Характеристиката на зоните е представена по Стандартен Натура 2000 формуляр / natura2000bg.org/

За изясняване на влиянието върху защитените зони ще си позволим да опишем и другите най-близки елементи на Националната екологична мрежа в контекста на спецификата на биогеографската единица, в която попада тази част на планината.

Районът е разположен в континентално-средиземноморската климатична област, което определя и континентално-средиземноморският тип климат. Най-характерните белези са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0°С), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка.

Преобладаващите ветрове са северозападни и североизточни. Средногодишното количество на валежите е 696,0 мм, с минимум през летните месеци. Разпределението на валежните количества по сезони е както следва: зима – 178 мм, пролет – 145 мм, лято – 120 мм и есен – 153 мм.

Според почвено-географското райониране на България (по Нинов, 1997) територията е в Средиземноморската почвена област - в Източнородопско-Сакарската провинция. В по-високите и хълмисти части на релефа се срещат главно канелено-горски почви. Те се характеризират с отделни профили с променлива структура и общо взето ниска продуктивност. Оподзолените канелени горски почви се характеризират с високо съдържание на глина. Хумусното им съдържание се оценява на по-малко от 200 t/ha. Почвената реакция и обемната киселинност на този вид почва се определя като високо киселинна - рН е 4.0

Хидрографската мрежа е сравнително слабо развита с гъстота на речната мрежа от 0,5-0,6 км/км². Поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по река Марица, снеговете през зимата бързо се стопяват, а през летния период реките губят вода, поради инфилтрация и изпарение.

Периодът на пълноводие протича от месец декември до месец юни. Същият е слабоустойчив. Оттича се 70-80 % от общия обем на оттока. Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври. През периода на маловодие се оттича 1% от общия обем на оттока.

Малките реки и дерета през периода на маловодие пресъхват. Продължителността на пресъхването е в рамките на 70-100 дни.

Проучвателният терен е разположен в Южнобългарския биогеографски район -Долномаришко-Долнотунджански подрайн (Груев Б., Б. Кузманов,1994), характеризиращ се със силно средиземноморско климатично влияние. Климaтичните условия благоприятстват съществуването на най-много средиземноморски видове, както и на преходносредиземноморски съобщества. Различията от средиземноморския климат се дължат на отдалечеността на района от Средиземно море, на релефа, на по-голямата надморска височина и на влиянието на европейския умерен пояс. Всичко това определя формирането на преходносредиземноморски климат. Най-общо, двете защитени зони обхващат нископланински район със заоблени хълмове и сравнително отворени долини на малки реки, притоци на реките Марица и Тунджа, в близост до държавната граница с Турция. Терените са с надморска височина от 50 до 856 м. На територията са разположени тридесетина малки селища, град Тополовград и слабо развита система от пътища. Ниските части на Сакар са заети със селскостопански площи на мястото на гори от космат (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana). Сред тях, на около 15% от общата площ, са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), черна садина (Chrysopogon gryllus) и др. и по-рядко с мезоксеротермна растителност. Храсталаците от драка (Paliurus spina-christi), примесени със смин (Jasminum fruticans) и ксеротермните тревни формации са добра предпоставка за сравнително високата численост на дивия заек (Lepus europeus) и съответно на лалугера (Spermophylus citellus). Билото на планината и склоновете над 500 м. надм. в. са покрити със смесени дъбови гори.

В района се срещат също широколистни гори от “островен тип” от космат (Quercus pubescens) и виргилиев (Quercus virgiliana) дъб със средиземноморски елементи, на места възникнали вторично (Бондев, 1991). Край много от деретата и реките в Сакар все още растат стари дървета от бяла топола (Populus alba), върби (Salix sp.) и др., включително хибридна топола (Populus sp.), които представляват гнездова база за грабливите птици.

По Асенов А.(2006: Биогеография на България), тази част на страната се обособява в Сакаро-Дервентски биогеографски район към Балканската биогеографска провинция или според биогеографската хорологизация на Балканския полуостров е в Източнотракийския биогеографски район.
5.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитените зони.
5.1.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитена зона „САКАР”/ BG0000212/. 

5.1.1.1. Въздействие върху растителната покривка и типовете природни местообитания.
Площадката е разположена на ниско възвишение. Наклонът е слаб на юг в рамките на няколко градуса и силен на югозапад към язовира. Имотът има скалист характер в по-високата си част, където наклонът е по-голям. На места скалната основа достига повърхността и са оформени големи изцяло скалисти петна. В резултат на водна ерозия са се заформили малки уврази с пясъкливо-глинеста основа без растителна покривка. В най-горната част на имота има малки кариерни гнезда, откъдето са добивани скални материали в миналото, вероятно за изграждане на стената.

Над имота, на отстояние от няколкостотин метра се развива рядка дървесна растителност, характерна за Сакар, съставено от виргилиев дъб (Quercus virgiliana), космат дъб (Quercus pubescens), дива круша (Pyrus pyraster), бадемовидна круша (Pyrus amygdaliformis), трънкосливка (Prunus insititia)...

Терените около язовира са предимно голи, с рядко захрастяване от драка (Paliurus spina – Christi). Липсват върби и тополи, както и петна от папур или тръстика, тъй като в по-голямата част от годината водоемът е сух.

Дървесната растителност в имота е оскъдна и е представена само от няколко екземпляра бадемовидна круша (Pyrus amygdaliformis). Липсва изцяло подраст, както в близост до тях, така и в целия терен.

Проективното покритие на храсталачното обрастване е 50 % от цялата площ на терена, като доминира характерната, за сухия микроклимат, драка (Paliurus spina-christi).

След така описания характер на терена, можем да представим следния състав на фитоценозата, която е с изцяло вторичен произход: