието и уважаван участник, – избрани за говорителна дружеството И както писах по-горе, затова събрание не бях и уведомена пристигнах "неканен, към неговия край Именно, на панчаревското събрание, Воденичаров бе легитимиран в дружеството Но за съжаление и Илия Минев, в неговия вестник, "Свободно слово, от 93 г, пише, чене било нужно да се отварят архивите на ДС, а било достатъчно само да се съди по дейността на всеки!?)
На излизане от конференцията, Драгомир Цеков ми даде 20 долара, и се разплака от мъка, че бе преизбран Воденичаров Чак тогава разбрах, колко сериозно е разочарованието му В действителност, след десети ноември бях почти изолиран от ръководството на дружеството и не бях в течение за проблемите и конфликтите там В контактите и преговорите с другите "неформални" организации, а след това и на "Кръглата маса, участваха Воденичаров, Драгомир Цеков и Костадин Георгиев. Вероятно така е решил Воденичаров, макар аз, като координатор на дружеството, да бях втори в ръководството, след председателя, и трябваше поне да знам, кой ще представлява дружеството във водещите се важни преговори Двадесетте долара, дошли незнам откъде, бяха единствената парична подкрепа, която съм получавал, освен дадените ми от моите приятели, преди ти ноември, по времена обиколките за "откритото писмо, – от Савовски – 20, от Цачев – 20 и от бай Радослав – 40

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: