Сакар” /BG0000212/, „сакар” /BG0002021/ и Радинчево” (BG0002020)

В разглежданият имот не сме установили и няма съобщения за наличие на локалитети на някои от характерните за Сакар, редки за нашата флора растения, включени приложенията на Закона за биологичното разнообразие като Minuartia bosniaca, Veronica krumovii, Oenanthe tenuifolia, Crucianella graeca, Aegilops speltoides, Saxifraga mollis, Echinophora sibthorpiana, Stachys serbica, Nigella orientalis, тъмнолилава самогризка (Scabiosa atropurpurea), фривалдскиево плюскавиче (Silene frivaldskyana), костова тлъстига (Sedum kostovii), синя айважива (Alkanna tinctoria), гребенест хипомаратрум (Hippomarathrum cristatum), балкански шпорец (Delphinium balcanicum), критски ветрогон (Eryngium creticum), одрински лопен (Verbascum adrianopolitanum), пурпурен лопен (Verbascum purpureum), обикновено лъжичниче (Armeria rumelica), игликова айважива (Alkanna primuliflora), гризебахова кутявка (Moehringia grisebachii), стрибърново подрумиче (Anthemis stribrnyi) и други, представени в т.4.

Представеният състав на фитоценозата от висши растения показва, че на площадката растителността е съставена от широко разпространени и характерни за нископланинските южни ксеротермни пасища, видове, незащитени от Закона за биологичното разнообразие.

Въпреки, че някои от тях се използват като лечебни и са включени в Закона за лечебните растения, не са локализирани техни находища със стопанско значение. Няма видове, поставени под специален режим на опазване и ползване.

Характерът на терена изключва възможността за наличие на, съобщества – „Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion” /3260/, „Храсталаци с Juniperus spp.” /5210/, Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi /6110*/, „Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик» /6210*/, Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea /6220 */, „Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion/Sedo albi-Veronicion dillenii” /8230/, „Неблагоустроени пещери” /8310/, „Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum” /9170/, „Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове” /9180*/, „Източни гори от космат дъб” /91AA*/, Балкано-панонски церово-горунови гори /91M0/, Мизийски гори от сребролистна липа /91Z0/ и „Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba” /92А0/, „Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества” /62АО/.

Най-горната част на имота е и най-скалиста, захрастена и наклонена, което възпрепятства нормалния монтаж на панели. Това съхранява най-ценната, като биологично разнообразие и обилие на видове, територия. Силният наклон към язовира също затруднява заемането на тази площ. И двете описани части остават незастроени и свободни за развитието на фитоценозата.

Около пътя и дерето след язовира също не са формирани местообитания, включени в Приложение №1 на Директива  92/43/ЕЕС и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие. Растителността в тях не се засяга от реализацията на инвестиционното предложение.

Трасето на отвеждащия електропровод засяга само урбанизирани, до различна степен, територии и не засяга подлежащи, на опазване, хабитати.

От разред Твърдокрили (COLEOPTERA) в предмета на опазване са включени 4 вида. Местобитанията на двата представителя на семейство Сечковци (Cerambycidae) са свързани с горски местообитания – на обикновен сечко (Cerambyx cerdo) с дъбови гори, а ларвите на буковия сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета.

Типично горски са и бръмбарът рогач (Lucanus cervus) и алпийската розалия (Rosalia alpina) от семейство Бръмбари бегачи (Carabidae), като ларвите им се развиват също съответно в дъбови и букови гори.

Такива местообитания не са характерни и не се срещат в околностите на фотоволтаичната централа, а общо за района подобни, по характеристики, локалитети отстоят на няколко километра от обекта.

Характерпен е за влажни зони край реки, язовири, езера, блата... В района на инвестиционното предложение липскват подходящи за вида местообитания.

Като водно конче е вероятен вид, предвид наличието на микроязовир, където да се развиват ларвите и да ловува имагото, но липсват описаните подробно по-горе условия за развитие на популацията му. Най-близките му установени находища са отдалечени на над 10 км североизточно от централата. Обитава и крайбрежните растителни участъци на по-големи реки или вточната и отточна част на стоящите водоеми. Среща се и в много плитки водоеми (до около 0,20 м), които замръзват през по-студените месеци, независимо от слабото течение на водата. Пролетен вид. Новоизлюпени екземпляри са откривани непосредствено до водата, накацали по растителността в изцяло осветени участъци. В тези места са наблюдавани и големи струпвания от възрастни (предимно мъжки) индивиди. Яйцата се снасят в подводната част на потопената (Berula erecta (Huds.) Coville, Eleocharis sp. и др.) или плаваща (Azolla filiculoides) растителност.

Според публикуваните данни на Българска фондация „Биоразнообразие” видът е включен в „Червен списък на видовете водни кончета в България” в категорията „най-малка консервационна значимост”.

ФВЦ

Разпространен е предимно в средните и по-рядко в горните течения на по-големите реки. Ларвите на вида са обитатели на реки. Сведенията за имагото от България са оскъдни. От други части на неговия ареал е известно, че той е по-малко зависим от наличието на открити, сред растителността, участъци.

Екзувии са намирани както върху пръстта, така и върху растителните стъбла. При водата мъжките могат да кацат и на връхни части от растенията, почти над самата вода.

Според публикуваните данни на Българска фондация Биоразнообразие в www.odonata.biodiversity.bg, видът е включен в Червен списък на видовете водни кончета в България в категорията „Уязвим”.

И двата вида не са установявани в района, но причина за това е възможно и да е непроучеността му. С оглед на изнесените данни, те са силно вероятни и с развитието на сукцесионните процеси във водните огледала може да се очаква създаването на подходящи за тях екологични ниши.

Риби и други хидробионти в имота не се срещат. Не се засягат местообитания на включените в предмета на опазване на Защитена зона „САКАР” /BG0000212/ европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), распер (Aspius aspius) и маришка мряна (Barbus plebejus), както и на бисерна мида (Unio crassus) от безгръбначните. Тези видове обитават съседния язовир.

Херпетофауната включва или са вероятни два вида безопашати земноводни и 9 вида влечуги от 5 семейства. Съставът е представен в Доклада за екологична оценка.

Данните за видовете от херпетофауната представяме по Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани. Представеният картен материал за разпространението им в страната е по Наумов, Б., М. Станчев. 2010. Земноводни и влечуги в България и Балканския полуостров. Електронно издание на Българското херпетологично дружество. Интернет адрес: www.herpetology.hit.bg/.

Двата вида сухоземни костенурки - шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca) имат сходна биология. Обитават открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините и в разредени широколистни гори, както и в полустепни пространства с рядка храстова растителност. Те са дневни видове, като активността е най-висока през пролетта. По време на летните горещини мигрират от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Хранят се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други), по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.). В менюто попадат и дребни безгръбначни животни. За зимуване се заравят в почвата обикновено на южни склонове. И за двата вида в имота съществуват благоприятни условия, адекватни на изискванията за развитие на популациите им. Числеността им е ниска, поради антропогенния натиск - близостта на местен път, наличието ежедневно на хора, пашуващи животни, кучета...

Теренните условия отговарят до голяма степен на изискванията на вида – предпочитание към скалисти терени, обрасли с тревна и храстова растителност.

Теренните условия не са подходящи за останалите видове от херпетофауната, включени в предмета на опазване - обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), жълтокоремна бумка (Bombina variegata), червенокоремна бумка (Bombina bombina) и голям гребенест тритон (Triturus karelinii). Последните три вида при влажни години е възможно да се свържат хипотетично с местообитанията край микроязовира, но другите по-близки водни площи са в южно и югозападно направление от него, а имотът е разположен на север, като дерето след него е късо и се прекъсва от обработваеми земи. Това определя липсата на подходящ биокоридор.

Клас Mammalia в района е представен предимно от групата на дребните бозайници. Едри бозайници рядко могат да бъдат наблюдавани в района при миграции. Срещат се, или са вероятни 18 вида от 9 семейства и три разреда, представени в Доклада за екологична оценка.

Видрата (Lutra lutra) е повсеместно разпространена в цялата страна, но е рядък вид в целия си ареал. Плътността й е силно редуцирана в цяла Евразия. Храни се основно с риба, като лови жертвата си изкусно под водата. Разнообразява храната си с жаби, раци, водни плъхове, насекоми и други животни. На сушата излиза през нощта, като търси спящи и мътещи птици.

Обитава различни водоеми, като предпочита такива, обрасли с гъста крайбрежна растителност или трудно достъпни скалисти брегове. Близкият микроязовир пресъхва, дренира само повърхностни води и има непостоянен характер. Липсват условия за развитие на подходяща хранителна база.

Теренът е неподходящ за *европейски вълк (Canis lupus), свързван с някакво присъствие в района при студени зими в средата на миналия век.

Описаните, за защитената зона, 11 вида прилепи не обитават биотопите в имота и са малко вероятни, но биха могли да използват територията като ловен район и при миграции. Реализацията на строително-монтажните дейности ще се извърши през светлата част на денонощието, когато липсва прилепна активност.